Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

210

15.12.2015 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                   Юлия Бажлекова

 

Секретар: В. Т.

Прокурор: А.Помакова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 522 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по жалби на двете страни срещу решение № 108 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на окръжен съд Търговище, както следва:

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Търговище против решение № 108 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на окръжен съд Търговище В ЧАСТТА, с която прокуратурата е осъдена да заплати на С.В.Б. сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления за времето от 06.08.2003 г. до оправдаването й с влязла в сила на 20.11.2009 г. присъда, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 22.11.2012 г. до окончателното й изплащане и прокуратурата е осъдена да заплати разноските на процесуалния представител на насрещната страна.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и отхвърляне на иска, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение. Неправилно окръжният съд присъдил обезщетение за вреди, чието наличие и връзка с воденото наказателно производство не било категорично доказано в процеса. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен и несправедлив и не съответствал на трайната съдебна практика в подобни случаи. Жалбоподателят е развил подробни съображения по оплакванията.

Писмен отговор на жалбата насрещната страна не е депозирала.

- По въззивна жалба на С.В.Б., подадена чрез адв. П.П., против решение № 108 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на окръжен съд Търговище в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление, по което е оправдана, ЗА ГОРНИЦАТА НАД присъденото обезщетение от 14 000 лв. – до претендирания размер от 250 000 лв. и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен изцяло искът й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 25 000 лв.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част, като е навела подробни съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения,  нарушения на материалния закон и за необоснованост, като е молила за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на исковете в претендирания размер. Окръжният съд допуснал процесуални нарушения, като изградил изводите си  само върху част от събраните по делото доказателства и ограничил страната да събере гласни доказателства с разпита на поискани още с исковата молба трима свидетели. Нарушил и материалния закон – разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не отчел изключителната интензивност  на вредите, продължителността на наказателното производство и множеството извършени спрямо нея действия от органите на разследването и от съда, обстоятелството, че първоначално е била осъдена и психическото й състояние до оправдаването й, както и във времето след това. Окръжният съд не посочил защо е ограничил вредите само в периода от 06.08.2003 г. до 20.11.2009 г. и в този смисъл решението било необосновано. Не били уважени също така и доводите за публичното разгласяване на наказателното производство и отражението на същото върху професионалната й сфера. Неправилно били ценени от съда и доказателствата във връзка с претенцията за търпени имуществени вреди, вследствие на което съдът достигнал и до неправилния правен извод за неоснователност на този иск.

Писмен отговор по жалбата на ищцата, Прокуратурата не е подала.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна. Въззивницата Б., лично и чрез адв. П. е молила за присъждане на сторените по делото разноски по приложен списък.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Поради допуснато от първата инстанция процесуално нарушение чрез отказа да бъдат разпитани, поисканите от ищцата още с исковата молба трима (от общо шесттимата) свидетели във връзка с доказване на неимуществените й вреди, е заявила пред настоящата инстанция искане за допускането им. С определение № 680/09.10.2015 г., Варненският апелативен съд се е произнесъл по това искане, приемайки същото за частично основателно, предвид наличието на  хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК – допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на указания до страната да уточни конкретно за установяване на какъв факт ще свидетелства всеки от поисканите в исковата молба шестима свидетели, довело впоследствие до неправилна преценка, че тези факти са установени с разпита на трима от тях и до извода, че не е необходимо изслушването на останалите, с което съдът е лишил страната от възможността да събере поисканите доказателства, за да докаже твърденията си във връзка с претърпените неимуществени вреди и интензитета на същите. В тази връзка пред настоящата инстанция са били допуснати и разпитани още двама свидетели за установяване на конкретно посочени обстоятелства.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваните части, а по наведените оплаквания за неправилност и служебно във връзка с приложението на императивните материалноправни норми, установи следното:

Производството пред Търговищкия окръжен съд е било образувано по искова молба на С.В.Б., с която срещу Прокуратурата на Република България са били предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 25 000 лв., представляваща  обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в престъпление чл.210, ал.1, т.3 във вр.с чл.209, ал.1 от НК, по чл.310, ал.1 във вр.с чл.309, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 от НК, по които е оправдана с присъда №482/ 03.08.2009г. по н.о.х.д. №247/2009г. на Търговищкия районен съд, потвърдена с решение №163/ 20.11.2009г. по в.н.о.х.д.№224/2009г. на Търговищкия окръжен съд, ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Прокуратурата е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им. Навела е възражения за погасяване на исковете за вреди с изтичане на петгодишна давност, както и на претенцията за мораторни лихви за периодите на тригодишната давност.

Наказателното производство срещу ищцата първоначално е било образувано и водено по следствено дело № 284/2003 г. по описа на ОСС гр.Шумен за извършено от С.Б. на 15.07.2003 г. престъпление по чл.202, ал.1 т.1 НК след преобразуване с постановление от 25.07.2003 г. на районен прокурор при Районна прокуратура  гр.Шумен на дознание № 1451/2003 г. по описа на РПУ Шумен, последното започнало по прокурорска преписка 1026/2003 г. от 17.07.2003 г. по постъпила на 16.07.2003 г. молба в прокуратурата. В хода на същото са били дадени указания и за разследване на данните за престъпления и по чл. 309 НК и чл. 319 НК с пострадало лице Т. Ж. Междувременно е било образувано и дознание № 525/2003 г. по описа на РДВР Шумен, по прокурорска преписка 1905/22.10.2003 г. на РП Шумен срещу С.Б. за престъпление по чл.319 от НК, което с постановление от 17.12.2004 г. на районен прокурор при Районна прокуратура  гр.Шумен е било обединено към следствено дело № 284/2003 г. по описа на ОСС – Шумен.

С постановление от 05.08.2003 г. на прокурор при РП гр.Шумен на ищцата е била наложена ограничителна мярка по чл.153 а от НПК – забрана за напускане пределите на Република България, като със заповед от 06.08.2003г.  на началника на направление „Документи за самоличност и миграция” - ДНСП по реда на чл.75, т.3 от ЗБДС й е бил отнет международния паспорт, за което тя е била уведомена на 06.08.2003 г. На 29.09.2003 г., полицейски служители са иззели от дома й паспорта.

Наказателното производство е започнало по подадени до прокуратурата жалби на Т. Ж. - управител на търговското дружество „Хим Волов Трейд” ООД, в което ищцата е работила до месец юли 2003 г. Трудовият й договор е бил прекратен и на 25.09.2003 г. тя е подала искова молба в Шуменския районен съд за отмяна на уволнението. На 20.11.2003 г. в съдебно заседание по образуваното гр.д. № 2226/2003 г. ответникът е представил удостоверение от Шуменската районна прокуратура, в което е било посочено, че срещу ищцата е образувано дознание № 525/2003 г. за престъпление  по чл. 319 от НК.

По време на образуване на наказателното производство, С.Б., която е завършила юридическо образование, е провеждала в съдилищата в гр.Шумен юридическия си стаж за придобиване на юридическа правоспособност, а от месец април 2004 г. е била вписана като адвокат в Шуменската адвокатска колегия и оттогава и до момента упражнява адвокатска професия.

С постановление от 18.10.2005 г. на следовател при ОСС Шумен, ищцата е била привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 201 от НК, чл.310 , ал.1 вр. чл. 309, ал.1, пр.1 НК, по чл. 319 от НК и по чл. 206 от НК, и спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка”. В същия ден (на 18.10.2005 г.) тя е била разпитана като обвиняем. Предварителното производство й е било предявено на 18.10.2005 г., а заключителното постановление - обвинителното заключение с мнение за предаването й на съд – на 24.10.2005 г. На 20.07.2007 г. тя отново е била разпитата като обвиняем, като в същия ден е бил разпитан в качеството на свидетел и нейния син – В. И. Разследването й е било предявено отново на 24.07.2007 г. и на 27.07.2007 г. (с протокол за допълнително предявяване на разследването). По следственото дело са били разпитвани множество свидетели и са изготвяни експертизи от вещи лица.

По молба на С.Б. от 09.11.2007 г. във връзка с предстоящо интервю на сина й в Англия, с постановление на прокурор при районна прокуратура гр.Нови пазар от 13.11.2007 г., ограничителната й мярка за напускане пределите на страната е била отменена за периода от 01.12.2007 г. до 20.12.2007 г.

На 14.11.2007 г. в Шуменския райоен съд е бил внесен обвинителния акт от Новопазарската районна прокуратура  срещу С.Б. и е било образувано н.о.х.д. № 1760/2007 г. След самоотводи на всички съдии от Шуменския районен съд, обосновани с адвокатската практика на ищцата в съдебния район, делото е било изпратено за разглеждане на Търговищкия районен съд и на 14.01.2008 г. то е било образувано в н.о.х.д. № 35/2008 г. По същото са били разпитвани множество свидетели и са изготвяни експретизи, като производството е приключило с присъда № 84 от 01.07.2008 г., с която С.Б. е била призната за виновна за престъпленията по чл. 201 от НК, чл.310, ал.1 вр. чл. 309, ал.1, пр.1 НК и по чл.206 , ал.1 от НК. Наложено й е било наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което е било отложено за срок от три години. По обвинението по чл. 319 от НК, Б. е била оправдана и в тази част присъдата е влязла в сила (тази част от незаконното обвинение не е въведена като предмет на настоящото дело).

В осъдителната част, присъдата е била обжалвана от ищцата пред Търговищкия окръжен съд и по образуваното в.н.о.х.д. № 218/ 2008 г., с решение № 148 от 24.09.2008 г., тя е била отменена, като делото е било върнато на Районната прокуратура гр.Нови Пазар за изправяне на процесуални нарушения.

С постановление от 12.01.2009 г. Районната прокуратура - Нови пазар е привлякла отново ищцата като обвиняем за престъпления по чл.201 от НК, чл.310, ал.1 вр. с чл.309, ал.1, пр.1 от НК, чл. 319 от НК и чл.206, ал.1 НК и в същия ден тя е била разпитана. На 21.01.2009 г. е било извършено ново привличане на Б. като обвиняем за престъпления по чл.201, ал.1, т.3 от НК вр. чл.209, ал.1 НК, чл.310, ал.1 вр. с чл.309, ал.1, пр.1 от НК и по чл.206, ал.1 НК (без престъплението по чл. 319 от НК) и в същия ден отново й е бил проведен разпит и е било предявено разследването.

Делото е било внесено в Шуменския районен съд с нов обвинителен акт на 04.03.2009 г., като след разпределението му на съдиите –докладчици, всички те последователно са се отвели от разглеждането му, предвид обстоятелството, че обвиняемата работи като адвокат в съдебния район. Делото е било изпратено на Търговищкия районен съд и на 17.04.2009 г. - образувано в н.о.х.д. № 247/2009 г., по което са били проведени две съдебни заседания, разпитани са били свидетели и са били изслушани вещи лица. На 03.08.2009 г. е била постановена изцяло оправдателна присъда срещу ищцата. По протест на прокуратурата, на  11.09.2009 г. делото е било пренесено пред въззивната инстанция -Търговищки окръжен съд - в.н.о.х.д. № 224/2009 г., разгледано е било в три съдебни заседания и приключило с окончателно решение № 163 от 20.11.2009 г., с което е била потвърдена оправдателната присъда.

Молбата за отмяна на забраната за напускане пределите на страната е била подадена от ищцата на 14.04.2010 г. и е била уважена с определение от 29.04.2010 г. на Търговищкия районен съд.

Предявените искове черпят своето правно основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В настоящия казус е налице първата хипотеза, като незаконността на повдигнатото обвинение е обусловена от оправдаването на ищцата.

По отношение на оплакванията и в двете въззивни жалби за релевантния за спора период, в който са причинени подлежащите на обезщетяване по ЗОДОВ вреди:

Употребеният в чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. Идеята на закона е да бъдат обезщетени вредите на пострадалите от незаконното наказателно производство срещу тях и затова такива вреди са и търпените от лицето от момента на узнаване на това производство, независимо, че то още не е било привлечено като обвиняем. В настоящия казус, наказателното производство срещу ищцата е започнало по първото дознание на 17.07.2003 г., като тя е разбрала за воденото срещу нея наказателно дело на 06.08.2003 г., след постановеното отнемане на международния й паспорт, а на 20.11.2003 г. се е запознала с конкретните обвинения от удостоверения на прокуратурата, представени от работодателя й по трудовото дело. Твърденията й за по-ранен момент на узнаване са несвоевременно наведени по делото (с въззивната жалба), поради което и във връзка с тях не са били допуснати нови доказателства в настоящата инстанция. Именно от момента на узнаването (06.08.2003 г.), а не от момента на привличането й като обвиняем (18.10.2005 г.), ищцата е била засегната от незаконното наказателно производство срещу нея и прокуратурата дължи обезщетяване на причинените й вреди. В този смисъл правилно окръжния съд е определил периода, в който са били причинени вреди на Б., стоящи в причинна връзка с незаконното обвинение, както началния му момент (от узнаването), така и крайния такъв – до оправдаването на ищцата на 20.11.2009 г. Това е периода на причиняване на вредите, а продължителността и негативните последици от причинените в този период вреди има отношение към определяне размера на обезщетението. Затова, оплакването на С.Б. за ограничаване от окръжния съд на крайния период, в който са търпяни вредите е неоснователно.

При преценката на претърпяните от ищцата вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица. Отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. В случая прокуратурата отговаря за всички вреди, причинени от незаконното обвинение и не може да прави възражения, че не следва да носи отговорността в пълен обем, заради действията на друг правозащитен орган, в каквато насока довод е навел прокурора в пледоарията му по същество на делото.

Наказателното производство срещу ищцата е продължило в значителен период от повече от шест години, като обвиненията срещу нея по чл.210, ал.1, т.3  и чл.206, ал.1 от НК са за били за тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК, т.е. предвиждащи наказание лишаване от свобода над 5 години. В момента, в който е узнала за образуваното срещу нея следствено дело, ищцата е била стажант в Шуменския окръжен съд, а от 01.04.2004 г. тя е  била вписана като адвокат в Шуменската адвокатска колегия и до момента тя работи като такъв. Вреди от публично разгласяване на наказателното производство от прокуратурата, включително с издаването на незаконосъобразни удостоверения, нарушаващи следствената тайна и презумпцията за невиновност, не са претендирани от ищцата в исковата й молба и затова оплакванията й във въззивната  жалба за необсъждането им от окръжния съд са неоснователни. Независимо от това, обаче обстоятелството, че наказателното дело е станало достояние на много хора (каквото конкретно ищцата е твърдяла), следва да бъде отчетено като вредоносен резултат от повдигане на незаконното обвинение от прокуратурата и съображенията й в обратна насока, наведени в жалбата й, не се споделят. Това е така, тъй като наказателното производство е било заведено в малък град, в който ищцата от години живее и работи, а заради качеството й на стажант в съда, а след това и като адвокат, е била известна. Тя е работила в средите на адвокати, съдии, прокурори, разследващи, вещи лица, съдебни служители и т.н. и в този професионален кръг делото срещу нея е предизвикало голям интерес и е било обсъждано, а заради отводите на съдиите, със съдържанието му са се запознали повече хора. Освен това, по делото са били разпитвани много свидетели и са били назначавани вещи лица, с които Б. пряко е работила.

Още от узнаване за воденото наказателно производство срещу нея животът й се променил в неблагоприятна насока, като според свидетеля В. И. (син на ищцата), преди това тя била лъчезарен, весел и оптимистичен човек. След това хората се отдръпнали от нея и семейството й, не си вдигали телефона, спрели да поздравяват близките й, усетило се отрицателното отношение и на съседи и дори на дългогодишни приятели. В съда ищцата продължила стажа си формално, защото не й давали достъп до делата, чувствала се неудобно сред колегите си, трябвало да отговаря на въпросите им. Загубила авторитет, затворила се в себе си, социалният й живот бил силно ограничен до двама трима най-близки приятели. Била притеснена, нервна, сънят й бил нарушен и това продължило с години. Изпитвала неудобство да обяснява на сина си, че не е откраднала, страдала, че не се е справила с майчинския си дълг и че „влачи” детето си по съдилищата (във връзка с разпитите на свидетеля по наказателното дело). Притеснявала се, че причинява силни тревоги на родителите си. Според свидетеля Венцислав Илиев (бивш съпруг на ищцата и баща на детето й), в началото С. се тревожела силно, че синът им ще разбере за обвинението, а след това в продължение на няколко години била тревожна, напрегната, чувствала несигурност, изпитвала неудобство пред познати и дори не ходела на срещите на випуска от училище, за да избегне неудобството от въпросите на съучениците си по случая. Заради наказателното производство и уронения й авторитет, тя не могла да осъществява пълноценно и адвокатската си практика, защото била подложена на непрекъснато обсъждане и хората били разубеждавани да ползват адвокатските й услуги (така свидетелят Р. М. - не се гледало добре на адвокат с висящо наказателно дело и свидетелят В. И. – клиентите споделяли, че били разубеждавани да си вземат такъв адвокат, защото е престъпник).

До осъждането й от районния съд (с присъда № 84  от 01.07.2008 г. на ТРС), според свидетелката Л. П. (без родство с ищцата; нейна колежка и приятелка) ищцата се надявала, че делото ще бъде прекратено, като след осъдителната присъда тя „рухнала”. Притеснявала се силно за детето и семейството си, не искала да влиза в съда, дори да прави справки, затворила се, оплаквала се от безсъние. След отмяната на осъдителната присъда (решение № 148 от 24.09.2008 г. на ТОС), тя отново започнала да живее с надежда, но след новото връчване на обвинителен акт я обзело голямо отчаяние, искала да прекрати работата си като адвокат. Според свидетелката К. П. без родство с ищцата, нейна приятелка и адвокат) Ищцата живеела в непосилен стрес и напрежение от самото начало. Имала проблем с кръвното, развила психомоторика на човек в напрежение – кашляла и очите и сълзяли. Не смеела да се явява в съда в Търговище и досега и не се била освободила още от преживяното. И двете свидетелки са били разубеждавани да контактуват с ищцата, докато се е водело наказателното производство срещу нея.

С оглед изнесеното от свидетелите за здравословното състояние на ищцата по време на цялото наказателно производство се налага извода, че то се е отразило негативно върху здравето й и тя е страдала от безсъние и нервност, вдигала кръвно. Оплакването на прокуратурата, че диагнозата „афективно разстройство” й е поставена при преглед при психиатър на 21.07.2003 г., т.е. преди датата на узнаване на наказателното производство и има отношение към проблемите й с работодателя и прекратяване на трудовото й провотношение, е основателно. Неоснователно е, обаче това, че с назначената от съда експертиза не може да бъде установено как се е отразило в здравословен план на ищцата воденото срещу нея наказателно производство и има ли към момента тя остатъчни негативни преживявания. Начинът на изследване от експерта е въпрос от неговата компетентност и тя не е била оспорена от прокуратурата. Освен това, негативното отражение на наказателното производство върху психическото здраве на ищцата, установено от вещото лице в насока, че за Б. са настъпили психически травми, които с преминаване на годините и натрупаните във времето негативни емоции, създадени комплекси, чувство за несправедливост  към нея не й позволяват да ги преживее, преработи и да се включи активно и ползотворно в социалния и служебния живот, се подкрепя от изнесеното от свидетелите и напълно кореспондира с житейската логика за възприемане и изживяване на такова стресово събитие в продължителен период от време от неосъждан, отговорен към близките си и уважаван в обществото човек. Въпреки, че на интелектуално ниво, тя разбира своята невинност, на преживелично ниво остават усещане за несправедливост, виновност, пренебрежение и малоценност (вещото лице по съдебно –психиатричната експретиза). Дори и след приключване на наказателното производство, обаче негативните преживявания, макар и с малък интензитет са продължили – ищцата се притеснявала да се явява сама в съда в Търговище, в който самата тя била осъдена  несправедливо (свидетелката К. П.), изпитвала страх и несигурност в познанствата, мнителност към хората (свидетелят В. И.). Към момента, според експерта, Б. не страда от заболяването „афективно разстройство”. С оглед изложеното, съдът намира за доказано по делото влошаване на здравословното състояние на ищцата с посоченото по-горе съдържание, както по време на наказателното производство, така и след приключването му и за установени към момента остатъчни неприятни психически преживявания от незаконното обвинение.

Негативните преживявания на ищцата от невъзможността да придружи своя син при заминаването му в университет в Англия през 2008 г., поради забраната й да пътува извън страната, не стоят в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и постановеното ограничение и в този смисъл те правилно не са били отчетени от първата инстанция при определяне на обезщетението, като освен това оплаквания от страните в тази насока в жалбите им няма. Сама Б. пред настоящата инстанция е обяснила, че не е искала разрешение през 2008 г. да напусне страната, защото предходната година (2007 г.), след като  такова й е било разрешено, наказателното производство срещу нея е станало достояние и в чужбина.

С оглед изложеното, доказани са конкретните посочени по-горе неимуществени вреди и причинната връзка с незаконното обвинение на ищцата и те следва да бъдат обезщетени.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че наказателното производство е било образувано срещу ищцата - неосъждана и ползваща се с авторитет в обществото към този момент човек, по време, когато й е предстояла професионална реализация като юрист и утвърждаване на адвокатска практика, създаване на име и привличане на клиенти. Съдът отчита също така, че воденото наказателното производство срещу ищцата е станало достояние на обществеността в неголемите населени места, където тя живее и работи и делото с тежките му обвинения е било обсъждано с години, като независимо, че Б. е работила като адвокат, обвинението е повлияло изключително негативно на отношенията й в професионалния й кръг, сред колеги и приятели и на емоционалното й състояние и отговорностите й към близките (била тревожна, напрегната, чувствала несигурност, изпитвала неудобство пред познати, колеги, загубила авторитет, затворила се, социалният й живот бил силно ограничен, била притеснена, нервна, сънят й бил нарушен, вдигала кръвно и това продължило с години, страдала, че не се е справила с майчинския си дълг, че „влачи” детето си по съдилищата, притеснявала се, че причинява силни тревоги на родителите си). Съдът отчита и това, че наказателното производство е водено срещу Б. в продължителен период от време от повече от шест години и че тя е била обвинена в тежки умишлени престъпления, което означава, че много дълго и интензивно е понасяла вреди – засегнато е било ежедневието й и качеството на живот за дълго време. За размера на обезщетението съдът съобразява и това, че по наказателното дело са били извършени множество процесуални действия - в досъдебното производство тя е била привличана като обвиняем на 18.10.2005 г., на 12.01.2009 г. и на 21.01.2009 г., била е разпитвана на 18.10.2005 г., на 20.07.2007 г. и на 12.01.2009 г., предявявано й е предварителното производство на 18.10.2005 г., заключително постановление на 24.10.2005 г., разследването на 24.07.2007 г. и на 21.01.2009 г. и обвинителният акт два пъти е бил внасян в съда и съответно са били образувани два пъти съдебни производства, проведени на по две инстанции, което е причинило допълнително тревоги и стрес с още по-голям интензитет. Съдът съобразява също така, че Б. е била и осъдена на лишаване от свобода и веднъж делото е било връщано на покуратурата за доразследване, както и това, че в тези периоди негативните преживявания – стреса, страха, тревогите и безнадежността, особено след осъждането и новото обвинение, са с изключително голям интензитет на засягане на емоционалната й сфера. Следва също така да бъде отчетено и влошеното й здравословно състояние (вдигала кръвно, не можела да спи, изпитвала тревожност и нервност), което макар и да не е било тежко е търпяно също в продължителен период от време и я лишило от нормален и спокоен живот. Освен това, негативните преживявания от незаконното обвинение са оставили и трайни последици на емоционално ниво, с които тя ще трябва и занапред да се справя. Затова и предвид изложените съображения, за обезщетяване на причинените й от незаконното обвинение вреди, предвид изложените съображения и с оглед принципа на справедливост, на осн. чл. 52 от ЗЗД на ищцата следва бъде присъдено обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв.

Искът (исковата молба е подадена на 20.11.2014 г.) не е погасен с изтичане на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, започнала да тече от влизане в сила на оправдателната присъда – 20.11.2014 г., а мораторните лихви върху същото , предвид изтичането на тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД и погасяването им за периода преди това, следва да бъдат присъдени от 22.11.2012 г. до окончателното плащане на задължението.

Окръжният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, налагащи извод за по-висок размер на същото и така е нарушил материалния закон – чл.52 от ЗЗД като в тази връзка оплакванията на въззивницата Б. са основателни и се споделят от настоящата инстанция, а тези на прокуратурата за завишаване на обезщетението са неоснователни.

По иска за имуществени вреди:

Претенцията за имуществени вреди в размер на 25 000 лв. е за пропуснатата  полза от невъзможността на ищцата да се впише и да реализира доход като адвокат, работещ по Закона за правната помощ за времето от 01.01.2006 г.-влизане на закона в сила  до 20.11.2009 г. Пропусната полза е неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото и установяването й се основава на предположение за състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно сочените неправомерни действия и увеличаването на имуществото следва да е сигурно при нормалните за случая обстоятелства. В настоящия казус, молба за вписване по ЗПП ищцата не е подала, но и при липсата на такава, може се направи извод, че вписване в регистъра щеше да й бъде отказано от Националното бюро за правна помощ, заради повдигнатото срещу нея обвинение за умишлено престъпление от общ характер – неспазено изискване по чл.33, ал.5, т.2 от ЗПП. Независимо от това, реализирането на доход от адвоката по реда на ЗПП зависи от много други обстоятелства, които последователно опосредяват и не могат да се предположат сигурно, за да обосноват логическия извод за причинно-следствена връзка между евентуално пропуснатата полза и незаконното обвинение. Така, според предвидения в чл. 18 от ЗПП ред, организацията и предоставянето на правната помощ се извършва от адвокатските съвети. Именно те са органът, който извършва конкретната преценка за оказване на правна помощ за всеки отделен случай, съобразявайки професионалния опит и квалификация на адвоката с вида, фактическата и правна сложност на случая, други назначения по реда на закона и степента на неговата ангажираност и те определят конкретен адвокат,  който да я осъществява. Т.е. съществува несигурност дали и при вписване в регистъра именно ищцата, с оглед независимата преценка за посочените обстоятелства от адвокатския съвет, тя би била назначена за осъществяване на правна помощ по конкретни дела, както и не е сигурно, че тя би дала съгласие и би участвала в списъците за дежурства и за резервни защитници  (съгласно чл.28 от ЗПП) или би поискала заличаване от регистъра или не би преупълномощила друг адвокат ( чл.34, ал.3 от ЗПП за заличаване и от възможността по чл.26, ал.3 от ЗПП). В случая не става въпрос за определяне размера на евентуалния пропуснат доход, който по делото е изчислен от вещо лице на база средногодишния доход на всички адвокати от съответната адвокатска колегия, назначени и осъществили дейност по ЗПП, а за недоказаност на основанието на този иск. Именно, защото не се налага категоричен извод, че доходът би бил реализиран и имуществото на ищцата би се увеличило със сигурност, ако същата не би била възпрепятствана от незаконното обвинение, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява неоснователен. В този смисъл, настоящата инстанция не споделя оплакванията на въззивницата във въззивната жалба, като решението на първата инстанция досежно този иск не страда от визираните пороци и в тази част то е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, решението на окръжния съд като неправилно в частта за отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди, за горницата над сумата от 14 000 лв. – до 20 000 лв. следва да бъде отменено и в тази част искът уважен допълнително за сумата от 6 000 лв., ведно със законните лихви от 22.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

В частта на осъждането за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 14 000 лв., ведно с лихвите от 22.11.2012 г. до окончателното плащане, в частта на отхвърлянето на този иск за горницата над 20 000 лв. до претендираните 250 000 лв. и в частта на отхвърлянето на иска за заплащане на имуществени вреди от 25 000 лв. решението на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, допълнително следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата адв П. за осъществената безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата - за първата инстанция в размер на 180 лв., както и за въззивната инстанция в размер на сумата от 1 130 лв., изчислени съразмерно на уважената част от исковете.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 108 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на окръжен съд Търговище, с което е отхвърлен, предявения от С.В.Б. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.210, ал.1, т.3 във вр.с чл.209, ал.1 от НК, по чл.310, ал.1 във вр.с чл.309, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 от НК, повдигнато по сл.д.№284/2003г. на ОСС - гр.Шумен и поддържано по н.о.х.д.№35/ 2008г., н.о.х.д.№247/ 2009г. на Търговищкия районен съд и в.н.о.х.д. №224/2009г. на Търговищкия окръжен съд за времето от 06.08.2003г. до оправдаването й с влязла в сила на 20.11.2009 г. присъда №482/03.08.2009г. по н.о.х.д.№247/ 2009г. на Търговищкия районен съд, потвърдена с решение №163/20.11. 2009г. по в.н.о.х.д. №224/2009г. на Търговищкия окръжен съд, на осн. чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, В ЧАСТТА за горницата над присъденото обезщетение от 14 000 лв. до размер на 20 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.В.Б. ***, ЕГН: **********,          допълнително сумата от 6 000 (шест хиляди лева) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от  незаконно обвинение в престъпления по чл.210, ал.1, т.3 във вр.с чл.209, ал.1 от НК, по чл.310, ал.1 във вр.с чл.309, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 от НК, повдигнато по сл.д.№284/2003г. на ОСС - гр.Шумен и поддържано по н.о.х.д.№35/ 2008г., н.о.х.д.№247/ 2009г. на Търговищкия районен съд и в.н.о.х.д. №224/2009г. на Търговищкия окръжен съд за времето от 06.08.2003г. до оправдаването й с влязла в сила на 20.11.2009 г. присъда №482/03.08.2009г. по н.о.х.д.№247/ 2009г. на Търговищкия районен съд, потвърдена с решение №163/20.11. 2009г. по в.н.о.х.д. №224/2009г. на Търговищкия окръжен съд, на осн. чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 22.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на окръжен съд Търговище в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.В.Б.  сумата 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева), представляваща обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2012г. до окончателното й изплащане както и решението в ЧАСТТА, с която са  отхвърлени исковете по чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ на С.В.Б. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до претендираните 250 000 лв. и за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), всички вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.210, ал.1, т.3 във вр.с чл.209, ал.1 от НК, по чл.310, ал.1 във вр.с чл.309, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 от НК, повдигнато по сл.д.№284/2003 г. на ОСС-гр.Шумен и поддържано по н.о.х.д.№35/2008г., н.о.х.д.№247/2009 г. на Търговищкия районен съд и в.н.о.х.д. №224/2009г. на Търговищкия окръжен съд за времето от 06.08.2003г. до оправдаването й с влязла в сила на 20.11.2009 г. присъда №482/03.08.2009г. по н.о.х.д.№247/ 2009г. на Търговищкия районен съд, потвърдена с решение №163/20.11. 2009г. по в.н.о.х.д. №224/2009г. на Търговищкия окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. по описа на окръжен съд Търговище, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат П.П. ***, ЕГН********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на  950 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат П.П. ***, с ЕГН**********, допълнително сумата от 180 лв. за първоинстанционноното производство и сумата от 1130 лв. за въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: