Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

2/08.01.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.12.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 521/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 919/08.06.2017 год по гр.д. № 2497/2016 год на Окръжен съд Варна са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Н.Д.М. чрез процесуалния му представител адв. Г.К. – в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 6000 лв до претендираните 100 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по досъдебно производство № 1779/2010 гд на Трето РУП на МВР Варна, което е приключило с оправдателна присъда, както и за сумата от 8240 лв, претендирана като обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени заплати за срока на незаконното задържане под стража от 23.11.2010 до 03.10.2011 год. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло в претендираните размери, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2012 год – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане, както и разноските за двете инстанции.

2) От Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Варна – в осъдителната част по иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв, както и по отношение началната дата на забавата за законната лихва, присъдена върху двете обезщетения. Въззивникът се позовава на незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено предвид конкретните обстоятелства по делото и в частност – предишните осъждания на ищеца. Поддържа възражението за погасяване по давност на вземането за лихви за период от 12.01.2012 до 28.12.2013 год, направено с оглед изменението на иска, допуснато от съда в съдебното заседание на  11.05.2017 год.

Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв не е обжалвано и е влязло в сила.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство № 1779/2010 год на Трето РУП Варна, по което същият е бил привлечен като обвиняем с постановление от 23.11.2010 год за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 от НК. Във връзка с това обвинение ищецът бил задържан на 22.11.2010 год въз основа на постановление от 20.11.2010 год на прокурор от Окръжна прокуратура Варна. С определение от 25.11.2010 год по ЧНД № 1978/2010 год на ВОС срещу него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. След приключване на досъдебното производство на 22.02.2011 год с мнение за предаване на съд, прокурор при Окръжна прокуратура Варна внесъл обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 376/2011 год на Окръжен съд Варна. Осъдителната присъда, постановено по това дело е била отменена с решение № 111/11.07.2011 год по ВНОХД № 228/2011 год на Апелативен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане, с присъда № 72/03.10.2011 год по НОХД № 1119/2011 год на Окръжен съд Варна ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и оправдан. С определение от същата дата била отменена и мярката за неотклонение „задържане под стража“. Оправдателната присъда е потвърдена с решение № 172/15.12.2011 год по ВНОХД № 394/2011 год на Апелативен съд Варна, влязло в сила на 12.01.2012 год.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че по време на задържането му в ареста, а и след освобождаването му ищецът се чувствал подтиснат, тревожил се, че не може да се грижи за съпругата си, която била болна. В ареста при сбиване с друг затворник получил наранявания, вследствие на които по-късно развил глаукома и изгубил зрението с едното си око. Преди задържането работел като заварчик, извършвал частни услуги по домовете, поставял фаянс и теракот.

С оглед установяване на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени вследствие незаконното задържане под стража,  ищецът е представил трудов договор от 12.01.2009 год с работодател „Станислав 07“ ЕООД. Във връзка с оспорването на ответника, че по този трудов договор реално не са получавани доходи, е представена справка от Националния осигурителен институт, от която се установява, че ищецът е осигуряван от м.януари 2009 до месец август 2009 год включително, както и за месец декември 2009 и месец януари 2010 год. За мес.януари 2009 год е осигуряван върху осигурителен доход от 571,43 лв, за периода от мес.февруари 2009 до август 2009 год – върху осигурителен доход 800 лв месечно, а за мес. Декември 2009 год – върху осигурителен доход 730 лв.

От представената справка за съдимост се установява, че ищецът е бил многократно осъждан и са му налагани наказания, включително и лишаване от свобода, последното от които изтърпял на 02.06.2006 год за престъпление по чл. 210 от НК.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат от повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан.

Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно длъжностно лице. Легитимирана да отговаря за вредите в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда, е прокуратурата.

С влизането в сила на оправдателната присъда е осъществена първата предпоставка за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на ищеца от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. В случаите, когато в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда срещу лицето е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, неимуществените вреди, претърпени от него във връзка с изтърпяване на мярката, се поглъщат от вредите, настъпили в резултат от незаконното обвинение. В този смисъл е т.13 от тълкувателно решение № 3/2004 год. на ВКС на РБ.

Претендираните вреди трябва да бъдат посочени и конкретизирани още в исковата молба чрез твърденията на ищеца. Негова е и тежестта да докаже настъпването на юридическите факти, от които произтича правото му на обезщетение.

По силата на препращащата норма на §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, приложима е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. То трябва да се определи от съда по справедливост, след съобразяване на всички относими по делото факти – продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, ограниченията на социалните му контакти, съпроводени със семейни и социални проблеми.  

В конкретния случай е безспорно, че ищецът е претърпял вреди с неимуществен характер, намиращи се в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, което впоследствие е било признато за незаконно. Те са свързани с обстоятелството, че поради наложената в хода на производството мярка за неотклонение „задържане под стража“ той е бил изолиран от семейната среда, страдал е от невъзможността да оказва помощ на болната си съпруга, изпитвал е страх от евентуално осъждане.

В същото време следва да се отчете, че ищецът е бил многократно осъждан на лишаване от свобода, последното от които изтърпял през 2006 год. Въпреки, че част от предишните осъждания са реабилитирани по право и не се вземат предвид при определяне на наказателната отговорност на дееца, те следва да намерят място при обсъждане вида и размера на претърпените от него неимуществени вреди. Това е така, защото неблагоприятните преживявания, които обичайно се свързват с предприемането на  мерките за процесуална принуда, при него не са с този интензитет, както при човек, който за първи път попада под ударите на правосъдието. На фона на последното обстоятелство настоящата инстанция намира, че воденото срещу ищеца наказателно производство, приключило в срок по-кратък от година и два месеца включително и в съдебната си фаза, не е оставило дълбоки и трайни следи в психиката му. Негативните преживявания, които той е изпитвал в хода на наказателното производство са преодоляни напълно към настоящия момент. Исковата молба, подадена четири години след влизане в сила на оправдателната присъда, не съдържа твърдения за остатъчна депресивна симптоматика към момента. Сочи се единствено обстоятелството, че след сбиване с друг затворник получил травматични увреждания на окото, вследствие на което развил заболяването глаукома.

За да бъде основателна претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, те трябва да се намират в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на ответника. Правопораждащият факт на специалната отговорност по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. На обезщетяване по този закон подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от предприетото срещу ищеца наказателно преследване, независимо дали са причинени от длъжностно лице, както гласи чл. 4 от закона. Прокуратурата отговаря за това, че е повдигнала и поддържала обвинение в извършване на престъпление срещу лице, признато за невиновно. Вредите, нанесени от трети лица, не се намират в причинна връзка с действията на прокуратурата, поради което тя не следва да отговаря за тях. Не е установено по категоричен начин и дали травмата на окото е настъпила по време на престоя в затвора. По твърдения на ищеца тя не е причинена от служители на затвора, а от друг затворник, следователно отговорността следва да се търси от деликвента. Липсват данни ищецът да е търсил медицинска помощ още тогава, а медицинската документация във връзка с това е издадена няколко години по-късно.

Въпреки, че първоинстанционният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, имащи значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че то е завишено. Съобразено с критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, искът следва да бъде уважен до размер на 4000 лв, като за разликата до присъдените 6000 лв решението следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Неоснователна е и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение за срока на задържане. Пропуснатата полза подлежи на обезщетяване тогава, когато поради действията на ответника е била осуетена възможността на ищеца да получи сигурен и доказан прираст към имуществото си. Пропуснатата облага трябва да е реална и сигурна, а не предполагаема и за установяването й ищецът носи доказателствената тежест.

Представеният трудов договор сам по себе си не установява съществуването на валидно трудово правоотношение, още повече при липсата на доказателства за действително изплатени трудови възнаграждения. Напротив - от представените справки от НОИ се установява, че осигурителните права на ищеца са прекъснати през мес. януари 2010 год – т.е. много преди 23.11.2010 год, когато срещу него е повдигнато незаконното обвинение. Самият ищец, разпитан на досъдебното производство не се е позовал на трудовия договор, а сам е посочил, че извършва частни строителни услуги. Същото обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Разгледани в тяхната съвкупност всички тези доказателства не дават основание да се приеме, че именно повдигнатото обвинение срещу ищеца е станало причина той да не може да получава трудово възнаграждение за времето на задържането му.

По изложените мотиви, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението в отхвърлителната му част за сумата 8240 лв – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучени заплати за срока на задържането от 23.11.2010 до 03.10.2011 год, следва да бъде потвърдено.

По отношение възражението относно погасяването по давност на иска за законната лихва върху двете обезщетения, настоящият състав намира следното:

С Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК са дадени разяснения, че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда. Съгласно §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Следователно, по отношение погасителната давност на иска за мораторни лихви върху обезщетенията следва да се приложи чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Ответникът е направил възражение за погасяване на претенцията по давност в съдебното заседание на 11.05.2017 год, когато ищецът за първи път е изменил иска, претендирайки мораторна лихва от 12.01.2012 год, а не от 12.01.2014 год, както е твърдял в исковата молба. Това възражение не е преклудирано на осн. чл. 133 от ГПК, както неправилно е приел съдът, защото предвид изменението на иска то не е могло да бъде направено по-рано. С оглед на това решението в частта, с която са присъдени мораторни лихви върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода от настъпване на изискуемостта 12.01.2012 год до 28.12.2013 год (три години преди завеждането му) следва да бъде отменено, а исковете в тези части - отхвърлени като погасени по давност.

На осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата и съразмерно с уважената част от иска в полза на адв. Г.Н.К. *** като пълномощник на въззивника  Н.Д.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.8 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300 лв

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 919/08.06.2017 год по гр.д. № 2497/2016 год на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, с която е уважен иска, предявен на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Н.Д.М. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 4000 лв до присъдените 6000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.11.2010 до 12.01.2012 год, както и В ЧАСТТА за присъдените лихви за забава за периода от 12.01.2012 год до 28.12.2013 год, съответно върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 4000 лв и върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1000 лв, и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В   И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Н.Д.М. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 4000 лв до присъдените 6000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.11.2010 до 12.01.2012 год, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 1779/2010 год. на Трето РУП на МВР Варна, за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда № 73/03.10.2011 год по НОХД № 1119/2011 на ВОС, потвърдена с решение № 172/15.12.2011 год по ВНОХД № 394/2011 год на ВАпС, влязла в сила на 12.01.2012 год, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Д.М. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 4000 лв, за период от  12.01.2012 год до 28.12.2013 год, като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Д.М. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1000 лв, за период от 12.01.2012 год до 28.12.2013 год, като погасен по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителните му части по исковете, предявени на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Н.Д.М. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ, както следва: до размер на 4000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 23.11.2010 до 12.01.2012 год, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 1779/2010 год. на Трето РУП на МВР Варна, за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда № 73/03.10.2011 год по НОХД № 1119/2011 на ВОС, потвърдена с решение № 172/15.12.2011 год по ВНОХД № 394/2011 год на ВАпС, влязла в сила на 12.01.2012 год, както и в частта за присъдената законна лихва върху двете обезщетения за периода от 28.12.2013 год до завеждането на иска – 28.12.2016 год.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част в размер на 8240 лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени заплати за срока на задържането от 23.11.2010 до 03.10.2011 год

В осъдителната част по иска за имуществени вреди в размер на 1000 лв решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адв. Г.Н.К. *** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално представителство на въззивника  Н.Д.М. по в.гр.д. № 521/2017 год на Апелативен съд Варна, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)