РЕШЕНИЕ

25

гр. Варна, _25_.02.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд - гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия Христова,

въззивно гражданско дело 54 по описа за 2016-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по чл. 274, вр. чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на И.С.В., срещу решение 358/19.11.2015 год. на Добричкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 471/2015 год. само в частите, с които окръжният съд след отмяната на разпределението по Протокол от 11.05.2015 г. на ЧСИ Сл. С., рег. № 739 и изготвянето на ново разпределение, не е включил в т. 1 сумата от 197.45 лв., от които 120 лв. – такси по изпълнението и 77.45 лв. – други разноски по изпълнителното производство, както и по т. 3, в която съдът е определил сума за разпределение в полза на жалбоподателката в размер на 1 189.11 лв. – законна лихва върху главницата от 4 822 лв. за периода от 11.07.2011 год. до 11.05.2015 год. вместо тази, посочена в заключението на вещото лице от 1 891.11 лв.

В жалбата се излагат мотиви за необоснованост на решението в обжалваните части, като конкретно по отношение на т. 3 от изготвеното от съда разпределение, се навеждат съображения, че не е налице очевидна фактическа грешка /доколкото в мотивите е посочена сумата от 189.11 лв./, а в диспозитива – 1 189.11 лв., поради което се приема, че решението като неправилно следва да се отмени и постанови друго, като бъдат включени посочените от жалбоподателя суми, а досежно присъдената сума като законна лихва, според жалбоподателя, следва да се присъди от 11.07.2011 год. до датата на постановяване на съответното съдебно решение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещните страни – длъжниците В.С.Д. и С.В.Д..

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу акт, подлежащ на обжалване в рамките на установения преклузивен срок. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът съобрази следното: Предмет на разглеждане са само релевираните в жалбата оплаквания за невключени суми в разпределението, изготвено от ДОС, на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269 от ГПК.

Видно от мотивната част на обжалваното решение, ДОС е присъдил в полза на първоначалния взискател и настоящ жалбоподател И.С.В. сума от 156 лв., представляваща разноски по първото изпълнително дело № 226/11 год. по описа на ЧСИ Л. Т.и 448.20 лв., представляващи разноски по второто изпълнително дело по описа на С. С. – 448.20 лв., или обща сума от 604.20 лв.

В заключението си /л. 72 от делото/ вещото лице е посочило, че взискателят е изплатил суми от: 75.45 лв., посочени като „разноски” и 2 лв. - банкова такса от /за превода от 1 000 лв./, т. е. общо 77.45 лв. /претендираната от жалбоподателя като невключена сума/, но доказателства за тези суми не са налични по делото, поради което правилно окръжнят съд не ги е включил в изготвеното разпределение.

Досежно т. 3 от разпределението, действително е налице несъответствие между посочената от вещото лице (1 891.11 лв.) и присъдената от ДОС (1 189.11 лв.) дължима законна лихва върху главницата от 4 822 лв. за периода от 11.07.2011 год. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) – до 11.05.2015 год. (датата на изготвяне на разпределението от ЧСИ), като не може да се приеме, че се касае до очевидна фактическа грешка, доколкото в мотивите на съдебния акт е посочена сума от 189.11 лв., респ. не се касае до разминаване между формираната воля на съда и техническото и изписване в диспозитива на решението по смисъла на чл. 247 от ГПК, поради което касае правилността на съдебния акт.

С оглед гореизложеното обжалваното решение в посочената част следва да се отмени, като се посочи, че в т. 3 от разпределението законната лихва (от 11.07.2011 год. до 11.05.2015 год.) е в размер на 1 891.11 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за присъждане на законната лихва от 11.07.2011 год., но не до 11.05.2015 год., а до постановяване на решението на ДОС, тъй като предмет на делото е законосъобразността на извършеното действие на съдебния изпълнител /извършеното разпределение/, обективирано в Протокол от 11.05.2015 г., поради което ДОС не може да излезе извън предмета на делото и да постанови нещо в повече.

Съобразно чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а съобразно чл. 81 ГПК следва да се присъдят разноски за тази инстанция, съобразно с уважената част от жалбата, в полза на И.С.В., в размер на 84 лв., дължими от С.В.Д., и В.С.Д., поравно.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде частично отменено. Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение 358 от 19.11.2015 год. на Добричкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 471/2015 год. в частта по т. 3 от изготвеното разпределение, касаещо законните лихви за периода от 11.07.2011 год. до 11.05.2015 год. от 1 189.11 лв.,

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ подлежащата на разпределение сума от 9 693.99 лв. по т. 3 от разпределението – на взискателя И.С.В.: законни лихви за периода от 11.07.2011 год. до 11.05.2015 год. върху главницата от 4 822 лв. в размер на 1 891.11 (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и единадесет стотинки) лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение 358 от 19.11.2015 год. на Добричкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 471/2015 год. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С.В.Д., ЕГН **********,***, и В.С.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.С.В., ЕГН **********,*** разноски за настоящата инстанция в размер на 84 лв., съобразно с уважената част от жалбата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: