Р Е Ш Е Н И Е

16

гр.Варна, 14.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№531/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от К.Ж.К. против решение №2114/18.12.2015г., постановено по гр.д.№864/11г. по описа на ВОС, гр.о, с което е признато за установено в отношенията между Т.Д.Д. и К.Ж.К., че К.Ж.К. дължи на Т.Д.Д. сумата в размер на 100 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на извънсъдебно споразумение от 23.07.2010г. с нотариално заверени подписи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2011г. до окончателното й изплащане, по Заповед за изпълнение на парично задължение №3040/25.02.2011г. по ч.гр.д.№2698/11г. по описа на Районен съд-Варна, както и К.Ж.К. е осъдена да заплати на Т.Д.Д. сторените от него в запо- ведното производство разноски в размер на 3 911, 60лв., както и в исковото в размер на 7 335, 60лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемият Т.Д.Д. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.Претендира разноски.  

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Т.Д.Д. излага, че по ч.гр.д.№ 2698/11г. по описа на ВРС, XІV състав е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с която К.Ж.К. е осъдена да му заплати сумата от 100 000 евро-задължение по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010г. с нотариално заверени подписи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2011г., както и разноски в размер на 3 911, 60лв.В заповедното производство е постъпило възражение от длъжника и на заявителя е указана възможността за предявяване на установителен иск за вземането му.

На 23.07.2010г. страните са сключили извънсъдебно споразумение с нотариално заверени подписи.Споразумението е сключено в условия, при които са били налице висящи 5 съдебни процеса - 4 по търговски спорове и 1 по развод, по който е бил предявен и насрещен иск.Отделно са били подадени 3 заявления за вписване промяна в обстоятелства в ТР, както и 4 съдебни акта за спиране на вписванията в ТР. Наличието на тези спорове е обусловило желанието на страните да уредят доброволно отношенията си, сключвайки процесното споразумение, в което съответно е била предвидена и неустойка за неизпълнението му.Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК ответницата К.К. е била в неизпълнение на 4 свои задължения по споразумението, а именно: 1/ в раздел І А, т.1 същата се е задължила да трансформира висящото производство за развод в такова за развод по взаимно съгласие и да поддържа искането си.Съдът е трансформирал производството в такова, но т.к. К.К. впоследствие е заявила, че не поддържа молбата си производството за развод по взаимно съгласие е било прекратено; 2/ в раздел ІІ, т.2 е предвидено сумите, получавани при отдаване под наем на недвижимите имоти, собственост на дружествата „Варна парадайс” ООД и „Джънгъл”ООД, да се поделят по равно до момента на прехвърляне на дяловете от капитала на двете дружества.Въпреки отправената покана до ответницата, получена от нея на 01.11.2010г., същата не е изпълнила задължението си половината от наемната цена, получавана за имот, собственост на „Варна парадайс”ООД, да се предостави на Т.Д..Наред с горното и последният изрично я е уведомил, че се противопоставя на извършването на подобрения в имота за сметка на наема, т.к. по споразумението е предвидено „Варна парадайс”ООД да стане еднолично дружество на К.К.; 3/ в раздел ІІ, т.2.2 е предвидено, че правоотношенията между К.К. и Т.Д. в качеството им на съдружници във „Варна парадайс”ООД и „Джънгъл”ООД са изцяло равни.Въпреки горното и въпреки отправената покана с дата 25.10.2010г. за изпълнение на това задължение, в частност на предоставянето на ключ и парола на алармата СОД за апартамент, находящ се в гр.Варна, кв. ”Чайка”, бл.10, вх.Г, ап.12, ползващ се като офис на „Варна парадайс”ООД, изпълнение не е последвало; 4/ в раздел ІV, т.7 от споразумението е предвидено, че в случай на продажба на ПИ с идентификатор 53120.16.41 по КККР на с.Оброчище, ведно с построената в него сграда преди влизане в сила на решението за развод, страните се съгласяват цялата продажна цена да се получи от Т.Д., като ще отпадне задължението на К.К. да му прехвърли собствеността върху ½ ид.ч. след развода.Съобразно договореното Т.Д. е предлагал имота за продажба, намерил е потенциален купувач, поканил е ответницата да го снабди с пълномощно за извършване на продажбата, но изпълнение не е последвало.

С покана от 01.12.2010г. ищецът е поканил ответницата да му заплати за неизпълнението на горепосочените 4 клаузи предвидената в раздел ІV, т.10 от споразумението неустойка в размер на 100 000 евро, но не е последвало изпълнение.Моли да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сумата от 100 000 евро-задължение по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010г. с нотариално заверени подписи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-21.02.2011г. до окончателното изплащане.Претендира разноски.

Ответницата К.Ж.К. в депозирания писмен отговор в сро- ка по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Твърди, че процесното споразумение е нищожно като сключено при липса на съгласие поради упражнено върху нея насилие. Излага, че по време на брака между страните и особено след фактическата им раздяла от края на м.04.2010г. отношенията ми били изострени до краен предел като често ищецът е прибягвал до насилие върху ответницата-психическо и физическо, за което тя е инициирала производство по ЗЗДН.Впоследствие производството е прекратено поради желанието й да уреди доброволно имуществените и семейните им отношения.Независимо от това й желание, ищецът продължил да упражнява психическо насилие върху нея с цел уреждане на отношенията им по начин, посочен от него.Ответницата не е желаела да подписва споразумението във вида, предложен й от ищеца - прехвърляне на повече от половината имоти, които са нейна собственост или са придобити изцяло с неин принос по време на брака, прехвърляне на автомобили, които са собственост на търговските дружества, в които тя е съдружник с ищеца, изплащане на нереални парични суми за уравнение на дяловете, прехвърляне на имоти на М.П. при цени далеч под действителните им пазарни стойности.Поради отправените заплахи и оказваното върху нея насилие, ответницата била под въздействието на страхови представи, получавала нервни кризи, като в такова състояние е била и към момента на подписване на споразумението.Твърди, че споразумението е нищожно и т.к. не е била спазена предвидената в закона форма.По своята същност споразумението съставлява брачен договор по чл.37 от СК, т.к. има присъщото на чл.38, ал.1, т.5 от СК съдържание и урежда имуществените последици при развода между страните.При сключването му не е спазена изискуемата форма по чл.39, ал.1 от СК.В условие на евентуалност, ако не се приемат за основателни горните възражения, твърди, че споразумението е унищожаемо като сключено при условията на заплаха, евентуално поради крайна нужда и явно неизгодни условия.В условие на евентуалност, ако и горните възражения се приемат за неоснователни, твърди, че не е в неизпълнение на посочените в исковата молба клаузи от споразумението.Последното не отговаря на изискванията на чл.51 от СК и не е можело да бъде одобрено от съда по бракораз -водното дело.Не е бил изплащан наем от наемателите на имота, собственост на „Варна парадайс”ООД, в резултат от виновното поведение на ищеца-същият е пречил на наемателите да осъществят необходимите довършителни работи по обекта, така щото да стане годен за експлоатация съобразно предназначението си.Едва през месец септември, началото на  месец октомври 2010г. наемателите възобно -вили извършването на необходимите СМР, което довело до забава неговото въвеждане в експлоатация - обектът функционира от м.05.2011г.Наред с горното, дори и да бяха получавани суми от наемателите, то сумите биха били собственост на търговското дружество, което следва да е взело решение за разпределяне на дивидентите между съдружниците, каквото решение не е налице.Ищецът не е бил лишен и от достъп до офиса на „Варна парадайс”ООД, като изрично е бил уведомен, че може да го ползва по всяко време, за се запознава с книжата на дружеството и да си прави копия от тях в канцеларията му.Ответницата не е нарушила и раздел ІV, т.7 от споразумението.В същия не се съдържа нейно задължение да предостави пълномощно на ищеца, но дори и да се приеме, че се съдържа имплицитно задължение да съдейства на ищеца по повод продажбата, твърди, че никога не е била договаряна реална продажба на имота.Представеният с исковата молба предварителен договор е антидатиран и съставен за нуждите на процеса. Договорът няма достоверна дата, нито е бил довеждан до знанието й към момента, когато се твърди, че е съставен.Ответницата е била уведомена само, че за имота има купувач, но без каквито и да било подробности за договора, вкл. дата на разпоредителната сделка, необходима, т.к. същата е можела да предпочете не да предоставя пълномощно, а лично да се яви пред нотариуса и да сключи договора.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от Т.Д. К./след развода между страните през 2013г. с фамилно име Д./, е издадена по ч.гр.д.№2698/11г. по описа на ВРС, ХІV състав заповед №2040/25.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която К.Ж.К. е осъдена да заплати на Т.Д. К. сумата от 100 000 евро, представляваща задължение по  извънсъдебно споразумение от 23.07.2010г. с нотариално заверени подписи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 911, 60лв., представляваща направените разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.Издаден е изпълнителен лист.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК К.К. е подала възражение срещу заповедта. За възражението заявителят е уведомен на 12.04.2011г., искът е предявен на 05.05. 2011г.

С влязло в сила определение №1819/08.06.2011г., постановено по в.ч.гр.д.№ 823/11г. по описа на ВОС, гр.о., по подадената от К.К. частна жалба по реда на чл.419 от ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 2040/25.02.2011г. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.Ако в хода на производството по предявен положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителният лист обезсилен, без самата заповед да бъде обезсилена, същото продължава, като заповедта се приравнява по ефект на такава по чл.410 от ГПК, съответно въз основа на същата при уважен с влязло в сила решение иск с пр.осн. чл.422 от ГПК ще може да бъде поискано изда- ването на изпълнителен лист - в този см. напр. Решение №143/13.12.2013г. по т.д. №1132/12г. по описа на ВКС, І т.о., Решение №66/08.07.2014г. по т.д.№1766/13г., ВКС, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и формираща задължител -на съдебна практика.Относно допустимостта на настоящото производство съдът е обвързан и от определение №541/02.08.2012г., постановено по ч.гр.д.№242/12г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о.

На 23.07.2010г. между страните е сключено извънсъдебно споразумение с нота -риално заверени подписи, с което същите са уредили множество свои семейни лич- ни и имуществени отношения, членствени отношения и отношения между дружес -твата, които представляват и на които са собственици на капитала-„Джънгъл”ООД и „Варна парадайс”ООД.

Глобално споразумението предвижда задължения за страните, вкл. и като пред -ставляващи дружествата, във вече висящи производства съответно по СК и ТЗ, как- то и регистърни производства, както и задължения с оглед бъдещото им поведение при управление на дружествата, разпределяне на дивиденти, участие в разходи, ползване имущества на дружествата и ползване имущества СИО.Отделно са уредени имуществените отношения между страните по повод вещи, придобити по време на брака, във връзка с неговото очаквано прекратяване и съответно прекра -тяване на СИО, като за тези клаузи е предвидено, че влизат в сила от влизане в сила на решението за развод по взаимно съгласие.В т.10 от раздел ІV от споразумението е предвидено, че при неизпълнение на което и да е задължение по споразумението неизправната страна дължи на другата в лично качество неустойка в размер на 100 000 евро.

Твърди се, че така сключеното споразумение е нищожно поради липса на съг -ласие на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД.За да доведе до нищожност на договора, липсата на съгласие следва да бъде съзнателна.Твърди се, че за да сключи споразумени -ето върху въззивницата е било упражнено насилие.Насилието следва да е от вида на външна физическа принуда, за да доведе до липса на съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД.Не се установява от показанията на водените от въззивницата свиде -тели М.А., П.Н. и Д.К. в деня на подписване пред нотариус на процесното споразумение върху нея да е била упражнена физическа принуда и като следствие от нея К.К. да е направила волеизявлението си.Какви са били отношенията на страните към м.06.2010г., по повод на които К.К. е инициирала производство по ЗЗДН, съответно дали тогава върху нея е било упражнено физическо насилие, е обстоятелство ирелевантно за направеното възражение за нищожност поради липса на съгласие.Твърди се, че споразумението е нищожно поради липса на предписаната от закона - чл.39, ал.1 от СК форма.Процесното споразумение не представлява брачен договор по чл.37 от СК.В едната си част-раздел І А същото съдържа елементите на споразумение по чл.51 от СК, което страните са считали да представят в производството по водения тогава между тях бракоразводен процес.В друга част - раздел ІІІ урежда отношенията им при вече приключен бракоразводен процес, завършил с развод по взаимно съгласие и има характер на предварителен договор за замяна, чиито последици ще настъпят при сбъдване на отлагателното условие-прекратяване на СИО поради развод по взаимно съгласие. Със споразумението не се предвиждат последици от развода, различни от законовия режим, напротив видно е, че страните са считали, че недвижимите имоти и движимите вещи след развода ще бъдат в обикновена съсобственост при равни квоти, предвид което и ще си заменят съответни ид.ч. от тях или ще ги прехвърлят на трети лица. Със споразумението и не се прехвърля право на собственост върху недвижимите имоти, нито се учредява или прехвърля друго вещно право върху тях.Предвид гореизложеното и липсата на заверка на неговото съдържание не може да доведе до нищожност поради липса на форма.В условие на евентуалност се възразява, че споразумението е унищожаемо като сключено под влияние на заплашване.Не се установява предвиденият в нормата на чл.30 от ЗЗД фактически състав, а именно: упражняване на психически натиск/заплашване/, чиято пряка цел е принуждаването да се извърши определено волеизявление, наличието на основателен страх за бъдещи морални или материални вреди, въз основа на който страх да се извърши целената сделка, причинна връзка между заплашването, пре -дизвикания страх и извършването на целената сделка.Съгласно показанията на св. А. на 23.07.2010г. заедно с дъщеря си изчаквали около час К.К. пред кантората на нотариус тя да подпише споразумение със съпруга си във връзка с имоти, като адвокати й обяснили, че така нещата ще се оправят.Дошли от Балчик по повод юбилей на свидетелката, за да се видят и искали след подписването му да се почерпят.Когато излязла от кантората, К.К. плачела и казала, че я заплашват, че ще я ликвидират.След нея излезли един мъж и една жена, казали й „ще те ликвидираме, ще те подпалим”, след което се качили в една кола и заминали. Съгласно показанията на св.Д.С. същата е присъствала в кантората на нотариуса при подписване на споразумението.К.К. дошла с адвоката си.Преди да влязат в стаята на нотариуса.К.К. обиждала съпруга си, крещяла, че не може да го понася, а адвокатът й я укротявал.Съгласно показанията на св.М.П., ценени при условията на чл.172 от ГПК предвид родствената й връзка с въззиваемия, същата не е присъствала при самото подписване на споразумението, а изчаквала пред кантората.Всяка от страните била придружена от адвоката си, съответно К. К. от адв.Т.Г., а Т.Д. от адв.А.Г..Споразумението било постигнато след дълги разисквания между страните, многократно преработвано и променяно, вкл. по настояване на К.К., като и в деня на подписването му адво- катите отишли в кантората на адв.Т.Г. за принтиране на последния вариант. След подписването му последните й думи към Т.Д. били „и гледай да го изпълниш това споразумение”.След като Т.Д. излязъл от кантората, той и свидетелката не са разговаряли с К.К., качили се в кола и потеглили.При съвкупния анализ на така ангажираните гласни доказателства, както и на представените разпечатки от електронна кореспонденция между адв.Т.Г. и адв.А. Г., водена по повод споразумението, съдът приема за установено, че въззивницата е желаела сключването му, но и не въз основа на страхови представи за предстоящи злини, които ще й бъдат причинени, ако не го сключи.

В условие на евентуалност се твърди, че споразумението е сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия.Не се установява към момента на сключване на споразумението въззивницата да се е намирала в състояние на крайна нужда, т.е. в недостиг или липса на средства за покриване на лични или семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица, най-малкото с оглед имуществото, което същата е притежавала към момента на сключването му.

Твърдяната нищожност на предвидената в раздел ІV, т.10 от споразумението неустоечна клауза поради накърняване на добрите нрави не се обсъжда от съда предвид влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№1602/11г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от К.К. против Т.Д. иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на споразумението поради накърняване на добрите нрави с оглед клаузата за неустойка.

По твърдяното неизпълнение на споразумението.

В раздел І А страните са посочили, че се съгласяват развиващото се между тях производство за развод да премине от развод по вина в развод по взаимно съгласие като ще се явят в съдебно заседание и ще поддържат искането си за допускане на развод по взаимно съгласие като постигнат споразумение по чл.51 от СК в следния смисъл-семейното жилище да се предостави на съпругата, съпругът ще носи брачното си име, страните няма да си дължат издръжка една на друга и всяка ще поеме разноските си.Не е спорно между тях, а и се установява от представените протоколи  и определения по гр.д.№7513/10г. по описа на ВРС, ХVІІ състав, че след сключване на споразумението страните са подали необходимата молба и производството е трансформирано в такова по взаимно съгласие, но след като на 23.11.2010г. в о.с.з. К.К. е заявила, че не поддържа молбата си производството е прекратено на осн. чл.539, ал.1 от ГПК, вр. чл.50 от СК.Подаването на молба за развод по взаимно съгласие и съответно поддържането й съставляват упражняване на лично неимуществено право.Неупражняването на това лично неимуществено право не може да бъде защитавано от този, който твърди, че правната му сфера е накърнена поради неупражняването му с иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД, съответно и с принудително изпълнение.Ако и страните да са посочили, че поемат такова главно задължение, то доколкото същото не може да се защитава с иск за реално изпълнение, поради неговата неизискуемост не би могло да се пре -тендира и реално изпълнение на акцесорната по характер неустойка по него.

В раздел ІІ, т.2 страните са се съгласили да си поделят по равно сумите, получени от наемни договори за отдадените по наем недвижими имоти, собственост на дружествата „Варна парадайс”ООД и „Джънгъл”ООД до момента на прехвърляне на дяловете от капитала на двете дружества между страните.Въззиваемият твърди, че въззивницата не му е изплащала половината от получения от нея наем за отдаден под наем имот, собственост на „Варна парадайс”ООД.Представен е договор за наем от 07.12.2009г., сключен между „Варна парадайс”ООД, представлявано от управителя К.К., и „Спартак 7476”ООД, представлявано от управителя Д.И., за отдаването под наем на търговски обект - кафе-аператив, находящ се в гр.Варна, ул.”Студентска”, построен в ПИ №1505, кв.32 по плана 24 м.р. с приблизителна площ от 250 кв.м. за наемна цена от 4000 лв. без ДДС, дължима от 01.02.2010г. Недвижимият имот, предмет на договора, е закупен от „Варна парадайс”ООД с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№83/21.12.2009г.Представен е сключен втори договор за наем на имота с дата 21.01.2010г., вече индивидуализиран съгласно идентификатора, посочен в н.а., между същите страни за същата наемна цена, но с посочване, че наемната цена се дължи от момента на започване работа на заведението или след приравняване на направените разходи до този момент за оборудване на заведението, но не по-късно от 01.02.2011г.Направено е възражение от въззивника, че вторият договор няма достоверна за него дата, същият е фактически съставен след м.08.2010г., когато представителството на дружеството се е осъществявало само съвместно от страните, т.е. сключен без надлежна представителна власт за К.К..Релевантно за спорните в настоящото производство правоотношения между страните е дали по силата на първия или последващия договор са били изплащани наемни вноски на „Варна парадайс”ООД, за които след 23.07.2010г. К.К. да е била в неизпълнение на задължение да предава половината на Т.Д..Съгласно цитирания н.а. и показанията на св. Д. К. през м.12.2009г. сградата, в която се намира търговският обект, е била със степен на завършеност „груб строеж” с изпълнени довършителни работи.Впоследствие наемателят е предприел извършването на довършителни работи в търгов -ския обект и закупуване на обзавеждане.Изчаквали акт обр.16/получен след около 1 година/, заведението не е функционирало, като К.К. не е имала претенции за заплащане на наем в този период.Впоследствие Т.Д. изявил претенции да му заплащат суми без заведението да функционира.

Не са представени доказателства за заплащан наем от „Спартак 7476”ООД на „Варна парадайс”ООД по процесния договор за наем след 23.07.2010г. и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и впоследствие.Представени са доказателства за заплащан наем от „Спартак 7476”ООД през 2010г. на „Джънгъл” ООД/вкл. по банков път/, но за отдадения от това дружество под наем търговски обект, негова собственост, находящо се в гр.Варна, ул.”Роза”, както и доказателства за предаване на половината от наемната цена от К.К. на Т.Д..Обстоятелството, че дружеството наемател е извършвало подобрения в имота и не е заплащало наем в този период не може да доведе до неизпълнение на задължението на въззивницата по процесното споразумение, т.к. същото е за заплащане на половината от сумите, получени от наемния договор, каквито съответно не се установява да са били получавани от нея.Следва да бъде посочено и, че в подписа- ния от двете страни протокол с дата 28.03.2011г. от проведеното общо събрание на съдружниците във „Варна Парадайс”ООД е посочено, че се приема годишният финансов отчет на дружеството за 2010г. и печалба не се разпределя, т.е. липсва и решение на ОС за разпределяне на получена печалба и нейното изплащане.

В раздел ІІ, т.2.2 от процесното споразумение страните са посочили, че правоотношенията между К.К. и Т.Д. в качеството им на съдружници в дружествата „Варна парадайс”ООД и „Джънгъл”ООД си считат за изцяло равни.Твърди се от въззиваемият, че въззивницата е в неизпълнение на тази клауза, т.к. не му е предоставила ключ и парола от алармата СОД на апартамент, находящ се в гр. Варна, кв.”Чайка”, бл.10, вх.Г, ап.12, ползващ се като офис на „Варна парадайс” ООД, въпреки отправената покана.С покана, получена на 01.11.2010г., Т.Д. лично и в качеството си на съдружник и управител на дружеството, е поканил К. К. да му предостави ключ от офиса на дружеството и парола от СОД.Покана в същия смисъл е била отправена от Т.Д. до К.К. и на 07.06.2010г., получена на 10.06.2010г.В отговор на тази покана К.К. е изпратила до Т.Д. чрез неговия адвокат А.Г. нотариална покана, получена на 11.06.2010г., с която го е уведомила, че никога не му е бил отказван достъп до офиса на дружеството, може да го посещава по всяко време от светлата част на денонощието, да са запознава свободно и да прави копия от книжата на дружеството в офиса.Не се установява от ангажираните по делото доказателства след посочената дата Т. Д. да е правил опит да посети офиса на дружеството на посочения адрес и да му е бил отказан достъп до него от въззивницата.В тази връзка и не се устано -вява да са били нарушени правата на въззиваемия в качеството му на съдружник в ООД, уредени в чл.123 от ТЗ, конкретно правото на достъп до дружествените книги, съхранявани в офиса на дружеството и на информация, свързана с дейността на дружеството.На това негово право от друга страна и не е реципрочно задължение на дружеството, представлявано от въззивницата, да му предава ключ от офиса на дружеството или код за парола, а само това да му се осигури достъп до дружествените книги с цел запознаване и до информация, свързана с дейността на дружеството.Горепосоченият недвижим имот и е бил към 2010г. лична собственост на страните в условия на СИО, придобит 2007г., а не собственост на „Варна парадайс” ООД.

В раздел ІV „Други”, т.7 от споразумението страните са посочили, че в случай на продажба на недвижимия имот с идентификатор 53120.16.41 по КК на с.Оброчище, община Балчик, ведно с построената в него сграда, в периода преди влизане на решението за развода в сила се съгласяват цялата продажна цена да бъде получена от Т.Д. като ще отпадне уговореното в раздел ІІІ от споразумението задължение на К.К. да му прехвърли собствената си ½ ид.ч. от имота.Видно е, че клаузата в т.7 от раздел ІV е във връзка с клаузата в раздел ІІІ, т.2.1 уреждаща замяната на ид.ч. от имоти на страните, притежавани преди развода в условия на СИО.В раздел ІV, т.7 не е обективирано задължение на К.К. да снабди с пълномощно Т.Д. за сключване на договор за покупко-продажба на недвижимия имот, а задължение да не претендира следващата й се част от продажната цена в случай, че имотът се продаде от страните преди прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие.Дори и да бъде прието, че имплицитно се съдържа задължение да окаже на Т.Д., съдействие, за да могат страните да продадат собствения си имот, то липсва поето задължение това да се изпълни единствено чрез подписване на предложеното от Т.Д. пълномощно, с което същият да бъде упълномощен да я представлява по сделката.Представен е предварителен договор за покупко-продажба, сключен от Т.Д. и К.К./посочено, че се пред -ставлява от първия, но не са представени доказателства за подобно упълномощаване/ като продавачи и „Интернешънъл  фърничър салюшънс”ООД, гр.Варна, представлявано от П. Д. Г. като купувач, съгласно което съпрузите ще продадат на дружеството в срок до 25.12.2010г. недвижимия имот за сумата от 70 000 евро, която ще бъде изплатена на Т.Д. в съответствие с раздел ІV, т.7 от споразумение от 23.07.2010г., както следва: 7000 евро при представяне на пълномощно за Т.Д. от съпругата му К.К. и 63 000 евро при подписване на н.а.Посочено е, че договорът влиза в сила и поражда действие само при представянето на пълномощно, по силата на което К.К. упълномощава съпруга си да я представлява, като Т.К. се задължава да се снабди с такова в срок до 15. 11.2010г.Предвидено е, че в случай, че не се представи подобно пълномощно, стра- ните не си дължат никакви обезщетения и няма да имат претенции една към друга. Посочено е, че договорът е сключен на 25.10.2010г.Въззивницата е възразила, че договорът не е подписан от нея и няма достоверна спрямо нея дата по см. на чл. 181 от ГПК като е бил съставен за нуждите на процеса.Факт е, че в изпратената от Т.Д. покана до К.К. от 25.10.2010г., получена на 01.11.2010г., процесният предварителен договор не е упоменат, нито са възпроизведени части от неговите клаузи - напр. договорената продажна цена, купувач, срок за сключване на окончателен договор или други.Посочено е само, че за имота има купувач.С поканата е изпратен проект за пълномощно, в което е посочено, че Т.Д. ще представлява безсрочно К.К. като продаде имота при цени и условия каквито намери за добре.Както се изложи по-горе, по силата на процесното споразумение от 23.07.2010г. К.К. не е била задължена за упълномощи К.К. да я представлява при сключване на договор за покупко-продажба, а да не претендира следващата й се част от продажната цена като цялата цена бъде получена от Т. Д..Имотът не е бил продаден, нито К.К. е получила част от продажната цена, така щото да е в неизпълнение на задължението си.Дори и хипотетично да се приеме, че е следвало да укаже съдействие/въпреки, че липсва подобно задължение в раздел ІV, т.7 от споразумението, уреждащ получаването на продажната цена при сключена от страните сделка/, то е могло да стане и чрез лично явяване пред нотариус за сключване на договора, а и чрез упълномощаване на лице, различно от съпруга й, да я представлява по договора.Липсват данни К.К. да е била поканена да се яви на определена дата пред определен нотариус за сключване на договор за покупко-продажба  лично или чрез упълномощен от нея представител, така щото да се приеме, че същата не е оказала нужното съдействие.

По изложените съображения съдът приема, че въззивницата не е била в неизпълнение на посочените четири клаузи от сключеното между страните споразумение, съответно за нея не е възникнало задължение по раздел ІV, т.10 за заплащане на договорна неустойка за неизпълнението им в размер на 100 000 евро.Предявеният установителен иск с пр.осн. чл.422 от ГПК е неоснователен.Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът се отхвърли.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззивницата следва да бъдат присъдени сторените пред първа и въззивна инстанция разноски.Пред първа инстанция са представени доказателства за направени разноски в размер на 5 867, 49лв.-заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 3000 евро съгласно договор за правна защита и съдействие №091124/03.06.2011г., а пред въззивна инстанция са представени доказателства за направени разноски в размер на 3 911, 66лв. - д.т. за въззивно обжалване и 2 175, 60лв.-адв.възнагражде- ние, заплатено по банков път на 29.11.2016г. по фактура №2697/28.11.2016г.Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна за възнаграждението, претендирано пред настоящата инстанция, което съдът, с оглед цената на иска и предвидения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС минимален размер намира за неоснователно.Общо следва да се присъдят разноски в размер на 11 954, 75лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение №2114/18.12.2015г., постановено по гр.д.№864/11г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** против К.Ж.К. с ЕГН ********** *** иск с пр.осн. чл.422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №2040/25.02.2011г., издадена по ч.гр.д.№2698/11г. по описа на ВРС, ХІV състав, в размер на 100 000 евро, представляващо задължение по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010г. с нотариално заверени подписи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2011г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Ж.К. с ЕГН ********** *** сумата от 11 954, 75лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: