Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №   1/08.01.2014 година, гр.Варна

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд - Варна, Гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 521 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.Д.К. *** и майка му Е.Ч.Я. ***, срещу решение № 1692/25.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3110/2012 година, с което е уважен предявения от К.Ж.К. ***, ал.4 от СК, евентуално по чл.135, ал.1 от ЗЗД, като е обявен за нищожен спрямо нея договора за покупко-продажба от Т. Д. К. на Е. Ч. Я. на ап.№ 12, находящ се в гр.Варна, ж. к-с „Чайка”, бл.10, вх.Г, ет.1, ведно с прилежащото му избено помещение, който договор е материализиран в НА № 95, т.ІІ, рег.№ 6239, дело № 235/22.06.2012 година на нотариус с рег. № 363 в НтК и двамата са осъдени да  заплатят на К.Ж.К. общо сумата от 2459.83 лева. Правят се оплаквания за недопустимост и евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го обезсили и да прекрати производството, евентуално да го отмени и да отхвърли исковете, като им присъди направените от тях разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна К.Ж.К. е оспорила въззивната жалба и моли апелативната  инстанция да потвърди обжалваното решение, като й присъди  разноските и за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

1.Относно допустимостта на обжалваното решение:

Развитите във въззивната жалба доводи за липса на правен интерес от  воденето на предявените в случая искове от К. Ж.К. по чл.24, ал.4 от СК, а при условията на евентуалност и по чл.135, ал.1 от ЗЗД, които се поддържат и в устната пледоария на процесуалния представител на въззивниците, не могат да бъдат споделени.

От една страна, към момента на предявяване на исковете и към настоящия момент семейната имуществена общност между съпрузите Т.Д.К. и К.Ж.К. не е прекратена на нито едно от основанията предвидени в чл.27 от СК. Започнатото дело за развод 7513/2010 година на ВРС-ХVІІ състав е приключило с прекратяване-виж л.42 от делото на ВОС. При това положение и само на това основание за въззиваемата К. е налице правната възможност да предяви иска по чл.24, ал.4 от ЗЗД, доколкото са спазени предвидените в тази разпоредба преклузивни срокове, респективно иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, тъй-като с тези правни средства за защита на накърнен имуществен интерес тя разполага на общо основание ако съпругът  се разпореди с общо на семейството недвижимо имущество - в случая да продаде процесния апартамент на своята майка, въззивницата Я..

От друга страна, осъщественото принудително изпълнение по изп.д.№ 34 по описа за 2011 година на ЧСИ с рег.№ 719 в КЧСИ, по което за претендирани от съпруга-въззивника Т.К. 100000.00 евро срещу съпругата си-въззиваемата К.К. (без значение какъв е произхода на това вземане) е приключило с възлагане върху него (К.) за това „задължение” половината от семейния апартамент № 12 на посочения по-горе адрес. Това възлагане не може да породи валидни правни последици, както защото производството по чл.505 от ГПК въобще не е било приложимо за случа, тъй-като за имуществото от семейната общност единия съпруг не може да е взискател, а другия съпруг да е длъжник, както на практика е постъпил ЧСИ, така и защото след съответното обжалване изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано и осъществено принудителното изпълнение, е обезсилен с влязъл в сила съдебен акт - определение № 1819/08.06.2011 година на ВОС, постановено по в.ч.гр.д.№823/2011 година.

Независимо от горното, продължаващото производство по гр.д.№ 864/2011 година по описа на ВОС между двамата съпрузи по отношение на дължимостта на въпросните 100000.00 евро, което се движи по реда на чл.422 от ГПК и е спряно, не може да конкурира с наличните за съпругата правни средства за защита на интереса й, а именно с предявените по настоящето дело пред ВОС искове по чл.24, ал.4 от СК и чл.135 от ЗЗД, тъй-като двете производства имат различно правно основание, предметно съдържание и евентуални последици.

2.Относно правилността на обжалваното решение:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено, че в процесния случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.24, ал.4 от СК. Спазен е както срокът за предявяване на иска от узнаването на разпореждането с процесния имот, така и максимално възможния срок за предявяване на иск. При това положение правилно ВОС е приел, че главният иск е основателен и е обявил сделката за нищожна спрямо ищцата-въззиваемата К..

Освен това, дори и да се приеме, че за настоящият случай е допустимо да се прилага производството по чл.505 от ГПК, то с оглед на суспендирането на ефекта от постановлението за възлагане (обезсилването на изпълнителния лист), то транслативния (вещния) ефект по публичната продан е заличен с обратна сила.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивниците следва да понесат разноските на въззиваемата страна за тази инстанция-500.00 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, ВАпС

                                                    Р    Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1692/25.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3110/2012 година.

ОСЪЖДА Т.Д.К. ***, ЕГН ********** и Е.Ч.Я. ***, с ЕГН ********** да заплатят на К.Ж.К. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.