Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

156

гр.Варна, 29.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 14.11.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 524/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е въззивна жалба от В.А.С. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Б.Б. срещу решение № 100/09.05.2018 год по гр.д. № 153/2015 год на Окръжен съд Добрич, с което е отменен до размер на ¼ ид.ч. договорът за дарение на недвижим имот между А.С. В. и Д. В. С. от една страна и въззивника – от друга, сключен под формата на нот.акт № 160, том VI рег.№ 4390, дело № 875/2003 год на нотариус О. О.. Поддържа се, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, която не носи подписите на лицата, сочени като нейни автори. Изтъква се в тази връзка и обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба ищците са страдали от психическо заболяване, което им пречи да разбират свойството и значението на действията си и да ръководят постъпките си. От това обстоятелство се извежда твърдението, че същите са били манипулирани да заведат иска, което не е отговаряло на действителната им воля. По същество се излагат твърдения за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчиво обсъждане на приетите по делото доказателства, което от своя страна е довело до неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Въззивникът претендира за присъждане на разноски в двете инстанции.

В хода на процеса ищците са починали и са заместени от Д.Б.С. и А.Б.С., които в качеството на въззиваеми са подали отговор на въззивната жалба. В отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендират за присъждане на разноските в настоящото производство.

Депозирана е и частна жалба от В.А.С. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Б.Б. срещу определение № 276/15.05.2018 год, с което е осъден да заплати разноски в размер на 1 050 лв, представляващ платен от бюджета на съда депозит за вещо лице. Съображенията срещу това определение са, че тази сума не фигурира в представения от ищеца списък на разноските.

Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от Д.Б.С. и А.Б.С. със становище за нейната неоснователност и потвърждаване на определението за разноските.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение, извършено под формата на нот.акт № 160, том VI, рег.№ 4390, дело № 875/ 11.11.2003 год на нотариус Обретен Обретенов с рег.№ 109 на НК, на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот в с.Кранево, представляващ дворно място с площ 1545 кв.м. и идентификатор 39459.502.156, с построената в него жилищна сграда с идентификатор 39459.502.156.1, заведение за обществено хранене – ресторант “Градина“ с идентификатор 39459.502.156. 4 и пицария с идентификатор 39459.502.156.3.

Във въззивната жалба е повдигнат на първо място въпроса, поддържан от въззивника в качеството му на ответник още в хода на първоинстанционното производство, за легитимното упражняване на правото на иск от страна на ищците.

Във връзка с твърденията му, че исковата молба не носи посписа на лицата, които се сочат за нейни автори, съдът е приел заключение на съдебно-графологична експертиза, която е установила, че това действително е така. Тази нередовност на исковата молба обаче е отстранена с подаването на молба вх.№ 2302/02.04.2015 год, с приложена към нея искова молба, подписана лично от двамата ищци. Подписите върху тази искова молба не са опровергани и по този начин е санирана първоначално подадената искова молба.

Ответникът е оспорвал активната легитимация на ищците и на друго основание, а именно – неспособност да разбират свойството и значението на действията си и да ръководят постъпките си. Междувременно, след образуването на настоящото дело, той е завел срещу родителите си искове за поставяне под запрещение, производствата по които са прекратени поради настъпилата смърт на ответниците. Назначената по настоящото дело съдебно-психиатрична експертиза е дала категоричен отговор, че ищцата Д. С. не е страдала от психично заболяване и не е била податлива на внушения отвън. По отношение на ищеца А.С. заключението е, че същият е страдал от съдова деменция, която наред с данните за тежкото здравословно състояние би могла да се преценява като пречка той да може да действа самостоятелно и по разумни подбуди. Въпреки това, както правилно е изтъкнал първоинстанционният съд, предвидените в ЗЗД фактически състави относно недействителността на сделките са неприложими по отношение упражняването на процесуалните средства за защита на субективните права на страните. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, на които е основал извода си, че изявленията на ищеца в исковата молба не са недействителни. Изтъкнал е, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза следва да се преценява под условие, с оглед обстоятелството, че тя е извършена след смъртта на лицето и без вещите лица да са имали възможност да го освидетелстват чрез личен контакт с него. Наред с това съдът не е подминал и факта, че на 21.02.2014 год В.С. и съпругата му Д. С.са продали на А. В. 50 дружествени дяла от „Южен плаж“ ООД, за която сделка не твърдят да е нищожна. Освен това след смъртта на ищците в хода на процеса е настъпило процесуално правоприемство в лицето на техните наследници по закон, които са потвърдили извършените до този момент процесуални действия и дори да е съществувала начална нередовност на исковата молба, тя е била санирана.

Искът е процесуално допустим е поради това, че е предявен преди изтичане на преклузивния срок по чл. 227 ал.3 от ГПК.  Нотариалната покана е изпратена на 16.07.2014 год, а искът е предявен на 09.03.2015 год.

Формално тълкувана, правната норма би довела до извод, че срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението, респ. от настъпването на юридическите факти, даващи основание за предявяване на отменителния иск. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това когато е налице покана преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от надарения.

 

В заключение, настоящият състав намира, че обжалваното решение не е постановено по недопустим иск, поради което и същото не се явява процесуално недопустимо.

По съществото на правния спор съдът съобрази следното:

Договорът за дарение е едностранна сделка и по начало не създава никакви задължения за надарения, а само нравствен дълг да бъде признателен за проявения към него акт на щедрост. Това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка, само ако настъпят нови юридически факти – ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка. При това нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и това означава дарителят да не може сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества.

Последица от неизпълнение на това вече правно задължение е субективното потестативно право на дарителя да иска отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. То е базирано на виновно поведение на надарения - непризнателност, изразяваща се в отказ да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие на която и при отказ на надарения, настъпва санкционната последица, визирана в чл. 227 ал.1 т.“в“ от ЗЗД. Нуждата от издръжка може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, консумативни разходи, медицинско лечение и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Ето защо в теорията и трайната съдебна практика по приложението на иска за отмяна на дарението се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, също има значение и обуславя доколко е трайно това състояние. На първо място обаче трябва нуждата от издръжка на дарителя да бъде манифестирана чрез отправяне на изрична покана до надарения.

В случая такава е налице. С нотариална покана от 16.07.2014 год двамата дарители уведомили ответника за влошеното си здравословно състояние, което не им позволява да покриват ежедневните си нужди от храна, отопление, лекарства и други разноски. Заявили са, че нямат друго имущество, от което да си набавят необходимите средства и го поканили да им заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв за двамата, считано от получаване на поканата.

 В отговор на нотариалната покана, изпратен на 26.07.2014 год чрез нотариус Обретенов, ответникът изтъкнал, че разходите за осигуряване стандарта на живот на дарителите, които е правил до този момент, надхвърлят претендираната от тях сума в размер на 500 лв. Заявил е, че твърденията за нарастнали нужди във връзка с влошеното им здравословно състояние не са подкрепени с доказателства. Посочил е, че му е известно увлечението на А. В. по хазарта, а така също обстоятелството, че през 2011 год той и негови сънаследници са продали два съсобствени имота на обща стойност 5600 лв. Поставяйки под съмнение нуждата на дарителите от повече средства, ответникът е изразил готовност занапред да участва с парични средства в издръжката им, но само след представени от тях документи за действително направени разходи. Това изявление, направено писмено, по същество представлява отказ от даване на издръжка, защото изисква от материално затруднените дарители първо сами да заплатят за необходимите им лекарства и други нужди, с обещанието впоследствие средствата да им бъдат възстановени. Няма обаче доказателства, че ответникът (настоящ въззивник) е спазил това свое обещание след получаване на поканата. Липсват и твърдения в тази насока. Напротив, усилията на ответника в хода на първоинстанционното производство са били насочени към опровергаване на нуждата от издръжка на дарителите.

Поддържаната от ответника теза за материална обезпеченост на ищците, които са получавали доходи от заведенията, намиращи се в дарения имот, както и от продажбата на друг имот, придобит от ищеца А. В. по наследство, не намира опора в доказателствата по делото. Установено е от разпита на свидетеля Н. О., който е бил наемател на заведенията, че договорът за наем е бил сключен с В. и Б. С., а наемната цена е заплащал на ищцата Д. С. до 2010 год, когато договорът бил прекратен. Посочената дата визира период, отдалечен с няколко години от момента, в който ищците са изпаднали в състояние на нужда от издръжка, дължащо се както на влошеното им здраве, така и на липсата на други източници на доходи.

Установено е, че от продажбата на земеделския имот, който ищецът А. В. е притежавал в съсобственост с други сънаследници, е бил продаден за обща сума от 5600 лв, видно от приложения на л.131 нотариален акт, и е разпределена между всичките седем наследници съобразно с квотите им. Припадащата се на ищеца чааст от получената покупна цена не представлява значителен доход, който да осигури средства за дълготрайно задоволяване на потребностите му, още повече, че разпоредителната сделка е сключена през 2011 год – много преди ищците да изпаднат в нужда от издръжка.

От представените писмени и гласни доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че ищците са страдали от редица заболявания, като особено тежко е било здравословното състояние на ищеца, което се е влошило особено след 2013 год. Той е страдал от хронична левостранна сърдечна недостатъчност, белодробен застой, предсърдно мъждене, хипертонична болест трета степен – сърдечно-мозъчна форма, хипертонично сърце, мозъчно-съдова болест и желязодефицитна анемия. За лечение на тези заболявания ищецът бил многократно хоспитализиран, което се установява от приложените епикризи, първата от които датира от 01.02.2013 год. Ищцата Д. С. страдала от болки в ставите и костите, била трудно подвижна. За лечението на тези заболявания е било необходимо скъпоструващо лечение, част от което не е реимбурсирано от НЗОК и е заплащано от пациента. Представените с исковата молба касови бележки за закупени медикаменти потвърждават това. Няма доказателства, че въззивникът е участвал с лични средства за осигуряване на необходимото лечение на ищците. Напротив, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на незаинтересовани свидетели – Н.С. и А. Т., от които се установява, че през последните години единствено Д.Б.С. е посещавал баба си и дядо си в с.Кранево, снабдявал ги е с лекарства и храна, водил ги е на прегледи. Показанията на останалите свидетели са били подробно анализирани от съда, но са преценявани критично с оглед родствените връзки между страните и свидетелите, както и в съпоставка с всички събрани доказателства по делото – писмени доказателства и експертни заключения

Представените от ответника в първоинстанционното производство разписки за платена ел.енергия в по-голямата си част се отнасят за търговските обекти, намиращи се в имота, а други визират единични плащания в различни периоди и не доказват системност в покриване на разходите на ищците.  

Дезинтересирането на въззивника от нуждите на родителите му е станало причина те да напуснат дома си в с.Кранево и да се установят при своя внук Д. в гр.Варна. По този повод по инициатива на въззивника е проведена полицейска проверка, при която ищцата Димитра Стоилова категорично е заявила, че преместването е станало по нейно желание.

Недоказано е и твърдението, че ищецът А. В. сам се е поставил в невъзможност да се издържа от доходите си поради своето увлечение по хазарта. Това твърдение влиза в противоречие с представената медицинска документация, от която се установява, че след 2013 год здравословното състояние на ищеца рязко се влошило, бил е многократно хоспитализиран, а в последно време е бил на легло и с памперси. Това означава, че дори и преди 2013 год той да е посещавал хазартни заведения, то след тази дата очевидно е бил в невъзможност да го прави. Нуждата от даване на издръжка е възникнала в по-късен момент и е манифестирана чрез нотариалната покана от 16.07.2014 год. Поради това е ирелевантно какво е било материалното и здравословно състояние на ищците в предходен период. Единственото, което има значение, е доколко нуждата от издръжка е реална, належаща и трайна, както и дали съществува към датата на поканата. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние.

След анализ на всички конкретни обстоятелства, установени по делото, съдът е достигнал до правилния извод, че всички посочени предпоставки са налице. С оглед възрастта и здравословното състояние на ищците от една страна, липсата на други източници на доход освен пенсиите в размер съответно 154,50 лв за Д. С. и 154,50 лв за А.С., необходимостта от лечение и помощ в домакинството, продължителния период от момента, в който е настъпила промяната в здравословното и имуществено състояние на ищците до подаването на нотариалната покана, и впоследствие – на исковата молба, следва да се направи категоричния извод, че ищците са изпаднали в реална и трайна нужда от издръжка.

Важен елемент от фактическия състав на иска за отмяна на дарението е отказът на ответника да предостави поисканата от дарителите издръжка. В случая той е очевиден, тъй като по делото няма нито твърдения, нито доказателства за извършени плащания след получаване на нотариалната покана. Полагането на грижи и даването на средства в миналото е ирелевантно, защото дори и това да е така, то е било в изпълнение на нравствения дълг на надарения. От значение е поведението на последния след трансформирането на нравствения дълг в правно задължение, а по делото няма доказателства то да е било изпълнявано след поканата.

Третият съществен въпрос е: проявил ли е въззивникът непризнателност по отношение на дарителите, отказвайки да им дава необходимата издръжка. Непризнателността е укоримо поведение, даващо основание да се приложи санкцията чрез отмяна на дарението,  и е налице тогава, когато надареният не осигури поисканата издръжка въпреки, че е могъл да стори това без да злепоставя себе си и лицата, на които дължи издръжка по закон. Непризнателен ще бъде надареният и тогава, когато макар в предходен период да е изпълнявал нравствения си дълг, се е дистанцирал от него, особено след като вече е бил поканен.

Съдът е съобразил релевантните за спора обстоятелства – с какви доходи и имущество са разполагали ищците, каква сума им е била необходима за да посрещат нуждите си през съответните периоди от време с оглед лошото си здравословно състояние и необходимия медикаментозен и диетичен режим. Без значение е дали нуждата на ищците от издръжка е била удовлетворявана в натура или в пари от други лица – в случая от внука Д., който е осигурявал лекарска помощ при нужда, закупувал е предписаните лекарства, а накрая ги е приел в дома си и се е грижил за тях до смъртта им. Задължението за даване на издръжка тежи върху надарения в хипотезата на чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Затова  ако други лица са се отзовавали и са удовлетворявали нуждата на дарителя, това няма отношение към проявената непризнателност от надарения.

Съдът е съобразил и настъпилото в хода на процеса правоприемство вследствие смъртта на първоначалните ищци и встъпването на тяхно място на Д.Б.С. и А.Б.С. като наследници на покойния им баща Б. А.С.. Поради това правилно е постановил отмяна на дарението до размер на ¼ ид.ч. от имота.

Правилно е и постановеното по почин на съда определение № 276/15.05.2018 год, с което са присъдени заплатените от бюджета на съда 1050 лв, представляващи възнаграждение за изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на А.С. В. и тричленната съдебно-психиатрична експертиза на Д. В. С.

С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 15.11.2017 год съдът е приел заключението на съдебно-психиатричната експертиза и е задължил ответника В.А.С. да внесе по особената сметка на съда сумата 350 лв, която да се заплати на вещото лице д-р Ж. Н. С определение, постановено в съдебно заседание на 10.04.2018 год съдът е приел заключение на тройна съдебно-психиатрична експертиза и е задължил ответника В.А.С. да внесе по особената сметка на съда сумата 700 лв, която да се изплати на вещите лица.

По делото липсват доказателства посочените суми да са били внесени от ответника. Те са дължими от него по силата на постановените определения и с оглед изхода на спора. Неоснователно е възражението в частната жалба, че тези суми не са включени в списъка за разноски, представен от ищците, защото не представляват направени от тях разноски, а са изплатени на вещите лица от бюджета на съда.

Поради това настоящият състав намира, че частната жалба срещу определение № 276/15.05.2018 год е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 400 лв, платени от Д.Б.С. за адвокатска защита, установени с представянето на договор за правна помощ и съдействие.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/09.05.2018 год по гр.д. № 153/2015 год на Окръжен съд Добрич.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 276/15.05.2018 год по гр.д. № 153/2015 год на Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА В.А.С. с ЕГН ********** да заплати на Д.Б.С. с ЕГН ********** разноски в настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)