ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

722

 

Гр.Варна, 28. 10.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 28.10.2015 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

 

          Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 535 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Спартак Варна” , подадена чрез адв.К.Д., против определение 2959/17.08.2015 г., постановено по гр.д. № 1885/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е върната, подадената от настоящия жалбоподател насрещна искова молба, вписана в отговор вх.№ 24763/11.08.2015 г. по гр.д № 1885/2015 г. на Варненския окръжен съд, поради недопустимост на иска.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебен акт в обжалваната му част, като се настоява за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по насрещния иск. Окръжният съд процедирал неправилно, защото не оставил без движение насрещната искова молба за отстраняване на нередовностите й - представяне на доказателства за внасяне на държавна такса и представяне на пълномощно; не изложил мотиви; не извлякъл истинската воля на ищеца, която била да извърши ликвидацията, в случай, че ликвидатора на ищеца стори това в шестмесечния срок.

Ответникът не е подал отговор на частната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  определението на окръжния съд като неизгодно за него и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Спартак”, представлявано от ликвидатора И.И., с която срещу Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Спартак Варна” е бил предявен иск по чл. чл.7, ал.5  от ЗЮЛНЦ да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование на ищеца.

С отговора на исковата молба, настоящият жалбоподател е поискал съдът да постанови заличаване на ищеца от регистъра на ВОС за водените ЮЛНЦ. Навел е твърдения, че ищцовото сдружение е прекратено и обявено в ликвидация от 12.02.2003 г., но действия по ликвидацията му не били предприети. Съществували съмнения, че назначеният ликвидатор няма да довърши ликвидацията в срок, поради  което разполагал с правен интерес от прекратяване на правния субект. Позовал се е на разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.2 от ЗЮНЦ.

Окръжният съд е приел иска за недопустим, тъй като ответникът не е процесуално легитимиран да иска приключване на ликвидацията, а при липсата на твърдения за предпоставките по чл. 604 от ГПК не може да иска заличаване.

Допустимо е съдът да прекрати производството по нередовна искова молба, чийто порок се състои в липсата на платена държавна такса и без да дава указания за поправяне на  недостатъка, доколкото недопустимостта на иска е констатирана при първоначалната проверка на исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК. Липсата на представителна власт на пълномощника е била санирана с представяне на пълномощното, след постановяване на определението. Затова оплакванията  в тази връзка са несъстоятелни.

Ищецът не разполага с иск за заличаване на насрещното сдружение, основан на твърдения за евентуална невъзможност за довършване на ликвидацията в срок. Обстоятелства, имащи отношение към иск с правно основание чл. 604 от ГПК за заличаване на вписано обстоятелство в регистъра на ЮЛНЦ при окръжния съд изобщо не са навеждани пред първата инстанция и не се твърдят и в настоящата жалба. Петитумът на насрещния иск е бил ясен (ищецът е искал съдът да постанови заличаване от регистъра на насрещното сдружение) и окръжният съд правилно го е възприел, поради което и оплакванията за неправилното му възприемане от съда са неоснователни. Правната квалификация, посочена от ищеца по чл. 13, ал.1, т.2 от ЗЮЛНЦ не обвързва съда, а тя изобщо няма отношение към наведените твърдения и петитум, доколкото с иск с тази квалификация ищецът претендира от съда да прекрати юридическото лице, поради това, че не е учредено по законния ред, извършва дейност, която противоречи на Конституцията на законите и на добрите нрави или е обявено в несъстоятелност. Подобни твърдения и петитум няма, като напротив ищецът е сочил, че юридическото лице е прекратено и обявено в ликвидация. Обжалваното определение е мотивирано, макар и пестеливо, поради което и това нарушение не е налице, а освен това настоящата инстанция излага свои мотиви.

Останалите оплаквания в настоящата частна жалба имат характер на възражения по исковата молба на другата страна и не касаят обжалвания съдебен акт.

С оглед изложените съображения, насрещният иск е бил недопустим и правилно окръжният съд, на осн. чл. 130 от ГПК е върнал насрещната искова молба на жалбоподателя. Определението в обжалваната му част не страда от визираните в жалбата пороци и следва  да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение 2959/17.08.2015 г., постановено по гр.д. № 1885/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е върната, подадената от Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Спартак Варна” насрещната искова молба, вписана в отговор вх.№ 24763/11.08.2015 г. по гр.д № 1885/2015 г. на Варненския окръжен съд, поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна касационна жалба, пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: