Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

4

 

23.01.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети януари, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

 

     ЧЛЕНОВЕ: Диана Джамбазова

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.             

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №535 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д.П.Г., подадена срещу решение № 718/18.07.2013 г. по т.д. № 2329/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което e охвърлен искът му срещу „Алианц Банк България” АД, и Д.Д.Г., с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване за нищожен, поради липса на съгласие за сключването му, на договорът, обективиран в нот. акт № 34, т. ІV, д. № 541/2007г., по силата на който Д.П.Г. и Д.Д.Г., действащи чрез пълномощника си А. Г., са учредили в полза на "Алианц Банк България" АД ипотека върху следните собствени недвижими имоти, находящи се в Жилищна сграда в гр. Варна, м. "Малкою", № 424, изградена в ПИ № 5020, с площ от 449.00 кв.м., по плаща на "Траката", при граници: път и ПИ №№ 5021, 5055, 6061, а именно: Жилище, на целия втори етаж, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от дневна, столова, кухня, две спални, кабинет, баня с тоалет, коридор и тераса, обширно входно преддверие и Жилище, на целия трети (тавански) етаж, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от две самостоятелни ателиета с тераса, всяко от които състоящо се от ателие, спалня, баня с тоалет.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на разноските. Навел е следните оплаквания: - неправилно окръжният съд отрекъл недействителността на ипотеката, при установена по делото липса на изрично упълномощаване на пълномощника с права да ипотекира конкретен имот и при липса на индивидуализация на същия в пълномощното; - изразил е несъгласие и с извода на съда, че ищецът приравнявал липсата на съгласие с липса на представителна власт, както и заключението, че законодателят не е поставил специални изисквания към съдържанието на пълномощното за сключване на договора за учредяване на ипотека; - неправилно също така окръжният съд приел, че на представителя била предоставена неограничена власт и право да договаря в максимален предмет на упълномощаване; - с дадените пълномощни, А. Г. не е могъл да ипотекира имотите на Д. и Д. Г., тъй като е превишил представителната си власт и договорът не е породил правни последици, поради липса на съгласие.

ВъззиваемиятАлианц Банк България” АД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правилно окръжният съд приел, че пълномощното,  с което Д.Г. овластявал сина си да сключи договор за ипотека, обективирало необходимото съгласие за ипотека на процесния недвижим имот в неговата цялост, като сградата не била изключена изрично от пределите на делегираната разпоредителна власт, а и пълномощното съдържало текст за разширителното му тълкуване; - сделката била сключена от лице с представителна власт; - дори и при положение, че се приемело липса на представителна власт по отношение на ищеца, то порокът бил саниран на осн. чл.24, ал.4 от СК, защото разпореждането на другия съпруг не било оспорено в  тригодишния срок от извършването му; - представените пред банката документи във връзка с ипотеката сочели на формирана несъмнена, трайна и категорична воля за учредяване на ипотеката.

Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва решението на първата инстанция като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

 Пред Варненския окръжен съд е бил предявен от Д.П.Г. срещу „Алианц Банк България” АД и Д.Д.Г. иск за прогласяване нищожността на сключения между страните по делото с нотариален акт № 34, т. ІV, д. № 541/2007 г. на нотариус Тодор Велев с № 479 в НК, договор за ипотека на следните имоти, находящи се в жилищна сграда в гр. Варна, м. "Малкою", № 424, изградена в ПИ № 5020, с площ от 449.00 кв.м., по плаща на "Траката", при граници: път и ПИ №№ 5021, 5055, 6061, а именно: жилище, на целия втори етаж, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от дневна, столова, кухня, две спални, кабинет, баня с тоалет, коридор и тераса, обширно входно преддверие и жилище, на целия трети (тавански) етаж, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от две самостоятелни ателиета с тераса, всяко от които състоящо се от ателие, спалня, баня с тоалет, поради това, че пълномощникът  му А. Д.Г., не е разполагал с представителна власт да ипотекира двете жилища в сградата. Ищецът е твърдял, че е упълномощил сина си, за предоставен му от банката кредит, да ипотекира собствения му недвижим имот, находящ се  в гр.Варна, местност „Малкою” 424, съставляващ имот № 5020 по плана на гр.Варна, но не е давал съгласие и не е упълномощавал същия да ипотекира и жилищата му в построената в същото място жилищна сграда.

Ответникът „Алианц Банк България” АД е оспорил иска по съображения за наличие на представителна власт у пълномощника, предвид предоставените с пълномощното права за ипотека на целия имот, както и по съображения, че дори и извършена извън пределите на представителната власт, ипотеката не е  нищожна, защото била сключена за имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, за ипотекирането на които, пълномощникът е бил снабден с представителна власт от съпругата на ищеца и сделката не е била оспорена от последния в преклузивния срок по чл. 24, ал.4 от СК.

Ответникът Д.Д.Г. – съпруга на ищеца и втори ответник по делото не  е изразила становище по иска.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Не е било спорно между страните по делото, а и това се установява от  събраните по делото доказателства, че Д.П.Г. и Д.Д.Г. са съпрузи и собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на недвижим имот в гр. Варна, СО "Траката", кад. район 510 по ПНИ, представляващ поземлен имот № 5020, с площ от 449 кв.м., при граници: път, ПИ №№ 5021, 555, 6061, както и на две жилища, разположени на два етажа в построената в същото дворно място жилищна сграда, а именно: - жилище, с площ от 110.20 кв.м., разположено на целия втори етаж и състоящо се от дневна, столова, кухня, две спални, кабинет, баня с тоалетна, коридор, тераса и входно преддверие, както и на тавански етаж, с площ от 110.20 кв.м., в подпокривното пространство, състоящо се от ателие за творческа дейност, спалня, баня с тоалет.

На 19.09.2007 г., с нотариално заверено пълномощно, Д.П.Г. е упълномощил А. Д.Г. /негов син/ да го представлява пред ТБ „Алианц България” АД с правата да подпише договор за банков кредит в качеството му на ипотекарен длъжник и да го представлява пред нотариус във връзка с отпуснат от банката кредит като подпише нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижимия му имот, находящ се в гр.Варна, местност „Малкою” 424, съставляващ имот № 5020 по плана на гр.Варна. Изрично е посочил в пълномощното, че то следва да се тълкува разширително. На същата дата 19.09.2007 г., с друго пълномощно, съпругата на ищеца Д.Д.Г. /втори ответник по делото/ е упълномощила сина си А. Д.Г. също да я представлява пред банката като подпише договор за банков кредит в качеството й на ипотекарен длъжник и да я представлява пред нотариус за учредяване на ипотека във връзка с кредита, като ипотекира имот № 5020, но заедно с построената в него жилищна сграда, като пълномощното се тълкува разширително и в полза на пълномощника.

На 20.09.2007 г. между банката, от една страна, и А. Д.Г. и Катя Г.Г. -  от друга, е бил подписан договор за кредит "Жилище" № 26119, с който им е бил отпуснат заем от 120000.00 евро.

За обезпечаване на задълженията на кредитополучателите по договора за кредит, с нотариален акт № 34, т. ІV, д. № 541/2007 г. на нотариус Тодор Велев с № 479 в НК,   Д.П.Г. и Д.Д.Г., двамата действащи чрез пълномощника си А. Д.Г., са учредили договорна ипотека върху следните недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с площ 449 кв.м.в гр. Варна, м. "Малкою" 424, съставляващ ПИ № 5020 по плана на "Траката", при граници: път и ПИ №№ 5021, 5055 и 6061, а именно: жилище, разположено на целия втори етаж от сградата, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от дневна, столова, кухня, две спални, кабинет, баня с тоалетна, коридор, тераса и входно преддверие, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и жилище, разположено на целия трети (тавански) етаж от сградата, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от ателие за творческа дейност, спалня, баня с тоалет, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

При заявени от ищеца твърдения, че предоставената с пълномощното представителна власт на пълномощника касаела само ипотекиране на дворното място, а пълномощникът е ипотекирал жилищата в изградената в същото дворно място жилищна сграда, без да е имал представителна власт за това, ведно със заявеното искане за прогласяване нищожността на договора за ипотека, налагат извода за предявен иск по чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 39 от ЗЗД. Въпреки, че ищецът е квалифицирал иска си като нищожност, поради липса на съгласие чл. 26, ал.2 от ЗЗД, тази квалификация не обвързва съда. Окръжният съд е разгледал предявения иск, като се е занимал с въпроса дали даденото от ищеца пълномощно е включвало представителна власт за ипотекиране на жилищата и е приел, че пълномощникът не е излязъл извън пределите на предоставената му представителна власт, но също е квалифицирал иска като такъв по чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие.
Независимо, че във въззивната жалба не са наведени оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция поради неправилна квалификация на иска, въззивната инстанция следва да поправи този порок на решението, защото се касае до нарушение на императивна правна норма, за спазването на която следи служебно. В този смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Учредяването и обемът на представителната власт в случаите на доброволно представителство зависят от волята на представлявания, който съгласно чл.36, ал.1 от ЗЗД е свободен да прецени дали да упълномощи определено лице да извършва от негово име определени правни действия. В отношенията на упълномощения представител с третите лица обемът на представителната власт се определя от пълномощното, в което е изразена външно волята на упълномощителя – чл.39, ал.1 от ЗЗД.

В настоящия казус, с упълномощителната сделка на пълномощника са били предоставени изрични права да ипотекира конкретен имот, представляващ ПИ № 5020 по плана на "Траката", като пълномощното не съдържа упълномощаване за двете жилища в сградата. Тъй като посочва конкретен имот, пълномощното не може да се тълкува разширително в смисъл, че с него са предоставени права за ипотека и на други имоти – на жилищата в изградената сграда. Такава воля не е била изразена от упълномощителя и следователно пълномощникът не е разполагал с правото да ипотекира жилищата от името на ищеца. Той е действал извън пределите на предоставената му от ищеца представителна власт.

По принцип правните действия, извършени от представителя без представителна власт, нямат юридическо действие за представлявания и за третото лице. Тези правни действия се намират в състояние на неопределеност – висяща недействителност. Тяхното юридическо действие зависи от потвърждението им от страна на представлявания съгласно чл. 42, ал.2 от ЗЗД. До потвърждаването им тези действия са нищожни.

В случая, липсва потвърждаване на даденото съгласие за ипотека на двете жилища от ищеца, но ипотеката не е нищожна. Това е така, тъй като ипотекираните имоти са притежавани от ищеца и от съпругата му в режим на съпружеска общност, а съпругата е снабдила пълномощника с изрична представителна власт да ипотекира същите. Т.е. съпругата, чрез пълномощника си, е изразила воля  за ипотекиране на двете жилища. Касае се до хипотезата на чл.24, ал.4 от СК /2009 г./, която гласи че разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6- месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

Режимът на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в Семейния кодекс,  в сила от 01.10.2009 г. има обратно действие по силата на & 4, ал.1 ДР СК, т.е. преурежда  в съответствие с въведената в него уредба заварените правоотношения, а такива са правоотношенията по съществуващите към момента на влизането му в сила  бракове. Следователно, независимо кога е осъществена сделката, с която единия съпруг се е  разпоредил с общ недвижим имот, щом бракът не е бил прекратен  към 01.10.2009 г., то неучаствалият в разпореждането  съпруг може да оспори сделката само в сроковете по чл.24, ал.4 СК, като тригодишният срок тече от момента на сделката, дори и тя да предхожда влизането в сила на Семейния кодекс. Процесната сделка за ипотекиране на имота е била сключена от съпругата на 20.09.2007 г. и ищецът не е оспорил същата с предявяване на конститутивен иск за упражняване на преобразуващото си право до 20.09.2010 г., поради което разпореждането е било заздравено.

От изложеното се налага извод за неоснователност на иска по чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.39 от ЗЗД и той следва да бъде отхвърлен. Заради неправилната квалификация на иска, решението на окръжния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора и заявеното в отговора на жалбата искане, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК Д.П.Г. следва да заплати на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 2 059,79 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, изчислено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 718/18.07.2013 г., по т.д. № 2329/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ,   предявения от Д.П.Г. срещу „Алианц Банк България” АД и Д.Д.Г. иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 39 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните по делото, с нотариален акт № 34, т. ІV, д. № 541/2007 г. на нотариус Тодор Велев с № 479 в НК, договор за ипотека на следните имоти, находящи се в жилищна сграда в гр. Варна, м. "Малкою", № 424, изградена в ПИ № 5020, с площ от 449.00 кв.м., по плана на "Траката", при граници: път и ПИ №№ 5021, 5055, 6061, а именно: жилище, на целия втори етаж, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от дневна, столова, кухня, две спални, кабинет, баня с тоалет, коридор и тераса, обширно входно преддверие и жилище, на целия трети (тавански) етаж, с площ от 110.20 кв.м., състоящо се от две самостоятелни ателиета с тераса, всяко от които състоящо се от ателие, спалня, баня с тоалет, поради действие на пълномощника извън пределите на предоставената му представителна власт.

ОСЪЖДА Д.П.Г. с ЕГН **********, с местожителство *** да заплати на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Кн. Мария Луиза”, № 79, представлявано от С.В.Г. и Д.Д.И., сумата от от 2 059,79 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: