Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

195

 

02 декември 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и седми ноември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Диана Джамбазова

 

     ЧЛЕНОВЕ:Иван Лещев

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: Ю.К.                                   

Прокурор: Анна Помакова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 522 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение №200/ 23.07.2013 г., постановено по гр.д. № 224/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на Р.Х.С. против решението на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на прекратено наказателно производство, водено срещу нея за престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4, б.”б” вр. с чл. 343, ал.1, б. „в” вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за горницата над 6000 лв. до претендираните 30 000 лв.

Въззивницата е настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и е необосновано, като е молила да бъде отменено в тази част и да й бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 30 000 лв., т.е. още 24 000 лв. Навела е оплаквания за неправилно занижаване размера на обезщетението и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

- По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена от прокурор в окръжна прокуратура Шумен, против решението на окръжния съд В ЧАСТТА , с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Р.Х.С. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на прекратено наказателно производство, водено срещу нея за престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4, б.”б” вр. с чл. 343, ал.1, б. „в” вр. с чл. 342, ал.1 от НК, ведно със законните лихви от 11.04.2010 г. до окончателното й изплащане и в частта на осъждането за разноските.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност – необоснованост на решението на окръжния съд и за постановяването му в нарушение на материалния закон, поради което е молила същото да бъде отменено в обжалваната част, респективно да бъде намалено обезщетението.

Срещу жалбата на Прокуратурата е подаден писмен отговор от насрещната страна, с който тя е оспорена.

Въззивната жалба на Р.Х.С. е подадена от лице, легитимирано да обжалва решението на първата инстанция в отхвърлителната му част, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок, а жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Въззивната жалба на Прокуратурата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в осъдителната му част за 6000 лв., заедно със законните лихви и за разноските и е допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Пред Шуменския окръжен съд е бил предявен иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Р.Х.С. срещу Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от незаконно обвинение  в престъпление  по чл. чл.343, ал.3, пр.ІV, б.”б” вр. с чл.343, ал.1, б.”в” вр . с чл.342, ал.1 от НК, предмет на наказателно производство №407/2003г. по описа на ОСО при ШОП, което е било прекратено от прокуратурата с влязло в сила постановление.

Установено е било по делото, а и страните не са спорили, че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство №407/2003 г. на ОСлС-гр.Шумен /вх.№621/2003г. на ШОП/ за това, че на 06.12.2002 г. в гр.Шумен, на кръстовището на ул. „Велики Преслав” и ул.”Съединение”, при управление на л.а. „Рено 19 Шамад” с ДК № Н 30-85 АВ нарушила правилата за движение – чл. 20, ал.2 от ЗДВ и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Д. С. К. от гр.Шумен, вследствие на която на 12.12.2002 г. К. починал, като след деянието С. избягала от местопроизшествието, престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б” вр. чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл. 342, ал.1 от НК. С постановление от 13.12.2007г., Р.С. е била привлечена като обвиняемо лице за престъпление по чл.343, ал.3, пр. IV, б.”б” НК вр. с чл.343, ал.1, б.”в” от НК и чл.342, ал.1 НК, като й е била определена мярка за неотклонение “подписка”. На 18.01.2008 г. Окръжна прокуратура гр.Шумен е внесла в Шуменския окръжен съд обвинителен акт срещу С., по което е било образувано нохд № 47/2008 г. по описа на ШОС, приключило с оправдателна присъда. Присъдата е била протестирана от прокуратурата и по образуваното внохд № 306/2008 г. Апелативен съд Варна е отменил същата и върнал делото за доразследване. С постановление от 05.08.2009 г., на осн. чл. 199 и чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК, окръжният прокурор е прекратил наказателното производство срещу Р.С.. С определение от 18.09.2009 г., постановено по чнд № 500/2009 г. на ШОС, постановлението за прекратяване на наказателното производство е било потвърдено, а с определение от 12.10.2009 г. по вчнд № 339 от 2009 г., Варненският апелативен съд е оставил без уважение жалбата на М. К. срещу определението на окръжния съд.

Наказателното производство срещу Р.Х.С. е било образувано още през 2003 г., като с исковата си молба тя е претендирала обезщетяване на вреди, претърпени в периода от повдигане на обвинението в края на 2007 г. до прекратяване на наказателното производство, което е станало окончателно на 12.10.2009 г. с определението на апелативния съд по вчнд №339/2009 г.

Не е било спорно по делото, а и е установено от показанията на разпитаните свидетели, че ищцата е преподавател по български език и литература в хуманитарна гимназия в гр.Шумен и е хоноруван базов учител към Шуменския университет, където обучава студенти. Занимавала се е и с научна работа и имала публикации. Заради преподавателската си дейност е била известна в града, срещала се с много хора, имала е изградени широки социални контакти, ползвала се е с авторитет и уважение както сред учениците и студентите, така и сред колегите  и съгражданите си.

Обвинението в престъпление, свързано със смъртта на човек и бягство от местопрестъплението й се е отразило изключително негативно. Р.С. е преживявала тежко повдигнатото й обвинение, като след привличането й като обвиняем на 13.12.2007г., до окончателното му прекратяване на 12.10.2009 г., включително и докато се е гледало в съда наказателното производство, тя се чувствала нервна, страдала от безсъние и главоболие, била потисната, апатична, не желаела да излиза и да се среща с хора, спряла да посреща гости. Изолирала се от приятели и близки, отбягвала да контактува, страдала заради обществения интерес и отзвук от случая, проследен и разгласен и от печатните медии в града. Чувствала се засегната от коментарите на съседи и познати, че станала „медийна звезда”. За случая узнали и колегите и учениците й, като въпреки подкрепата им, жената изглеждала променена и „срината психически”. Тези вреди са установени от показанията на разпитаните по делото свидетели Л. С. /личен лекар и съсед на ищцата/, С. С. /съпруг/, Т.Т./приятелка и колежка/ и Д. Д. /колега и баща на ученик на ищцата/. Посочените по - горе отрицателни преживявания са пряко свързани с повдигнатото незаконно обвинение и са следствие на същото - без него те не биха настъпили.

Вреди от скованост и болки в кръста, ищцата не е твърдяла в исковата молба и окръжният съд не е присъждал обезщетение за тях, поради което оплакването на прокуратурата за липсата на връзка с незаконното обвинение нямат отношение към случая.

Ищцата не е претендирала вреди от негативни статии в пресата, а от това, че чрез тях е бил даден и поддържан още по-голям обществен интерес към случая, което е направило живота й в този период по – труден и непоносим. Затова е без значение, поддържаното във въззивната жалба възражение, че прокуратурата не е изнесла официално информация за воденото наказателно производство, щом самото то е било незаконно и от неговото поддържане са произтекли вредите.

Негативните емоционални преживявания на ищцата от посещението на К. на работното й място и злепоставянето й сред учениците и колегите й, за които тя е споделила пред съпруга и приятелката си, не стоят в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Без значение е как съпругата на починалия е узнала местоработата на ищцата, щом решението за  посещението, вдигането на скандала и претенцията за пари, е следствие единствено на решението и поведението на това лице. Затова за тези вреди прокуратурата не следва да отговаря, а оплакванията на С. във въззивната жалба в тази насока не могат да бъдат споделени.

Въпреки, че с исковата си молба ищцата е изложила фактически твърдения за посещение на служители на полицията в кабинета на директора с искане да даде обяснения по случая, тя не е сочила конкретно претърпени вреди от тези действия, които вреди да подлежат на обезщетяване, нито такива вреди са били установени по делото, поради което и обезщетение за такива не се дължи.

Обвиняването на ищцата в престъпление по чл. чл.343, ал.3, пр.ІV, б.”б” вр. с чл.343, ал.1, б.”в” вр . с чл.342, ал.1 от НК и последвалото прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.2 от НПК /ред. към 05.08.2009 г./, поради недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението, покриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /стара т.2 от ЗОДОВ/, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното  наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /предишна т.2/ има обективен характер  и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, включващо и случаите, при които наказателното производство срещу лицето, обвинено в престъпление, е било прекратено заради недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението – т.е. и когато деянието не е извършено от лицето. Затова е несъстоятелно оплакването на прокуратурата, че същата не следва да отговаря в конкретната хипотеза на прекратено наказателно производство.

Отговорността на правозащитните органи по чл.2 от ЗОДОВ /разследващите органи, прокуратурата и съда/ е солидарна и всеки от тях отговаря за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда. В настоящия казус искът е бил предявен само срещу Прокуратурата на РБ и затова тя отговаря за всички вреди, причинени от незаконното обвинение. В този смисъл, неоснователно е възражението на прокуратурата, че не следва да отговаря за целия период на незаконното обвинение и за несигурността от изхода на производството в съдебната  му фаза.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус наказателното производство срещу ищцата е било образувано още през 2003 г. и е продължило до 12.10.2009 г., но самата тя е претендирала обезщетение за времето след привличането й като обвиняем /т.е. след 13.12.2007 г./ до прекратяване на наказателното производство /12.10.2009 г./, т.е. за период около две години. Наложената й мярка за неотклонение в това време е била най-леката такава - „подписка”. Независимо от това, обаче престъплението в което е била обвинена, макар и непредпазливо, е било за причинена телесна повреда и последвала смърт на човек. Т.е ищцата е била държана отговорна за смъртта на човек. При такова тежко обвинение, продължило през период от почти две години и имайки предвид, че след първоначалното й оправдаване е последвало връщане на делото за доразследване и продължаване на процесуално-следствените действия, нормално е тя да е изпитвала несигурност от изхода на наказателното производство, да е било унизено човешкото й достойнство и да е била злепоставена в обществото. Както бе установено по делото, тя е била нервна, страдала от безсъние и главоболие, била потисната, апатична, не желаела да излиза и да се среща с хора, изолирала се от приятели и близки, изглеждала  „срината психически”. Интензитетът на тези негативни преживявания на ищцата е в по-голяма степен от обичайния при подобни обстоятелства, заради злепоставянето й в социалната й среда, в която се е ползвала с авторитет, учителската професия, която е упражнявала и съпровождащите я морални задължения да дава пример на младите хора и да ги учи на определено поведение. Трябва да се съобрази при определяне на обезщетението и отзвукът на наказателното производство в медиите и допринасянето му за негативните преживявания на С., заради коментарите и обсъждането от съгражданите й.

С оглед изложените съображения и вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение /обвинена е била за смъртта на човек/, срокът от почти две години, през който е била подложена на незаконно наказателно преследване, ограниченията в начина й на общуване, предвид упражняваната от нея професия, злепоставянето й сред колеги и ученици, обсъждането й от хората в неголемия град и психическите преживявания от незаконното обвинение и тяхното дълбоко отражение върху личността й, както и съобразявайки обществения критерий за справедливост и стандарта на живот в страната намира, че справедливо е обезщетение в размер на сумата от 6 000 лв.

Неоснователно е възражението на прокуратурата за съпричиняване на вредите от ищцата и за намаляване на обезщетението по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ, по причина че тя е предизвикала пътно-транспортното произшествие и е блъснала човек, тъй като това не се доказа по делото, а напротив установи се, че наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на участието на обвиняемата в престъплението.

Дори, обаче и при обратното разрешение, не може да се направи извод за съпричиняване на вредите от ищцата, защото от образуването на предварителното производство още през 2003 г. и до привличането й като обвиняем на 13.12.2007 г. /след което тя претендира вреди/ изобщо липсват данни тя да е възпрепятствала работата на разследващите органи, да ги е подвела или да не им е съдействала за разкриване на истината. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.Такива действия са например недобросъвестно направени неистински признания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цела да се прикрият определени обстоятелства, за да се забави или опорочи разследването на престъпление. В настоящия казус такива действия изобщо не са налице и не може да се направи извод за съпричиняване.

На ищцата следва да се присъди обезщетение от 6000 лв., ведно със законните лихви от 11.04.2010 г., предвид основателността на възражението на прокуратурата за погасяването им по давност за тригодишния период преди завеждане на делото на осн. чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Предявеният от Р.С. срещу прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, е основателен и следва да бъде уважен до размер на 6000 лв., ведно с лихвите от 11.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, като за горницата до претендираните 30 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до същия правен резултат и по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Разноски за въззивното производство не са претендирани.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №200/ 23.07.2013 г., постановено по гр.д. № 224/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: