Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …25/ 04.03.2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА в.гр.д. № 524 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 248/01.11.2013 г. на ВКС, ІІІ гражданско отделение по гр.д. № 1294/2012 г. е обезсилено решение от 20.07.2012 г. по в.гр.д. № 294/2012 г. на ВАпС в частта, с което след отмяна на решение от 23.03.2012 г. по гр.д. № 654/2011 г. на ВОС е отхвърлен като погасен по давност насрещният иск на С.П.И. срещу Ж.А.С., на основание чл.32 ал.2 ЗЗД; както и същото решение е отменено в частта, с което след отмяна на решението от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 654/2011 г. на ВОС е уважен предявеният от Ж.А.С. против С.П.И. иск на  основание чл.34 ЗЗД; и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Въззивното производство е инициирано по жалба на Ж.А.С. против решение № 589/23.03.2012 г. на ВОС по гр.д.№ 654/11 г., с което е унищожено едностранно волеизявление по разписка от 20.05.2008 г. относно получаване на сумата 35 000 лв., предадена от Ж.А. на П. Иванов, като цена по сделка, обективирана в нот.а. № 109, т.2, рег.№ 3799, д.№ 273/2008 г., по иска на С.П.И. с правно основание чл.32 ЗЗД, и е отхвърлен искът на Ж.А. против С.И. за връщане на същата сума на основание чл.34 ЗЗД, след обявяване на договора по цитирания нотариален акт за нищожен.

Оплакванията в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при постановяване на обжалваното в цялост решение на ВОС, инвокират се и доводи за недопустимост на насрещния иск за унищожаване на едностранно волеизявление, евентуално за погасяването му по давност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът на въззивника да бъде уважен, а насрещният иск на въззиваемата страна да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

С оглед указанията в решение № 248/01.11.2013 г. на ВКС, ІІІ Г.О., съдът е изискал за прилагане към настоящото дело гр.д.№ 1724/2008 г. по описа на ВОС – прекратено, образувано по молба на С.И. от 30.07.2008 г. за поставяне на баща й П. Иванов Иванов /поч. на 01.08.2008 г./ под пълно запрещение.

При разглеждането на делото, въззивният съд съобрази следното:

Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.05.2008 г., наследодателят на С.П.И. е упълномощил Ж.А.С. да го представлява при извършването на покупко-продажба на собствения му недвижим имот – апартамент № 13 с площ от 48.49 кв.м., находящ се в гр.Варна, р-н Одесос, бул. „Христо Ботев” № 4, вх.Б, ет.5, за цена и при условия, каквито пълномощникът прецени, включително да го продаде на себе си, да получи капаро и/или окончателната цена на имота, както и осъществи представителството му пред нотариуса при подписването на нотариалния акт.

С нотариален акт № 109, том ІІ, рег.№ 3799, дело № 273/2008 г. на нотариус Александър Александров с район на действие – ВРС и с рег.№ 316 въз основа на посоченото по-горе пълномощно на 20.05.2008 г. е изповядана покупко-продажбата на описания имот с участието на Ж.А.С., действащ едновременно като представител на продавача и купувач, за сумата от 34 990.40 лв., която пълномощникът е заявил, че е изплатена напълно на продавача.

С разписка-декларация от 20.05.2008 г. П. И. И. е декларирал, че е получил от купувача Ж.С. сумата 35 000 лв. като цена на продадения апартамент и че са уредени всички сметки между страните по сделката, като продавачът няма и няма да има претенции под каквато и да било форма към купувача в сегашно или бъдещо време.

С решение на Варненския апелативен съд № 52 от 11.05.2010 г. по в.гр.д.№ 108/2010 г. е отменено решението на ВОС по гр.д.№ 1448/2008 г. и вместо него е постановено друго по същество, с което е унищожена едностранна сделка – упълномощаване на Ж.А.С. от П. Иванов Иванов, починал на 01.08.2008 г. по пълномощно рег.№ 3559, т.2, № 89 от 13.05.2008 г. на нотариус А. А. с рег.№ 316 и район на действие – ВРС на основание чл.31 ал.1 ЗЗД и е прогласена нищожността на договора за продажба, обективиран в нот.акт № 109, том ІІ, рег.№ 3799, дело № 273/2008 г. на нотариус А. А. с район на действие – ВРС и с рег.№ 316, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради липса на представителна власт.

Решението не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила.

Веднага след това е предявена исковата молба по настоящото дело, с която Ж.А.С. моли на основание чл.34 ЗЗД да бъде осъдена ответницата С.П.И. в качеството й на единствен наследник на продавача, да му върне платената по прогласения за нищожен договор сума от 35 000 лв.

С.П.И. е депозирала писмен отговор, с който възразява против основателността на исковата претенция. Твърди, че сумата не е била платена от купувача на продавача. Представената разписка-декларация от 20.05.2008 г. също не установява този факт, т.к. са налице основания за унищожаването й, идентични с тези за унищожаване на упълномощителната сделка. Сочи, че наследодателят й не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, предвид наличието на психично заболяване – персистиращо налудно разстройство /параноя/, отговарящо на критерия за продължително разстройство на съзнанието, датиращо няколко години преди сделката. Излага, че разпореждането с имота е резултат единствено на параноидните идеи и подбуди на баща й, насочени против нея. По тези съображения счита, че плащането на претендираната сума следва да се счита за недоказано и несъщестуващо.

С отделна искова молба в хода на процеса е предявила насрещен иск за унищожаване на едностранното волеизявление на П. И. И., обективирано в разписката-декларация за получаване на сумата от 35 000 лв., на основание чл.31 ал.2 ЗЗД, поради наличието на посочените по-горе обстоятелства.

В отговора на насрещната искова молба Ж.С. възразява против нейната допустимост и моли за прекратяване на производството в тази част. Счита, че законът не предвижда правна възможност за предявяване на иск за унищожаване на едностранно волеизявление, т.к. то не представлява сделка. По същество поддържа, че продавачът не е страдал от никакво психично заболяване и за това е бил изрично освидетелстван. В първото по делото открито съдебно заседание прави за първи път и възражение за погасяване на насрещния иск по давност, на основание чл.32 ал.2 ЗЗД.

Въззивният съд, осъществявайки служебна проверка относно предмета на спора, с който е сезиран, констатира, че нито писменият отговор против първоначалната искова молба, нито насрещната искова молба са предявени съответно в сроковете по чл.131 ал.1 ГПК и чл.211 ал.1 ГПК /това важи и за възражението за давност, направено от ищеца/.

Същите са подадени чрез пълномощника на ответницата на 01.07.2011 г., видно от поставените печати с входящи номера на ВОС – Гражданско отделение, без данни да са били изпратени преди това по пощата. На същата дата е внесена и дължимата държавна такса по насрещния иск, като вносната бележка е описана като приложение към насрещната искова молба, което допълнително подкрепя констатацията на съда относно датата на предявяване на насрещния иск. Видно е, че ответницата чрез нейния пълномощник е получила препис от исковата молба с указания за представянето на отговор в едномесечен срок на 30.05.2011 г. и предупреждение за последиците от неспазването му. Този срок изтича на 30.06.2011 г., съобразно правилото на чл.60 ал.3 ГПК. Датата е присъствен работен ден /четвъртък/.

Следователно насрещната искова молба е депозирана в съда след изтичането на законоустановения срок, посочен в чл.211 ал.1 ГПК, който е преклузивен за упражняването на това право, съобразно изричната норма на чл.133 ГПК. Непредявяването на насрещния иск в срок е абсолютна процесуална пречка за разглеждането му в рамките на вече образуваното дело. Неспазването на изискванията на чл.211 ГПК води до отделянето на насрещната искова молба в самостоятелно исково производство. Характерът на срока задължава първоинстанционния съд да предприеме горните процесуални действия независимо от преценката, дължима по другите изискуеми условия относно предявяването на насрещен иск.

Неспазването на срока за подаване на писмен отговор преклудира и възраженията, заявени след изтичането му, поради което възражението за унищожаемост на волеизявлението в разписката, издадена от П. И., също не е станало надлежна част от предмета на спора. По тези съображения, то не може да бъде разгледано и от въззивния съд.

Въззивната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, включително с оглед спорния предмет, очертан от предявените искове и възражения. Предвид изложеното съдебният състав счита, че постановеното решение по насрещната искова молба следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска, предявен при условията на чл.31 ал.2 ЗЗД в отделно производство, ведно с всички допустими възражения против него.

При това положение, първоначално предявеният иск също не може да бъде разгледан по същество към настоящия момент. Спорът за унищожаването на волеизявлението на П. И. за получаване на продажната цена от 35 000 лв., независимо от формата на предявяването му /чрез иск или с възражение/, има преюдициално значение по отношение на предявения иск за връщането на цената по обявената за нищожна покупко-продажба по нот.а.№ № 109, том ІІ, рег.№ 3799, дело № 273/2008 г. Поради това производството по този иск следва да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до постановяване на решение по отделената /насрещна/ искова молба.

По изложените съображения, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 589/23.03.2012 г. на ВОС по гр.д.№ 654/2011 г. в частта, с което е унищожено едностранно волеизявление по разписка от 20.05.2008 г. относно получаване на сумата 35 000 лв., предадена от Ж.А.С. на П. И. И., като цена по сделка, обективирана в нот.акт № 109, т.2, рег.№ 3799, д.№ 273/2008 г. на нотариус А.А. с рег.№ 316, по насрещната искова молба вх.№ 21510/01.07.2011 г. на С.П.И. против Ж.А.С. с правно основание чл.31 ЗЗД.

РАЗДЕЛЯ производството по насрещната искова молба от това по гр.д.№ 654/2011 г. по описа на ВОС.

ВРЪЩА делото с този спорен предмет на ВОС за предприемане на действия по образуването на насрещната искова молба в отделно исково производство.

СПИРА производството по в.гр.д.№ 524/2013 г. по описа на АС гр.Варна в останалата му част /по жалбата на Ж.А.С. срещу решение № 589/23.03.2012 г. на ВОС по гр.д.№ 654/11 г., с което е отхвърлен искът на Ж.А. против С.И. за връщане за връщане на сумата от 35 000 лв. по разписка от 20.05.2008 г., удостоверяваща получаването й като цена по сделка, обективирана в нот.а. № 109, т.2, рег.№ 3799, д.№ 273/2008 г./, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производството по искова молба с вх.№ 21510/01.07.2011 г. на С.П.И. против Ж.А.С. с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на волеизявлението по разписка от 20.05.2008 г. с влязъл в сила съдебен акт.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: