ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

652

Гр.Варна, 03.12.2013 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на трети декември 2013 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

           Петя Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 543 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. №543/2013 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на К.Ян П., срещу определение № 2806/20.09.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2523/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№ 21851/25.10.2012 г. срещу отказа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718 от 16.10.2012 г. да бъде заличена вписаната възбрана върху имот в гр.Варна, ул.”Русе” №49, по изп.дело № 20117180400380 и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за уважаване на жалбата му срещу отказа на съдебния изпълнител за заличи възбраната. Изложил е съображения по същество, подобни на изложените в жалбата до окръжния съд, а именно: че изплатил задължението си изцяло и обезпечението следвало да бъде отменено; обезпечителната мярка не съответствала на обезпечителната нужда; длъжникът имал друго имущество, с което да гарантира задължението си; възбраненият имот бил прехвърлен на съпругата му в хода на изпълнителното дело в изпълнение на задължение по предбрачен договор и затова бил несеквестируем;

Насрещната страна е подала писмен  отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна и е молила за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е редовна. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело №20117180400380 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, образувано по молба на К.Г.С., въз основа на изп.лист от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 7583/2010г. на ВОС, издаден за събиране на парично задължение за издръжка към на детето Й.К.П.. Съдебният изпълнител е наложил обезпечителна мярка „възбрана” на недвижим имот на длъжника, вписана на 21.04.2011 г. В хода на изпълнителното производство, на 28.06.2011 г. имотът е бил прехвърлен на Елизабет П..

С молба от 03.08.2012 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да заличи възбраната върху имота, поради заплащане на задължението и липса на обезпечителна нужда, предвид наличието на достатъчно друго имущество. С постановление от 16.10.2012 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането, защото изпълнителното производство не било прекратено и не са налице условията на чл. 433, ал.2 ГПК.

 Отказът на съдебния изпълнител да заличи възбраната е бил обжалван пред окръжния съд, който е оставил жалбата без разглеждане, поради недопустимостта й.

В новия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/ е въведен т.н. „ексклузивен” подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.  Така поотделно са посочени действията, допустими за обжалване от взискател, длъжник, съпруг на длъжника, трето лице и лице, внесло задатък. Обжалването на всички останали действия и от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо.

Жалбоподателят има качеството на длъжник по изпълнителното дело, поради което същият може да обжалва действията на съдебния изпълнител в изрично посочените в разпоредбата на чл. 435, ал.2 и ал.3 ГПК хипотези и в преклузивния срок по чл. 436, ал.1 ГПК.

В случая, отказът на съдебния изпълнител да заличи възбраната не попада в нито една от визираните хипотези, поради което и жалбата срещу него е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от окръжния съд.

Не сме изправени пред хипотеза на насочване на изпълнението върху несеквестируем имот, цитирана от жалбоподателя в жалбата му, защото той не се позовава на възникнало в негова полза право /напротив, сочил е че притежава други имоти/, а на такова в полза на трето лице /приобретател на възбранения имот/, чиито права той не може да упражнява. Освен изложеното, обжалваното действие /отказ да се вдигне възбраната/ не е и такова по насочване на изпълнението, за да бъде приложима хипотезата на чл. 435, ал. 2, пр.2 ГПК. Липсват изобщо твърдения за отстраняването на длъжника от имота и за конкретно действие на съдебния изпълнител в тази насока, както и за обжалване на такова действие, за да има значение дали е надлежно уведомяването за изпълнението.

Останалите оплаквания в жалбата относно изпълнението на задължението по изпълнителното дело и несъразмерността на обезпечението, нямат отношение към въпроса за допустимостта на жалбата срещу действието на съдебния изпълнител и към обжалваното определение на окръжния съд и не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2806/20.09.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2523/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: