Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 14/13.02.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю. К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 539/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М.Р.Д. против решение № 1223/14.07.2017 г. по гр.д.№ 2111/16 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу Община – Варна установителен иск за собственост върху 691 кв.м. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, подробно описан в диспозитива на решението. Оплакванията са за неправилност, с молба за отмяна и за уважаване на иска по чл.124 от ГПК в предявения размер. В частта му, с която предявеният иск е уважен, решението е влязло в сила.

          В подаден писмен отговор пълномощникът на Община – Варна изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е образувано по иск, предявен от М.Р.Д. ***– Варна, с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на поземлен имот с административен адрес гр. Варна кв.”Изгрев” ул.”Мир” * с площ от 1305 кв. м., при описаните в исковата молба граници.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът противопоставя възражение за придобиване на имота по силата на закона - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, като основание за съставяне на АЧОС № 7886/12.08.2014 год. и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а. № 126, том VІІ, н.д. № 3032/26.06.1971 год. ищцата е придобила чрез дарение от баща си Р.Г.Р. недвижим имот - 700 кв.м. идеални части от лозе, цялото от 3094 кв.м., представляващо имот пл. № 3009 в кв.4 в 23 подрайон на гр.Варна при описаните в акта граници.

В кадастралната карта на гр.Варна имотът с административен адрес гр.Варна, ул."Мир"№ *, ПИ с идентификатор №  10135.2555.318 е с площ 1305 кв.м.и за него е съставен АОС № 7886/12.08.2014 год. с основание чл.2 в вр. § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.

Безспорно е по делото, че имот с ид. № 10135.2555.318 е идентичен с част от бивш ПИ 3009 по КП от 1956г. на м."Чаира” 23-ти м.р., гр.Варна.

С протокол № 5/25.11.1960 год. е извършено отчуждаване на 667 кв.м. ид.части от имот пл. №3009, кв.977 с отреждане за улица.

С протоколно решение № 7/32 от 28.06.1967 год. на ИК на ГНС - гр.Варна е извършено последващо отчуждаване на част, представляваща площ около 2000 кв.м. ид. части от имот пл.№ 3009 (бивши парцели XIII, XIV и XV) по плана на 23-ти м.р. на гр.Варна за реализация на жилищни блокове за ведомствено жилищно строителство. Като собственик на имота при двете отчуждавания е  посочен Х.Ф.Д., който е обезщетен парично.

Приложен е оценителен протокол от 11.08.1973 год. за отчуждаване на 172 кв.м. ид. части от имот пл.№ 3009 за мероприятие „озеленяване в 23-ти п.р." от собственици Р.Г.Р. и М.Р.Р., които са обезщетени парично и е съставен АДС № 12558/24.06.1975 год.

Със заявление вх.№ Р-1045/30.07.1992г. ищцата, в качеството й на собственик на 700 кв.м. ид. части от 3094 кв.м. от имот пл.№ 3009 е поискала отмяна на извършеното отчуждване, по което с решение № 597/28.09.1992 г. на Кмета на Община Варна, потвърдено от ВОС на 09.07.1993 год. по гр. дело № 2128/1992г., е постановен отказ.

Прието е заключение на назначената СТЕ - кредитирано от съда и неоспорено от страните, в което е извършено проследяване на извършените през годините отчуждителни мероприятия и изработването на кадастрални и регулационни планове и са изготвени комбинирани скици; събрани са гласни доказателства.

Предвид заявените в исковата молба две придобивни основания - чрез правна сделка за 700 кв. м. ид. ч. и по наследство за останалата част и алтернативно – изтекла придобивна давност от 1977 год., до  предявяването на иска, съдът е обсъдил събраните доксазателства и въз основа на правилно установената фактическа обстановка, е направил  извод за частична основателност на иска.

Безспорно е по делото придобиването от ищцата на право на собственост върху 700 кв.м. от процесния недвижим имот с н.акт № 126, том.VІІ, дело № 3032/26.06.1971 год. Нотариалния акт е със обвързващата доказателствена тай като не е оспорен по реда на чл. 179, ал. 1 ГПК.

С оглед наличието но даказателства за извършено отчуждаване от ищцата след 11.08.1973 год. на 86 кв.м., за които е съставен акт за собственост и отчуждаването не е отменено, следва извод, че правото й на собственост  върху имота е в размер на 614 км.м.идеални части.

Доказателства за отчуждаването на целия имот не са представени. По делото е установено наличието на отчуждителни процедури по ЗПИНМ и ЗТСУ, като отчуждени от имот пл.№ 3009, целият с площ 5 760 кв.м. са 2 839 кв.м., а за останалата част липсват отчуждителни процедури.

Ищцата се легитимира като собственик на 614 кв.м. метра идеални части от процесния имот, придобити с нот.акт № 126, т.8, дело № 3032/1971 год., до който размер претенцията й е доказана.

Доказателства за придобиване по наследство на разликата до претендираните 1305 кв.м. не са представени - не е установено наследотелят на ищцата Р.Г.Р., починал на 25.03.1977 год. да е придобил приживе право на собственост, което след неговата смърт да бъде наследено от ищцата; не е доказано правопрпиемство между него и лицата, посочени в Крепостния акт № 357/1896 год.

Правилен и извода на съда, че не е доказано непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано владение, осъществявано от ищцата в продължение на 10 години. Събраните гласни доказателства не установяват как ищцата трайно необезпокоявано и в продължение на повече от 10 години е владяла процесния имот, поради което правилно искът е отхвърлен за разликата до предявания размер.

Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                                      Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1223/14.07.2017 г. по гр.д.№ 2111/16 г. на Окръжен съд – Варна в отхвърлителната му част. В необжалваната му част, решението е влязло в сила.

Решението може дабъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.