РЕШЕНИЕ

 

3

гр.Варна, 07.01.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на десети декември, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 526/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П.К.К. и В.Ц.Й.-К.,*** срещу решение № 961/24.06.2014 г. по гр.д.№ 3162/13 г. на Окръжен съд-Варна, с което са уважени исковете, предявени от З.Т.С. за разваляне на договор за покупко-продажба от 9.04.2010 г., на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД; за заплащане на платената по договора сума в размер на 30731.00 лева, с правно основание чл.189 от ЗЗД; за заплащане на неустойка в размер на 18165.00 лева – на основание чл.92 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху претендираните суми. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надрежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от З.Т.С. срещу П.К.К. и В.Ц.Й. – К.,***: за разваляне на договор за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 70, том І, рег.№ 3284, н.д.№ 45/10 г. на нотариус Л.Г., рег. № 116 на НК, с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД; за заплащане на сумата от 30731.00 лева, платена по договора, на основание чл.189 от ЗЗД; за заплащане на неустойка в размер на 18165.00 лева, на основание чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми, на основание чл.86 от ЗЗД.

Оспорвайки изцяло иска, ответниците твърдят, че по договора за покупко-продажба не са имали задължение за заличаване на вписаната върху имота ипотека – това според тях е било задължение на Банка ДСК ЕАД, поради което не е налице основание за развалянето му; твърдят, че ищците не са съдебно отстранени от имота, тъй като все още не е извършена публична продан, поради което няма основание за претендиране на неустойка. В условията на евентуалност се прави възражение за нейната прекомерност.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 24.03.2010 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ателие № 7, находящ се в гр.Варна, ул.”Божур” № 6. Постигнато е съгласие за продажна цена от 25000 евро.

С нот.акт № 70, том І, рег. № 3842, дело № 45/9.04.2010 г. на нотариус Л.Г., рег.№ 116 е сключен окончателен договор за покупко-продажба на описания в предварителния договор имот, в който като цена е посочена данъчната оценка на имота - 30731.00 лева. В нотариалния акт се съдържа декларация от продавачите – ответници по настоящото дело, че имотът, предмет на сделката служи за обезпечение на законна ипотека, вписаната в Агенция по вписванията, като задълженията по нея ще бъдат изплатени от тях най-късно до 9.05.2010 г. и вписаната ипотека ще бъде заличена от Банка ДСК ЕАД до 26.04.2010 г. Страните са уговорили, че при установяване по съдебен ред на права на трети лица върху имота, ще възстановяват получената по договора сума и неустойка в размер на 18165.00 лева, както и всички необходими и полезни разноски съгласно ЗЗД.

Страните не спорят относно размера на заплатените по договора от ищеца суми, доказателства за което се съдържат на л.12-15 от делото.

Не се спори и относно факта, че Банка ДСК е пристъпила към принудително изпълнение след издаване на изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.д.№ 9810/13 г. на ВРС-ІХ състав. В тази насока са доказателствата на л.16-44 от делото.

Доказано е неизпълнение от страната на ответниците – продавачи по договора, на задължението за погасяване на задълженията им към Банка ДСК – основание за заличаване на вписаната върху имота ипотека. Исковата молба замества липсата на отправена покана за изпълнение, поради което е неоснователно възражението за липса на даден от ищеца подходящ срок за изпълнение.

Неоснователно е и възражението, че не налице съдеблно отстранение на ищеца, тъй като вси още не е извършена публична продан на процесния имот. Доказателствата по делото установяват, че взискателят по изпълнителното дело – Банка ДСК ЕАД е предприел действия по принудително изпълнение – опис и оценка – действия, противопоставими на купувача по договора. С оглед на това, предявеният иск за разваляне на договора за покупко-продажба е основателени и доказан и следва да бъде уважен.

На връщане подлежи даденото по разваления договор – сумата от 30731.00 лева, на основание чл.189 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на иска, до окончателното й изплащане.

С оглед обезпечителния характер на уговорената неустойка, която освен че обезпечава изпълнението на задълженията по договора,служи и като обезщетение за вредите при неизпълнение, респ. лошо изпълнение и предвид постигнатото в договора съгласие за нейния размер, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумаята от 18165.00 лева, на основание чл.92 от ЗЗД.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемия бъдат присъдена направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 961/24.06.2014 г. по гр.д.№ 3162/13 г. на Окръжен съд-Варна.

ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН ********** и В.Ц.Й.-К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на З.Т.С. сумата от 1000.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                                       2.