Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            229 /23.12.2014 година, гр.Варна

 

                                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 521 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на:

               1.А.В.А. ***, Разградска област, починал след подаване на въззивната жалба и заместен от наследниците си Й.С.А. ***-съпруга и К.А. ***-дъщеря, двете чрез процесуалния си представител адв. Й. ***, срещу решение № 25/11.08.2014 година на Разградския окръжен съд, постановено по  гр.д.№ 52/2014 година, с което предявеният от него иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД срещу Н.И.А. *** е бил отхвърлен за разликата от 11000.00 лева до 25100.00 лева, като неоснователен. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени в тази част и да уважи и този иск в пълен размер, като му присъди и направените разноски за двете съдебни инстанции:

               2.Н.И.А. *** срещу същото решение на РОС в частта, в която договора за дарение на процесния имот по НА №53/26.02.2009 година, т.І, рег.№ 722, д.№ 37/2009 година по описа на нотариус с рег.№ 312 в НтК, сключен между страните, е обявен за нищожен поради привидност и той е осъден да заплати на А.В.А. сумата от 11000.00 лева, която е придобил след отчуждаване на дарението.  Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената част и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли исковете изцяло. Не е направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.

Всяка от насрещните страни по двете жалби изразява съответно становище за неоснователността им. Нови доказателства пред въззивната инстанция не са събирани.

Двете въззивни жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Изводите на РОС относно привидността на горепосоченото дарения на процесния имот се споделят без резерви от въззивният съд. Анализът на всички писмени и гласни доказателства, включително и на признанията на въззивника Н.А., дадени в качеството му на свидетел по НОХД № 224/2011 година на РРС и по НОХД № 1017/2011 година на РРС, както и на образуваните множество прокурорски преписки за отношенията между страните по делото, потвърждава наличието на фактическия състав на чл.26, ал.2, предложение последно от ЗЗД - волята на двете страни по дарението не е била да извършат дарствен акт помежду си, както официално е оформен договора по посочения нотариален акт, а да се осуети възможността за принудително изпълнение към същия имот, тъй-като собственика му е имал значителни не погасени задължения към свои кредитори преди дарението. От юридическа гледна точка, привидността в случая се покрива изцяло с абсолютната симулация, която също влече след себе си нищожност на сделката. 

От друга страна, по делото на РОС е безспорно установено, че ответникът Н.А. се е разпоредил чрез продажба, преди да бъде поканен, с придобитият от дарението имот за сумата от 110000.00 лева и правилно е осъден да заплати на ищеца А.  тази сума на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД. Няма никакви сигурни данни, че  продажната цена е била по-голяма, още повече, че и данъчната оценка за имота е около 8000.00 лева, независимо от това, че назначената по делото експертиза посочва и по високи пазарни стойности за същия имот към различни периоди. Възможно би било да се постигне и по-висока пазарна стойност при продажбата на процесния имот, която величина да надвишава предявения иск от 25100.00 лева, но осъдителното решение на съда не може да почива само на такива предположения.

По изложените съображения двете въззивни жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди в цялост, като правилно и обосновано.

При този изход на делото не се присъждат разноски.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/11.08.2014 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 52/2014 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.