Р Е Ш Е Н И Е   № 214

гр. Варна, 18.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 542 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Р. *** чрез адв. А..*** срещу решение № 246/08.07.2015г., постановено по гражданско дело № 816 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Добрич, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич” АД-гр.Добрич следните суми, присъдени в производство по искове на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 и сл., чл. 52 от ЗЗД, предявени от наследници на Е.О.Ч., б.ж. на гр. Каварна, срещу „МБАЛ-Добрич” АД-гр.Добрич като възложител на работа на д-р Д.Р.Р.-предмет на гр.д.№1240/2007г. на Добричкия окръжен съд, които суми в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по цитираното дело са били и изплатени от дружеството на горните наследници, както следва:

            - сума от 42 000 лв-част от главницата на обезщетението за неимуществени вреди, цялото в размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане; сума от 5 975,47 лв-част от обезщетението за забавено плащане на главницата от 45 000 лв., дължимо за периода от 27.12.2007 г. до 04.12.2008 г., цялото в размер на 6 475,47 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане; сума от 2 040 лв-част от съдебни разноски в общ размер от 2 540 лв., присъдени в производството по исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013г. до окончателното й изплащане, които суми са били изплатени от „МБАЛ-Добрич” АД на О.Ж.Ч.;

            -сума от 14 000 лв-част от главницата на обезщетението за неимуществени вреди, цялото в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане; сума от 1 658,50 лв-част от обезщетението за забавено плащане на главницата от 15 000 лв., дължимо за периода от 27.12.2007 г. до 04.12.2008 г., цялото в размер на 2 158,50 лв, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г., до окончателното й изплащане; сума от 2 040 лв-част от съдебни разноски в общ размер от 2 540 лв, присъдени в производството по исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане, които суми са били изплатени от „МБАЛ-Добрич” АД на Ж.О.Ч.,

            и въззивникът е осъден да заплати на ищеца следните суми на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: -сума от 12 938,93 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 42 000лв. в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010 г. до 18.10.2013 г.; -сума от 1 840,74 лв. -обезщетение за забавено плащане на главницата от 5 975,47лв. в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010г. до 18.10.2013 г.; -сума от 628,45 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 040лв. в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010г. до 18.10.2013г.; -сума от 4 313 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 14 000 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010г. до 18.10.2013г.; -сума от 510,76 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 658,50 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010 г. до 18.10.2013г.; -сума от 628,45 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 2040лв. в размер на законната лихва върху нея за периода от 18.10.2010 г. до 18.10.2013г.;

            и въззивникът е осъден да заплати на ищеца сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 5 737,43 лв /пет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 43 стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете.

            В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, произнесено при неправилно приложение на материалния закон и неправилно подведена правна квалификация на главните обективно кумулативно съединени искове. Счита се, че правилната квалификация на предявените искове е следвало да бъде такава по чл. 206, ал. 3 от КТ, а не по чл. 54 от ЗЗД /извеждат се аргументи от ППВС № 17/18.11.1963г./, тъй като ответникът е бил в трудово правоотношение с болницата и отговорността му следва е ограничената такава по КТ – до размера на вредата, но не повече от уговореното месечно възнаграждение. Счита се, че е неприложима хипотезата на чл. 203, ал. 2 от КТ, тъй като извършеното от ищеца престъпление е против трето лице, а не против работодателя. В тази връзка се поддържа тезата, че работникът, причинил вредите на третото лице, договаряло с работодателя, отговаря пред предприятието по реда на КТ, а не пред увреденото лице и в случая договорната отговорност изключва деликтната. Поддържа се още, че пострадалото лице е било в договорни отношения с болницата по предоставянето на услуги по лечение и медицинско обслужване срещу заплащане. И тъй като ответникът Р. вече е бил осъден за сумата от 6 000лв. по частично предявените кумулативно съединени искове на болницата, то и отговорността му вече е реализирана, тъй като тази сума надхвърля месечното му трудово възнаграждение. Сочи се, че неправилно решаващият ДОС е приел за недопустимо горното възражение, изхождайки от влязлото в сила решение между страните по частичните искове /гр.д. № 1614/09г. на ДРС/, тъй като настоящото производство е самостоятелно и ответникът има право да релевира всички възражения, които пък съдът следва да разгледа. Отделно от горното, неправилната правна квалификация на иска е довела и до отхвърляне на възражението на ответника за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност, с която се погасяват правата, произтичащи от КТ – чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Наведено е оплакване и против правилността на извода на ДОС досежно възражението на ответника за неточно извършено плащане от страна на болницата на наследниците на починалия пациент – плащането не е съобразно съдебно присъденото и съобразно молбата на самите кредитори. Присъденото обезщетение на наследниците е съобразено с настъпилото в хода на производството против болницата правоприемство в страната на ищеца и поради това част от присъдените суми са в условията на съсобственост. Разделяйки обаче сумите при извършване на плащането на 04.12.2008г., болницата е извършила неправомерно делба на придобитото по наследство вземане на наследниците на Р. Ч. Тази делба е нищожна и поради това тя не е годен юридически факт за ангажиране имуществената отговорност на ответника, тъй като плащането от болницата е неточно, без основание. Неправилно е приетото от съда според въззивника, че не следва да се произнася и по възражението му, че в тежест на ищеца е било да докаже вината на ответника за настъпването на вредоносния резултат. Счита се, че решението по чл. 78а от НК против ответника, не обвързва гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието, тъй като законодателят не приравнява правните последици на това решение с влязла в сила осъдителна присъда. В тази връзка въззивникът подробно излага аргументи и доводи защо счита, че не е доказано по делото, че именно той е извършител на вмененото му във вина деяние. Неправилно се счита приетото от ДОС, че направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на болницата, е неоснователно. Това възражение е направено от солидарния длъжник /ответника Р./ срещу другия солидарен длъжник – болницата, поради което не е ирелевантно, както е приел решаващият съд. Болницата чрез своите длъжностни лица е допринесла и то в пълен размер /100%/ за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е била създадена необходимата организация по заместване на отсъстващите лекари, както и по точното водене на медицинската документация /приведени са подробни аргументи във въззивната жалба в тази насока/. Освен това се навежда довода, че имуществена отговорност за болницата, а и за въззивника, не би била налице, ако самата болница беше сключила застраховка за професионална отговорност. Отделно се поддържа твърдението, че болницата не е упражнила правилно и изцяло процесуалните и материалните си права при воденето на процеса по в.гр.д. № 303/08г. на ВАпС, тъй като не е обжалвано решението по посоченото дело пред ВКС. Отправеното искане е да се отмени решението на ВОС в обжалваните му части и да се отхвърлят предявените против въззивника кумулативно съединени искове.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който същата е оспорена като неоснователна и недоказана. Изцяло са споделените правните съображения и изводи на първоинстанционния съд, поради което се претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноските за настоящата инстанция.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Безспорно е между страните, че през периода 24.09.2003г.- 03.10.2003г. между тях е съществувало трудово правоотношение като ответникът Р. е изпълнявал длъжността „лекар-ординатор” с място на работа „Хирургично отделение” на болницата. Това се установява и от представеното от ищеца лично трудово досие на ответника /л 181-449 от делото на ДОС/.

            Установено е по делото и страните не спорят, че с решение №3/27.04.2007 г. по НАХД № 615/2006 г. на Добричкия окръжен съд ответникът Д.Р.Р. е признат за виновен в това, че през периода 24.09.2003г.-30.09.2003г. като лекар-ординатор в хирургично отделение на „МБАЛ-Добрич” АД поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил правилата на добрата медицинска практика съгласно Медицински стандарт за хирургия, утвърден със заповед на МЗ №РД-0-109 от 18.03.2002 г., като не назначил адекватно и достатъчно по обем лечение; не извършил действия по уточняване на основното заболяване, неговото разпространение и ангажиране на съседни органи; не назначил провеждане на специализирани изследвания, насочени към установяване на основното заболяване и неговите усложнения; не провел консултации със специалисти от други специалности, насочени към уточняване на диагнозата; не включил в оперативна програма пострадалия, който бил с потвърдени показания за хирургична намеса и не предприел животоспасяваща намеса въпреки усложненото състояние на пострадалия след установяване на „гигантска язва”-чл.4.2.2.3 предоперативен период и чл.4.3,4.3.1 и 4.3.8-операции от МСХ, причинил смъртта на Е.О.Ч., настъпила на 03.10.2003 г.-престъпление по чл.123 ал.1 от НК. На основание чл.78а, ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК Р. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв, респ. на основание чл.78а ал.4 във вр. с чл.160 от НК същият е лишен от правото да упражнява професията „хирург” за срок от една година. С посоченото решение на ДОС по НАХД № 615/07г. подсъдимите д-р С. П. Ч. и д-р И.А.В. са били признати за невиновни по обвинения, идентични като предявеното против д-р Д.Р.. Решението на ДОС е потвърдено с окончателно решение от 16.10.2007 г. по ВНДОХ №227/2007 г. на Варненския апелативен съд по отношение на обвиняемия Д.Р.Р..

            Било е образувано гр.д.№1240/2007 г. на ДОС по предявените от наследниците на починалия пациент Е.О.Ч. /О.Ж.Ч. - баща и Р.Г.Д.-Ч. - майка/, починала в хода на производството и заместена на основание чл.120 от ГПК /отм./ от правоприемниците си О.Ж.Ч. и Ж.О.Ч./ искове срещу „МБАЛ-Добрич” АД по чл.49 от ЗЗД като главен ответник и против Д.Р.Р. по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД като евентуален ответник. С решение № 60/22.04.2008г. по горното дело главният ответник „МБАЛ-Добрич” АД е осъден в качеството му на възложител на работата на Д.Р., при изпълнение на която същият е причинил вредите, да заплати на основание чл. 52 вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД следните суми: на О.Ж.Ч. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.2007г. до окончателното й погасяване; на О.Ж.Ч.и Ж.О.Ч. като правоприемници на Р.Г.Д.-Ч., починала на 20.02.2008г., сумата от 30 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.2007 г. до окончателното й погасяване; на О.Ж.Ч. и Ж.О.Ч. сумата от 2 400 лв., представляваща разноски по делото пред първата инстанция, сумата от 1 340 лв. адвокатско възнаграждение. Това решение е било оставено в сила с решение №167/30.10.2008г. по в.гр.д.№303/2008г. по описа на ВАпС, което не е обжалвано и е влязло в сила на 18.12.2008г. С решението на въззивния съд болницата е осъдена да заплати на О.и Ж.Ч. разноски, сторени във въззивната инстанция, в размер на 1 340 лв. Поради уважаване на главните искове по чл.49 от ЗЗД срещу „МБАЛ-Добрич” АД, евентуалните искове срещу Д.Р. по чл.45 и сл. от ЗЗД не са били разгледани.

            Въз основа на решенията на ДОС и ВАпС по горецитираните дела близките на пострадалия Е.Ч. са се снабдили с изпълнителен лист от 14.11.2008 г. /лист 60 от делото на ДОС/ и с молба от 27.11.2008г. са го предявили на болницата, претендирайки плащане на дължимите суми /лист 62 от делото на ДОС/. С преводни нареждания от 04.12.2008г. /листи 63-68 от делото-виж и извлечение от сметката на „МБАЛ-Добрич” АД за 04.12.2008 г. в ТБ „Инвестбанк” АД-клон Добрич на лист 69/ от сметката на ищеца „МБАЛ-Добрич” АД са направени плащания, както следва: по сметка на О. Ж.Ч. сума от 45 000 лв главница по изпълнителен лист от 14.11.2008 г. по гр.д.№303/2008 г., 6 475,47 лв. - законна лихва по изпълнителен лист от 14.11.2008 г. по гр.д.№303/2008 г. и 2 540 лв. разноски по изпълнителен лист от 14.11.2008 г. по гр.д.№303/2008 г.; по сметка на Ж.О.Ч. сума от 15 000лв. главница по изпълнителен лист от 14.11.2008 г. по гр.д.№303/2008г., 2 158,50 лв. законна лихва по същия изпълнителен лист и 2 540 лв. разноски. С горните документи се удостоверява извършеното на дата 04.12.2008 г. реално изплащане от ищцовата болница на присъдените с решението по гр.д.№1240/2007 г. на ДОС дължими суми в полза на наследници на пострадалия Е.Ч.

            Между страните по делото е налице влязло в сила на 05.11.2012 г. решение по гр.д. 1614/2009г. на Добричкия районен съд,с което са уважени частични искове, предявени от „МБАЛ-Добрич” АД-гр.Добрич срещу Д.Р.Р. на основание чл. 54 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на болницата части от изплатените от същата в полза на О. и Ж.Ч. суми - главници, законни лихви и разноски /листи 70-75 от делото на ДОС/. Така Р. е осъден да заплати на ищцовото дружество сума от 6 000 лв /част от 73 713,97 лв/, платена от болницата въз основа на издадения изпълнителен лист от 14.11.2008г. от Апелативен съд-Варна по в.гр.д.№303/2008 г. и по гр. д. №1240/2007 г. по описа на ДОС,както следва: 3 000 лв.-част от главница за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв; 500 лв. - част от обезщетение за забава върху главница от 45 000 лв за периода от 27.12.2007г. до 04.12.2008 г.;500 лв-част от присъдени съдебни разноски в производството по чл.49 от ЗЗД в размер на 2 540 лв-всички суми,присъдени в производството по иск по чл.49 от ЗЗД и изплатени от „МБАЛ-Добрич” АД на О.Ж.Ч., ведно със законната лихва върху тези суми от 29.12.2008 г. до окончателното им изплащане; 1000лв. -част от главница за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв.; 500лв. -част от обезщетението за забава върху главницата от 15 000 лв за периода от 27.12.2007 г. до 04.12.2008 г.; 500лв. -част от присъдени съдебни разноски в производството по чл. 49 от ЗЗД в размер на 2 540лв. - всички суми, присъдени в производство по иск по чл. 49 от ЗЗД и изплатени от „МБАЛ-Добрич” АД на Ж.О.Ч., ведно със законната лихва върху тези суми от 29.12.2008г. до окончателното изплащане.

            Предмет на настоящото дело са исковете на болницата против ответника в останалата им част за горниците от вече присъдените по гр.д.№1614/2009 г. на ДРС суми до общия размер на дължимите вземания.

            Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено в обжалваните му от ответника части като на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като всички оплаквания на въззивника представляват оспорвания и възражения, идентични на релевираните с отговора на исковата молба, по които ДОС е изложил подробни съображения. Мотивите на първоинстанционния съд следва само да се допълнят и частично изменят със следните правни съображения на въззивната инстанция:

            По правната квалификация на иска.

            Приложимата материалноправна норма е тази на чл. 54 от ЗЗД и това произтича от чл. 203, ал. 2 от КТ, тъй като вредата, която е обезщетил работодателя на д-р Р., плащайки на увредените от него лица на осн. чл. 49 от ЗЗД, е причинена от последния в резултат на извършено престъпление, поради което отговорността на служителя спрямо неговия работодател се определя от гражданския закон, а това е ЗЗД. Именно в този смисъл е цитираното от въззивника ППВС № 17/18.11.1963г., което в изр. 5 на т. 6 посочва, че ако вредите са резултат на извършено престъпление от работника или служителя, макар и при изпълнение на възложената работа, отговорността по чл. 45 от ЗЗД не се изключва. Това изречение е спестено при цитирането на т. 6 от това постановление във въззивната жалба, което преди това действително посочва, че отговорността на работника или служителя, причинил вредите при изпълнение на възложената му работа на трето лице, договаряло с предприятието за изпълнение на тази работа, е тази по чл. 95 от КТ от 1951г. /ограничена имуществена отговорност/ и то само пред работодателя, не и пред увреденото лице, тъй като последното има право да търси вредите си на договорно основание от работодателя, с когото е договарял. И след като вредите, причинени на третото лице от ответника Р. са в резултат на престъпление, то и отговорността му е по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Аргумент за противно тълкуване не може да се извлече и от нормата на чл. 206, ал. 3 от КТ, тъй като тя касае пределите на отговорността на работника или служителя по регреса на работодателя, но когато е приложима хипотезата на ограничената имуществена отговорност – чл. 206, ал. 1 от КТ. Както се посочи и по-горе, приложимата в случая норма е на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД с оглед препращането с чл. 203, ал. 2 от КТ към гражданския закон, тъй като вредата е причинена в резултат на престъпление. В тази връзка и като неотносими към предмет на делото се явяват събраните доказателства относно това дали е било налице договорно отношение между починалото лице и болницата, както и относно размера на уговореното между работодателя и ответника месечно трудово възнаграждение, поради което и не следва да се обсъждат /това са заключенията на съдебно-счетоводните експертизи и доказателствата във връзка със здравното осигуряване на починалия/.

            По възражението за погасителна давност.

            След като приложим е гражданския закон и отговорността на ответника спрямо пострадалите е по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, то и приложимата погасителна давност за вземането за деликт е тази по чл. 110 от ЗЗД. Такава е давността и за регресното вземане на платилия обезщетението възложител на работата, който е бил осъден по чл. 49 от ЗЗД, като съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД тази обща 5-годишна давност започва да тече от момента на плащането /тогава е станало изискуемо регресното вземане/. Както се посочи и по-горе плащането е осъществено на 04.12.08г., а исковата претенция по настоящото дело е предявена на 21.10.13г. – преди изтичане на давностния срок.

            По значението на решението по чл. 78а от НК.

            Макар и в първото по делото с.з. на 17.03.2014г. ответникът чрез процесуалния си представител да е оттеглил възражението си, че решението по чл. 78а от НК не се приравнява по правни последици на влязлата в сила осъдителна присъда, то във въззивната жалба това възражение е било подновено. Съобразно т. 15 от ТР № 6/2012г., постановено на 06.11.2013г. от ОСГТК, решението по чл. 78а от НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда /и това следва да се изведе като извод не само в контекста на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, но и с оглед приложението на чл. 300 от ГПК/. За последното виж решение № 75/12.05.14г. по гр.д. № 733/12г. на ВКС, ІV г.о.

            При това положение по настоящото дело следва да се приеме за установено, че именно ответникът е извършил по непредпазливост противоправното деяние, причинило смъртта на Е.О.Ч., за което му е наложено административното наказание по цитираното по-горе НАХД № 615/2006г. на Добричкия окръжен съд.

            По възражението за причиняване на вредата от неколцина и необходимостта от редукция на отговорността на ответника съобразно чл. 127 от ЗЗД, респективно за освобождаването на ответника от отговорност поради причиняване на вредоносния резултат единствено от лошата организация на ищеца.

         Съгласно т. 14 от ППВС № 7/1959г., когато предприятието, учреждението или организацията, при които е на работа причинителят на вредата е заплатило по силата на чл. 49 ЗЗД обезщетение и е предявило иск по чл. 54 ЗЗД против виновния, последният може да възразява за наличността на вина и у други работници или служители на същото предприятие, учреждение или организация и да иска разпределяне на сумата по чл. 127 ЗЗД. Виновният за причиняването на вредата не може да прави такова възражение по предявения против него регресен иск, когато въпросът за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или решение по гражданско дело, в което е участвал той и отговорното по чл. 49 ЗЗД предприятие, учреждение или организация. /подчертаването на последното изречение е на съдията-докладчик по настоящото дело/. С т. 15 от ППВС № 4/30.12.1975г. е дадено разяснение на последната хипотеза на недопустимост на възражението за наличността на вина и у други работници за причиняването на вредите - ако искът на пострадалия е бил предявен против прекия причинител и отговорното по чл. 49 ЗЗД учреждение или организация, причинителят на вредата няма възможност да възразява, че освен него, и други лица, за които същото учреждение или организация носят отговорност по чл. 49 ЗЗД, са съпричинили увреждането, защото пред пострадалия по силата на чл. 53 ЗЗД той носи солидарна отговорност за пълния размер на обезщетението и защото по силата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД пострадалият не е задължен да предяви иск против всички лица, които солидарно му дължат обезщетение. В такива случаи не следва да се отказва на прекия причинител да възразява по предявения срещу него от организацията или учреждението обратен иск, че други лица, за които те носят отговорност по чл. 49 ЗЗД, са съпричинители на увреждането. Прекият причинител не може да прави такива възражения, когато по предявения срещу него и организацията или учреждението иск от пострадалия други лица, за които организацията или учреждението отговарят по чл. 49 ЗЗД, са встъпили като трети лица по реда на чл. 174 ГПК или са били привлечени по реда на чл. 175 ГПК, но само по въпросите, които са разрешени с влязло в сила решение. Така, ако такива трети лица са били конституирани по делото и с влязло в сила решение бъде признато, че те не са отговорни за увреждането, прекият причинител не може да възразява по предявения обратен иск за наличието на отговорност у тях. Същото важи и за случая, когато искът на пострадалия е бил предявен само срещу организацията или учреждението, а прекият причинител е встъпил или е бил привлечен като трето лице и по това дело бъде прието, че той е изключителният причинител на увреждането. Тези изводи произтичат от правилата по чл. 179 ГПК.

            В настоящия случай ответникът е признат за виновен в причиняването смъртта на Елин Черкезов, респективно неговата отговорност като деликвент е установена с влязла в сила присъда. Това означава, че е недопустимо по предявения в настоящото производство иск по чл. 54 от ЗЗД ответникът да възразява, че освен него, и други лица, за които ищцовото дружество носи отговорност по чл. 49 ЗЗД, са съпричинили увреждането. Поради тази причина и съдът не следва да обсъжда и доказателствата, събирани от първоинстанционния съд, досежно възражението, че поради неизпълнение на задълженията от изпълнителния директор на болницата към м.09-11.2003г. д-р Ж. К., от началника на отделението д-р М.П. и от зам. началника на отделението – д-р В.Д., е настъпила смъртта на посочения пациент – така уточнението, извършено с молба на л. 144-145, т. І от делото на ВОС /длъжностни характеристики на посочените лица, графици за дежурствата, история на заболяването на пострадалото лице и заключението на СМЕ/.

            В посочения по-горе смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК и поради това съставляващо също задължителна съдебна практика и цитирано по-горе решение № 75/12.05.2014г. по гр.д. № 733/2012г. на ВКС, ІV г.о.

            Отделно от горното, липсата на сключена застраховка за професионалната отговорност на лекуващите лекари в болницата за процесния период на 2003г. не обуславя извод за отпадане или намаляване на отговорността на делинквента за обезщетяване на причинените вреди.

            Не са ангажирани доказателства от ответника, установяващи симулативното или недобросъвестно водене на процеса по защитата срещу исковете по чл. 49 от ЗЗД, предявени от наследниците на починалото лице против „Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич” АД-гр.Добрич. Самото необжалване на решението на въззивната инстанция пред ВКС не е доказателство в тази насока, поради което и това възражение се явява неоснователно и поради това неразколебаващо извода за основателност на предявения по чл. 54 от ЗЗД иск.

            По оспорването относно плащането от ищеца като предпоставка за регресното му вземане по чл. 54 от ЗЗД.

            Ищцовото дружество е платило по банков път присъдените суми по отделни сметки на О.Ж.Ч. и Ж.О.Ч. На първия е превел присъдената му в лично качество сума от 30 000 лв и половината от присъдените в качеството му /заедно с Ж.Ч./ на правоприемник на Р.Г.Д.-Ч., починала в хода на делото, суми-обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв и обезщетение за забава. На втория ищецът е превел половината от присъдените в качеството му заедно с О.Ч. на правоприемник на Р.Г.Д.-Ч. суми-обезщетение за вреди от 15 000 лв и обезщетение за забава. На всеки от двамата ищцовата болница е превела половината от присъдените им общо разноски за двете съдебни инстанции. Така на О.Ж.Ч. е изплатена главница от 45 000 лв., а на Ж. О. Ч.-главница от 15 000 лв; съответно на О.Ч.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 45 000 лв в размер на 6 475,47 лв и на Ж. Ч.-законна лихва върху главницата от 15 000 лв в размер на 2 158,50 лв.На всеки от двамата кредитори са преведени по 2 540 лв-половината от присъдените им общо съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 5 080 лв /2 400 лв за първата инстанция,1 340 лв за въззивната инстанция и 1 340 лв адвокатско възнаграждение за първата инстанция/. Разделянето на посочените суми, дължими на О.и Ж.Ч. е съобразено с личните права на О.Ч. и наследствените права на О. и Ж. Ч. от наследството на починалата Р.Ч. /съобразно квотите, определени по чл. 9, ал. 1 от ЗН/. Задължението е делимо, съответно е на правата на кредиторите, поради което е точно изпълнено.

            И така, в случая се установиха всички предпоставки за уважаване на предявения против ответника иск по чл. 54 от ЗЗД за платеното от възложителя на увредените лица обезщетение за размерите над присъденото по частичните искове и до общия размер на платените суми като главници, законни лихви и разноски /тъй като отговорността на ответника е в пълен обем – до размера на всичко платено от възложителя/.

            Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 1200лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/08.07.15г., постановено по гр.д. № 816/13г. на Окръжен съд-Добрич, в частта му, с която Д.Р.Р. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич” АД-гр.Добрич следните суми, присъдени в производство по искове на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 и сл., чл. 52 от ЗЗД, предявени от наследници на Е.О.Ч., б.ж. на гр. Каварна, срещу „МБАЛ-Добрич” АД-гр.Добрич като възложител на работа на д-р Д.Р.Р. - предмет на гр.д.№1240/2007 г. на Добричкия окръжен съд, които суми в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по цитираното дело са и били изплатени от дружеството на горните наследници, както следва:

            - сума от 42 000 лв-част от главницата на обезщетението за неимуществени вреди, цялото в размер на 45 000 лв, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г., до окончателното й изплащане; сума от 5 975,47 лв-част от обезщетението за забавено плащане на главницата от 45 000 лв, дължимо за периода от 27.12.2007г. до 04.12.2008г.,цялото в размер на 6 475,47 лв,ведно със законната лихва върху претендираната сума,начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г.,до окончателното й изплащане; сума от 2 040 лв-част от съдебни разноски в общ размер от 2 540 лв,присъдени в производството по исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г., до окончателното й изплащане, които суми са били изплатени от „МБАЛ-Добрич” АД на О.Ж.Ч.;

            -сума от 14 000 лв-част от главницата на обезщетението за неимуществени вреди, цялото в размер на 15 000 лв, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г., до окончателното й изплащане; сума от 1 658,50 лв-част от обезщетението за забавено плащане на главницата от 15 000 лв, дължимо за периода от 27.12.2007 г. до 04.12.2008 г., цялото в размер на 2 158,50 лв, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г., до окончателното й изплащане; сума от 2 040 лв-част от съдебни разноски в общ размер от 2 540 лв, присъдени в производството по исковете по чл.49 от ЗЗД срещу ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху претендираната сума, начиная от датата на предявяване на исковете 21.10.2013 г., до окончателното й изплащане, които суми са били изплатени от „МБАЛ-Добрич” АД на Ж.О.Ч.,

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/08.07.15г., постановено по гр.д. № 816/13г. на Окръжен съд-Добрич, в частите му, с които Д.Р.Р. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич” АД-гр.Добрич следните суми на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД: сума от 12 938,93 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 42 000 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010 г. до 18.10.2013г., сума от 1 840,74 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 5 975,47 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010 г. до 18.10.2013 г.; сума от 628,45 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 040 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010 г. до 18.10.2013 г.; сума от 4 313 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 14000 лв. в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010 г. до 18.10.2013 г.; сума от 510,76 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 658,50 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.10.2010 г. до 18.10.2013 г.; сума от 628,45 лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 040 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 18.10.2010 г. до 18.10.2013г., както и в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца  съдебно-деловодни разноски в размер на 5 737,43 лв /пет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 43 стотинки/ съразмерно на уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА Д.Р.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич” АД-гр.Добрич сумата от 1200 /хиляда и двеста лева/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – разноски за въззивната инстанция.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: