Р Е Ш Е Н И Е

171

гр.Варна, 19.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№540/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Н.Ф. чрез процесуалния му представител адв.Х. Х. против решение №1495/21.08.2018г., постановено по гр.д.№732/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от Н.Ф. против М.В.П. иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.240 от ЗЗД с цена на иска 88 881 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.04.2018г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.86 от ЗЗД, по твърдението, че се дължат на основание развален договор за заем № 20/15 от 20.08.2015г. и Погасителен план към този договор с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№4943 на нотариус № 224 с район на действие ВРС.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендира се присъждането на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият М.В.П. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК  чрез процесуалния си представител адв.И.З. и в хода на производството поддържа становище за нейната неоснователност и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Н.Ф. излага, че по силата на договор за кредит №20/15 от 20.08.2015г. в качеството му на кредитор предоставил на ответника М.В.П. в качеството му на кредитополучател сумата от 100 000 евро за закупуване от ответника на недвижим имот с цел задоволяване на жилищните му нужди.Кредитът е предоставен за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояването му, като за предоставената услуга ответникът е следвало да заплаща на ищеца лихва в размер на 4, 5 % годишно.С приложение №1 към договора страните са договорили погасителен план, съгласно който ответникът е следвало ежемесечно на първо число за всеки от 120-те месеца да превежда по посочена сметка сумата от 1 036, 38 евро.Кредитът е предоставен с банков превод, извършен на 24.08.2015г.Ответникът е заплащал суми по договора до 28.10.2016г. /макар и не съгласно уговорените в плана дати и суми/, след която дата преустановил всякакви плащания, като към нея е бил в забава за сумата от 3 391, 39 евро. Въпреки многократно даваните устни обещания от края на 2016г. и през 2017г., че ще заплати пропуснатите съгласно погасителния план суми, ответникът не е запла -щал суми за погасяване на кредита.Предвид горното на 01.02.2018г. ищецът му изпратил нотариална покана, в която е посочил, че ответникът е в забава към дата - та на поканата за сумата от 17 899, 71 евро, даден му е четиринадесет дневен срок да заплати тази сума и му е указано изрично, че при незаплащането й ищецът ще счита сключения между страните договор за развален.В дадения срок и впослед -ствие ответникът не изпълнил задължението си.Предвид изложеното поддържа, че сключеният между страните договор за кредит е развален по реда на чл.87 от ЗЗД, съответно страните не са обвързани от него.Предвид обратното действие на развалянето се дължи връщане на даденото по договора, поради което претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 88 881, 07 евро, дължима на отпаднало основание - развален по вина на ответника договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане.  

Ответникът М.В.П. в депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД като сключен в противоречие със закона - чл.3а от ЗКИ, съгласно който за извършване на дейности по чл.2, ал.2, т.6, 7 и 12 и чл.3, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗКИ по занятие е необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него. Процесният договор съставлява вид банкова дейност, като ищецът е сключил тази сделка по занятие/чрез контролирани от него юридически лица е сключвал и други подобни договори, вкл. с ищеца договор от 01.10.2014г. за сумата от 30 000 евро при уговорена 4, 5% годишна лихва/, без да е вписан в публичния регистър на БНБ и да разполага с лиценз за тази дейност.Предвид нищожността на сключения договор, същият не би могъл да бъде развалян по реда на чл.87 от ЗЗД, съответно отправената покана не е породила соченото от ищеца действие.В условие на евентуалност, ако горното възражение се приеме за неоснователно, поддържа, че изявлението за разваляне не е породило действие, т.к. неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.Ответникът е дължал 100 000 евро главница и 12 437, 18 евро лихва или общо 112 437, 18 евро.Неизпъл - нената част от задължението съгласно отправената нотариална покана възлиза на 17 899, 71 евро, която не надвишава 1/5 от цялото вземане, предвид което и следва да се счете за незначителна, поради което с отправеното изявление договорът между страните не е бил развален, съответно предявеният иск за връщане на сумата на отпаднало основание се явява неоснователен.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Между страните е сключен договор за кредит №20/15 от 20.08.2015г. с нотари -ално заверени на същата дата подписи с рег.№4942 на нотариус с рег.№224, съгласно който Н.Ф. в качеството му на кредитор предоставя на М.П. в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 100 000 евро за покупка на подробно индивидуализирания в договора недвижим имот.Срокът за изплащане на кредита е 120 месеца.Същият се усвоява еднократно чрез посочена разплащателна сметка.За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер на 4, 5% годишно, считано от датата на усвояване на кредита.Датата за изплащане на месечните вноски, включващи главница и лихви, е 1-во число на всеки от 120-те месеца.Вноските са в размерите, посочени в план за погасяване в приложение №1 към договора /последното с нотариално заверени подписи с рег.№4943 на нотариус с рег.№224/, а именно всяка от по 1 036, 38 евро за срок от 10 години, с посочено отделно размери на погасявани лихва и главница с всяка една от внос -ките.Предвидено е кредитът да се обезпечи с договорна ипотека върху два имота /този, за закупуването на който се предоставя кредитът, и втори имот, вече собстве- ност на длъжника/.Предвидено е, че заемът ще се погасява съгласно плана за погасяване в приложение №1.

Кредитът е отпуснат с нареждане за валутен превод от 24.08.2015г. на сумата от 100 000 евро с посочено основание „договор за заем от 20.08.2015г.” по посочената в договора разплащателна сметка на кредитополучателя.

За обезпечение вземането на кредитодателя кредитополучателят е учредил с н.а.№173/02.12.2015г. договорна ипотека върху недвижимия имот, за закупуването на който е бил сключен договорът от 20.08.2015г./закупен на 07.10.2015г./.

Между страните не е спорно обстоятелството, че въззиваемият е заплащал вноски за погасяването на кредита до 28.10.2016г., до която дата е погасил сумата от 11 118, 93 евро, след която датата е преустановил плащанията.Не е спорно и, че е получил на 15.03.2018г. нотариална покана рег.№428/01.02.2018г. на нотариус с рег.№537, с която въззивникът го е уведомил, че към 01.02.2018г. задълженията по договора за кредит възлизат на 17 899, 71 евро.Поканен е в 14 дневен срок да изпълни задължението си като заплати горепосочената сума.Посочено е, че, ако в дадения срок не заплати дължимата сума от 17 899, 71 евро, ще бъде прието, че е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора и същият ще се счита за развален по вина на длъжника.  

Тълкувайки волята на страните по така сключения между тях договор по реда, указан в чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че по същество насрещните им волеизявле -ния са били насочени към сключване на договор за кредит, а не на договор за заем. Така защото е видно, че на 20.08.2015г. Н.Ф. се е задължил да предостави на М.П. кредит в размер на 100 000 евро, който ще преведе по посочената сметка в „Българо-Американска Кредитна Банка”АД с титуляр М.П., целта на предоставяне на кредита е за закупуване на посочения в договора недвижим имот/закупен в последствие със сумата от кредита/, кредитополучателят се е задължил да заплаща уговорената лихва по кредита в размер на 4, 5% годишно, както и да върне главницата, ведно с лихвата, в уговорените в погасителния план срокове, предвидено е обезпечение на кредита с договорна ипотека, каквато и е учредена впоследствие.От своя страна договорът за кредит е формален, двустранен, кон -сенсуален, винаги възмезден, сключван за определена цел и обезпечен.Тези него -ви характеристики съществено го отличават от договора за заем за потребление, който е винаги едностранен - възникват задължения единствено за заемателя и реален - счита се за сключен не при постигане на съгласие, а едва когато въз основа на такова съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя, не е предвидена форма да действителност, поначало е безвъзмезден, но няма пречка да се уговори възнаграждение за заемодателя под формата на лихви, като за уговарянето само на това възнаграждение е предвидена форма за действителност.От своя страна дейността по предоставяне на кредити, банкови или не, по занятие подлежи на лицензионен, съответно регистрационен режим съгласно ЗКИ, като банков кредит може да отпуска само кредитор банка/кредитна институ -ция/, притежаваща необходимия лиценз и отпускаща кредити с набрани средства от публично привличане на влогове, а небанков кредит лице, което е финансова инс -титуция по см. на чл.3 от ЗКИ и отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, т.е. със собствени средства на кредитодателя, които финансови институции подлежат на регистрационен режим на осн. чл.3а от ЗКИ.Режимите засягат сключването на този вид кредити по занятие.В производството не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че въззивникът е сключвал в лично качество и други договори за кредит освен процесния.Независимо от горното, обаче като физическо лице и не в рамките на своята професионална или търговска дейност, видно от действащите разпоредби на чл.430 от ТЗ, чл.240 от ЗЗД и чл.4 от ЗПК в съответните им редакции към момента на сключване на договора, същият е можел да сключи договор за заем, а не договор за кредит със съответните му горепосочени характеристики.В случая, обаче би могло да са направи основателното предположение, че страните са имали общата воля сумата да се предаде от въззивника в собственост на въззи -ваемия в заем, а последният се е съгласил да му върне заетата сума в посочените срокове.Осъществени са съществените признаци на една действителна сделка, годна да породи правно действие и чийто правни последици се желаят от страните, а именно договор за заем.Налице са условията за конверсия на така сключения договор за кредит в договор за заем.Предвид горното и съдът приема, че страните са обвързани от действителен договор за заем за сумата от 100 000 евро, сключен с предаване на сумата на 24.08.2015г., която подлежи на връщане в уговорените срокове.Безспорно въззиваемият към и след 28.10.2016г. е в неизпълнение на поетото задължение за връщане на заема със съответните погасителни вноски в сроковете, уговорени в  погасителния план.Договорът за заем обаче е едностранен договор и като такъв не подлежи на разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД, видно от цитираната разпоредба, приложима само за двустранните договори.С оглед горното и съдът приема, че отправеното волеизявление от въззивника, получено от въззиваемия на 15.03.2018г., не би могло да развали по реда на чл.87 от ЗЗД облигационната връзка между страните и съответно поради обратното действие на развалянето да се дължи връщане на даденото по договора като дадено на отпаднало основание на осн. чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД.Облигационната връзка и понастоящем обвързва страните и въззиваемият дължи връщане на осн. чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД на вноските с настъпил падеж, но подобен иск не е предя -вен.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неосновате -лен и следва да бъде отхвърлен.Предвид съвпадане крайните изводи на насто -ящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни раз -носки, представляващи адв.възнаграждение в размер на 5 745лв., заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018г.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1495/21.08.2018г., постановено по гр.д.№732/18г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Н.Ф., роден на ***г., гражданин на Германия, с паспорт №С2СТМ7GZC, издаден на 17.11.2016г., п.а. Германия, гр.Оснабрук, ул. ”Хезелкамп”№**, да заплати на М.В.П., ЕГН **********,*** сумата от 5 745лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: