ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

740

 

Гр.Варна, 30.10.2014 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 30.10.2014 г. г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

         ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                         Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 538 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 538/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на Й.С.П., против решение № 901 от 13.06.2014 г., постановено по гр.д. № 1181/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото, поради недопустимост на част от оплакванията в жалбата му с вх.№ 4586/08.04.2014 г., подадена срещу действията на съдебния изпълнител.

Жалбоподателят е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно, като е молил за неговата отмяна и за постановяване на друго такова с разпореждане за вдигане на възбраната, наложена върху единственото му жилище. Жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител била допустима, защото разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК предвиждала възможност за обжалване, когато изпълнението било насочено срещу несеквестируем имот, а процесният случай бил точно такъв. Към момента бил изплатил изцяло задълженията си издръжка за минал период, а бъдещите вземания към него били свръхобезпечени. За дължима издръжка от 80 лв. бил възбранен имот на голяма стойност и при положение на наложени запори върху пенсията му.

Насрещната страна – Т.К.П., в качеството на законен представител на малолетното дете Калина Й.П., чрез адв. А.К., е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата като недопустима - просрочена, евентуално – като неоснователна, предвид правилността на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в прекратителната му част, като неизгодно за него, и е редовна. Същата е подадена в срок, предвид липсата на доказателства за редовно връчване на жалбоподателя на препис от съдебния акт. Доколкото, връчването не е било извършено по реда на чл.47 от ГПК, разпоредбата на чл. 47, ал.5 от ГПК, на която се е позовал окръжния съд в разпореждането си от 30.07.2014 г., е неприложима. Затова, възраженията на Т.П. за недопустимост на настоящото производство, предвид просрочие на жалбата, са несъстоятелни.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, окръжният съд е разгледал по същество жалбата на Й.С.П.  с вх.№ 4586/08.04.2014 г. в частта,  с която той е обжалвал действията на държавния съдебния изпълнител по изп.дело № 14291/2012 г. на СИС при ВРС, изразяващи се в отказа му да вдигне, наложената върху ½ ид. част от собствения на жалбоподателя недвижим имот в гр.Варна, възбрана и да прекрати производството, по оплакванията за насочване на изпълнението към имот, който смята за несеквестируем, на осн. чл. 444, т.7 от ГПК. Със същото решение, съдът е прекратил производството, образувано пред него по останалата част от жалбата против отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана и да прекрати производството, по оплакванията, че е изплатил натрупаните до момента задължения в цялост и поради свръхобезпеченост на задължението му за заплащане на месечната издръжка на детето до навършване на пълнолетие.

Решението на окръжния съд, в частта на произнасянето по същество с отхвърляне на жалбата, основана на твърденията за насочване на изпълнението върху несеквестируем имот, не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК, и в тази част то е влязло в сила. Затова оплакванията в настоящата жалба, касаещи несеквестируемостта на жилището, не могат да бъдат разглеждани от настоящата инстанция.

Останалите оплаквания за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не могат да бъдат споделени.

Отказът на съдебния изпълнител да вдигне възбраната и да прекрати производството по делото по твърденията на длъжника за плащането на натрупаното към момента задължение за издръжка и по оплакванията за свръхобезпеченост на задължението за издръжката в бъдеще, не попадат в никоя от хипотезите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях. Обжалването на непосочените в горните разпоредби действия и от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо. Затова тези жалби не подлежат на разглеждане по същество от съда. За защита интересите на лицата, лишени от право на жалба по реда на чл. 435 от ГПК, остава открит исковия ред.

Затова, като е достигнал до извода за недопустимост на жалбата в посочената част и е прекратил производството, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 901 от 13.06.2014 г., постановено по гр.д. № 1181/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ПРЕКРАТИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: