ОПРЕДЕЛЕНИЕ 679

гр. Варна,   09.10.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                            ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 521/15г., намира следното:

Производството в настоящата инстанция е образувано, след като с разпореждане № 338/02.10.2015г. на Председателя на ІІ отделение при ТК на ВКС преписка вх. № 11875/01.10.15г., съдържаща частна касационна жалба, подадена от „Стан-1” ЕООД, с. Василево, общ. Генерал Тошево против определение № 633/13.07.15г. по в.ч.гр.д. № 451/15г. на ДОС, с което Окръжен съд-Добрич съд в качеството си на въззивна инстанция, е потвърдил разпореждане № 625/18.05.15г. на РС-Генерал Тошево по гр.д. № 17/15г., с което е била върната въззивна частна жалба против прекратителното определение по първоинстанционното дело, е била изпратена по компетентност на Апелативен съд-Варна.

Тъй като се обжалва определение на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, с което е потвърден съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, то и не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2 от ГПК след изменението й с ДВ, бр. 50/2015г., а евентуално тази на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Изменената родова подсъдност по чл. 274, ал. 2 от ГПК определя апелативните съдилища за компетентни да се произнасят по частни жалби против определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция, но само когато тези определения са постановени от тях за първи път /например въззивния съд е спрял или прекратил въззивното производство, постановил е за първи път изрично посочено като обжалваемо определение/. Това е така, защото в следващата ал. 3 на чл. 274 от ГПК се визира триинстанционно разглеждане на посочената категория определения и отнасянето им до ВКС по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, при което въззивните съдилища /окръжни и апелативни/ са оставили без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи развитието на производството, или са се произнесли по определения на първата инстанция по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК /така и Благовест Пунев в статията „Измененията на ГПК относно исковия процес, заповедното и изпълнителното производство”, сп. „Собственост и право”, кн. 8, 2015г., стр. 5-6/.

Или, компетентен в настоящия случай да разгледа подадената частна касационна жалба е ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съвсем отделен е въпроса, че определението на ДОС изобщо не подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, но това отново е компетентен да установи единствено ВКС.

Производството пред настоящия съд следва да се прекрати и делото да се изпрати по компетентност на ВКС.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството в. ч. гр. дело № 521/15г. пред ВАпС и изпраща делото по компетентност на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: