Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

10

05.02.2018 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

   Мария Маринова

 

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 520 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от Н.Е.Б. и К.М.И., подадена чрез адв. Е.С., против решение № 17/ 05.06.2017 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК  с решение № 789 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д. № 139/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд, в частта, с която е уважен иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и е отнето от тях в полза на държавата следното имущество: от Н.Е.Б. и К.М.И. на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ: - лек автомобил, марка БМВ, модел 320, рег. № РР 1023 АТ, двигател № 204D18227078 рама № WBAAL71070UE38652; - сумата 8750 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка БМВ, модел 525, рег. № 6446 АН, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ; - сумата 2500 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № РР 8402, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ; - парични средства в претендирания размер - 207 325,33 лв.,  получени чрез международна система за парични преводи „Уестърн юниън”, на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ; от Н.Б. на основание чл.62 ЗОПДНПИ - сумата 250 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № 1593730 в “Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Н.Е.Б. и ответниците  Н.Е.Б. и К.М.И. са осъдени да заплатят по сметка на ОС Разград държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 9 033,01 лв, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата 1353,32 лв. за направените деловодни разноски.

В отхвърлителната част, решението на окръжния съд не е обжалвано.

Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените  правила и поради необоснованост, като са молили за отмяната му в тази част и отхвърляне на исковете. Навели са оплаквания, че окръжният съд постановил съдебния акт при липса на мотиви и без да вземе отношение по наведените в отговора на исковата молба възражения. Съдът в нарушение на чл. 183 ГПК не изключил от доказателствата по делото всички бланки за получени преводи от чужбина, при направено от оспорване на размера на получените суми, заявено искане за представяне от насрещната страна на оригиналите и непредставянето им от ищеца. Бланките за получените суми в чужбина не били приложени и събрани по настоящото дело, а оригиналните бланки, намиращи се по наказателното дело, както и тези представени от НАП били за общата сума от 71 106,75 лв., като за разликата до 241 353,69 лв. липсвали такива. Неправилно били кредитирани и показанията на свидетелката А. Л. предвид оборването им със заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза. Съдът неправилно приложил Наредбата за служебните командировки и спициализации в чужбина по отношение на извършените разходи за пътувания в чужбина, като неправилно възложил и тежестта на доказване за конкретно извършените разходи върху  ответниците. Изразили са и несъгласие и с извода на съда, че получените суми от чужбина не представляват доход, а имущество и в тази връзка и възприемането на заключението на вещото лице в първия вариант на експертизата, като са развили и съображения, че в наказателното производство същите суми са приети за подлежащ на облагане доход.

КОНПИ е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по подробно изложени съображения по всяко от оплакванията на въззивниците. Настоявала е за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно - постановено при съблюдаване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и обосновано.

В съдебно заседание страните, чрез техните процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора. Претендирали са присъждане на сторените по делото разноски, като КОНПИ не е възразила срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, като по допустимостта и по правилността с оглед събраните доказателства намира следното:

Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) по чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) срещу Н.Е.Б. и К.М.И. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 233 575.33 лв., както следва:  На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Н.Е.Б. и К.М.И.: лек автомобил, марка БМВ, модел 320, рег. № РР 1023 АТ, двигател № 204D18227078 рама № WBAAL71070UE38652, дата на първа регистрация – 02.02.1999 г., с пазарна стойност към момента на предявяване на иска 12 000 лв.; На основание чл. 72 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Н.Е.Б. и К.М.И.: - сума в размер на 11 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка БМВ, модел 525, рег. № 6446 АН към датата на отчуждаването му; - сума в размер на 2 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № РР 8402 АР към датата на отчуждаването му; На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Н.Е.Б.:- сума общо в размер на 250 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № 15963730 в “ Банка ДСК “ ЕАД с титуляр Н.Е.Б.;- сума общо в размер на 187 365.19 лв., представляваща получени суми от трети лица в периода от 2007 г. до 2011 г. с неустановен законен източник и непреобразувана в друго имущество; На основание чл.63, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от К.М.И.:- Сума общо в размер на 19 960,14 лв., представляваща получени суми от трети лица в периода от 2010 г. до 2012 г. с неустановен законен източник и непреобразувана в друго имущество.

Ответниците, с писмения си отговор са оспорили исковете по съображения за липсата на  незаконно придобито имущество, което да подлежи на отнемане в полза на държавата. Изразили са становище, че получените от трети лица от чужбина парични преводи представляват  “доходи“ по смисъла на чл. 35,т.6 от ЗЗДФЛ, а не незаконно придобито имущество, като в подкрепа на това са се позовали на осъждането на ответницата Н.Б. с присъдата по нох дело № 264/2014 г. на РОС за недекларирането на тези доходи по реда на чл. 50 от ЗДФЛ, както и ревизионния доклад на ТД на НАП, където същите суми били признати за доходи.  Оспорили са размера на получените суми от чужбина, както и посочените от КОНПИ разходи за задгранични пътувания и приложимостта на Наредбата за служебните командировки в чужбина. В първото съдебно заседание, проведено на 09.11.2016 г. пред окръжния съд, чрез процесуалния си представител адв.С., са пояснили възраженията си, като са посочили, че оспорват изцяло претендираните като получени от К.И. суми от трети лица от чужбина в общ размер от 19 960,14 лв., а за  Н.Б. оспорват само получените преводи на суми от чужбина за разликите между претендираните от КОНПИ за 2007 г. и 2009 г. и тези, посочени като получени от нея в присъдата, както и че за останалите суми по претенцията на КОМПИ не оспорват сумите. Във връзка с така заявеното оспорване са поискали представяне на опригиналите на бланките за получените суми от Н.Б. само за 2007 г. и 2009 г.

Производството на комисията е образувано и се води по Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр.38 от 18.05.2012 г., отм. ДВ бр.8/19.01.2018 г.) и е предявен след постановяване на решение № 193/18.05.2016 г. на КОНПИ по реда на чл.61 ал. 2 т. 2 от ЗОПДНПИ и след приключване на проверката на КОНПИ, инициирана с протокол от 03.07.2014 г. В случая, основанието за образуване на проверката по този закон от комисията е било налице, тъй като е установено по делото от уведомлението до КОНПИ с изх. № 531/13 от 23.06.2014 г. на ОП-Разград, че ответницата Н.Б. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в хипотезата на чл. 22 ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ. Налице е и осъдителна присъда от 10.09.2014 г. по нохд № 264/2014 г. на РОС за същото престъпление. Вторият ответник К.М.И. е лице във фактическо съжителство с Н. Кадрен и в съответствие с § 1 т. 9 ДР ЗОПДНПИ и съгласно чл. 63 ал. 2 т. 2 и 4 от с.з. придобитото от него имущество, също е обект на проверка от КОНПИ и предмет на иска по чл.74 ЗОПДНПИ. Целта на проверката от комисията е  установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници. По смисъла на действащата към този момент редакция на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ „значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за  целия проверяван период, като „нетни доходи” според § 1, т.5 от ДР на ЗОПДНПИ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години, който в случая е от навършване на пълнолетие на К. – 29.04.2007 г. до 03.07.2014 г. Именно в хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им сведения и са достигнали до извод за наличието на „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход, надвишаващ за целия проверяван период 250 000 лв., а от там и до извод за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата. Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно придобито имущество е бил предшестван от етапа по обезпечаване на иска и от решение на комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ за отнемане на имуществото, представляващо специално изискване за допустимостта му.

Съдебното производство по отнемане на незаконно придобитото имущество се развива в състезателен процес по специалните правила на ЗОПДНПИ - чл. 74 и сл. от закона, а доколкото няма такива – по правилата на ГПК - чл.80 от ЗОПДНПИ, като в същото подлежи на изследване дали имуществото е незаконно придобито.

Съгласно чл. 62 от ЗОПДНПИ, по този закон се отнема в полза на държавата на незаконно придобито имущество, което съгласно легалната дефиниция на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ, е това имущество, за което не е установен законен източник, т. е. за него може да се направи обоснованото предположение по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ въз основа на установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Последното съгласно § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лева за целия проверяван период. Според чл. 63, ал.2, т.1, т.5 от закона, имуществото по чл.62 в конкретния случай включва личното имущество на проверяваното лице и имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство. Доколкото част от имуществото е отчуждено, отнема се паричната му равностойност (чл. 72 от закона), а ако незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество – отнема се преобразуваното имущество (чл.70 от закона). Претендираните за отнемане по делото са пари и лек автомобил, и те са имущество по смисъла на & 1, т.1 от ДР на закона.

По делото са събрани писмени доказателства, показания на свидетел и са изслушани оценителна, почеркова и икономически експертизи. Съдът намира, че за извършване на съпоставката между нетните доходи на проверявания и съжителстващото с него лице и придобитото от тях в периода на проверката имущество, следва да използва заключението на вещото лице А. С. – П., изслушано и прието в съдебно заседание от 01.03.2017 г., което е изготвено във варианти, съобразно поставените от всяка от страните задачи и не е оспорено. В това заключение и съобразно преработения първи вариант от 20.02.2017 г., включително и в табличен вид, компетентно, пълно и обосновано са дадени отговори на всички въпроси от значение за извършване на анализа от съда, като са посочени и конкретните стойности по всяко перо от елементите релевантни за изследването. На база установените от вещото лице стойности на всеки от елементите, определящи доходите, разходите и стойността на придобитото имущество, съдът може да направи своя аритметична сметка (за която не се изискват специални знания) като изчисли размера на нетния доход и след съпоставка с размера на придобитото имущество да формира извод дали съществува значително несъответствие.

Общият размер на доходите на ответниците за целия процесен период са 17 853,23 лв. и включва доходите от трудови възнаграждения в размер на 16 853,23 лв., социални плащания от 16 853,23 лв. и  сумата от 1 000 лв. – доход от продажба на придобит преди проверявания период от К.И. лек автомобил Форд Транзит, рег. № РР 2894 АН, продаден на 15.03.2010 г.  Сумата на обичайните разходи за издръжка на семейството по данни от НСИ е в размер на 88 831,59 лв., като видно от таблицата с финансовия анализ на вещото лице, доходите на лицето не покриват дори обичайните разходи за издръжка за всяка една отделна година. Поради това и не са били налице доходи от законен източник за закупуването през 2008 г. и 2010 г. от К.И. на двата автомобила - БМВ, 525, рег.№ РР 6446 АН  и Фолксваген Пасат, рег.№ РР 84 02 АР, поради което и сумите от продажбата им през 2009 г. и 2011 г. по пазарни цени, съгласно заключението на оценъчната експертиза в размер на  8 750 лв. 3 500 лв. не следва да бъдат включвани като доход от законен източник.

Извънредните разходи, според заключенито на вещото лице са формирани от разходите за задгранични пътувания в размер на 20 321,08 лв. и 456 лв. - банкови такси и плащания към сайтове за запознанства. По отношение на разхода от 456 лв. не е имало спор по делото и той следва да бъде включен към анализа. По отношение на разходите за пътувания в чужбина, обаче съдът намира, че същият не следва да се отненася към разходната част на анализа по следните съображения: Тези разходи са определени от вещото лице съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която обаче не намира автоматично приложение, а с оглед конкретиката на случая не би могла да се приложи по аналог. Ответниците са твърдяли, че са пътували с автомобил, делили си разходите за гориво с приятели и нощували при техни близки. Доказателства не са ангажирали в тази насока, но предвид данните по делото, че всички пътувания са до съседни държави с автомобил, като преобладаващо в Румъния и много малка част са до Македония и Гърция, както и че повечето са за по един ден или са осъществени в рамките на деня и само единични случаи за два и три дни, житейски логично е обяснението на ответниците да не са правили разходи за нощувки в тези единични случаи, посещавайки близки, както и такива разходи за дневни нужди, аналогични на тези при командировка в чужбина, а разходи за транспорт КОНПИ не е претендирала. Затова, в този смисъл оплакванията на ответниците са основателни и сумата от 20  321,08 лв. следва да бъде изключена от разходите, като сумата от сбора на обичайните и извънредни разходи е 89 287,59 лв. (88 831,59 лв. и 456 лв.). Нетният доход в случая се явява отрицателна величина с недостиг на средства от – 71 434,36 лв.

По отношение на придобитото имущество: Видно е от приложените по делото договори за покупка, и трите автомобила са закупени от К.И., съответно през 2008 г. БМВ, 525, рег.№ РР 6446 АН, през 2010 г. - Фолксваген Пасат, рег.№ РР 84 02 АР и през 2011 г. – БМВ, 320, рег.№ РР 1023 АТ, като предвид оспорването на КОНПИ на придобивната цена и съгласно пазарните оценки на съдебно -оценителната експертиза, като разход за покупката им следва да се включат сумите от 9 000 лв., 586,75 лв. и 7 000 лв. или разходите за придобиване на автомобилите са в общ размер на 16 586,75 лв. Внесените суми по банкови сметки от проверяваните са в размер на 738,32 лв. и по тези пера не е имало спор между страните.

По отношение на имуществото, представляващо парични суми, претендирани като получени от всеки от ответниците чрез парични преводи от от трети лица от чужбина през системите за бързи разплащания Western Union:

В производство по реда на глава двадесет и седма от НПК, с Присъда № 64/10.09.2014 г., по нох дело № 264/2014 г. по описа на ОС-Разград, подсъдимата Н.Е.Б. е призната за виновна в това, че в периода от 01.01.2008 г. – 30.04.2012 г. в гр. Разград, като данъчно задължено местно физическо лице, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като не подала данъчни декларации, изискуеми по чл. чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ: за придобити през 2007 г. доходи в размер на 50 031.24 лв. с данъчно задължение -11 323.50 лв., за придобити през 2008 г. доходи в размер на 83 698.77 лв. с данъчно задължение – 8 369.88 лв., за придобити през 2009 г. доходи в размер на 26 157.27 лв. с данъчно задължение – 2615.73, за придобити през 2010 г. доходи в размер на 26 855.70 лв., с данъчно задължение 2 685.57 лв. и за придобити през 2011 г. доходи в размер на 37 395.47 лв. с данъчно задължение – 3 739.55 лв., при общ размер на избегнатите данъчните задължения за целия период - 28 734.23 лв. – престъпление по чл.255, ал. 3 вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, за което е наложено съответно наказание.

КОНПИ е поддържала, че ответницата Н.Б. е получила през 2007 г. чрез посочената система за разплащания сумата от 52 755,57 лв., през 2008 г. – 76 188,57 лв., през 2009 г. – 27 127,34 лв., през 2010 г. – 21 778,16 лв. и през 2011 г. – 37 395,47 лв. Ответницата е оспорила (с.з. от 09.11.2016 г. чрез адв. С. л. 351 от делото) само сумите за 2007 г. и 2009 г. и то само в частите надвишаващи, посочените в присъдата за съответната година. Според присъдата, получените суми за 2007 г. са в размер от 50 031,24 лв., а за 2009 г. - в размер на 26 157,27 лв., което означава, че същите са оспорени като получени от ищцата само за горниците над 50 031,24 лв. до  52 755,57 лв. и за горниците над 26 157,27 лв. до 27 127,34 лв. В тази насока е било и искането за представяне от насрещната страна на оригиналните бланки за получените преводи само за 2007 г. и 2009 г. Ищецът е посочил, че оригинални бланки не се съхраняват при него, а документите са получени от наказателното дело, където тези бланки са изследвани. Наказателното дело е приобщено към настоящото и от същото е видно, че бланките са приложени във вид на заверени преписи от НАП. Изискана и приобщена към настоящото дело е и цялата преписка по ревизионен акт № 171303192 от 22.10.2013 г. на НАП -ТД Варна за извършена ревизия на Н.Б., заедно с ревизионен доклад № 1303192/19.09.2013 г. и документите във връзка с получаваните от чужбина преводи и бланките за получени суми във вид на заверени от НАП преписи. Приложени са и отговори от банки и финансова къща „Кеш Експрес сървис“ ЕООД, предлагаща услугите на разплащания Western Union чрез свои подагенти и офиси в страната с разпечатки от информационната система за извършените плащания на Н.Б. с пълна  информация за всеки превод, включително с посочения уникален идентификационен номер. Съхранените в НАП част от оригиналните бланки за получени от Н.Б. суми (предвид че оригиналните документи не се пазят от дружествата за период повече от 5 години от плащането – така отговорите им в преписката по ревизионния акт) са приложени по настоящото дело. Доколкото ответницата не е оспорвала, че е получила посочените от КОНПИ като получени от нея суми за 2008 г., 2010 г. и 2011 г., а за 2007 г. и 2009 г. е оспорила само разликата до размера на сумите по присъдата, както и предвид че искането за представяне на оригиналите е било заявено само във връзка с последното оспорване за разликите за 2007 г. и 2009 г., няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.183 от ГПК и изключване на непредставените бланки в оригинал от доказателствата по делото. Вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, е анализирало всички приложени по делото документи за преводите, включително и тези по наказателното дело и е дало заключение в т.11 от коригираната експертиза от 20.02.2017 г., приета в о.с.з. от 01.03.2017 г., че сумата на получените преводи от Н.Б. за 2007 г. е 47 286,33 лв. (т.е. в размер по-малък от тази по присъдата, поради изключване на получените преди периода на проверката суми), а за 2009 г. – 26 157,27 лв., който е в признатите от ответниците размери по присъдата. Затова също няма основание за изключване от доказателствата по делото на непредставените в оригинал бланки и за тези години с оглед оспорването само на разликата до претендираните от КОНПИ суми. Във връзка с възражението на ответниците, че част от всички приложени по наказателното дело и приети по настоящото дело бланки се дублират и така са включени едни и същи суми два пъти, е била поставена допълнителна задача на вещото лице А. И. С. – П., по която в точка първа от заключенито, вещото лице е посочило, че такова дублиране на суми в изчисленията не е налице, като документите участващи в образуване на величината на преводите са само тези, съдържащи MTCN  номер – контролен номер, който се генерира от системата в момента, в който изпращача заяви, анотира (държава до която се изпраща превода, щат или град, имената на получателя, собствените си имена, точния си адрес, телефонният си номер) и подпише изпращането на пари, номерът му се съобщава от служител в приемащото парите бюро, този номер изпращача съобщава на получателя. В насока на механизма на извършване на разплащането чрез системата Western Union и формиране на уникален код на превода е свидетелствала Антоанета Тодорова – ръководител на отдел „Вътрешен контрол“ във ФК „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД.

Отделно от това, че приложените от НАП съхранени оригинални бланки не касаят оспорените от ответницата части на сумите за 2007 и 2009 г., по оспорването на подписите на част от тях (бланките са за само за 2009 и 2010 г.), съдът излага следното: Ответницата Н.Б. е оспорила подписа си в три от бланките и е подържала, че не е получила сумите, а за четвъртата е сочила, че липсва подпис и сумата не е получена. Оспорените бланки са: №№ 200-528-7738/30.10.2009 г. за сумата от 870 евро; 958-240-8616 от 29.09.2010 г. за сумата от 140 евро; 980-975-6378 от 16.07.2010 г. за сумата от 870 евро и 551-083-6029 от 24.02.2010 г. за сумата от 50 евро (неподписана). Според заключението по графическата експертиза, подписът в първата бланка (от 2009 г.) е на ответницата, а в останалите две (от 2010 г.) – на ответника. Третата бланка от 2010 г. не е подписана. С оглед заключението за 2009 г. резултатът от получените суми за 2009 г. от 26 157,27 лв. не би се променил. За 2010 г., вещото лице е установило преводи за сумата от 26 855,70 лв., от която и след приспадане на 1060 евро  или 2 073,18 лв. (сбора на сумите по трите бланки, неполучени от ответницата) сумата за 2010 г. е в размер от 24 782,52 лв. и е по-малко от претендираните от КОНПИ като получени от Н.Б. 21 778,16 лв.

Следователно, доказаните по делото като получени от Н.Б. суми чрез системата за бързи разплащания парични преводи от чужбина, са в размери: за 2007 г. – 47 286,33 лв. (установен от вещото лице), за 2008 г. – 76 188,43 лв. (в размер на претендираните от КОНПИ като получени от ответницата Б., които са по-малко от установените от вещото лице), за 2009 г. – 26 157,27 лв. (до размера на установения от вещото лице, който е по-малък от претендирания от КОНПИ), за 2010 г. - 21 778,16 лв. (претендиран от КОНПИ и по-малък от установения от вещото лице), за 2011 г. – 37 395,47 лв. (претендираният от КОНПИ размер съвпада с установения от вещото лице) или в общ размер от 208 805,66 лв.

Ответниците са оспорили изцяло получаването на суми от чужбина, чрез посочената система от ответника К.И. в размер на 19 960,15 лв., като са поискали от ищеца да представи по делото бланките за получените суми. В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е обяснил, че сумата е формирана въз основа на установеното в протокол на НАП  ТД -Варна № 1335578 от 05.03.2014 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на К.И. (приложен е на л. 185 от делото) и че у него няма бланки за получаване на преводите. Доколкото ищецът не е представил доказателства за извършените преводи (по делото липсва официална информация от банките и от финансова къща „Кеш Експрес сървис“ ЕООД с разпечатки от системата за извършените плащания и липсват и бланки за получени суми) и предвид оспорването от ответниците, получаването на тези суми от Кадрен И. не е доказано по делото. Сумата от 19 960,15 лв.  не може да бъде отнесена към стойността на придобитото имущество в анализа на вещото лице.

Съображенията на ответниците, че сумите от преводите от чужбина представляват доход и следва да се отнесат към тази част от анализа на вещото лице, съдът не споделя. Това е така, тъй като доходи по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, са възнаграждения, получени по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражнявана свободна професия, чист доход от предприемаческа дейност, дивиденти, лихви, доходи от недвижима и движима собственост, от селскостопанска дейност, търговия, залагания, лихви, приходи от продажба на имущество, застраховки, кредити, заеми, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране. Под други законът има предвид непосочени доходи, но все от видовете на вече изброените по-горе. В този смисъл получените от първата ответница парични преводи от трети лица от чужбина в значителен размер не съответстват на това понятие. По същество Н.Б. не сочи поради каква причина е получавала парите. Проведеното данъчно-ревизионно, респ. наказателно производство, според които е прието, че получените от нея суми следва да бъдат обложени с данък по ЗДФЛ, респ. ангажиране на наказателната й отговорност, не дават основание да се приеме, че е налице законен източник. При ревизионното производство предмет е единствено определяне на дължимия данък, а в наказателното производство е ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по конкретен текст от НК. В производството по ЗОПДНПИ предмет на изследване се явява именно незаконно придобитото от страната имущество, а то е такова, когато не отговаря на посочените в закона критерии, т.е. такова, за което не е установен законен източник за придобиването му.

Установената като получена сума от ответницата Б. - 208 805,66 лв., намалена със сумите за покупка на МПС и вноски по сметки в банка се равнява на 191 480,59 лв., а общата сума на придобитото имущество е 208 805,66 лв. При това положение, несъответствието между нетния доход и имуществото се равнява на  - 280 240,02 лв. Същото е над посочения от законодателя размер по действащата към момента на производството редакция  на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ „значително несъответствие”, т.е. над 250 000 лв. за целия проверяван период.

Предвид установеното по делото, че за нито едно от придобитите имущества, ответниците не са разполагали със средства от законни източници, се налага извода, че те подлежат на отнемане. Доколкото, обаче трите автомобила са били придобити само от съжителстващото с проверяваната  лице – К.И. и той се е разпоредил с два от тях, а третият е негова собственост, сумите от продажбата на двата автомолбила - 8750 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка БМВ, модел 525, рег. № 6446 АН  и 2 500 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № РР 8402, както и лекият автомобил, марка БМВ, модел 320, рег. № РР 1023 АТ, двигател № 204D18227078 рама № WBAAL71070UE38652, подлежат на отнемане само от него и искът за отнемането им от К.И. е основателен и подлежи на уважаване, а искът за отнемането им и от Н.Б. е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта на отнемането на сумите и автомобила от К.И. и отменено в частта на отнемането им от Н.Б. и искът спрямо нея - отхвърелен.

На отнемане от Н.Б. подлежи и внесената от нея сума по банковата й сметка от 250 лв., за която също не е налице законен източник на средства, като решението на окръжния съд в тази част също следва да бъде потвърдено.

На отнемане подлежат и паричните средства, придобити от Н.Б. чрез парични преводи в периода от 2007 г. до 2011 г. от чужбина чрез системата за парични преводи Western Union с неустановен законен източник и непреобразувана в друго имущество в претендирания от КОНПИ  размер от 187 365,19 лв., предвид установения по делото по-висок размер на средствата  от 191 968,91 лв. (208 805,66 лв. минус трансформираните суми 16 586,75 лв. и 250 лв.).

Придобиване на имущество от К.И. в размер на 19 960,14 лв., представляваща получени суми от трети лица в периода от 2010 г. до 2012 г. с неустановен законен източник и непреобразувана в друго имущество, не  е установено по делото, поради което искът за отнемането му е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По тези претенции на КОНПИ, съответно за отнемане от  Н.Б. на сумата от 187 365,19 лв. получени парични преводи в периода от 2007 г. до 2011 г. от чужбина чрез системата за парични преводи Western Union с неустановен законен източник и непреобразувана в друго имущество, както и за отнемане  от К.И. на сумата от 19 960,14 лв., представляваща получени суми от трети лица в периода от 2010 г. до 2012 г. с неустановен законен източник и непреобразувана в друго имущество, окръжният съд е формирал извод за основателност на исковете в пълния им размер (т.е. срещу Н.Б. за 187 365,19 лв. и срещу К.И. за 19 960,14 лв.) и такъв за уважане на предявените искове срещу всеки от двамата ответници изцяло с отнемане на претендираните суми в общ размер 207 325,33 лв. (сбор от исковете срещу Н.Б. за 187 365,19 лв. и срещу К.И. за 19 960,14 лв.) и е постановил отнемането й. В този смисъл, решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в частта, с която от Н.Б. е отнета сумата от 187 365,19 лв. (представляваща част от общо посочената в диспозитива на решението на окръжния съд сума от 207 325,33 лв.) и отменено в частта, скоято от К.И. е отнета сумата от 19 960,14 лв. (частта на претенцията срещу него от общо посочената в диспозитива на решението на окръжния съд сума от  207 325,33 лв.) и вместо това – искът за отнемане от К.И. на  сумата от 19 960,14 лв. – отхвърлен.

С оглед изхода от делото, решението следва да бъде отменено и за осъждането на ответниците да заплатят държавна такса за първоинстанционното производство за горницата над сумата от 8 234,60 лв. до 9 033,01 лв., както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят разноски на КОНПИ за горницата над 1 205,60 лв. до 1 353,32 лв. Допълнително за първоинстанционното производство КОНПИ следва да заплати на ответниците сумата от 354,12 лв. за сторени от тях разноски. Във въззивното производство ответниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение от 1 000 лв., а КОНПИ – за юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. Възражения по размера им не са заявени. С оглед резултата от въззивното производство, страните си дължат съразмерна част от сторените от тях разноски на осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, като ответниците следва да заплатят на КОНПИ сумата от 409,50 лв., а КОНПИ да  плати на ответниците сумата от 80 лв. За въззивното производство ответниците са били освободени от заплащане на държавна такса с определение на окръжния съд.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/ 05.06.2017 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК  с решение № 789 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д. № 139/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която  е уважен иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и е отнето в полза на държавата следното имущество: от К.М.И.: на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ - лек автомобил, марка БМВ, модел 320, рег. № РР 1023 АТ, двигател № 204D18227078 рама № WBAAL71070UE38652; - сумата 8750 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка БМВ, модел 525, рег. № 6446 АН, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ; - сумата 2500 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № РР 8402, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ; от Н.Е.Б. на основание чл.62 ЗОПДНПИ сумата 250 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № 1593730 в “Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Н.Е.Б.; - сумата от 187 365,19 лв. (част от общо посочената в диспозитива на решението на окръжния съд сума от 207 325,33 лв.), получени чрез международна система за парични преводи „Уестърн юниън”, на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ.

  ОТМЕНЯ решение № 17/ 05.06.2017 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 789 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д. № 139/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която  е уважен иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и е отнето в полза на държавата следното имущество: от Н.Е.Б. на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ: - лек автомобил, марка БМВ, модел 320, рег. № РР 1023 АТ, двигател № 204D18227078 рама № WBAAL71070UE38652; - сумата 8750 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка БМВ, модел 525, рег. № 6446 АН, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ; - сумата 2500 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № РР 8402, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на КОНПИ за отнемане в полза на държавата от Н.Е.Б. на незаконо придобито имущество на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ: - лек автомобил, марка БМВ, модел 320, рег. № РР 1023 АТ, двигател № 204D18227078 рама № WBAAL71070UE38652; - сумата 8750 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка БМВ, модел 525, рег. № 6446 АН, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ; - сумата 2500 лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил  марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № РР 8402, на основание чл.72 от ЗОПДНПИ.

ОТМЕНЯ решение № 17/ 05.06.2017 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 789 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д. № 139/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която  е уважен иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и е отнето в полза на държавата от К.М.И. следното имущество: сумата от 19 960,14 лв. (част от общо посочената в диспозитива на решението на окръжния съд сума от 207 325,33 лв.), получени чрез международна система за парични преводи „Уестърн юниън”, на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на КОНПИ за отнемане в полза на държавата от К.М.И. на сумата от 19 960,14 лв. (част от общо посочената в диспозитива на решението на окръжния съд сума от 207 325,33 лв.), получени чрез международна система за парични преводи „Уестърн юниън”, на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ.

ОТМЕНЯ решение № 17/ 05.06.2017 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 789 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д. № 139/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Н.Е.Б. и К.М.И. са осъдени: да заплатят по сметка на ОС Разград държавна такса съобразно уважената част от исковете за горницата над сумата от 8 234,60 лв. до 9 033,01 лв.; да заплатят на КОНПИ разноски в производството пред окръжния съд за горницата над 1 205,60 лв. до 1353,32 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/ 05.06.2017 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 789 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д. № 139/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Н.Е.Б. и К.М.И. са осъдени да заплатят на КОНПИ разноски в производството пред окръжния съд в размер на сумата от 1205,60 лв. и с която са осъдени да заплатят по сметка на ОС Разград държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на сумата от 8 234,60 лв., КАКТО и в ЧАСТТА, с която КОНПИ  е осъдена да заплати на Н.Е.Б. и К.М.И. сумата от 44,08 лв. -разноски за производството пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Н.Е.Б., ЕГН ********** и К.М.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1 сумата от 409,50 лв., представляващи съразмерна с резултата от делото част от сторените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1 да заплати на Н.Е.Б., ЕГН ********** и К.М.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** сторените от ответниците разноски, съобразно резултата от делото, като допълнително сумата от 354,12 лв. за производството пред първата инстанция и сумата от 80 лв. за производството пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: