ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

717

 

Гр.Варна, 18.11.2019  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 18.11.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П., ч.гр.д. № 528  по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на И.Д.И., подадена чрез адв. В.Ж. от САК, против определение № 2095/11.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 2206/2018 г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса по частна жалба вх. № 13081/25.04.2019 г., подадена срещу Решение № 458/11.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2206/2019 г. по описа на ВОС, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за противоречието му със закона и липса на мотиви, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 83, ал.2 ГПК с освобождаване от дължимата държавна такса в производството по частната му жалба.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Настоящият жалбоподател е подал частна жалба срещу решение № 458/11.04.2019 г. по в.гр.д. № 2206/2019 г.- на ВОС в частта на извършеното разпределение. Във връзка с указанията на съда за внасяне на държавна такса от 15 лв. по сметка на Варненския апелативен съд,  И. е подал молба от 23.05.2019 г. по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от внасянето й, която окръжният съд, след двукратно обездвижване за представяне на доказателства за обстоятелствата от значение за преценката на съда, е оставил без уважение с определението, предмет на настоящото производство.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Доколкото с молбата по чл. 83, ал.2 ГПК не са били представени никакви доказателства за установяване на посочените обстоятелства от молителя, а наличната по делото декларация е съдържала информация отпреди около година (към 24.07.2018 г.), с две поредни разпореждания съдът е дал конкретни и точни указания на молителя за представяне на доказателства и декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК и е предупредил същия, че при неизпълнение молбата му ще бъда отхвърлена. В едноседмичните срокове, молителят, чрез процесуалния си представител, е възразявал срещу указанията на съда със становище, че всички данни са налични по изпълнителното дело, а декларация е депозирал в производството пред окръжния съд. Доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК не е представил. Затова, предвид наличните данни по делото и потвърдените в декларацията от 24.07.2018 г. на л.13 от делото такива, става ясно че молителят е в трудоспособна възраст, неженен, без данни да страда от заболявания, изискващи допълнителни средства за лечение и ограничаващи възможностите му за труд. Получава възнаграждение от 400,50 лв. и притежава 4/5 ид.части от апартамент в гр.Варна (посочен като ипотекиран) и лек автомобил „Волво“ (посочен като възбранен).

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, за които би бил невъзможен достъпът до съдебното производство с оглед конкретния размер на дължимата държавна такса и разноски. Настоящият казус не е такъв.

В конкретния случай молителят изобщо не е изпълнил указанията на съда да представи актуални доказателства и декларация във връзка с обстоятелствата, необходими за преценката по молбата за освобождаване от такса и само на това основание молбата е неоснователна. Независимо от това, обаче изложеното по-горе сочи, че действително жалбоподателят е лице с ниски  материални възможности - с разполагаеми средства от 400,50 лв., но от друга страна дължимата държавна такса за производството по обжалване на определението на окръжния съд е в размер само на 15 лв. и този размер не е непосилен за заплащане. Напротив, този размер преценен с оглед възрастта, семейното положение, дохода и имущественото му състояние, изобщо не би възпрепятствал достъпа му до съдебното производство.

Предвид изложените съображения и с оглед минималния размер на дължимата държавна такса от 15 лв. по частната жалба, за производството по която е поискано освобождаването от такси и разноски, съдът намира, че жалбоподателят има материалните  възможности да я заплати, поради което не са налице условията на чл. 83, ал.2 от ГПК и молбата му е неоснователна.

Като е достигнал до идентичен правен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2095/11.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 2206/2018 г. по описа на ВОС.

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: