ОПРЕДЕЛЕНИЕ 674

гр. Варна, 24.11.2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 531/17г., намира следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от Н.А.Е. *** против определение № 219/17.10.17г., постановено по в.гр.д. № 217/17г. на ОС-Силистра, с което е била оставена без разглеждане жалбата ѝ с вх. № 8444/22.08.17г. по описа на ДСИ при РС-Силистра и производството по делото е било прекратено. Твърде неясно са изложени оплакванията на жалбоподателката, които все пак могат да се обобщят по следния начин: че съдебният изпълнител е бил сезиран от нея в качеството ѝ на длъжник по изп.д. № 139/15г., че изчислението на дълга е бил превишен; че взискателят И.Ж. е постъпил измамливо и тя не признава дълга си, основан на присъдата по НЧХД № 98/13г. на РС-Дулово, потвърдена с решение № 70/11.12.14г. по ВНЧХД № 158/14г. на СОС; че същата е възрастна и няма доходи, тъй като е с ниска инвалидна пожизнена пенсия; че е продаден имота ѝ на занижена цена от 9 000 лв., при първоначално определена цена от 12 000 лв. и без да е реално оценен, имайки предвид сложената от нея алуминиева дограма; че продаденото жилище е единственото ѝ и поради това е несеквестируемо /последните оплаквания на л. 9 от настоящото дело в допълнителнението към частната жалба/.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателят по изпълнителното дело И.П.Ж., в който се поддържа, че подадената пред ОС-Силистра жалба от длъжника е била насочена срещу необжалваем акт на ДСИ – призовката за определената дата за предявяване на разпределението. Поради това жалбата е била недопустима и съдът правилно е прекратил производството по делото. Счита се, че с така подадената поредна жалба насрещната страна Е. цели шиканиране на последващите изпълнителни действия, изразяващи се в издаването на постановление за възлагане на имота и въвода във владение, тъй като взискателят в качеството си на купувач на публичната продан е заплатил пълната сума още на 07.07.17г. Счита се, че тази частна жалба е неразбираема и неясна, което препятства страната да разбере предмета на обжалване. Претендира се потвърждаване на определението от 17.10.17г. по в.гр.д. № 217/17г. на СОС като правилно.

            Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

            Жалбоподателката Е. е длъжник по изп.д. № 139/15г. по описа на ДСИ при РС-Силистра, което е образувано по молба на И.П.Ж. за събиране на сумата от 700 лв., ведно със законната лихва от 27.02.13г. до окончателното ѝ заплащане, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от престъпно деяние, издаден въз основа на присъда № 13/08.05.14г. по НЧХД № 98/13г. на РС-Дулово. По делото е извършена публична продан на имот на длъжника и за купувач е обявен взискателя Ж. за цена от 9 636 лв. /протокол от 30.06.17г./. На 12.07.17г. ДСИ е изготвил протокол за разпределение на така предложената покупна цена на осн. чл. 495 от ГПК между взискателя и присъединения по право взискател в лицето на ТД на НАП-Варна за дължимите от длъжника публични вземания, след което е определил след приспадане вземането на първоначалния взискател-купувач и дължимата за внасяне разлика от предложената покупна цена. Разпоредено е още в този акт, че страните следва да се призоват за предявяване на разпределението за дата 23.08.17г. Съобщението е връчено на длъжника Е. на 21.08.17г. и същата на 22.08.17г. /ден преди предявяване на разпределението, което е станало на 23.08.17г./ е депозирала жалба вх. № 8444/22.08.17г. пред ДСИ, в която отново се отрича качеството на кредитор на Ж., считайки, че неправилно е била осъдена. С допълнителна молба и в изпълнение на указанието на ДСИ жалбоподателката на 07.09.17г. е уточнила, че е насочила жалбата си срещу разпределението /отново с мотива, че е жертва на една измама и измислица за нейното осъждане, както и че не са довършени делата по предявени от нея граждански искове относно площта на имота ѝ/.

            След образуване на делото в ОС-Силистра съдът е указал на жалбоподателката да посочи конкретно кое действие или кой акт на ДСИ обжалва и какво е искането ѝ. С молба от 13.10.17г. жалбоподателката отново е изложила оплакването си, че присъдата ѝ е незаконна, че е инвалид с пожизнена пенсия, че има висящи граждански дела относно установяване площта на имота ѝ, че Ж. е длъжник и на държавата и на самата нея, за което обаче тя не се е снабдила с изпълнителен лист; че е занижена обявената продажна цена на имота от 12 000 лв. на 9 000 лв., при условие, че само алуминиевата дограма е в размер на 5 000 лв.

            По същността на контрола за законосъобразност на разпределението.

            Разпределението не е изпълнителен способ. Чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено, при пълен въззив /за разлика от контролно-отменителния характера на защитата по чл. 435 и сл. от ГПК/. Именно поради тази същност на проверката на законосъобразността, се приема, че жалбата по разпределението има суспензивен ефект – така в Определение № 70/12.03.16г. по ч.гр.д. № 1040/16г., І г.о. на ВКС. Последното се подкрепя косвено и от последното изменение на нормата на чл. 495 от ГПК, извършено с ДВ, бр. 86/27.10.2017г., предвиждаща внасянето на сумата от взискателя-купувач в определен срок от влизането в сила на разпределението.

            В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

            Изхождайки още веднъж от същността на разпределението, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на продадения имот, начина на разгласяването на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на разпределението. Процесуално допустимо е оплакването срещу законосъобразността на разпределението, което е основано и на нарушаването на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.

            Определянето на това производство като пълният въззив означава, че проверката на съда е такава, каквато е по процесуалните или съпътстващите основното исково производство въпроси по частните жалби /чл. 463, ал. 1 препраща към реда по чл. 278 от ГПК/. Преобладава разбирането, изразено в съдебните актове на съдилищата, че при този контрол подлежат на проверка всички законови изисквания, касаещи реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство и съдът следи служебно за прилагането на чл. 136, чл. 458 и чл. 459 от ГПК, дори и при бланкетни жалби. Специфичният предмет на акта на разпределението налага и съответно модифициране на характеристиките на общото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 от ГПК в изложените по-горе насоки - в този смисъл е посоченото и в „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, Второ преработено и допълнено издание, ИК „Труд и право”, София 2017г., авторски колектив, стр. 1277-1279.

            За пълнота на изложението следва да се отбележи и още един въпрос, който касае настоящия казус. Налице е противоречива съдебна практика относно това дали подлежи на обжалване разпределение, извършено в хипотезата на чл. 495 от ГПК, когато предложената цена от взискателя, обявен за купувач, е достатъчна и надхвърля всички вземания на всички взискатели по делото, вкл. и такива за такси към ЧСИ – какъвто е и настоящия случай. В една част от съдебните си актове съдилищата приемат, че изхождайки от нормативно ограничения брой на случаите, в които е допустима защита срещу незаконосъобразните действия на СИ, уредената обжалваемост на извършено по изпълнителното дело разпределение, е само в хипотезата на такова по чл. 460 от ГПК – когато събраната по делото сума е недостатъчна за удовлетворение на всички взискатели по делото и те са повече от един. Когато взискателят е един или събраната по делото сума е достатъчна за удовлетворение на всички вземания по изпълнителното дело – разпределение не се прави, а ако такова е направено то е несъщинско и не подлежи на обжалване. В този смисъл и разпределение на сумите, извършено и в хипотезата на чл. 495 от ГПК, когато предложената от взискателя-купувач цена надхвърля вземанията на всички взискатели, не подлежи на обжалване.

            В друга част от съдебните актове обаче съдилищата приемат, че и предварителното разпределение по чл. 495 от ГПК подлежи на обжалване, вкл. и когато насочените с разпределението плащания в цялост са достатъчни за всички взискатели – напр. Решение № 1663/23.07.15г. по в.гр.д. № 2718/15г. на АС-София /интересът от обжалването е обоснован с оплаквания за невключен размер на дълга или спор за привилегия/.

            Настоящият състав на съда подкрепя второто изразено в практиката становище по следните съображения:

            Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общо и принципно уредения случай на разпределение при предпоставките от хипотезата на чл. 460 от ГПК. Разпределението в хипотезата на чл. 495 от ГПК е предварително /антиципирано/ разпределение на бъдещи суми – тези, които СИ посочва, че се дължат от обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или ако взискателят е само един – сумата, с която цената надминава вземането на взискателя-купувач /в последния случай пък това определя дължимата за изплащане сума на длъжника, чийто имот е продаден/. Тази специална хипотеза на предварително разпределение е наложена от обстоятелството, че взискателят, участвал като купувач в публичната продан, не внася предложената от него цена в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК, а на осн. чл. 495 от ГПК това му задължение се прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 от ГПК. Това прихващане по необходимост предполага и постановяването на нарочен акт на СИ /след изменението на чл. 434 от ГПК с ДВ, бр. 86/27.10.17г. – протокол/, в който да бъде отразено припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към длъжника, вземанията на всички останали взискатели, а ако цената е недостатъчна – размера на погасяванията съобразно привилегиите, вкл. и с определянето на дължимите такси и разноски на всеки от взискателите и СИ. С влизането в сила на това предварително разпределение, в което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект на прихващането и се стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което той следва да внесе по сметката на СИ. В този смисъл това разпределение макар и предварително /при липсата на реално постъпила сума/ е същинско /макар и поставено под условие/, защото ако след влизането му в сила взискателят-купувач внесе определената му сума в определения от закона срок, ново разпределение не се прави. То е предпоставката и за предприемането на последващите действия на СИ по чл. 455, ал. 2 от ГПК – за превеждане на съответните припадащи се суми на другите взискатели или на длъжника. При това положение разпределението по чл. 495 от ГПК макар и да има предварителен характер и действието му да е поставено в зависимост от сбъдването на едно условие, но при сбъдването му – то става окончателно и с него се осъществяват всички последици, които са и последиците на разпределението по чл. 460 от ГПК.

            Всичко това обуславя извода, че е допустимо обжалването на законосъобразността и на разпределението по чл. 495 от ГПК, дори и когато предложената цена е достатъчна да удовлетвори вземанията на всички взискатели, тъй като е възможно да е налице неправилно осъществена преценка от СИ относно кръга на взискателите /не като материални права, а като процесуални предпоставки за наличието на това им качество/, относно техните актуални вземания, вкл. и това на взискателя-купувач /имайки предвид и евентуално междувременно извършени и влезли в сила разпределения на постъпили преди осъществяването на този изпълнителен способ суми/ и относно разноските и дължимите такси.

            По основателността на частната жалба.

            Макар и подадена преди предявяване на разпределението, жалбата от 22.08.17г. от длъжника Е. е насочена против постановен от ДСИ акт на 12.07.17г., който подлежи на самостоятелно обжалване, поради което същата е подадена в срок. Освен това, макар и подадената жалба да се определи като бланкетна, то с оглед изложеното по-горе, същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Друг е въпроса относно това дали изложените твърде неясно и непоследователно оплаквания /макар и тези оплаквания да са изводими от съдържанието на множеството жалби, както настоящият състав на съда извърши по-горе, включително и с нови оплаквания, релевирани за първи път пред ВАпС/ попадат изцяло в предмета на този специфичен контрол, но това е въпрос относно основателността, а не относно допустимостта на жалбата против разпределението.

            Подлежи на обжалване законосъобразността и на разпределението по чл. 495 от ГПК, дори и когато предложената цена е достатъчна да удовлетвори вземанията на всички взискатели, както е в настоящия случай.

            По изложените по-горе подробни съображения, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ОС-Силистра за произнасяне по съществото на жалбата, насочена против разпределението от 12.07.17г. по посоченото изпълнително дело.

                Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 219/17.10.17г., постановено по в.гр.д. № 217/17г. на ОС-Силистра, с което е била оставена без разглеждане жалбата на Н.А.Е. ***/22.08.17г. по описа на ДСИ при РС-Силистра и производството по делото е било прекратено, И ВРЪЩА делото на ОС-Силистра за произнасяне по съществото на подадената жалба против разпределение от 12.07.17г. по изп.д. № 139/15г. на ДСИ при РС-Силистра.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: