Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

211

 

16.12.2015 г.,  гр. Варна

    

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

     Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение в публично заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година, в следния състав:

Председател: Диана Джамбазова

                                   Членове:     Пенка Христова

                   Юлия Бажлекова

                                            

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия Ю. Бажлекова в.гр.д. № 530 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 114/08.10.2015г., постановено по гр.д.№1641/15г. по описа на ВКС е отменено решение № 197/19.11.2014г. постановено по в.гр.д.№502/2014г. по описа на ВАпС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В изпълнение на дадените с отменителното решение на ВКС указания и определението на настоящият състав на съда за без движение на исковата молба, иищецът е посочил, че претендира да бъде установено на основание Чл.21, ал.3 СК в отношенията между него и ответницата Д.Я., че последната не  е собственик на ½ ид.ч. от имотите по констативен нотариален акт №122, т.ХХІ., дело 20835/97г., находящи се в сграда в етажна собственост в гр.Варна, УПИ І-6 в кв.165 по плана на гр.Варна, които имоти са лична собственост на ищеца по смисъла на чл.20 СК/отм./, придобити чрез дарение от неговата майка. 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д.Г.Я., подадена чрез адв.С.Х., срещу решение № 1025/ 04.07.2014г., постановено по гр.д. № 1708/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено в отношенията й с К.Д.Я., че тя не е собственик на 1/2 идеална част от имоти по констативен нотариален акт за собственост № 122, том XXIV, дело 20835/97г. на нотариуса при ВРС, находящи се в сграда в режим на етажна собственост в гр. Варна, УПИ I-6 в кв. 165 по плана на XI, подрайон на гр. Варна, при граници: ул.„Хан Тервел", ул.„Филип Тотю", УПИ I - 7 и УПИ I -15, с адм. адрес „Хан Тервел" № 23, а именно: а/ апартамент № 18 с площ 97.12 кв.м. на жилищен ет.5 /по актуалните правила за обозначение на етажите към момента ет.6/, състоящ се от: кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв.м., както и 6.1893 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж; б/ гараж №5 на партерния етаж /сега ет. 1/, с площ 16.651 кв.м., ведно с 1.0888 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и жалбоподателката е осъдена да заплати на другата страна направените по делото разноски в размер на 655 лева. В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения  и в противоречие с материалния закон. Излага, че предявения иск е с правно основание чл.29, ал.3 СК и е недопустим поради непредявяването му в преклузивния срок по чл.31 СК. Твърди, че сделката за продажба на правото на строеж, обективирана в нотариален акт № 194/22.07.1997г. е нищожна поради липса на предмет /чл. 26, ал.2 от ЗЗД/, тъй като към този момент правото на строеж вече е било реализирано и сградата била построена, а ищецът не разполага с правен интерес за предявяване на иска. Счита за неправилен извода на съда за основателност на иска при липсата на категорично оборване от ищеца на презумпцията за съвместен принос. Излага, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е допуснал гласни доказателства за установяване на споразумение от 15.05.1997г., чрез игнориране на показанията на свидетелите Н. и А. и чрез необсъждане на твърденията и възраженията на ответницата и на събраните по делото доказателства, като е отказал допускането на гласни доказателства за установяване на твърденията на въззивницата за изтекла в нейна полза придобивна давност за ½ ид. част от имота. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, както и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна К.Д.Я., с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и молил за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е съображения по допустимостта и правилността на първоинстанционния акт.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него и е редовна и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез процесуалните си представители, всяка от страните е подържала съответно жалбата и отговора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявен е иск /уточнен с молба от 13.11.2000г., л.8 от гр.д.№530/2015г. на ВАпС/ от К.Д.Я. срещу Д.Г.Я. с правно основание чл.124 ГПК, вр. Чл.21, ал.3 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д.Г.Я., не е собственик на 1/2 ид. част от имотите по констативен нотариален акт т № 122, том XXIV, дело 20835/97г. на нотариуса при ВРС, находящи се в сградата в етажна собственост в гр. Варна, УПИ I-6 в кв. 165 по плана на XI подрайон на гр. Варна, адм. адрес „Хан Тервел" № 23, а именно: апартамент № 18 с площ 97.12 кв.м. на жилищен ет. 5 /по актуалните правила за обозначение на етажите към момента ет.6/, състоящ се от: кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв.м., както и 6.1893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; гараж № 5 на партерния етаж /сега ет. 1/, с площ 16.651 кв.м., ведно с 1.0888 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с решение на ВРС, постановено по гр.д. № 7719/2008г., считано от 19.03.2009г. По време на брака с договор по НА № 194, т.ХХV, н.д.№7094/1997г. ищецът е придобил право на строеж за процесните имоти. В договора е посочено, че придобиването на имотите е възмездно срещу цена от 63 270лв. за жилището и 10764лв. за гаража, която е изплатена на продавача „Модул 2000”ООД, без да е посочено лицето, заплатило цената. На 05.12.1997г., след построяване на сградата, ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 122, т.ХХІV, д.20835 за процесните имоти като лична собственост. Твърди, че цялата цена на имотите, включваща цената на правото на строеж и на строителството е заплатена от майката на ищеца М.Я., която е сключила и предварителния договор за строителство и продажба на имотите със строителя  „Модул 2000”ООД. Правото да получи собствеността върху обектите М.Я. е прехвърлила на ищеца /нейн син/ със споразумение от 15.05.19997г., сключено между нея, ищеца и „Модул 2000”ООД. Прехвърлянето е безвъзмездно с дарствено намерение.  „Модул 2000”ООД е прехвърлило собствеността върху имотите на ищеца с договор, обективиран в НА № 194, т.ХХV, н.д. 7094/1997г. на 09.07.1007г. Между „Модул 2000”ООД и майката на ищеца е подписан протокол, с който е удостоверено взаимното изпълнение на задълженията за строителство, прехвърляне на имотите и заплащане на цената. Излага се, че за придобиване на имотите ищецът не  е заплащал цена, като е налице цесия – дарение от страна на майката на ищеца на правото да бъде придобита собствеността върху имотите. Интереса от предявяване на иска обосновава с обстоятелството, че придобиването на имота по време на брака, принципно легитимира ответницата като собственик на ½ ид.ч. от имотите, след прекратяването на брака.  

Ответницата е оспорвала иска по съображения за неговата недопустимост – непредявяването му в преклузивния срок по чл.31 от СК,   евентуално като неоснователен, предвид наличието на съвместен принос в придобиването на имотите, закупени със средства от трудовите възнаграждения на двамата съпрузи. Оспорва твърденията, че предварителния договор за имотите е сключен от майката на ищеца. Излага, че този предварителен договор не е запазен, за да се прикрие инвестицията от страна на ищеца, тъй като по това време срещу него е водено съдебно производство, по което е бил осъден да заплати в полза на държавата 32509лв. главница и разноски – 1500лв. Действителен инвеститор при строителството са били съпрузите и имотите били закупени с техни средства, по време на брака. Твърди, че майката на ищеца не е давала средства за закупуването на имотите  и не е разполагала с такива. Дори да е налице дарение от страна на майката на ищеца, то това дарение е в полза на двамата съпрузи. Това обстоятелство се установява и от заявеното в писмена форма/ нотариална покана рег.№1811/05.03.2013г., т.І, акт №85/от майката на ищеца, че тя и ответницата са съсобственици на имота след извършеното от ищеца в полза на майка му дарение на ½ ид.ч от имота.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо по следните съображения:

В случая  предявеният иск е по чл. 124 от ГПК за отричане на правото на собственост на ответницата по отношение на ½ ид.ч. от процесните имоти, като той  е различен от иска по чл. 29, ал.3 от СК /в сила от 01.10.2009г./, който е конститутивен и има за предмет определяне на по-голям дял на ищеца в прекратената имуществена общност, поради значително по-голям негов принос в придобиването й. В случая иск по чл. 29 от СК не е предявен. Именно за последния законодателят е предвидил едногодишен преклузивен срок за предявяване, считано от прекратяване на брака, докато при отрицателен установителен иск за собственост, такъв срок не е предвиден и искът може да се предяви безсрочно. Затова оплакванията във въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни.

Налице е правен интерес за предявяване на иска с правно основание чл.124 ГПК, вр. Чл.21 СК за ищеца, предвид заявеното от него еднолично право на собственост върху процесните имоти, като придобити чрез дарение от неговата майка, констатирано с НА № 122, т.ХХІV, дело 20835/97г. След прекратяване на брака ищецът се  е разпоредил с ½ ид.ч. от имотите, като правата му върху останалата ½ ид.ч. от имотите се оспорват от ответницата, чрез формалното й легитимиране след прекратяване на брака между страните като собственик на ½ ид.ч. от имотите на базата на презумпцията на чл.19, ал.3 СК/отм./. Искът е насочен към установяване на невъзникване на съпружеска имуществена общност, поради това, че имотите са лично имущество на ищеца, като придобити със средства на неговите родители  и на основание дарение от тяхна страна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от представеното по гр.д.№1708/2013г. удостоверение, издадено от РС Варна, че с решение от 19.03.2009г. е прекратен брака между Д.Г.Я. и К.Д.Я., сключен на 07.01.1990г. по взаимно съгласие на основание чл.100 СК /отм./ Решението за прекратяване на брака е влязло в сила на 19.03.2009г.

От представеното заверено копие от споразумение от 15.05.1997г., сключено между ищеца, М.К. Я. /майка на ищеца/ и „Модул 2000”ООД, страните по същото са се споразумели във връзка с изпълнение на предварителен договор, сключен между дружеството и Мария Я., последната да прехвърли безвъзмездно на ищеца правото да придобие право на строеж върху жилище-ап. №18 на пети жилищен етаж, ведно с прилежаща изба №16 и гараж №5, находящи се в жилищна сграда, която ще бъде построена в гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23. Страните по споразумението са се съгласили всички задължения по предварителния договор за заплащане на покупната цена да останат за сметка на Мария Я., на която „Модул 2000”ООД следва да отчете изпълнението и предаване на обектите, предмет на предварителния договор след завършване на строителството.

С протокол от 09.07.1997г., „Модул 2000”ООД  и М.Я., като страни по предварителен договор за строителство и продажба на ап.18, гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23 и споразумение от 15.05.1997г., са удостоверили изпълнение на задълженията на дружеството относно строителството на сградата и по прехвърляне на правото на строеж на К.Я., както и изпълнение на задължението от страна на М. Я. като инвеститор за заплащане на цената на строителството и правото на строеж.

С договор за покупко-продажба от 22.05.1997г., обективиран в НА № 194/97г. Модул 2000” ООД е прехвърлил на К.Я. право на строеж върху жилище – апартамент, в жилищна сграда, която ще се строи в дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23, а именно, ап.18 на пети жилищен етаж, състоящо се кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв. м., както и 6.1893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 63270 лв. и  гараж № 5 на партерния етаж, с площ 16.651 кв. м., ведно с 1.0888 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 10764 лв. 

Видно от представения по делото НА №122, т.ХХІV, дело 20835/97г. на нотариус при ВРС, К.Д.Я. е признат за собственик на ап.18 с площ 97.32 кв. метра на жилищен ет.5, в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23,  състоящ се от: кухня, дневна, две спални и сервизни помещения ведно с избено помещение № 18, с полезна площ 16.51 кв.м., както и 6.1893 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; гараж № 5 на партерния етаж, с площ 16.651 кв. м., ведно с 1.0888 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

С НА № 116, т.V, рег.№ 9557, дело 900/2010г. К.Я. е дарил на майка се Мария Я. ½ ид.ч. от процесните имоти.

От представената по делото фактура №48 от 15.05.1995г. се установява, че Мария Я. е платила 400 000лв. авансова вноска по договор за строителство на „Модул 2000”ООД, която сума е преведена с платежно нареждане №61/11.05.1995г.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че жилищната сграда, в която се намират процесните имоти е въведена в експлоатация на 29.05.1997г. С протокол от 07.05.1997г. държавната приемателна комисия е установила годността на строеж:”Жилищна сграда на ул.”Хан Тервел”№23, а акт образец 15 е издаден на 06.05.1996г.

По делото са представени и доказателства, от които се установява, че на 28.04.1995г. родителите на ищеца са продали свой недвижим имот- ап.70, находящ се в гр.варна, ул.”Съединение”, бл.14, ет.1, вх.6 за сумата от 75326лв.; на 21.02.1995г. са продали ½ ид.ч от апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.”Братя Миладинови”№16, ет.1, за сумата от 41000лв.

В показанията си разпитания пред първоинстанционния съд свид. Н. е заявил, че ищеца и неговия баща са работили във фирмата на свидетеля, като през 1993г. Свидетелят и бащата на ищеца закупили заедно офис на ул.”Братя Миладинови”№ 16 в гр.Варна. През 1995г. за уреждане на фирмените отношения бащата на ищеца Д.Я. продал на свидетеля собствеността си в офиса. В показанията си свид. В.В. заявява че е подписан предварителен договор относно строителството на процесните имоти между него като управител на „Модул 2000”ООД и майката на ищеца М.Я.. В последствие между дружеството М.Я. и ищеца е подписано тристранно споразумение, за прехвърляне на правото на строеж и собствеността на имотите на ищеца.  Средствата за заплащане на цената на правото на строеж и строителството на имотите са превеждани по банков път от М.Я., като към момента на прехвърляне на правата на ищеца, финансовите отношения между страните по предварителния договор са били уредени.

В показанията си свид.А./майка на ответницата/ и свид. Н. излагат, че знаят от разговори с ищеца и ответницата, че процесното жилище е тяхно семейно жилище и е придобито с техни средства, получени от трудови правоотношения. Свидетелите не знаят кой е извършвал преводите на средствата за заплащане на цената на имотите.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявявения иск, разгледан въз основа на твърдяните обстоятелства и заявения петитум по чл.124 ГПК, вр.чл.21,ал.3 СК,  е основателен и доказан по следните съображения:

Както отменения, така и СК/2009г./, предвижда възникване на на СИО при възмездно придобиване на имот по време на брака в резултата на съвместен принос на двамата съпрузи, който се предполага до доказване на противното чл.21, ал.3, вр. ал.1 СК/ чл.19, ал.3 СК отм./ С иска по чл.21 СК цели опровергаването на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който поддържайки, че имотът е придобит еднолично, следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки едноличното придобиване на правата върху конкретно вещно право.

В случая от доказателствата по делото, безспорно се установява, че процесните имоти са придобити по време на брака между страните, като с НА№122, т.ХХІV, д.20835/97г. ищецът е признат за техен собственик. Този констативен НА е съставен въз основа на НА№194, т.ХХV, н.д.7094/97г., с който ищецът е придобил правото на строеж за посочените обекти. Безспорно е установено, че към датата на сключване на договора, обективиран в НА№194, т.ХХV, н.д.7094/97г., сградата, в която се намират обектите е била изградена в груб строеж и вещното право на строеж е било реализирано. Изградените обекти са имали статут на самостоятелни обекти на право на собственост. В тази връзка, договорът, с който дружеството строител е прехвърлило на ищеца право на строеж върху процесните имоти е нищожен поради липса на предмет. Независимо от това обстоятелство, съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на имотите въз основа на констативния нотариален акт №122/05.12.1997г. Оспорването на доказателствената сила на този констативен нотариален акт е неуспешно, тъй като това оспорване е касаело единствено правата на ответницата по отношение на имотите, на основание законовата презумпция за принос.

Съгласно трайно установената съдебна практика при иск за оборване на презумпцията за принос на съпруга в придобиването на имуществото, следва да се изхожда от принципа, че собствеността следва характера на средствата, вложени в придобиването му и начина на придобиване на правата. В случая процесните имоти са изградени от трето за делото лице, като вложените за придобиването средства са собственост на родителите на ищеца. От представените по делото доказателства се установява, че майката на ищеца е сключила предварителен договор със строител, в който е договорено изграждане на отделните обекти и прехвърляне на правото на строеж. Видно от представените споразумения, сключени между майката на ищеца и дружеството – строител, последното е изградило обектите, предмет на договора. От писмените и гласни доказателства, безспорно се установява, че стойността на извършените строителни работи са заплатени от родителите на ищеца, преди да му дарят правото да придобие собствеността върху имотите. След изпълнението на задълженията си по предварителния договор и заплащане изцяло на цената на обектите от страна на майката на ищеца, между нея, дружество-строител и ищеца е сключено тристранно писмено споразумение, в което е посочено, че правата върху обектите ще бъдат придобити от ищеца. Изрично в споразумението е посочено, че всички задължения по предварителния договор за заплащане на цена на правото на строеж и на строителството, направени до момента на споразумението и такива, които ще възникнат в бъдеще във връзка със строителството остават за сметка и отговорност на Мария Я.. Предвид тези доказателства следва да се приеме, че вложените в строителството на процесните имоти средства са на родителите на ищеца, като правото по предварителния договор да получи право на собственост върху изградените имоти е прехвърлено безвъзмездно на ищеца с дарствено намерение от страна на майка му. Тези изводи не се опровергават от ангажираните от ответницата доказателства за водени срещу К.Я. съдебни дела, по които той е бил осъден да заплати на Държавата суми, представляващи изразходвани средства за обучението му при уволнението му от армията, както и такива, установяващи размера и получаването  на средства от труд от двамата съпрузи в периода преди и по време на извършване на строителството и при придобиването на правото на собственост. По делото не е установено влагане на каквито и да е средства на съпрузите във връзка със строителството и придобиването на собствеността върху процесните имоти. Не са ангажирани доказателства, установяващи твърденията на ответницата за наличие на уговорки между страните по делото и родителите на ищеца за заплащане на договорено негово трудово възнаграждение чрез влагане в строителството на процесните имоти и сключване на предварителния договор със строителя от името на майката на ищеца с цел прикриване на инвестиция от страна на ищеца, както и, че извършените от майката на ищеца плащания са били в изпълнение на тези договорки. Показанията на свидетелите, ангажирани от страна на ответницата, в частите, в които съдържат твърдения за наличие на такива договорки и влагане на семейни средства в придобиването на имотите не кореспондират и остават изолирани от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Освен това, при кредитирането на тези показания, съдът има предвид това, че свидетелите не излагат конкретни факти, а възпроизвеждат становището на ответницата и  заинтересоваността на свид. А., като майка на ответницата. От доказателствата по делото не се установява и, че родителите на ищеца са дарили средствата за изграждането и правото на придобиване на собствеността върху имотите,  на двамата съпрузи, поради което и настоящият състав на съда приема, че дадените средства за строителството на имотите и правото да се придобие собствеността са дарени лично на ищеца. По делото от събраните доказателства се установява и, че родителите на ищеца са разполагали с необходимите парични средства за заплащане на стойността на строителството на имотите, както и, че са заплатили изцяло тази стойност.

Възражението на ответницата за придобиване на собственост върху процесните имоти на основание изтекла в нейно полза придобивна давност не  следва да се обсъжда, тъй като същото е преклудирано, поради това, че не  е наведено в преклузивния срок по чл.131 ГПК.

Предвид изложеното съдът счита, че ищеца се легитимира като собственик на процесните имоти и е придобил собствеността им чрез дарение от страна на своите родители и без принос на ответницата по делото. С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 Предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВАпС, с установеното от ВОС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде потвърдено.

     На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените при касационното разглеждане на делото и пред настоящата инстанция разноски общо в размер на 2530лв.

     Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1025/ 04.07.2014г., постановено по гр.д. № 1708/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.Г.Я., ЕГН **********,***  да заплати на К.Д.Я., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, сумата от 25300 лв., представляваща направените при касационното разглеждане на делото и пред настоящата инстанция разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: