РЕШЕНИЕ

 

7

 

гр.Варна, 27.01.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на петнадесети януари, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Секретар В.Т.                        

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 528/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на З.М.Й. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 163/12 г., с което е осъдена да заплати на „Варна – юг Потребителна кооперация” – Варна сумата от 30000 лева – частично от 34000 лева, представляваща стойността на ползите, от които ищецът е лишен поради недобросъвестно владение, осъществявано върху недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението през периода от 31.05.2007 г. до 27.11.2011 г., на основание чл.73, ал.1 от ЗС, ведно със законната лихва и разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.

В подаден писмен отговор и в с.з. въззиваемата страна оспорва жалбата и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от „Варна-юг Потребителна кооперация” – Варна срещу З.М.Й. за заплащане на сумата от 30000 лева, частично от 34000 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен, поради недобросъвестно владение, упражнявано от ответницата върху собствения на ищеца недвижим имот, описан в исковата молба – по чл.73, ал.1 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска, до окончателното й изплащане, с присъждане на разноските по делото.

Оспорвайки изцяло иска, ответницата сочи, че не е била страна по делото, по което приета нищожност на договора от 2002 г.; че нотариалният акт от 2007 г. не е отменен и че ищецът не е отправял покана към нея. Предявяване възражение за изтекла погасителна давност.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с решение по гр.д.№ 6323/08 на ВРС-Х състав ответницата и майка й Ц.Я.Й. са осъдени да предадат на ищеца владението върху процесния недвижим имот. Следователно, със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът е притежавал правото на собственост през твърдяния период от 31.05.2007 г. до 27.01.2011 г., както и че ответницата е владяла имота към датата на предявяване на иска за собственост – 21.08.2008 г.

Съдебният изпълнител е установил, че на 27.01.2011 г. ответницата владее имота чрез трето лице. Следователно, упражняваното владение след предявяването на иска за собственост до цитираната дата е недобросъвестно.

По делото е приложен препис от н.а.№ 87, том V, н.д.№ 883/02 г., чрез който ищецът е прехвърлил на М.И.Й. и на Ц.Я. Й. правото на собственост върху процесния имот. С решение по т.д.№ 575/06 г. на ВКС на РБ, ТК, І г.о. е прогласена нищожността на описания договор. С нот.акт № 110, том ІV, н.д.№ 710/03 г. приобритателите по договора от 2002 г. са го прехвърлили на А. Н.П. Договорът е сключен преди предявяването на иска за нищожност, поради което приобритателката по него не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението.

С нот.акт № 127, том І, н.д.№ 111/07 г. А. П. е прехвърлила на ответницата чрез законния й представител – Ц. Й. правото на собственост върху описания имот.

Показанията на свид.П.Ж. и П.П. установяват, че Й.са упражнявали фактическа власт върху магазина постоянно от 2002 г. до 2007 г., а Ц. Й. – до 2011 г.

Решението на съда по иска за нищожност е обявено на 16.05.2007 г., поради което е правилен извода на първоинстанционния съд, че на тази дата Ц. Й. е узнала, че тя и съпругът й не са придобили права по нищожния договор от 2002 г. За придобиването на правото на собственост по давност не е бил изтекъл необходимия срок.

Правилен е и извода на съда относно знанието от страна на ответницата, че прехвърлителят не е собственик. Ответницата е упражнявала – чрез майка си или чрез трето лице недобросъвестно владение върху магазина в периода от 31.052006 г. до 27.01.2011 г.

Въз основа на заключението на назначената СТЕ, правилно е определен размера на обезщетението за ползите, от които ищецът е бил лишен, като е направен правилен извод, че тъй като вземането не е периодично, възражението за погасяването му по давност е неоснователно.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивницата бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 1500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                      Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 163/12 г.

ОСЪЖДА З.М.Й. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Варна-юг Потребителна кооперация” – Варна сумата от 1500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.