Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

213

гр.Варна, 08.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 19.11.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПEТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 541/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от В.Н.В. *** процесуалния му представител адв. С.Н. *** срещу решение № 1126/18.07.2014 год по гр.д. № 2044/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него срещу О.Е.Т. *** иск с правно осн. 45 във вр. с чл. 51 ал.3 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв в резултат от настъпили усложнения в здравословното състояние, намиращи се в причинна връзка с увреждането, причинено от ответника, за което последният е признат за виновен по НОХД № 16/2009 год на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва от датата на деликта – 27.06.2008 год до окончателното изплащане на главницата, както и по отношение на присъдените разноски. По съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, довели до незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения иск бъде изцяло уважен с произтичащите от това законни последици, вкл. присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпили са писмени отговори от ответника О.Е.Т. и подпомагащата страна „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, в които са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

С присъда по НОХД № 16/2009 год на Окръжен съд Варна, влязла в сила на 30.11.2009 год ответникът е признат за виновен в това, че на 27.06.2008 год на автомагистрала „Хемус” при управление на лек автомобил „Хюндай” с рег.№ СА 8899 ММ е причинил смъртта на две лица и средни телесни повреди на други шест лица, сред които е и ищецът.

Уврежданията, които ищецът е получил в резултат от пътно-транспортното произшествие са установени с експертно решение № 3432/30.09.2009 год, издадено от МБАЛ”Св.Марина” ЕАД гр.Варна, и се изразяват в следното: счупване на първи лумбален прешлен с разместване на костните фрагменти, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и компресия на гръбначния мозък на ниво първи лумбален прешлен, долна вяла пареза на долните крайници вследствие компресията на гръбначния мозък, счупване-изкълчване (тип Галиаци) на дясната лъчева кост, счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица, разкъсване, изкълчване и разтягане на връзки на лявата колянна става до степен на пълна колянна нестабилност, избиване на множество зъби- 20 на брой, частична инконтиненция на тазовите резервоари в резултат от компресията на гръбначния мозък и на коренчеви нерви на нивото на счупения първи поясен прешлен.

Ищецът е претърпял множество оперативни интервенции, които се установяват от приложените епикризи, но състоянието му не се подобрило, поради което е бил освидетелстван за първи път от ТЕЛК при МБАЛ”Св.Марина” ЕАД гр.Варна с експертно решение № 3432/30.09.2009 год и му била определена 74% загуба на работоспособността.

На тази база с оглед вида и степента на уврежданията към датата на първото инвалидизиране, ищецът сключил на 22.12.2009 год споразумение с „ДЗИ-Общо застраховане” АД по силата на което бил обезщетен за претърпените неимуществени вреди в размер на 55000 лв.

Въпреки проведеното лечение състоянието на ищеца продължило да се влошава. За изясняване на тези обстоятелства по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, която е констатирала следното:

Тежките травматични увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие, са причинили на пострадалия трайни затруднения в движенията на тялото, десния горен крайник и долните крайници, с продължаваща частична инконтиненция на тазовите резервоари. Прогресията на отпадната неврологична симптоматика на долните крайници в значителна степен затруднява двигателната активност. За затрудненията на движенията на десния горен крайник и долните крайници от значение са контрактурите на дясната гривнена става и на коленните стави, които са проява на развили се посттравматични усложнения и са необратими. Тези усложнения са в причинна връзка с увреждането и настъпването им не е могло да се избегне въпреки адекватно проведеното лечение. Възможността за облекчаване на болките и страданията чрез рехабилитация в случая е била изключена по причини, дължащи се именно на тежкото състояние на пострадалия, което не е позволявало предприемането на такава последваща терапия.  

Влошаването на здравословното състояние в сравнение с първоначалното увреждане е установено и от двете последващи освидетелствания, съответно с експертно решение № 2631/19.07.2010 год и експертно решение № 02541/19.06.2013 год, с последното от които на ищеца е определена  100% загуба на трудоспособността.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

С оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, дадено с ППВС № 4/1975, което не е изгубило значението си и днес, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и при промяна на работоспособността на увредения, когато това е във връзка с причинените вреди. Обезщетение се дължи и в случаите на спогодба между увредения и застрахователя за всички вреди, които са настъпили по-късно, намират се в причинна връзка с увреждането и не са били обхванати от споразумението. Фактите, установени по делото, показват именно това. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано в чл. 51 ал.3 от ЗЗД, представлява нов юридически факт, от който се поражда и вземането за обезщетение при ексцес.

Изводите на първоинстанционния съд са необосновани и са в противоречие със събраните по делото доказателства. Непровеждането на рехабилитация не е причина за настъпилите усложнения, а е била невъзможна именно поради тези усложнения, които са безспорен факт.

Що се отнася до размера на обезщетението, настоящият състав като съобрази дългия период, през който ищецът е търпял болки и страдания, включително и за времето след постигнатото споразумение със застрахователя, както и обстоятелството, че той е млад човек в активна възраст, но е лишен на 100% от своята работоспособност, и то завинаги намира, че обезщетение в размер на 50000 лв удовлетворява изискването за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД по отношение неимуществените вреди, настъпили в резултат от влошаване на здравословното му състояние след увреждането до настоящия момент.

С оглед горното постановеното решение следва да бъде изцяло отменено, а вместо него- постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до размер на 50000 лв.

На осн. чл. 84 ал.3 от ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжникът изпада в забава без покана, което означава, че дължи законна лихва от датата на увреждането. В случая за начална дата на забавата предвид основанието на иска по чл. 51 ал.3 от ЗЗД следва да се приеме моментът, в който е настъпил правопораждащия факт - влошаването на здравето, установено с решение № 2631/19.07.2010 год.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат разноските за двете инстанции в размер на 3900 лв, представляващи заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения.

Поради това, че делото е решено в полза на лице, освободено от държавни такси по силата на чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК, и на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на Апелативен съд Варна дължимите държавни такси по иска и по жалбата в размер на 3000 лв съобразно с уважената част от иска.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 1126/18.07.2014 год по гр.д. № 2044/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

ОСЪЖДА О.Е.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, при участието на „ДЗИ-Общо застраховане” АД София като трето лице-помагач на ответника, да заплати на В.Н.В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Провадия, обл.Варна, кв.”Север” бл.11 вх.А ет.2 ап.6 сумата 50000 лв (петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за промяна в работоспособността – влошаване на здравословното състояние, установено с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ”Св.Марина” ЕАД гр.Варна № 2631/19.07.2010 год и намиращо се в причинна връзка с увреждането, причинено при пътно-транспортно произшествие на 27.06.2008 год, на осн. чл. 51 ал.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2010 год до окончателното й изплащане, както и разноските за двете инстанции в размер на 3900 лв.

ОСЪЖДА О.Е.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 3000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)