О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                     № 730       /29.10.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 525 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно именувана „жалба) на И.Д.И.,***, срещу определение № 294/10.09.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 146/2014 година, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск и е върната исковата молба му. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, а по подразбиране следва да се приеме, че се иска отмяната му и връщане делото на ТОС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Служебно назначеният му по делото процесуален представител адвокат Кинка  Венкова от АК гр.Търговище не е изразила становище по обжалваното определение.

Насрещната страна М.Р.М., разследващ полицай, ответник по иска и въззиваем по частната жалба, не е изразил становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Предявеният от частния жалбоподател иск, включително и след подаване на уточняващата молба от неговия процесуален представител - адвокат Кинка Венкова, е иск за вреди от непозволено увреждане по реда на чл.45 от ЗЗД срещу горепосочения разследващ полицай и по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ евентуално срещу ОД на МВР гр.Търговище съобразно уточняващата молба на адв.Венкова, но и в двата случая те са недопустими, тъй-като в първия случай съгласно отменения и действащия ЗМВР, държавните служители от това ведомство не носят имуществена отговорност за причинени по непредпазливост вреди или в изпълнение на служебните им задължения, а във втория случай предявеният иск не попада в нито една от хипотезите по чл.2, ал.1, т.1-7 от ЗОДОВ.

При това положение и в двата случая е налице процесуална пречка иска да се приеме за допустим и делото да се решава по същество.

Оплакването, че ТОС неколкократно е давал указания за отстраняване нередовности по първоначалната искова молба и едва след това е приел, че иска е недопустим, не може да се приеме за правилно. За да се направи тази преценка е наложително ищецът да изпълни всички изисквания по ГПК във връзка с надлежното упражняване на правото си на иск и по редовността на исковата молба, за което съдът следи служебно по всяко време на развитие на делото. Едва след като това бъде направено съдът може в пълнота да прецени с оглед на основанието и петитума на исковата молба, дали иска е допустим или не.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и обосновано.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №294/10.09.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 146/2014 година.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.