О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

712/14.11.2019

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14. 11.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№538/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от И.Г.М. чрез процесуалния му представител адв. А.Георги -ева против определение №2863/03.10.2019г., постановено по гр.д.№2295/17г. по опи- са на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане молба, обективирана във въз -зивна жалба вх.№10840/08.04.2019г., уточнена с молба вх.№4812/27.08.2019г., депо -зирана пред Апелативен съд-Варна, подадена от ищеца И.Г.М., чрез адв. А.Г., за допълване на Решение №355/22.03.2019г., постановено по гр.д. №2295/17г. по описа на ВОС, гр.о., посредством произнасяне на съда с изричен диспозитив по евентуален иск за придобиване на имота по давност по чл.79, ал.2 от ЗС, като недопустима.В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, т.к. съдът е следвало да се произнесе с решение по молбата на страната за допълване на постановеното от ВОС непълно решение.Евентуално се твърди, че е неправилно по изложените в жалбата съображения.Претендира се да бъде отменено и възз -ивният съд да се произнесе по молбата с пр.осн. чл.250 от ГПК като допълни решението на ВОС с произнасяне по предявения евентуален иск.

Въззиваемата страна З.Г.К. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.А. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Антарес инвест”ЕООД, гр.Варна в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.К.Д.поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№2295/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявен от И.Г.М. против З.Г.К. иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 04.10.2017г. ищецът твърди, че упражнява фактическа власт с намерение за своене върху недви -жим имот, находящ се в гр.Варна, в.з.”Траката”, ул.”25”№3, представляващ по КККР, одобрени 2008г., ПИ с идентификатор 10135.2564.1050 с площ от 1 526 кв.м., при съ -тветни граници.Фактическа власт с намерение за своене установил от 01.04.2004г., когато Ф.Д. В., негова тъща/съпругата на ищеца починала 1982г./, малко преди да почине му предала владението върху горепосочения недвижим имот.Същата се легитимирала като негов собственик въз основа на реституция по реда на чл.1, чл.2 от ЗВСВОНИ и след уважаване на предявения от нея против Община Варна иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с влязло в сила на 02.03.1999г. решение била въведена във владение на имота от съдебен изпълнител на 10.05.1999г.От 01.04.2004г. и към датата на подаване на исковата молба/подадена по пощата на 26.09.2017г./ ищецът упражнява фактическа власт с намерение за своене върху недвижимия имот и го е придобил по давност.Владението му е добросъвестно, т.к. не е смущавано от никого, евент. недобросъвестно.Началната дата на добросъвестното владение е 01.04.2004г., а крайната - датата на подаване на исковата молба.Начал - ната дата на недобросъвестното владение е 01.04.2004г., а крайната - датата на подаване на исковата молба.При опит да декларира имота в Община Варна като негов собственик, бил уведомен, че като негов собственик фигурира ответницата З.Г.К..Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2564.1050, придобит въз основа на добросъвестно владение от 01.04.2004г. до датата на подаване на исковата молба, евент. недобросъвестно владение в периода 01.04.2004г. до датата на исковата молба.

С решение №355/22.03.2019г., постановено по гр.д.№2295/19г. по описа на ВОС, гр.о., е отхвърлен предявения от И.Г.М. против З.Г. К.положителен установителен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния нед -вижим имот, който същият е придобил по давностно владение, упражнено в периода 2004г.- 2017г., а именно: ПИ с идентификатор 10135.2564.1050 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, п.к.9000, в.з. "Траката", ул. "25"№3, целият с площ от 1526 кв.м., с трайно предназ -начение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг общес -твен обект, комплекс, с номер по предходен план: 2319, при съседи: 10135.2564.1047, 10135.2564.1049, 10135.2564.1051, 10135.2564.1053, 10135.2564.1172, 10135.2564. 967, 10135.2564.1044 и 10135.2564.1045, като неоснователен, като решението е пос -тановено при участието на „Антарес инвест"ЕООД като трето лице - помагач на страната на ответника З.Г.К..

В подадената от И.Г.М. въззивна жалба вх.№10840/08.04.2019г. против решение №355/22.03.2019г., постановено по гр.д.№2295/17г. по описа на ВОС, гр.о./производството по същата е образувано във в.гр.д.№362/19г. по описа на ВАпС/ въззивникът е твърдял, че в обжалваното решение липсва произнасяне по предявения от него евентуален иск за придобиване на имота по давност по чл.79, ал.2 от ЗС, т.е. чрез добросъвестно владение, която добросъвестност е установявал с изложеното относно собствеността на Ф. Д. В., която бидейки собственик и владелец му предала владението преди смъртта си на 04.12.2003г. След дадени указания от въззивния съд с определение №525/23.08.2019г. до въз -зивника същият да уточни дали във връзка с релевираното в жалбата твърдение за непълнота на първоинстанционното решение досежно липсата на произнасяне по евентуалния иск за придобиване на имота по давност, отправя искане до съда за допълване на решението в тази насока, с уточняваща молба вх.№4812/27.08.2019г. И.М. е посочил, че отправя искане за допълване на решението в посочената насока.С оглед горното въззивният съд е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на ВОС за произнасяне по молбата на страната с пр.осн. чл.250 от ГПК, с указания след произнасянето делото да се върне на ВАпС за произнасяне по подадената въззивна жалба.

След връщане на делото от ВОС е постановено обжалваното определение № 2863/03.10.2019г., с което молбата с пр.осн. чл.250 от ГПК е приета за недопустима поради липсата на непълнота на решението.

Съгласно нормата на чл.250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.Непроиз - насянето може да бъде по част от спорното право в предявения иск или по един от съединените искове.Предпоставки за допустимост на молбата за допълване на решението са: - решението да е непълно; - молбата да изхожда от легитимирано лице; - да е подадена в указания в ГПК преклузивен срок/изрично в този см. „БГПП”, проф.д-р Ж.Сталев, VІ изд., стр.487, като нормата на чл.193, ал.1 от ГПК/отм./ е ана -логична на чл.250, ал.1 от ГПК/.Само когато решението е непълно, постановилият го съд следва да пристъпи към разглеждане по същество на тази част от спорния предмет, по която е пропуснал да се произнесе и да се произнесе по нея с допъл -ващо решение по чл.250, ал.3 от ГПК, което подлежи на обжалване по общия ред/в противен случай, ако напр. първоинстанционен съд се произнесе с решение, с което отхвърли молбата по чл.250 от ГПК, приемайки, че първоначалното му решение не е непълно и следователно без произнасяне по същество на иска, а следващата или по следващата инстанция я намери за основателна, то страната ще загуби произнасяне от една или две инстанции, разглеждащи по същество иска с всички дължими по него съдопроизводствени действия, вкл. защото пропускът може да е започнал напр. още след подаване на исковата молба/.С оглед гореизложеното и съдът приема за неос -нователни твърденията на жалбоподателя, че независимо, че ВОС не е констатирал непълнота на решението си е следвало да се произнесе с решение по чл.250, ал.3 от ГПК/в този см. напр. Определение №141/05.03.2015г. по ч.гр.д.№99/15г., ВКС, ІІІ гр.о./.Неоснователни са и възраженията, че съдът не се е съобразил с дадените му от ВАпС указания за допълване на решението.От ВАпС не са давани указания за допълване на решението, а единствено за произнасяне по обективираната във въззивната жалба молба с пр.осн. чл.250 от ГПК.

Постановеното от ВОС решение не е непълно.Предявеният от И.М. иск е положителен установителен иск за приемане за установено по отношение на ответ -ницата З.К., че същият е собственик на процесния недвижим имот, твърдян, че е придобит чрез посочения от ищеца в исковата му молба придобивен способ по см. на чл.77 от ЗС, а именно придобивна давност чрез давностно владение, упраж -нявано от него в периода от 01.04.2004г. до датата на подаване на исковата молба през 2017г., или това са фактите, от които се твърди, че произтича спорното матери -ално право, т.е. основанието на иска.Ищецът не е въвеждал в производството в условия на евентуалност твърдения за придобиване на собственост чрез друг придобивен способ по см. на чл.77 от ЗС освен придобивна давност, за да дължи съдът произнасяне по такъв друг придобивен способ при отхвърляне на главния иск с въведено основание придобивна давност.По така предявения единствен иск и съдът се е произнесъл с решението си от 22.03.2019г.Въведеният от ищеца период на давностно владение е един: 2004г.-2017г., посочен в решението на ВОС.Дали той е бил добросъвестен или недобросъвестен владелец са въпроси по съществото на предявения иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, от значение за това за какъв период, съответно този по чл.79, ал.2 от ЗС или този по чл.79, ал.1 от ЗС е следвало да упражнява фактическа власт с намерение за своене върху недвижимия имот, така щото да може да го придобие по давност, но не съставляват отделни искове, предявени в условия на евентуалност, така щото съдът да следва да се произнася по два различни иска.С решението искът е отхвърлен, т.к. съдът е приел, че И.М. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот чрез въведения от него придобивен способ - придобивна давност, чрез владение, осъществявано в периода от 2004г. и към датата на исковата молба от 2017г.     

Предвид произнасянето от първоинстанционния съд в цялост по исковата претен - ция на ищеца, решението му не е непълно, поради което молбата за постановяване на допълващо решение по чл.250, ал.3 от ГПК се явява недопустима.Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2863/03.10.2019г., постановено по гр.д.№2295/ 17г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: