О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

713

14 ноември 2019 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 14 ноември, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова

                         Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 523 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на адвокат П.С. от ВАК против определение № 2011/05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 285/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която му е отказано от съда определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 375 лв. до пълния размер на внесения депозит от 500 лв., като е постановено сумата от 125 лв. да се върне на вносителя.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е настоявал за отмяната му и за уважаване на молбата му за изплащане на адвокатско възнаграждение в качеството му на особен представител на ответника по делото, в пълния претендиран от него  размер от 500 лв., съставляващ и внесения по делото депозит.  Изложил е съображения, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 9 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отчел като извършена по делото единствено работата му по подадения от него отговор на исковата молба, без да съобрази отделеното време и проведените разговори  с ответника и с негов роднина, както и извършените проучвания и справки по делото, необходими за изготвяне на отговора. Настоявал е, че по аналогия за изплащане на пълния размер на адвокатското възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.4 от Наредбата, взираща случаите на отказ от договора.

Жалбата е в срок, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С определение от 23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 504/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, настоящият жалбоподател - адвокат П.Е.С. е назначен за особен представител на Т.Р.Н. – ответник по иск за поставянето му под пълно запрещение. По указания на съда, ищецът е внесъл по делото депозит за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Препис от исковата молба и приложенията са връчени единствено на назначения особен представител адв. С., който в срок е изготвил и депозирал по делото подробен писмен отговор на исковата молба и е заявил отвод за местна неподсъдност на делото. След прекратяване на делото пред Софийски окръжен съд и образуването му в гр.д. 285/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд е връчен препис от исковата молба на ответника, който чрез упълномощения от него адвокат Х. *** е подал отговор на исковата молба. Отделно с молба от  30.04.2019 г. ответникът е заявил, че не желае да се ползва от назначения му от Софийски окръжен съд адвокат и че е упълномощил адв. Х. като негов процесуален представител по делото. От тук нататък, процесуалните действия на ответника по делото са  извършвани чрез адв. Х..

Обжалваното определение е постановено по подадена от адв. С., в качеството му на особен представител на страната,        молба вх.№ 16246/28.05.2019 г.  за определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на внесения от ищеца депозит  от 500 лв.  и при възражение на насрещната страна за присъждане на възнаграждение до размер на извършената работа.

 Процесуалното представителство в конкретния случай не е законово, а произтича от изричен акт на съда, като независимо, че съдът не е посочил хипотезата при която е назначил особен представител, за различните случаи то е уредено с разпоредбите на чл.29 ГПК. Процесуален представител по този ред може да бъде само адвокат, а за положения от адвоката труд, независимо от изхода на делото, се дължи възнаграждение съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, определено от съда с акта на назначаването му и в размерите по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с вида процесуална дейност. В тази насока следва да намери съответно приложение и т.6 от ТР №6 от 2012 г. на ОСГТК ВКС. В настоящия случай, по делото е бил внесен депозит  от ищеца в размер на 500 лв., но адвокатското възнаграждение не е било определено с акта за назначаване на особения представител. Определянето на адвокатското възнаграждение е сторено с обжалваното определение. Към този момент, извършената по делото работа от адв. С. се е изразявала в подадения от него писмен отговор на исковата молба и е приключила към този момент, като от там насетне не се е и твърдяло от жалбоподателя да е извършвана друга работа във връзка с осъществяваното процесуално представителство. Проведените разговори, срещи и събрана информация, посочени от адв. С. в жалбата му, за които той е отделил време, представляват необходимите за подготовка на отговора на исковата молба действия и те не подлежат на отделно заплащане. Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 4 от Наредба №1/2004 г., доколкото същата касае неоснователен отказ на клиента от сключения договор с адвоката, а в случая ответникът не е сключвал договор с адвоката, не е заявил неоснователен отказ и не той е внесъл депозита за заплащане на хонорара, за да понесе негатива от това.

Предвид изложеното и с оглед извършената работа – подадения отговор на исковата молба, вида на делото и минимално предвиденото възнаграждение, на адв. С. следва да бъде определено възнаграждение от 375 лв., съгласно чл. 9, вр. чл. 7, ал.1, т.9 от Наредба №1/2004 г. и до този размер такова следва да му бъде присъдено, като за разликата до 500 лв., т.е. за сумата от 125 лв. молбата му е неоснователна. Като е достигнал до идентичен правен извод и по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който в обжалваната му част следва да бъде потвърден.

С оглед изложеното, Апелативен съд –Варна

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2011/05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 285/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която на адвокат П.С. от ВАК е отказано определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 375 лв. до пълния размер на внесения депозит от 500 лв. и е постановено сумата от 125 лв. да се върне на вносителя.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: