ОПРЕДЕЛЕНИЕ 731

гр. Варна,   29  .10.2014г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА                                                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 529/14г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от П.И.В. от гр. Варна чрез адв. Б. Г. против определение № 2621/09.09.14г. по гр.д. № 1072/14г., на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е необосновано и неправилно поради противоречие на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че искането за намаляване на дарствени разпореждания представлява самостоятелно субективно преобразуващо право на лице, явяващо се наследник с право на запазена част, чрез упражняването на което се реализира правото му на възстановяване на накърнената запазена част от конкретно наследство в резултата на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания. Това право може да се реализира чрез нарочен иск извън рамките на делбеното производство. Искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е самостоятелен иск, отделен от иска за делба и за него се прилагат различни разпоредби /относно погасителната давност за предявяването му, относно подсъдността по същия и т.н./. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че непредявяването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН в срока по чл. 342 от ГПК, е погасило правото на носителя му да го упражни, тъй като преклузията не е сред отрицателните процесуални предпоставки за допустимостта на този иск. Цитирана е съдебна практика по изложените по-горе тези. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба, депозиран от В.И.В. и М.Ц.В. *** чрез адв. Ф. Д.. В същия частната жалба е оспорена като неоснователна. Сочи се, че предявяването на исковете по първоинстанционното дело е станало след като е било проведено първото по делото съдебно заседание по гр.д. № 9718/13г. на ВРС, ХХІV с-в, образувано по исковата молба на частния жалбоподател против същите ответници за делба на процесното жилище. Относно последното е било посочено от ответниците, че е било предмет на разпоредителната сделка /продажба/, чиято привидност се претендира едва по настоящото дело и се иска намаляване на разпореждането и възстановяване на запазена част на ищеца. Сочи се, че в това с.з. по делбеното производство ищецът П.В. не е оспорил валидността на посочения от ответниците договор и не са предявили искания за намаляване на дарения. При това положение се споделя извода на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 342 от ГПК относно посочените в нейната хипотеза въпроси, определя срок с изтичането на който се преклудират непредявените в това първо с.з. на делото за делба възражения, вкл. и искането за намаляване на дарения. Самостоятелното предявяване на преюдициални относно делбата претенции /по посочените в чл. 343 от ГПК въпроси/ след изтичане на преклузивния по чл. 342 от ГПК срок, е недопустимо, тъй като противното би било заобикаляне на процесуалния закон, въвеждащ преклузията. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на изразеното становище. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

Основният процесуално-правен въпрос е относно допустимостта да се предявят самостоятелно искове за нищожност на разпоредителна сделка - продажба поради привидността й и разкриване на прикрит договор за дарение, ведно с искане за намаляване на дарението, извършено от наследодателя, предявени след като е проведено първото с.з. по предявения иск за делба на наследството. Безспорно е по делото, че по искова молба на П.И.В. против В.И.В. и М. Цветанов В. е образувано гр.д. № 9718/13г. на ВРС, ХХІV с-в за делба на останалите в наследство от майка им и баща им имущества, измежду които и апартамент № 32 в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 122, вх. А, ет. 7. В подадения на 07.08.13г. от В.В. отговор на исковата молба по посоченото делбено производство, същият е посочил, че баща им приживе се е разпоредил с притежаваните от него идеални части върху описания имот и е посочил нотариалния акт, с който това е станало – НА № 98, т. І, рег. № 3239, дело 91/02.07.10г. на СВ-Варна за продажба на ½ ид.ч. от имота /което е било отразено в схемите на имота, представени от самия ищец/. В първото по делото с.з. по делбеното дело, проведено на 09.05.14г., съдът е направил доклад по делото, отразявайки и становището в отговора на В.В. относно посочения имот. Съделителят П. В. не е изразил становище по така подадения отговор и доклад по делото. С депозираната на 12.05.14г. искова молба е предявил посочените по-горе искове по настоящото дело – за прогласяване привидността на продажбата на имота и разкриване на прикрит договор за дарение, както и за намаляване на дарението и възстановяване на запазената му част.

Настоящият състав на съда споделя виждането, че нормата на чл. 342 от ГПК въвежда специален преклузивен срок /първото по делото с.з. в производството за делба/, в който всяка от страните може да възрази относно за кои имоти, между кои страни и при какви дялове /квоти/ следва да се допусне делбата. Непредявените в този най-късен момент /така Решение № 311/2012г. по гр.д. № 503/11 на ВКС, ІІ г.о./ възражения, оспорвания и искания /вкл. и тези обхванати по предмети от хипотезата на нормата на чл. 343 от ГПК/ не могат да бъдат предявени в отделно самостоятелно производство, което пък поради преюдициалния си характер да обуслови спирането на делбеното производство /така Определение № 21/17.01.11г. по ч.гр.д. № 485/10г. на ВКС, І г.о./, тъй като това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичането на първото с.з. Настоящата хипотеза е обхваната от тезата, която най-обобщено е изразена в Определение № 663/04.11.09г. на ВКС по ч.т.д. № 582/09г. , ІІ т.о. – „че всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия изгубва качеството на правнолеревантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да бъде предмет на инцидентен установителен или на отделен самостоятелен иск поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения й отговор”. /а в делбеното производство – с оспорванията и исканията в първото по делото с.з. – добавеното в скобите е от съдебния състав по настоящото дело/.

Постановеното определение е правилно и законосъобразно и частната жалба следва да се остави без уважение.

По горните съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от П.И.В., ЕГН ********** от гр. Варна чрез адв. Б. Г. против определение № 2621/09.09.14г. по гр.д. № 1072/14г., на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: