О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

710/14.11.2019

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14. 11.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№520/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С.Т.П. чрез процесуалния му представител адв.А.А. против определение №662/05.08.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№416/19г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№4922/22.07. 2019г., подадена от С.Т.П. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по подадената от него частна жалба вх. №4750/12.07.2019г. против определение №562/03.07.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №416/19г. по описа на ДОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е непра -вилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което страната бъде освободена от заплащането на държавна такса в размер на 15лв. по подадената жалба.

Въззиваемата С.П.П. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.И. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по в.ч.гр.д.№416/19г. по описа на ДОС, гр.о. е образувано по подадената от С.Т.П. частна жалба против определение №1417/22. 05.2019г., постановено по гр.д.№1301/16г. по описа на ДРС, III състав, с което е вър -ната подадената от С.Т.П. против С.П.П. молба рег.№18402/28.09.2018г./уточнена с молби от 12.10.2018г., 31.10.2018г. и 29.01. 2019г./, с която във втора фаза на делбено производство са предявени претенции по сметки по реда на чл.346 от ГПК, в частта й, с която се претендират: 1/ сумата 10 000 лв., предоставена от майката на С.П. на бащата на С.П. за построяване на апартамент в гр.Добрич, ул.”Отец Паисий”, собственост понастоящем на С.П.; 2/ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени от С.П. в резултат неизпълнението на задължение на С.П. за връщане на заем от 500лв.; 3/ сумата 18 000 лв., съставляваща равностойността на 6 дка земеделска земя, които С.П. не получил при разпределянето на земята между него и бащата на С. П.; 4/ сумата 5 000 лв., съставляваща обезщетение за извършена от С.П. работа по стопанска постройка в делбения имот/находящ се в с.Плачидол, община Добричка/.

С определение №562/03.07.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№416/19г. по описа на ДОС, гр.о., определение №1417/22.05.2019г., постановено по гр.д.№1301/16г. по описа на ДРС, III състав, е изцяло потвърдено.Против определението на ДОС Сте -лиян Т.П. е подал в срок частна касационна жалба вх.№4750/12.07.2019г. С разпореждане №655/12.07.2019г. частната жалба е оставена без движение от администриращия я въззивен съд и са дадени указания за отстраняване на нере -довностите й, а именно представяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и представяне на доказателства за внасяне по сметка на ВКС на дължимата по частната жалба държавна такса в размер на 15лв.За разпореждането на ДОС страната е уведомена надлежно на 16.07.2019г. чрез процесуалния си представител адв.А.А..С молба вх.№4922/22.07.2019г., депозирана в рамките на дадения срок, С.П. чрез процесуалния си представител е претендирал на осн. чл.63, ал.1 от ГПК да му бъде продължен срокът за изпъл -нение на указанията/посочената причина е, че адв.А. няма връзка с доверителя си/, а при условие на евентуалност е претендирал да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса.На 23.07.2019г., също в рамките на дадения срок и преди произнасянето на ДОС по молбата от 22.07.2019г., С.П. е представил изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, като отново е претендирал за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса поради тежкото му финансово състояние.Към молбите не е пред -ставена декларация за материално и гражданско състояние, нито такава е била изисквана от ДОС.Към частната жалба, инициирала производството пред ВАпС, също не е представена такава декларация, но С.П. е посочил, че е крайно беден, липсват му парични средства, не изкарва нищо, грижи се за две деца, живее в много малка стая от наследствена къща и съпругата му също не работи, или може да се приеме, че страната декларира, че не получава месечни доходи от трудово възнаг -раждение или друго възнаграждение за труд, така и съпругата му, и има две деца/не е посочена възрастта им/ и живее в наследствена къща.Влошено здравословно състояние и съответно необходими суми за лечение не са твъряни.На 29.07.2019г. насрещната страна в производството е депозирала молба, в която е изложила становището си по молбата на С.П. за освобождаване от държавна такса към която е приложила и писмени доказателства - н.а.№154/94г., договор за аренда на зе- меделска земя от 18.09.2009г., анекс към същия договор от 04.09.2014г.Към отговора на частната жалба същата страна е представила и справка от АВ по партидите на С. П. във всички СВ.От цитираните доказателства се установява, че С.П. е собственик на ¼ ид.ч. от дворно място с площ от 260 кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от къща в същото дворно място, находящи се в гр.Добрич, ул.”Дунав”№31/адрес на които стра -ната се призовава по делото/, придобити чрез договор за дарение.Собственик е и на 75 дка земеделски земи/55 дка в землището на с.Плачидол, община Добричка и 20 дка в землището на с.Попгригорово, община Добричка/, придобити чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ, отдавани под аренда на „Агро 21-2006”ООД от 2009г., като пос -ледният срок по арендния договор е до 01.10.2020г.Безспорно жалбоподателят е собственик и на ½ ид.ч. от делбения имот, представляващ две УПИ с обща площ от 2 700 кв.м., ведно с изградените в тях жилищни и стопански сгради, находящи се в с. Плачидол.В цитираните молби на С.П. са изложени и твърдения, че жалбопо -дателят притежава 19 броя едър рогат добитък, които отглежда в с.Плачидол и реализира доходи от добив на месо и мляко, така и пълнолетният му син, както и, че съпругата му работи, но горните обстоятелства съдът приема за недоказани.      

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъщес -твявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед мате- риалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на С.П. /намиращ се в работоспособна възраст и без твърдени заболявания/, съпоставено от една страна с дължимата от него държавна такса в размер на 15лв. и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаването на жалбоподателя от заплащането на посочената държавна такса.Размерът на дължимата такса, съпос- тавен с притежаваните от С.П. недвижими имоти и доказаните, че са получавани доходи от отдаването на земя под аренда, вкл. с оглед територията, в която подадат притежаваните 75 дка земеделски земи и обичайния размер на годишните арендни плащания за земи в тази територия, водят до посочения извод.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на ДОС, определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата претендира разноски, сторени пред настоящата инстанция, пред -ставляващи адв.възнаграждение в размер на 300лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 30.09.2019г., изплатено в брой.Доколкото макар и настоящото производство да окончателно по въпроса относно основателността на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК, то същото не е такова, приключващо производ -ството по съществото на повдигнатия между страните спор/относно допустимостта на част от претенциите по сметки на С.П. по чл.346 от ГПК, предмет понасто -ящем на подадената частна касационна жалба/, предвид което и съдът приема, че сторените разноски страната следва да претендира там с оглед крайния изход от този процес.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №662/05.08.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№416/ 19г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх. №4922/22.07.2019г., подадена от С.Т.П. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по подадената от него частна жалба вх.№4750/12.07.2019г. против определение №562/03.07.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №416/19г. по описа на ДОС, гр.о.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: