О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…734/30.10.2015

 

     Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 30.10.2015г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Юлия Бажлекова

 

     като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова ч.гр.д. № 528 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. Чл.435-чл.437 ГПК.

     Образувано е по частна жалба на Т.Т.Д. срещу определение № 2592 на Варненския окръжен съд, постановено на 16.07.2015г., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№2552/10.02.2015г., подадена от Т.Д., в качеството й на трето лице по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК срещу извършен на 04.02.2015г. въвод на И.П. във владение на имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Дубровник”№46А, ап.9 по изпълнително дело № 20148080401987, по описа на ЧСИ №808 с район на действие ОС-Варна.

     В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че към датата на покупката на имота от жалбоподателката, същият е бил без вещни тежести, като исковата молба не  е била вписана на името на праводателя М.К., поради което и изпълнителната сила на решението не се разпростира спрямо жалбоподателката. Твърди, че изводите на съда, че към момента на въвода жалбоподателката не е във владение на имота са неправилни. Излага също, че са налице нови обстоятелства, които касаят решението, което се изпълнява, тъй като с решение № 106/07.07.2015г., постановено от ВКС по гр.д. № 142/15г. е обезсилено решение на Варненски апелативен съд, постановено на 17.07.2014г. по в.гр.д.№161/2014г., в частта, с която е потвърдено решение №1268/13.06.2013г. по гр.д.№1338/2013г. на ВОС относно прогласената нищожност на договор за доброволна делба, вписан под № 193, т.ХІХ, рег.№34832/2006г. в Служба по вписванията Варна на УПИ №№ ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434 и ХІХ-1434 и производството по делото е прекратено в тази част.

Насрещните по частната жалба страни не са изразили становище.

Варненският апелативен съд, като взе предвид данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

Производството пред ВОС е образувано по жалба на Т.Т.Д., в качеството й на трето лице по смисъла на чл.435, ал.5 от ГПК, срещу извършен на 04.02.2015 год. въвод във владение на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.Дубровник № 46А, ап.9 по изпълнително дело № 20148080401987 по описа на ЧСИ № 808 с район на действие ОС – Варна. Жалбоподателката, счита извършения въвод на взискателя И.П. във владение на собственият й ап.9 за неправилен и настоява за отмяната му, като твърди, че за извършения на 04.02.2015 год. въвод,  тя е узнала от строителя – „Игал” ООД на 05.02.2015 год. Посочва, че сградата е в строеж на етап довършителни работи и не е въведена в експлоатация. Излага, че според твърденията на строителя сградата ще бъде предадена около месец май 2015 год. тъй като няма Акт 15.

     За да прекрати производството по жалбата, ВОС е приел, че същата е недопустима, тъй като жалбоподателката е придобила собствеността върху имота, за който е извършен въвод във владение след датата на предявяване на иска, решението по който се изпълнява, както и, че към тази дата/ датата на предявяване на иска/ не е владяла имота.

Направените от окръжния съд изводи са правилни. Видно от преписката по изпълнителното дело, изпълнителното производство е било образувано по молба от 03.11.2014 г. на И.К.П. а на основание три броя изпълнителни листи от 28.10.2014 год., издадени въз основа на решение № 125/17.07.2014 год. по гр.д. № 161/2014 год. по описа на ВАпС и решение № 1268/13.06.2013 год. по гр.д. № 1337/2010 год. по описа на ВОС, по силата на които М.Я.К., Я.К.Т. и И. М. К. /починала в хода на делото, с правоприемници М.Я.М., Я.К.Т. и М.Я.К./ са осъдени да предадат на И.К.П. владението върху 1/9 ид.ч. от ПИ 10135.2554.552, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, а М.К. – и владението върху по 1/9 ид.ч. от ап.9 и 13 и върху 1/18 ид.ч. от таванско помещение № 3, а Я.К.Т. и И М. К. /починала в хода на делото с правоприемници М.Я.М., Я.К.Т. и М. Я.К./ и владението върху 1/9 ид.ч. от ап. № 12, всички самостоятелни обекти в сграда 10135.5554.552.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д. № 1337/2010 год. на ВОС влезе в законна сила, на основание чл.108 ЗС; А.Д.А. и Д.А.П., като правоприемници на Атанаска Янакиева Пенчева /починала в хода на делото/ и Д.А.П., на собствено основание са осъдени да предадат на И.К.П. владението върху 1/9 ид.ч. от ПИ 10135.2554.498, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен и върху по 1/9 ид.ч. от подземен гараж № 7 и от ап.5, 7, 8, 9 и 10, всички самостоятелни обекти в сграда 10135.5554.498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д. № 1337/2010 год. на ВОС влезе в законна сила, на основание чл.108 ЗС; „Ира – 2000” ЕООД, е осъдено да предаде на И.К.П. владението върху 1/9 ид.ч. от ПИ 10135.2554.551, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, отделно от сградата, построена в имота, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д. № 1337/2010 год. на ВОС влезе в законна сила, на основание чл.108 ЗС.

     С разпореждане от 13.01.2015 год., ЧСИ е насрочил въвод във владение върху процесните имоти на 04.02.2015 год. Съгласно протокол  от 04.02.2015 год., въвода е осъществен.

Видно от представения по изпълнителното дело нотариален акт № 29, том 4, рег. № 7764, дело № 567/02.09.2011 год., Т.Т.Д. е придобила чрез договор за покупко – продажба от 02.09.2011г. собствеността върху ап.9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.552.1.9, находящ се в жилищна сграда, на етап завършен груб строеж, в гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ул.Дубровник № 46-А, на четвърти етаж.

Предмет на жалбата по чл.435, ал.5 ГПК е установяване на твърдението, че третото лице е във владение на имота преди образуване на делото, решението по което се изпълнява и на това основание се иска отмяна на извършените от съдебния изпълнител действия. Съгласно нормата на чл.523 ГПК ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. Ако третото лице е установило фактическа власт върху имота преди завеждане на делото по което е издадено изпълняваното решение, въвод не се извършва, тъй като взискателят не разполага с изпълнителен лист против третото лице. С оглед на цитираните разпоредби следва, че за да е налице извършен въвод във владение е необходимо от имота да бъде отстранен длъжникът, членовете на семейството му, ако се намират в него, както и всичко, от което може да се направи извода, че имотът се държи от длъжника, а също и намиращите се в имота трети лица, ако спрямо тях са на налице условията на чл.523, ал.1 от ГПК. В случая няма данни и не са наведени твърдения  от жалбоподателката като трето лице, че е била във владение на имота преди предявяване на иска, чието решение се изпълнява. Видно от ангажираните по делото доказателства - договор за покупко – продажба от 02.09.2011 год. обективиран в нотариален акт № 29, том 4, рег. № 7764, дело № 567/02.09.2011 год. и от гр.д. № 1337/2010 год. по описа на ВОС, собствеността върху процесния ап.9 е придобита след подаване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 1337/2010 год. по описа на ВОС.

Ирелевантни в настоящото производство са наведените с частната жалба твърдения за новонастъпили обстоятелства, свързани с постановеното от ВКС решение, с което е отменено решението на ВОС, в изпълнение на което е извършен въвода, тъй като това обстоятелство би могло да представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.4 ГПК, но е без значение за допустимостта на жалбата по чл.435, ал.5 ГПК.

 

Предвид на изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2592/16.07.2015г., постановено по гр.д.№ 2045/2015г. по описа на Варненския окръжен съд с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 2552/10.02.2015г., подадена от Т.Т.Д., срещу извършен на 04.02.2015г. въвод на И.П. във владение на имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Дубровник” № 46А, ап.9 по изпълнително дело № 20148080401987, като недопустима.

Определението не подлежи на обжалване

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: