Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

8/19.01.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.12.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 529/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Боляри” ЕАД гр.Варна, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К. чрез процесуалния му представител адв. Г.С. срещу решение № 1154/11.06.2015 год по гр.д. № 2561/2014 год на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен иска, предявен на осн. чл. 45 във вр. с чл. 53 от ЗЗД срещу А.Л.Н., О.Л.Н. и И.Г.М. за солидарното заплащане на сумата 120 157,18 лв (разликата над 303 439,43 лв до 423 596,61 лв – предмет на исковата претенция по гр.д. № 3688/2013 год на ВОС), представляваща обезщетение за вреди под формата на разноски - адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници”, заплатено на 09.07.2014 год за защита по ВАД № 2/2011 год на Арбитражен съд гр. София.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъдат уважени исковете срещу ответниците и му се присъдят разноските за двете инстанции.

В жалбата се съдържа оплакване и за допуснато нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липсата на произнасяне по искането за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 2610/2012 год на СГС. Предмет на разглеждане по това дело е иск, предявен от „Боляри” ЕАД срещу „Енерджи” ЕООД София и „Алфа-65” ЕООД Варна с правно осн. чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване неистинността на писмени документи, за които се твърди, че представляват виновно извършени действия от ответниците, в причинна връзка с настъпването на вредите.

Постъпили са отговори от О.Л.Н. чрез процесуалния му представител адв. А.Д. и от А.Л.Н. и И.Г.М. чрез процесуалния им представител адв. Ж.Я., в които се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, както и на направеното искане за спиране на делото.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по иск, предявен от „Боляри” ЕАД срещу А.Л.Н., И.Г. Неделчева и О.Л.Н. с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 120 157,18 лв, представляващи адвокатско възнаграждение по арб.д. № 2/2011 год на Арбитражен съд София, уговорено между ищеца и адв.дружество „Камбуров и съдружници” София в случай на отхвърляне на иска или прекратяване на делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците – първите двама като представляващи „Алфа-65” ЕООД, а третият – като представляващ „Енерджи” ЕООД чрез подписване на неистински документи – Консултантски договор от 25.07.2007 год, приемо-предавателен протокол към консултантски договор от 22.08.2007 год, анекс към договор за посредничество от 20.08.2007 год, приемо-предавателен протокол към договор за посредничество от 22.07.2007, допълнително споразумение към договор за посредничество от 20.09.2007 год, покана-уведомление до „Боляри” ЕАД от 11.04.2011 год, уведомление за прехвърляне на вземане от 18.04.2011 год, покана от „Енерджи” ЕООД до „Боляри” ЕАД от 18.04.2011 год и писмо-уведомление от „Боляри ЕАД до „Енерджи” ЕООД и „Алфа-65” ЕООД от 20.04.2011 год, и представянето им във вид на копия пред Арбитражен съд София, са се опитали да обосноват несъществуваща арбитражна клауза. Поради непредставяне на оригиналите от цитираните документи от страна на ищеца – „Енерджи” ЕООД, Арбитражният съд приел, че не е налице валидно учредена арбитражна компетентност и прекратил производството. Разноските, направени от ответника „Боляри” ЕАД в това производство представляват негова вреда, виновно причинена от ответниците, които поради отношенията на свързаност помежду им са знаели, че представените доказателства са неистински и въпреки това са ги използвали.

Ищецът твърди, че действителните отношения между него и „Алфа-65” ЕООД, представлявано от А.Н., а след 2011 год – от И.М., са установени в договора за посредничество, сключен между тях през мес.септември 2007 год, но с посочена дата на подписване 25.07.2007 год. По този договор е извършено плащане на 19.09.2007 год въз основа на издадена фактура № 1/19.09.2007 год. Договорът за цесия, сключен между „Алфа-65” ЕООД и „Енерджи” ЕООД касае вземането по договора за посредничество и именно това вземане е било предявено от цесионера пред Арбитражния съд. Това обстоятелство, наред с признанието на ищеца се потвърждава и от приложеното копие от исковата молба, депозирана в Арбитражния съд, от която недвусмислено се установява, че предмет на претенцията е именно вземането на цесионера „Енерджи” ЕООД по договора за посредничество, сключен на 25.07.2007 год между „Боляри” ЕАД и „Алфа-65” ЕООД. Компетентността на арбитражния съд е била обоснована с клузата на чл. 13 от посредническия договор, изменена с допълнително споразумение от 20.09.2007 год. Непредставянето на оригинала от този договор и от допълнителното споразумение от страна на „Енерджи” ЕООД е станало причина за прекратяване на арбитражното производство.

Ищецът е оспорил съществуването на допълнителното споразумение от 20.09.2007 год към договора за посредничество, като твърди, че такова не е подписвано между страните, а пред арбитражния съд е представено копие, което не е автентично. От съдържанието на представеното определение от 08.11.2013 год на Арбитражен съд София се установява, че липсата на оригинала от споразумението, съдържащо клаузата за арбитраж е единствената причина за прекратяване на производството.

В този смисъл ирелевантни са твърденията на ищеца, че консултантския договор и анексите към него са неистински, защото този договор не е бил представян по арбитражното дело и не се намира в причинна връзка с прекратяването му. По това дело ищецът се е защитавал по иск, предявен на основание договора за посредничество, чието съществуване и автентичност не оспорва.

Задължен по реда на чл. 192 от ГПК в качеството му на едноличен собственик на капитала и управляващ „Енерджи” ЕООД да представи оригинала на документа, ответникът О.Н. в съд.заседание на 19.03.2015 год е заявил, че той се намира в кориците на арб.д. № 2/2011 год. Това твърдение е опровергано с официално писмо изх.№ 35575/11.05.205 год от Арбитражния съд при Сдружение за правна помощ и медиация София.

Очевидно е, че дори и да е вярно твърдението на ответника, че при сключване на договора за цесия оригиналите от договора за посредничество и анексите към него са му били предадени, те не са били в негово държане към момента на завеждане на арбитражното производство. От съдържанието на самата искова молба се установява, че писмените доказателства към нея са били приложени във вид на копия, а оригиналите не са били представени въпреки, че са били изискани от арбитражния съд. Следователно липсата им е била известна на ответника О.Н. към момента на завеждане на арбитражното производство, по което той е действал не за себе си, а като едноличен собственик на капитала и управител на „Енерджи” ЕООД.

Настоящият състав не е компетентен да се произнесе относно наличието на престъпно деяние при съставянето на анекса към посредническия договор, послужил като основание за избор на арбитражна компетентност. Гражданската санкция при предявяване на неоснователна или недопустима искова претенция се изразява в заплащане на разноските от изгубилата делото страна.

Доколкото в настоящия случай за ищеца не съществува друг способ, по който да се снабди с изпълнителен титул за разноските, направени по прекратеното арбитражно производство, те се явяват негова вреда от недобросъвестното упражняване на процесуални права от страна на „Енерджи” ЕООД. Отговорността, която носи дружеството – възложител по чл. 49 от ЗЗД не игнорира правната възможност ищецът да потърси обезщетение от физическото лице, което с действията си е причинило увредата. Исковете по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД могат да се предявят както съвместно, така и по отделно, като законът не определя поредността за предявяването им. Отговорността на възложителя на работата и тази на изпълнителя е солидарна. Тя възниква независимо от това какви са вътрешните отношения между тях – дали произтичат от трудово и служебно правоотношение, или от мандат. Твърдо установено в правната теория и в съдебната практика е разбирането, че отношенията между търговското дружество и неговия управител са мандатни. В случая ответникът О.Н. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството и е действал по силата на мандата. В това си качество той е използвал документи, чиято автентичност не е бил в състояние да докаже и това е единствената причина за прекратяване на арбитражното производство.

Презумпцията за вина не е опровергана. Достатъчно в случая е знанието у ответника, че не разполага с оригиналите от въпросните документи.

Вредата е установена по основание от приложените към исковата молба писмени доказателства.  В договора за правна помощ и защита по арб.д. № 2/2011 на Арбитражния съд София, наречен възлагателно писмо от 12.12.2011 год между ищеца и адвокатско дружество „Камбуров и съдружници”, е уговорено заплащането на резултативен хонорар в случай, че предявеният иск бъде отхвърлен, или производството – прекратено. С анекс № 4 от 06.06.2014 год е уточнен размерът на този хонорар, а именно – 61 435,40 евро без ДДС, който е заплатен с авизо местен превод от 09.07.2014 год в левова равностойност 144 188,62 лв с ДДС въз основа издадена фактура № 2334/09.06.2014 год. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че както в счетоводството на ищеца, така и на адвокатското дружество тези плащания са надлежно отразени. Дружеството на ищеца е ползвало данъчен кредит по тях, който следва да бъде приспаднат от дължимата сума, която е дължима в размер на 120 157,18 лв без ДДС.

С оглед горното настоящият състав намира, че искът е основателен и доказан в този размер само срещу ответника О.Л.Н., като в тази част решението следва да бъде отменено и искът - уважен. В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника О.Н. следва да се възложат разноските, които ищецът е направил в производството пред двете инстанции. В последното съдебно заседание при първоинстанционното разглеждане на спора ответникът, представляван от адв. Желязкова не е възразил относно прекомерността на претендираните разноски, поради което същите следва да се присъдят в пълен размер, още повече предвид правната сложност на делото.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1154/11.06.2015 год по гр.д. № 2561/2014 год на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен на осн. чл. 45 във вр. с чл. 53 от ЗЗД от „Боляри ЕАД с ЕИК 813150431 срещу А.Л.Н. с ЕГН ********** и И.Г.М. с ЕГН ********** за солидарното заплащане на сумата 120 157,18 лв

ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част по иска срещу О.Л.Н. с ЕГН ********** и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА О.Л.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** да заплати на „Боляри ЕАД с ЕИК 813150431, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Чаталджа” № 22 № 22, сумата 120 157,18 лв, представляваща обезщетение за вреди под формата на разноски - адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници”, заплатено на 09.07.2014 год за защита по ВАД № 2/2011 год на Арбитражен съд гр. София.

ОСЪЖДА О.Л.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** да заплати на „Боляри ЕАД с ЕИК 813150431, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Чаталджа” № 22 № 22 разноски по делото в размер на 15 478,87 лв за двете инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)