РЕШЕНИЕ

227

Гр. Варна, 23.12.2014 год.

 

В името на народа

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;     

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА ;

СЕКРЕТАР Ю.К.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гражданско дело № 542 по описа за 2014-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 129/16.05.2014 год. по гр.д. 166/2013 год. на ОС Добрич, подадена от И.К.Ш. и К.Н.И., с което са ОТХВЪРЛЕНИ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ ТЯХ ИСКОВЕ срещу „Левал” ООД, гр. Добрич, за заплащане на обезщетение за ползване на недвижими имоти – три силажни ями в стопански двор в с. Житен, община Генерал Тошево, за периода 22.07.2010 г. – 22.07.2013 г., в размер на 43974 лв., по чл. 59 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 6990,92 лв. , на осн. чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения по същество и е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в съотношението, в което са съединени.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пред ОС са предявени искове за сумата от 50 934,92 лв., от които 43974 лв. главница  и лихви от 6 990,92 лв., представляващи  обезщетение за лишаване от ползуването на собствения на ищците имот, три броя силажни ями с обща площ от 3 365 кв.м.,разположени в стопанския двор на с.Житен, община Генерал Тошево, за периода 22 юли 2010 година до 22 юли 2013 г., ведно с обезщетение за забава. Претендират се и съдебно деловодни разноски.

           Спорът е разгледан като търговски, като в срока по чл.376 от ГПК ответникът – ЮЛ, е представил отговор, с който оспорва  основателността на предявените искове.Прави възражение, че ищците не били собственици на имотите, за които претендирали обезщетение, а като несобственици -нямали такова право.

          Не се спори по делото,че страните са били обвързани от договор за наем по отношение на три броя силажни ями само в периода 2008-2009 г., разположени в стопанския двор на село Житен, община гр. Генерал Тошево, и че след изтичане на договора, силажните ями още  се владеят от ответното дружество.

          Видно от исковата молба,ищците обосновават исковата си претенция за заплащане на обезщетението за лишаване от правото им на   собственост, с издаденият в тяхна полза констативен нотариален акт № 9, т.ІІ, рег.№ 1257, д. №193/2008 г. на Нотариус № 176, както и нот.а. №62/11.02.2008 год. на нотариус №313 на НК, в копия на листи 16 и 17 от делото на ОС. Посоченото в актовете придобивно основание е придобивна давност, а писмено доказателство е представено  по първия акт - Фактура № 343/26.05.1994 г.,на 26.05.1994 г., с която И.Ш. е закупил от ТКСЗ в ликвидация с. Житен, като е платил с талони на правоимащите, силажохранилище и три броя силажни ями.

Активната мотериално-провна легитимация на ищците и въззивници като собственици на ползваните от ответното дружество имоти е оспорена с твърдения за привидност на придобивното основание, липса на осъществявано владение именно от ищците като физически лица.

По делото е представен и протокол на Ликвидацинния съвет на ТКЗС в ликвидация с. Житен за предаване на активи на Съвета на правоимащите от 20 юли 1995 г., в раздел „Сгради” на който  е записано, че се предават 3 броя силажовместилище, което опровергава твърдението за продажба на имотите на търг.

Представени са и копия от декларации на разпитаните в нотариалното производство свидетели пред РП гр. Ген. Тошево, с които не са се отказали от показанията си относно факта на владение на ищците в настоящия процес върху трите силажни ями. По делото е приложено и досъдебно производство № 147/2011 г., по което именно са направени тези писмени заявления.

Пред ОС са разпитани двама от свидетелите, дали показания пред нотариус, и още двама свидетели. От техните показания става ясно, че ямите са били във фактическа власт на Г-н Д.Ш. и на брат му И.Ш., който дошъл по-късно във връзка с съществяваната от тяхното общо дружество дейност – отглеждане на животни. Не се установява от свидетелските показания нито един елемент от фактическия състав на давностното владение като придобивен способ: нито фактическа власт изключително от И.Ш., нито период на владение от 10 години, нито намерение за своене. Единствената индиция за фактическа власт на И.Ш. над имота е оспорения и опреврган констативен нотариален акт, като начало на своенето, както и разходните документи за извършени подобрения в имота през 2009 год. Впоследствие, обаче, ответното дружество е отказало връщане на имота, с което установеното владение е прекъснато.

При липсата на доказано право на собственост у ищците върху използваната от ответниците вещ не може да се обоснове право на обезщетение за ползване на чужда вещ по чл.59 ЗЗД. При положение, че ищците не са доказали право на собственост по отношение на трите силажни ями, те не могат да докажат и обедняване за сметка на спестяване на разходи от страна на ответното дружество. Предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

  Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция не са претендирани и не се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/16.05.2014 год. по гр.д. 166/2013 год. на ОС Добрич.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: