Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

204/16.12.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 23.11.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 525/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 1993/30.11.2015 по гр.д. № 477/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о. са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От П.И.К. чрез адв. А.А. – в частта, с която не е уважена изцяло претенцията му за намаляване на дарението, извършено в полза на ответницата Г.К. до размера на разликата над  46 867,26 лв до 52 911,95 лв - сумата, необходима за допълване на запазената му част от наследството, останало след смъртта на И. Петров К., както и в частта за разноските.

В постъпилия отговор от Г.К. се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, както и противопоставяне срещу доказателствените искания, които не са своевременно направени и поради това – преклудирани. Възраженията на въззивника относно обема на правото на ползване на Елена К. са недопустими, тъй като не са своевременно предявени в първоинстанционното производство. В условията на евентуалност се поддържа становище, че тези възражения са неоснователни.

2) от Г.И.К. – в частта, с която е уважен предявеният иск и е намалено със сумата 46 867,26 лв дарението на подробно описаните в диспозитива имоти, като е възстановена запазената част на ищеца от наследството с 4 686 726/24 925 000 ид.ч. от същите имоти. Въззивницата счита, че наличният чист актив на наследството е достатъчен да обезпечи запазената част на ищеца, поради което искът за намаляване на дарението е неоснователен. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение до размера, в който искът е уважен и с новото решение по съществото на спора същият да бъде изцяло отхвърлен. Евентуално моли за приложение на чл. 36 ал.2 от ЗН и за постановяване на решение, с което въззивницата на задържи подърените й имоти и възстановяването на запазената част на ищеца да се извърши чрез парично допълване. В случай, че съдът не възприеме тази теза, моли на осн. чл. 34 от ЗН с въззивното решение да се извърши намаление на дарението само по отношение на избрания от въззивницата поземлен имот, без засягане на построените в него сгради, които представляват самостоятелен обект на собственост. Решението е обжалвано и в частта за разноските, като въззивницата счита, че съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4530 лв, а не 6024,12 лв, както е постановил съдът. Възразява също и за прекомерност на адвокатския хонорар, което е направила своевременно пред първата инстанция, като моли същият да бъде редуциран до минималния размер от 2120 лв. Счита също, че неправилно са определени и присъдените в нейна полза разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, като същите следва да бъдат 693,60 лв, а не 330 лв. Претендира разноски и за настоящата инстанция.

3) Подадена е и частна жалба от Г.И.К. срещу определение № 905/07.04.2016 год, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 30 ал.1 от ЗНасл. във вр. с чл. 29 ал.3 от ЗНасл. за намаляване на дарствено разпореждане и допълване на запазената част на ищеца от наследството, останало след смъртта на баща му И. П.К..

Разпоредбата на чл. 31 ЗН постановява, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазените части, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

 Следователно за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН с дарения имот е необходимо най-напред да се определи масата по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната част, тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена.

За да отговори на тези въпроси първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, както и заключения на съдебно-технически експертизи, от които е установено следното:

Наследодателят е притежавал в лична собственост, придобита чрез дарение, лозе с площ от 1282 кв.м. във вилната зона на гр.Варна, представляващо парцел пл.№ V - 1229 „А”, заедно с построената в него вила, състояща се от две стаи, тераса, маза, тоалет, баня и таванска стая. Този имот е заснет с идентификатор 10135.2564.546 по КК на гр.Варна. В него по силата на Разрешение за строеж № 173/16.12.1991 год е построена вилна сграда – жилище, надстроена въз основа на Разрешение за строеж № 67/01.10.1992 год с един мансарден етаж. Изграждането на вилната сграда е станало по време на брака на наследодателя с Елена Атанасова К..

С нот.акт № 57/2006 год наследодателят и съпругата му дарили на ответницата Г.К. този имот, включващ дворното място от 1282 кв.м., съществуващата вила със застроена площ 24 кв.м. и новопостроената вилна сграда със застроена площ от 109 кв.м. и РЗП 436 кв.м., и навес с оградни стени с площ от 18 кв.м.

В деня на смъртта на наследодателя И.К. – 03.04.2009 год в наследствената маса са се намирали ½ ид.ч. от придобитите по време на брака апартамент № 98 в гр.Варна, ул.”Студентска” № 13, ½ ид.ч. от апартамент № 52 в гр.Варна, кв.”Чайка” бл. 42, ½ ид.ч. от лек автомобил „Тойота Авенсис 1,6” с рег.№ В 2025 СМ, ½ от левовата равностойност на влоговете на наследодателя в ПИБ и „Алианц Банк България”.

Съгласно правилото на чл. 31 от ЗН към тях трябва да се прибавят даренията според тяхното положение към момента на подаряването и по стойността им към деня на откриване на наследството. От получената стойност трябва да се извадят задълженията на наследството.

Заключенията на съдебно-техническите експертизи, въпреки различията в дадените оценки, не си противоречат по отношение на основните факти, а те са следните:

В дворното място със съществуваща малка вила към момента на придобиването му от наследодателя, впоследствие по време на брака е построена вилна сграда за жилищни нужди, със застроена площ от 109 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж. В сутерена са изградени трапезария, кухня с миялна, складови помещения, котелно, санитарен възел на междуетажната площадка. Първият етаж се състои от офис, две стаи всяка със санитарен възел и тераса, едно студио от две стаи и тераса. Вторият и трети етаж са еднакви и се състоят от две стаи всяка със санитарен възел и тераса и едно студио от две стаи и тераса. В мансардния етаж се помещава един апартамент, състоящ се от коридор, трапезария с кухненски бокс, дневна, спалня, баня-тоалет и тераса. Сградата е изпълнена като единна жилищна сграда с общо вътрешно стълбище, но не отговаря на техническите изисквания за обособяване на отделни самостоятелни обекти в нея. Въпреки, че в известен период от време е била използвана като „стаи за гости” по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма, и съгласно съответните разрешителни, тя не притежава необходимите характеристики на хотел. В сградата липсва асансьор, пожароизвестителна сигнализация, котелното помещение не е оборудвано и не функционира като такова, има проблеми с водоснабдяването на трапезарията в сутеренния етаж. Поради това и сутеренът не е оценен като самостоятелен етаж, а площта му е прибавена към разгънатата застроена площ след редукция със съответния коефициент. В този смисъл са поясненията, дадени при изслушване на тройната съдебно-техническа експертиза в съдебното заседание на 19.06.2016 год.

Вещите лица както по единичните, така и по тройната експертиза са категорични, че в парцела е осъществено максимално допустимото застрояване, което прави невъзможно отделянето на част от него като самостоятелен имот. Поради това земята е оценена като принадлежност към сградите, а не по стойността й като свободен терен, която би била по-висока с оглед осъществяване на бъдещи инвестиционни намерения. Невъзможно е също обособяването на отделни обекти на собственост в самата сграда, защото въпреки наличието на санитарен възел към всяка стая, те не отговарят на изискванията за самостоятелни жилища. Поради това следва да се приеме, че предмет на дарението е един имот и правото на избор съгласно чл. 34 от ЗН не може да се приложи. Нито земята, която е плътно застроена, може да се продава отделно от сградите, нито в тях могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост. Невъзможността засяга и постройките извън основното застрояване, защото към тях не може да се придаде земя, достатъчна за образуване на парцел.

Заключението на тройната експертиза следва да се възприеме като най-пълно и детайлно, съобразено със състоянието на имота към момента на извършеното дарение – т.е. без да са взети предвид последващите подобрения, направени от ответницата. В допълнително заключение тройната експертиза е съобразила фактическото предназначение на сутеренния етаж, както и съотношението на стойностите на земята и сградите в този случай.

Движимата вещ, включена в наследството – ½ ид.ч. от лек автомобил „Тойота авенсис” е оценена на 5215 лв от назначената по делото експертиза. По отношение размера на влоговете са събрани писмени доказателства от съответните банки.

С договора за дарение е учредено пожизнено право на ползване на дарителите в имота, поради което стойността на това право е тежест на наследството и следва да се приспадне от наследствената маса, което е съобразено от вещите лица при изготвяне на експертизите.

Ищецът и ответницата са наследници с право на запазена част, която в случая е по ¼ за всеки от тях, а разполагаемата част, определена съгласно чл. 29 ал.3 от ЗН е ¼ от наследството.

Наследствената маса е формирана от:

1) Имуществото на наследодателя към момента на смъртта му – ½ ид.ч. от апартамент № 98 в гр.Варна, ул.”Студентска” № 13 на стойност 63500 лв, ½ ид.ч. от апартамент № 52 в гр.Варна, кв.”Чайка” бл. 42 на стойност 73000 лв, ½ ид.ч. от лек автомобил „Тойота авенсис” на стойност 5215 лв, ½ от левовата равностойност на влога на наследодателя в ПИБ в размер на 7891,77 лв, ½ от левовата равностойност на влога на наследодателя в „Алианц Банк България” – 35736,11 лв, към което следва да се прибави

2) Стойността на дарението, а именно – поземления имот и малката вила, притежавани в лична собственост от наследодателя на стойност съответно: 127400 лв и 12100 лв, както и ½ ид.ч. от новопостроената вилна сграда за жилищни нужди на стойност 109750 лв.

От така образуваната наследствена маса следва да бъде приспадната стойността на правото на ползване, учредено в полза на дарителите, поради което тя възлиза на обща стойност 434592,88 лв.

В патримониума на наследодателя към момента на смъртта му са се намирали имущества на обща стойност 185342,88 лв, от които на ищеца се припада 1/3 част на стойност 61780,96 лв. Масата на наследството, определена по правилата на чл. 31 от ЗН е 434592,88 лв. Наследството се разпределя между преживялата съпруга на наследодателя и двете му деца – страни в процеса. При тази хипотеза разполагаемата част е ¼, а запазената част на ищеца е равна на запазените части на останалите наследници, респ. ¼ на стойност 108648,22 лв. Следователно, от останалия в наследството чист актив без дарението, ищецът получава имущество, което е с  46867,26 лв по-малко от стойността на запазената му част. До този размер искът за намаляване на дарението е основателен и доказан.

Ответницата също е наследник с право на запазена част. В това си качество тя е направила искане да се приложи хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗН. Съгласно цитираната разпоредба когато надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот, но само ако стойността му не надвишава неговата запазена част и разполагаемата част, взети заедно. В случая общата сума на запазената и разполагаема част възлиза на 217296,44 лв, а стойността на дарението (249250 лв) е по-голяма, следователно посочената правна норма е неприложима. Не може да се приложи и хипотезата на чл. 34 от ЗН по съображенията, изложени по-горе.

Частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна по следните мотиви:

При определяне размера на разноските, които страните взаимно си дължат съразмерно с уважената, респ. отхвърлена част от иска, съдът не е обвързан с направените възражения за прекомерност. Нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК е диспозитивна и решаването на този въпрос е предоставено на преценката на съда относно действителната фактическа и правна сложност на делото. Минималното възнаграждение, предвидено в Наредба № 1 служи единствено като ориентир при евентуалното редуциране на адвокатското възнаграждение, но не и императив. В настоящия случай делото е сложно както от фактическа, така и от правна страна. По него са събрани множество доказателства, включително единични и тройни експертизи, свидетелски показания, писмени доказателства. Правната сложност също е налице. В мотивите на решението си съдът убедително се е обосновал защо счита, че адвокатски хонорар в размер два пъти по-висок от минималния, не е прекомерен. Съдът правилно е разпределил тежестта на разноските между страните съобразно с правилата на чл. 78 от ГПК, поради което и не е налице основание за изменение на решението в тази част. Постановеното определение, с което искането по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение, е законосъобразно и правилно.

Поради съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че постановеното решение, както и определението по чл. 248 от ГПК  следва да бъдат потвърдени.

С оглед на това, че и двете въззивни жалби са неоснователни, разноските за настоящата инстанция следва да останат за страните така, както са направени.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1993/30.11.2015 и определение № 905/07.04.2016 год, постановени по гр.д. № 477/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)