О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

724/19.11.2019

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19. 11.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№541/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две частни жалби, а именно частна жалба, подадена от К. И. И., и частна жалба, подадена от „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София чрез процесуалния му представител ю.к. И.Ц., двете против определение №2588/30.08.2019г., поста - новено по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е спряно производството по делото до приключване на изп.д.№20123110400147 по описа на СИС при ВРС, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.В първата жалба се твърди, че определението е недо -пустимо, т.к. съдът го е постановил, след като преди това е постановил друго опреде- ление, с което е оставил без уважение искането на ищците за спиране на произ - водство и впоследствие, без първото определение да бъде отменено, е постановил процесното определение, с което е спрял производството и то се явява недопустимо, т.к. са налице два противоречиви акта по едно и също искане, поради което се претендира обжалваното определение да бъде обезсилено.В условие на евентуал - ност се твърди, че определението е неправилно по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстан - ционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.Във втората жалба се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Въззиваемите К.Д.К. и Ж.С.К. в депозирания отговор по първата жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез проце -суалния им представител адв.Б.Б. поддържат становище за нейната неоснова- телност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.По втората жалба, редовно уведомени, не са депозирали отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Кънчо Ицков Ицков е депозирал в срок отговор по частната жалба, подадена от третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, в който поддържа становище за нейната основателност.

Третото лице помагач М.С.Т., редовно уведомено, не е депози - рало отговори по двете жалби в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частните жалби са подадени в срок, от процесуално легитимирани страни и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.

Производството по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -  вения от К.Д.К. и Ж.С.К. против нота -риус К. И. И., рег.№572, район на действие РС-Варна, иск с пр.осн. чл.73, ал.1 от ЗННД, вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 42 675, 40лв., представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди от неиз -пълнение задълженията на ответника по чл.25, ал.1 от ЗННД в хода на нотариалното производство по сключването на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №185, том ІІІ, вх.регистър №15011, дело №474 от 31.10.2013г., досежно продадената от М.С.Т. на К.Д.К. и Ж.С.К. ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.”Рали Мавридов”№7, вх.7, ет.6, ап.35, а именно без фактически да бъде извършена проверка относно липсата на тежести върху имота към момента на сделката от ответника досежно партидата на М.Т. устно уверение от него на ищците, че такива тежести няма вписани.

В исковата молба се излага, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№185/13г. на нотариус с рег.№572, ищцата К. Д. . К. закупила по време на брака си с ищеца Ж.С.К. от С. В. К. и М. Ж. К. собствената им в условия на СИО ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.”Рали Мавридов”№7, вх.7, ет.6, ап. 35 и от М.С.Т., представлявана по сделката от С. В. К., собствената й ½ ид.ч. от същия недвижим имот.Преди сключване на договора поискала от нотариус с рег.№572 И. К. проверка относно липсата на тежести върху имота.Ответникът я уверил устно, че по справки от имотния регистър /вкл. представени по нотар.дело/ такива към момента на сделката не съществуват. Горното мотивирало ищцата да сключи договора, като му се доверила изцяло, знаейки, че той, като длъжностно лице и запознат със законите, следва да я насочва към правилното решение и, че, ако е имало някакви вписани тежести, той би я уведо -мил и напътил с оглед тези тежести да не купува имота или би й указал какви биха били последиците за нея като купувач.Първо н.а. бил подписан от нея като купувач и след това била платена обявената в сделката продажна цена от 70 000лв.В края на 2014г. след получаване на призовки от СИС при ВРС ищците узнали, че са закупили възбранен имот, предмет на принудително изпълнение по изп.дело, първоначално образувано 2009г. с наложена възбрана през 2012г. върху притежаваната тогава от длъжницата по изп.дело М.С.Т. ½ ид.ч. от недвижимия имот.Дългът на последната по изп.дело понастоящем възлиза на 89 670, 29лв.Имотът бил описан и ½ ид.ч. от него изнесена на публична продан за цена 42 675, 40лв., понастоящем обявена за нестанала поради неявяване на купувачи, но с подадена молба от взис -кателите за извършване на нова продан.С действията и бездействията си в хода на нотариалното производство ответникът не спазил задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗННД - не опазил правата и законните интереси на ищцата като страна в това производство, като въпреки отправеното искане не извършил необходимите справки за наличието на тежести върху имота, евент. извършил такива в непълен обем, поради което дължи обезщетение за вредите, които ищците търпят от изнасянето на имота на публична продан, последно за цена от 42 675, 40лв., в който размер са и вредите, за които претендират ответникът да бъде осъден да им заплати обезщете -ние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.10.2013г. до окончателното изплащане.     

По искане на ответника, направено с срока по чл.219, ал.1 от ГПК, са консти -туирани от ВОС с определение №237/21.01.2019г. като трети лица помагачи на негова страна лицата М.С.Т. и „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД.

Не се твърди от Кючукови, вкл. и при подаване на цитирания отговор на първата частна жалба, да е била осъществена публична продан в хода на производството по изп.д.№20123110400147 досежно ½ ид.ч. от недвижимия им имот, предмет на прину -дително изпълнение с оглед разпоредбата на чл.452, ал.2 от ГПК.Твърди се, обаче, че това е едно бъдещо събитие, което със сигурност ще настъпи.Дали настъпването на тези бъдещи вреди е бъдещо сигурно събитие, т.е. неизбежно такова, и какъв е установимият им размер касае основателността на предявения иск, а не неговата допустимост.Ако и обаче осъществяването на публична продан по цитираното дело да е релевантен факт, производството по гр.д.№2450/18г. не би могло да бъде спирано на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на изпълнителното дело. Цитираната норма изисква като задължителна предпоставка наличието на преюди -циално производство, образувано пред съд - без значение дали делото е гражданско, административно или наказателно, окончателният съдебен акт, по което ще е от зна -чение за правилното решаване на спора по спираното производство, докато изп.д. №20123110400147 не е дело /гражданско, административно или наказателно/, обра -зувано пред съд.Извън горното и следва да бъде повторено, че претенцията на ищците е за обезвреда на бъдещи вреди, които се твърди, че неизбежно ще настъпят като следствие неправомерните действия на ответника, което и същите следва да установяват в производството.

По изложените съображения съдът приема, че определението на ВОС като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдо -производствените действия.

Възраженията на К.Ицков за недопустимост на обжалвания акт са неосновател -ни.Независимо от предходен постановен акт от съда, с който е отказано по искане на страна спиране на производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, то това опреде -ление, като непопадащо в хипотезите на чл.274 от ГПК, а същевременно попадащо в хипотезата на чл.253 от ГПК, е с такъв характер, че няма процесуална пречка при предходен отказ/неподлежащ на самостоятелно обжалване/, да бъде постановено впоследствие определение за спиране на делото при наличието на предвидените в закона предпоставки.Нещо повече при наличие предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът е длъжен служебно да спре производството поради наличието на отрица -телна процесуална пречка за упражняване правото на иск - т.1 от ТР №1/17 от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС.  

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №2588/30.08.2019г., постановено по гр.д.№2450/18г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдо -производствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: