ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       №689

 

                                      19.10.2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 19 октомври 2015 г. в закрито заседание в следния състав:

 Председател: Милен Славов

        Членове: Петя Петрова        

                       Юлия Бажлекова                                       

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 524 по описа на Апелативен съд Варна за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. I –во ГПК /изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г./ и е образувано по частна жалба на П.К.С., подадена чрез адв. М.К., против разпореждане № 8936 от 20.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1751/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната частната му жалба с вх. № 24218/05.08.2015 г. срещу определение № 2486/10.07.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело, потвърждаващо прекратително определение на районния съд.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо и неправилно, като в условия на евентуалност е молил за прогласяване нищожността му, за обезсилването му, съответно за отмяната му и връщане на делото на окръжния съд с указания за администриране на върнатата частна касационна жалба. По същество оплакванията му са, че като върнал частната касационна жалба, окръжният съд е действал извън предоставената му от закона компетентност, доколкото преценката за обжалваемостта на акта пред Върховния касационен съд и правомощия за връщане на жалба, адресирана до него, имал само последния. В тази връзка се е позовал на нарушаване на правото му защита и нарушение на общностното право. Освен това, независимо, че било указано от окръжния съд като необжалваемо, определението му подлежало на обжалване пред Върховния касационен съд, като в тази връзка е развил подробни съображения. Разпореждането не било и мотивирано.

Ответникът „Параходство БМФ” АД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата по съображения за нейната неоснователност и е настоявал за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. 

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподатея, намира следното:

Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 286, ал.2 от ГПК и се явява допустима, а след като я разгледа по същество, съдът намира следното:

С обжалваното разпореждане № 8936 от 20.08.2015 г., окръжният съд е върнал частната касационна жалба с вх.№ 24218/05.08.2015 г., подадена от П.К.С. против определение № 2486/10.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1751/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е било потвърдено определение № 6095/18.05.2015 г. по гр.д. № 2854/2015 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото в частта за сумата от 1 243,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2010 г. до 31.07.2010 г. от признато за незаконно уволнение на ищеца и за сумата от 576,24 лв. – мораторни лихви върху главницата, изчислени за периода от 30.07.2010 г. до 15.03.2015 г. За да върне жалбата, окръжният съд е приел, че определение № 2486/10.07.2015 г. не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.4, вр. чл. 280, ал.2, т.1 от ГПК.

Обжалваното разпореждане не е нищожно, защото сочените от жалбоподателя пороци на акта не засягат валидността му. Относими оплаквания, към заявената нищожност на разпореждането, изобщо няма наведени.

Разпореждането не е и недопустимо, защото окръжният съд е действал в пределите на предоставената му с чл. 286, ал.1, т.3 от ГПК компетентност да върне касационната жалба в случай, че въззивното решение /относима и към определенията/ не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК.

Разпореждането, обаче е неправилно, защото окръжният съд погрешно е приложил разпоредбата на чл. 274, ал.4 от ГПК. Това е така, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

В настоящия казус, определението на районния съд за частично прекратяване на делото и потвърждаващото го определение на окръжния съд, са постановени по  дело, решението по което подлежи на обжалване.

Предмет на производството пред районния съд са били три обективно съединени иска, всеки от които с цена над 5 000 лв. Ищецът е претендирал съдът да осъди ответника да му плати обезщетения, съответно за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв., както и за имуществени вреди  в размер на 11 314,12 лв. и за мораторни лихви върху последното -  5 221,84 лв., претърпени вследствие на признатото за незаконно и отменено уволнение по заповед № 119 от 19.03.2010 г. на ответното дружество. По отношение на имуществените вреди е изложил твърдения, че същите са определени в размер на неполучено трудово възнаграждение за цялото време, през което е останал без работа поради незаконното уволнение /извършено с посочената заповед № 119 от 19.03.2010 г., връчена му на 01.06.2010 г./ в рамките на периода от 01.06.2010 г. до 08.05.2012 г. – общо 18 месеца и 4 дни, с изключение на периода, за който му е било присъдено обезщетение от 3 600 лв. с влязлото в сила решение по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ. Уточнил е, след указания на съда,  конкретно и за кои месеци е получил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ и за кои месеци не е и от последните е формирал претенцията си за обезщетение. В случая, ищецът не е претендирал ново обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от незаконното уволнение със заповед 119 от 19.03.2010 г., връчена му на 01.06.2010 г., защото  ясно е посочил в исковата си молба, че това обезщетение той е получил. Претенцията му е била за обезщетение на причинените му имуществени вреди за оставане без работа през останалото време от периода на уволнението, извън шестте месеца за които е получил обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3 600 лв. Т.е. претендира се едно обезщетение за неимуществени вреди, а не множество такива, определени за всеки месец от периода. Посочването на пропуснатите работни заплати по месеци е само уточнение на начина, по който е формиран размера на търсеното обезщетение за имуществени вреди.

С оглед, че цената на всеки от исковете, предмет на производството пред районния съд е над 5 000 лв., решението по делото би подлежало на обжалване пред ВКС и следователно, определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първата инстанция, също би подлежало на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, като ограниченията по чл. 280, ал.2  ГПК не важат.

Като е върнал частната касационна жалба, поради необжалваемост на акта, Варненският окръжен съд е процедирал неправилно и разпореждането му в тази връзка следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на производството по администриране на жалбата.

Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, защото настоящото производство не слага край на делото по материалноправния спор, нито е такова, след което не се следва продължаване на съдебния спор. В този случай, разноските следва да се присъдят с крайния акт на съда, с който спорът се разрешава.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 8936 от 20.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1751/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната частната жалба с вх. № 24218/05.08.2015 г. на П.К.С. срещу определение № 2486/10.07.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело, потвърждаващо прекратително определение на районния съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на производството  по администриране на частната касационна жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: