Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 33

 

14.03. 2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на първи март, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                     Мария Маринова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 53 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.Н.А., подадена чрез адв. Р. М.,  против решение № 253 от 14.12.2016 г., постановено по гр.д. № 470/2016 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което същата е осъдена да заплати на Мюсюлманско изповедание - гр.София, представлявано от главния мюфтия М.А.Х., сумата 28 880,04 лв. (погрешно изписана в диспозитива 28 880,40 лв.), представляваща дължима цена по договор за аренда/наем/ на земеделска земя от 23.07.2012г. за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от 2 955,22лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Въззивницата е развила съображения за неправилност на решението на окръжния съд, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, свързани с оценката на събраните по делото доказателства и с необсъждането на своевременно заявено възражение както и вследствие на това и за неправилно приложение от съда на материалния закон и погрешни правни изводи за основателност на иска. Молила е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за отхвърляне на предявения срещу нея иск както и за присъждане на разноските.

Въззиваемият - Мюсюлманско изповедание-гр.София, чрез адв. М.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата, изложил е съображения за правилността на обжалваното решение и е молил за неговото потвърждаване.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно жалбата и отговора.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от Мюсюлманско изповедание-София, представлявано от главния мюфтия М.А.Х. срещу Н.Н.А. иск за заплащане на сумата от 28 880,04 лв., представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2015/2016 г. по договор от 27.12.2012 г. за наем на земеделска земя (записан като договор за аренда) изменен с анекс от 01.10.2013 г.  Ищецът е поддържал, че по договора от 27.12.2012 г., изменен с анекса от 01.10.2013 г., е предоставил на ищцата за ползване земеделска земя, за което тя се задължила да заплаща цена в уговорения с анекса от 01.10.2013 г. размер. За стопанската 2015/2016 г. Н.А. не изпълнила задължението си, възлизащо на сумата от 28 880,04 лв. В съдебно заседание ищецът е пояснил, че договорът е бил наименуван за аренда, но поради неспазената му форма за действителност се е конвертирал в действителен договор за наем.

Ответницата е оспорила иска по съображения за недействителност на договора за аренда като е заявила и възражения за нищожността му поради липса на форма (чл.3, ал.1 от ЗАЗ), липса на съгласие и противоречие със закона (чл.229, ал.2 от ЗЗД). Договорът за аренда не бил регистриран в ОСЗ-гр.Шумен и нямал нотариална заверка на подписите. Липсвали подпис и печат на представителя на единия арендодател, анексът също бил подписан само от единия представител, като ищецът изобщо не бил страна по договора за аренда. Дори съдът да приемел, че приложеният аренден договор се бил трансформирал в договор за наем, то действието му било изтекло през изминалата 2014/2015г. 

Варненският апелативен съд на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Доколкото окръжният съд е разгледал именно заявената претенция на ищеца за заплащане на сумата от 28 880,04 лв., което е видно от мотивите на решението и е формирал извод за основателност на същата в пълния й размер, но е посочил в диспозитива сумата от 28 880,40 лв. (разменяйки последните две цифри от числото), се налага извода за допусната от него очевидна фактическа грешка, която същият може да отстрани, а не за недопустимо произнасяне свръх петитум. Решението, с което е уважен изцяло предявения от ищеца иск за заплащане на сумата от 28 880,04 лв. е допустимо, а по правилността му, с оглед наведените оплаквания и доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Договорът, по който ищецът претендира заплащане от ответницата на наем за стопанската 2015/2016 г. за предоставените й за ползване земеделски земи, е сключен на 23.07.2012 г., след проведен търг за отдаване под аренда на земеделски земи с обща площ 361.005 дка, находящи се в землището на гр.Шумен, кв.Макак и с.Царев брод. Собственик на същите, съгласно приложения нотариален акт № 113, том VIII, рег. № 5648, дело № 980 от 2016 г. на нотариус Ася Асенова с район РС –Шумен, е Мюсюлманското изповедание. Договорът има за предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на земеделски земи срещу годишно арендно възнаграждение от 38 266,53 лв., като видно от приложения приемо - предавателен протокол, земите са били предадени на Н.А. на 01.10.2012 г.

Страни по договора от 23.07.2.12 г. са Мюсюлманското изповедание, в качеството на арендодател и ответницата Н.Н.А., в качеството й на аредатор. Възраженията на ответницата, че ищецът не е страна по договора са неоснователни. Районното мюфтийство гр.Шумен и Мюсюлманското настоятелство с. Царев брод, общ.Шумен са посочени в договора като „подразделения“ на Мюсюлманското изповедание гр.София като „арендодател“. Именно Мюсюлманското изповедание гр.София има качеството на юридическо лице и притежава правосубектност. Според Устава на мюсюлманското изповедание,  Районното мюфтийство е администрация, която подпомага дейността на местните органи на управление – Районния мюфтия и Районния мюсюлмански съвет, а Мюсюлманското настоятелство е постоянно действащ ръководен орган на мюсюлманите в населеното място и те нямат качеството на юридически лица и на различен правен субект от Мюсюлманското изповедание, а са администрация към негов орган, респ. негов орган. Че страна по договора е Мюсюлманското изповедание гр.София е изрично посочено и в анекса от 01.10.2013 г. към договора от 23.07.2012 г., като ответницата, в качеството й на арендатор се е задължила да заплаща дължимото годишно арендно плащане  - на „Мюсюлманско изповедание“ – гр.София. На липса на представителна власт у подписалите договора от 23.07.2012 г. лица (районния мюфтия М. М. Х. и секретаря на мюсюлманското настоятелство Р.М. К.) ищецът не се е позовал, като не е възразявал и срещу евентуално превишаване на пределите на представителната власт с оглед срока на договора от 4 години, като напротив действията са били потвърдени от ищеца както с последващото подписване на анекса от 01.10.2013 г., издаването на фактура, подаване на исковата молба, с която се претендира изпълнение по този договор. Освен това, анексът от 01.10.2013 г. е подписан за арендодателя – „Мюсюлманското изповедание“ гр.София чрез районния мюфтия М. М. Х., действащ като пълномощник на законния  представител Главен мюфтия – М.А.Х., което е и изрично посочено в анекса и към делото е представено пълномощно с посочената представителна власт.

Възражението на ответницата за нищожност на договора, квалифицирано като такова поради липса на съгласие, е обосновано с липсата на подпис в договора на единия от представителите Мюсюлманското настоятелство, както и с липсата на представителна власт у подписалите договора за Мюсюлманското изповедание лица и е неоснователно. Предвид, че страна по договора е „Мюсюлманското изповедание“ гр.София, без значение е обстоятелството, че договорът не е бил подписан от председателя на Мюсюлманското настоятелство, посочен като втори представляващ този орган на Мюсюлманското изповедание. Липсата на представителна власт у лицата, подписали договора за насрещната страна не води до порока липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД и договорът не е нищожен на това основание, а насрещната страна не се е позовала на висяща недействителност, поради липса на представителна власт на осн. чл. 42 от ЗЗД, а напротив потвърдила е действията по сключване на договора. Неоснователно е и възражението за нищожност на договора, поради противоречието с чл. 229, ал.2 от ЗЗД, като сключването на договор при наличието на предпоставките в посочената разпоредба (лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години) не води да порока нищожност на договора, а би имало отношение към обвързващия собственика срок на действие на договора, а в случая договорът е сключен и от собственика.

По възражението за нищожност на договора, поради липса на предвидената от закона форма – чл. 26, ал. 2, пр.3 от ЗЗД: Съгласно чл.3 от Закона за арендата в земеделието, договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. Изискването за вписване, обаче не е част от формата за действителност на договора, поради което и неспазването му не води до нищожност на договора. От друга страна, формата за валидност на арендния договор е писмена с нотариална заверка на подписите, като в случая процесният договор няма нотариална заверка на подписите и е нищожен като договор за аренда. Той, обаче има съдържанието на действителен договор за наем на земеделска земя, поради което и съдът приема, че нищожният договор за аренда се е конвертирал в действителен такъв за наем. По въпроса за валидността на наемен договор с предмет възмездното ползване на земеделска земя, при наличието на специалния Закон за арендата в земеделието, както и за възможността, с оглед принципа за конвертиране на нищожните сделки, сключен не в предвидената от ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, да се конвертира в действителен договор за наем на същата, към момента е налице противоречива практика на касационната инстанция, обективирана в решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 от ГПК, като по въпроса е образувано и т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК, по което към момента няма постановено решение. Доколкото настоящата инстанция няма правомощията да спира делото до приключване на тълкувателното дело и с оглед произнасянето по настоящото дело, съдът споделя и се придържа към разрешението, дадено в постановеното по чл. 290 ГПК решение № 703 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 1060/2009 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о. по което дело въззивно решение е допуснато до касационно обжалване именно по материалноправния въпрос за валидността на наемен договор на земеделска земя  и е прието, че земеделска земя може да бъде предмет на договор за наем. Формата за валидност на договора е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия). Договорът за наем е възмезден и наемателят дължи наемна цена. Земеделската земя може да бъде предмет и на договор за аренда. Формата за валидност на договора е писмена с нотариална заверка на подписите. Липсва ли изискваната от закона форма, сключеният договор се конвертира в договор за наем. Договорът за аренда е възмезден и арендаторът дължи арендна цена. Ако договорът е конвертиран в такъв за наем и ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена. В посочения смисъл се съдържат изводи в мотивите и на решение № 541/06.02.2012 г. по гр.д. № 810/2010 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и Решение № 269/03.10.2014 г. по гр.д. № 5487/2013 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о.

С оглед възприетото и задължително за настоящата инстанция разрешение, предвид неспазената форма за действителност на договора от 23.07.2012 г. с анекс от 01.10.2013 г.,  като такъв за аренда, същият се е конвертирал в действителен договор за наем.

Договорът за наем е сключен за срок от четири стопански години до 30.08.2016 г., като уговореното първоначално годишно плащане от 38 266,53 лв. е променено с анекса от 01.10.2013 г. – на 80 лв. за декар площ или за 361,005 дка. наемната цена се равнява на претендираната сума. Договорната връзка между страните не е била прекъсната и е действала за претендирания период  - 2015/2016 г., като изрично договорът е сключен за срок от четири години с посочен краен срок – 30.08.2016 г. Договорът от 23.07.2012 г. не е и прекратен с последващо предоговаряне, включително и за срока, в каквато насока са възраженията на ответницата, като първият представен от нея договор за наем е от 01.12.2012 г., като след него е  подписан анекса към настоящия договор, а във втория документ от 01.10.2014 г. не е постигнато съгласие за наемна цена, поради което не съставлява договор за наем и не  преурежда отношенията на страните за срока, а за процесния период изобщо не е представено от ответницата съглашение, което да урежда по различен от процесния договор начин отношенията между страните по отдаването под наем на земеделската земя.

В случая е налице валиден договор за наем, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави за временно и възмездно ползване земеделска земя, а ответницата не е представила доказателства за изпълнение на задължението си да плати цената за стопанската 2015/2016 г., чийто падеж е настъпил на 30 август 2016 г. В този смисъл искът по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 228 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 28 880,04 лв., а предвид забавата на ответницата, основателно е и искането за присъждането на законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

До този извод е достигнал и окръжния съд, излагайки подобни съображения, поради което и решението му като правилно следва да бъде потвърдено.

 С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, въззиваемата Н.Н.А. следва да заплати на Мюсюлманско изповедание - гр.София сторените от последния по делото разноски пред настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивницата по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението е основателно, като предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, редуцирания до минималния размер адвокатски хонорар се равнява на сумата от 1 396,40 лв., като с включен ДДС от 279,28 лв. общата сума се равнява на 1 675,68 лв., до който размер адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 253 от 14.12.2016 г., постановено по гр.д. № 470/2016 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което Н.Н.А. е осъдена да заплати на Мюсюлманско изповедание - гр.София, представлявано от главния мюфтия М.А.Х., сумата 28 880,04 лв. (погрешно изписана в диспозитива 28 880,40 лв.), представляваща дължима цена по договор за наем на земеделска земя от 23.07.2012 г. за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -26.09.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2 955,22лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н.Н.А. с ЕГН********** от с.Царев брод, Шуменска обл., ул.”Тодор Каблешков”№4 да заплати на Мюсюлманско изповедание-гр.София, адрес на управление: ул.”Братя Миладинови”№27, ЕИК121526008, представлявано от главния мюфтия М.А.Х. сумата от 1 675,68 лв., представляваща сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: