ОПРЕДЕЛЕНИЕ 639

гр. Варна,   09.11.2017г.

Варненски апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

   МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 522/17г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано въз основа на определение № 11163/30.10.17г., постановено по гр.д. № 16205/17г. на ВРС, ХХХV с-в /в определението е допусната ОФГ при изписването № на делото – вместо 16205 е изписано 16207/, с което е повдигнат спор за подсъдност между ВРС и ВОС за определяне на съда, компетентен да разгледа предявени в евентуалност искове за възстановяване на запазена част от наследство на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН, както и иск за присъждането на сума в размер на по 400 лв. месечно, представляваща обезщетение /плодовете/ от ползването на наследствения имот само от заветника-ответник, съизмеримо с размера на пазарната наемна цена за запазената част на ищеца от завещания имот, за периода от датата на исковата молба до реалното връщане на имота в наследството, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗН. Производството по тези искове пред ВРС по посоченото дело е било образувано след прекратяването на производството по гр.д. № 2127/17г. по описа на ВОС, имащо за предмет тези искове, и изпращането му по подсъдност на ВРС.

В определението са изложени съображения, че тези искове са били част от предмета на образуваното гр.д. № 5224/17г. на ВРС, ХVІІ с-в – предявени като евентуални на главния иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на наследодателя, с което в полза на ответника е било извършено разпореждане на единствения притежаван от наследодателя имот към момента на откриване на наследството. Производството по посоченото дело е било прекратено от ВРС и всички искове са били изпратени на ВОС по подсъдност на осн. чл. 104 от ГПК. След като е получил тези искове и е било образувано гр.д. № 2101/17г. на ВОС, последният не е повдигнал препирня за подсъдността им, поради което следва да се приеме, че определението на ВРС по гр.д. № 5224/17г. е влязло в сила. Отделно от това се сочи, че съобразно правилото на чл. 104, т. 6 от ГПК, след като ВОС е задържал да разглежда главния иск по чл. 42, б. „б” от ЗН, то същият е компетентен да разглежда като първа инстанция и съединените с този иск други искове, независимо от тяхната цена, тъй като същите подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Наред с горното са изложени съображения, че разделянето на производството ще затрудни и забави разглеждането на исковете и влошава положението на ищеца, имайки предвид превилото на чл. 72, ал. 2 от ГПК, тъй като при евентуалното съединяване на исковете ищецът не би дължал държавна такса. Освен това е посочено, че изпращането на иска по чл. 36, ал. 3 от ЗН /посочената от ВРС квалификация е тази по чл. 31, ал. 2 от ЗС, което не променя същността на изложения аргумент/ на ВРС е преждевременно, тъй като все още не е определена цената по този иск. Поради всичко изложено ВРС счита, че компетентен да разгледа предявените в евентуалност искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 36, ал. 3 от ЗН е ВОС, който вече е приел за разглеждане главния иск по чл. 42, б. „б” от ЗН.

Настоящият състав на съда намира следното:

Действително с подадената пред ВРС от Л.В.У. на 19.04.17г. искова молба, по която е било образувано гр.д. № 5224/17г., ХVІІ с-в, са били предявени против П.Ж.М. следните искове – главен иск с правна квалификация чл. 42, б. „б” от ЗН – за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 23.09.15г. на Ж. Л. М., починала на 30.11.15г., обявено с протокол рег. № 4181/27.03.17г. на нотариус Р. К. – Варна, за което завещание се твърди, че е съставено в нарушение на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от ЗН, както и предявените в евентуалност искове /ако се отхвърли главния иск/ с правна квалификация чл. 30, ал. 1 от ЗН – за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателката до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца – 1/3 от имуществото на наследодателя, както и иск с правна квалификация чл. 36, ал. 3 от ЗН – за връщане в наследството на плодовете от частта от имота, която надвишава разполагаемата част, считано от датата на подаване на исковата молба до постановяване на решението за връщане на имота в наследството, която претенция е в размер на по 400 лв., съизмерима с месечния пазарен наем на имота. 

Така образуваното дело е било прекратено от ВРС с определение от 23.08.17г. и същото е била изпратено по подсъдност на ВОС на осн. чл. 104, т. 4 от ГПК, тъй като цената на главния иск по чл. 42, б. „б” от ЗН, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК, в размер на данъчната оценка на завещания имот, е била в размер на 40 370 лв., а обусловените от главния иск евентуални искове също са оценяеми.

С определение № 2544/03.10.17г. по образуваното пред ВОС гр.д. № 2101/17г. е било постановено отделянето на евентуалните искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 36, ал. 3 от ЗН и докладването им на зам. председателя на ВОС за образуването им в отделно производство, а предмет на това дело е останал главния иск по чл. 42, б. „б” от ЗН. Окръжният съдия е приел, че съвместното разглеждане на евентуалните искове с главния иск ще бъде значително затруднено, а освен това тези искове са подсъдни на районен съд, предвид на тяхната цена, както и че не е налице забраната по чл. 210 от ГПК, тъй като тези искове не са свързани с предмета на главния иск  и не са обусловени един от друг. Било е образувано ново гр.д. № 2127/17г. на ВОС по отделените искове, производството по което с определение № 2586/06.10.17г. е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на ВРС, имайки предвид цената на исковете.

Настоящият състав на съда намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковете по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 36, ал. 3 от ЗН е РС-Варна. И това произтича единствено от обстоятелството, че производството по тези два иска, чиято цена действително не надвишава сумата от 25 000 лв. /и иска по чл. 36, ал. 3 от ЗН е с цена под 25 000 лв., определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/ е било отделено в отделно дело, образувано под № 2127/17г. по описа на ВОС и акта на това отделяне /този по чл. 210, ал. 2, изр. 1 от ГПК/ не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Друг би бил резултата на настоящото произнасяне ако с определението си по гр.д. № 2101/17г. ВОС беше само отделил евентуалните искове и изпратил същите на ВРС без да ги образува в отделно дело. В настоящия случай обаче, гражданско дело, образувано само по искове с цена на всеки под 25 000 лв., подлежи на разглеждане от районен съд по арг. за противното от чл. 104, т. 4 и във връзка с чл. 103 от ГПК.

Иначе съвсем правилно е схващането на районния съд, изразено в определението за повдигане на спора за подсъдността – че в случая е налице първоначално обективно евентуално съединяване на искове, като иска по чл. 42, б. „б” от ЗН е главен и от изхода му зависи разглеждането на евентуално предявените искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 36, ал. 3 от ЗН; че цената на главния иск сочи на родовата подсъдност на окръжния съд на осн. чл. 104, т. 4 от ГПК; че тъй като всички искове подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, то на осн. чл. 104, т. 6 от ГПК окръжният съд е компетентен да разгледа всички предявени искове. Именно това е било разбирането и на законодателя, когато са променени нормите на чл. 104, т. 6 от ГПК и чл. 210, ал. 2 от ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015г. – свързаните помежду си и подлежащи на разглеждане по реда на едно и също производство искове, да се разглеждат от окръжния съд, дори и когато цената на част от исковете сочи на родова подсъдност на районния съд. Именно поради това е въведена забраната на чл. 210, ал. 2, изр. 2 от ГПК, която в случая окръжният съд не е спазил.

И за да не се влоши положението на ищеца, районният съд следва да направи самостоятелна преценка дали към настоящия случай е необходимо събирането на ДТ по исковете по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 36, ал. 3 от ЗН, производството по които е обусловено от изхода по гр.д. № 2101/17г. на ВОС.

Воден от горното и на осн. чл. 122 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОМПЕТЕНТЕН Е Районен съд-Варна да разгледа исковете, които са понастоящем предмет на гр.д. № 16205/17г. на ВРС, ХХХV с-в.

Заверено копие от настоящото определение да се изпрати на ВОС за сведение, а самото дело да се изпрати на ВРС за предприемане на съответните съдопроизводствените действия по гр.д. № 16205/17г., ХХХV с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: