ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№766

_10_.11.2015 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _10_.11. през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д.543 по описа за 2015 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК /ДВ бр. 50/2015 год./, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Д.С. ВАСИЛЕВА, ЕГН **********,***, срещу определение № 249/27.08.2015 г. по ч.гр.д. 136/2015 год. на ОС ТЪРГОВИЩЕ, с което е не е прието възражението на Д.С. В срещу заповед за изпълнение на парично задължение №400 от 17.07.2013 год., постановена по ч.гр.д. 850/2013 год. на РС Търговище, като недопустима, като е оставена без разглеждане и жалбата й против същата заповед за изпълнение на парично задължение, като недопустима.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, изложени са подробни съображения за това. Посочено е, че годината на постановяване на определението предхожда завеждането на делото. Оспорва се изводът на съда, че г-жа Василева е съпруга на Л.Д., който бил неин брат. Основният довод по същество е, че към момента на съобщаване на заповедта на постоянния адрес на г-жа В, тя била с местопребиваване в чужбина и заповедта не й била връчена лично, което осуетило правото й на защита. Прави се довод, че съдът е следвало след проверка на постоянния й адрес да се снабди и с доказателства от Гранична полиция дали г-жа В. пребивава в страната. Направен и довод, че с определението съдът не се е произнесъл по възражението на Л.Д., неин солидарен длъжник.

Иска се отмяна на определението  и задължаване на РС Омуртаг да продължи съдопроизводствените действия.

Подаден е писмен отговор от Х.Б.Ю. и С.М.Ю., и двамата от с. Пластина, община Омуртаг, в който жалбата се оспорва.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Подадената ЧЖ е недопустима, като лишена от правен интерес.

Делото пред ОС е образувано по реда на чл. 423 ГПК, по подадено от Д. В възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение №400/17.07.2013 год., постановена по ч.гр.д. 850/2013 год. на РС Търговище.

Във възражението си Д. В. е твърдяла, че към момента на постановяване на заповедта местоживеенето й е бил в чужбина , поради което и е пропуснала срока за възражения по чл. 415 ГПК.

ОС не е приел възражението по чл. 423 ГПК и е оставил без разглеждане жалбата срещу заповедта за изпълнение, приемайки, че липсват доказателства местоживеенето на Д. В. да е било извън страната.

Производството по чл.423 ГПК е едноинстанционно особено отделно производство и процесуално средство за защита, предназначено да осигури възможността за разглеждане на материалноправните възражения на длъжника, когато изтеклият преклузивен срок по чл.414,ал.2 ГПК не дава възможност за това. То се инициира пред въззивния по отношение на издалия заповедта съд с възражение в едномесечен срок от узнаване на заповедта. За допустимостта му е необходимо да се докаже, че узнаването е било осъществено не чрез формално връченото съобщение за заповедта, а по друг начин.

В случая се твърди, че към момента на залепване на уведомление за заповедта по постоянния и настоящ адрес на г-жа В., което е осъществено в края на юли 2013 год. /23.07.2013 год./, тя е имала постоянно местопребиваване в чужбина, поради което и не е била надлежно уведомена за заповедта, а е узнала за нея на 01.04.2015 год., когато неин роднина, С.В, погрешка разпечатал нейно писмо от ЧСИ. Твърди се, че съдът проверил постоянния й адрес, а не проверил дали е в страната. Твърди се, че и кредиторите знаят за това местопребиваване извън страната. Наведени са възражения по заповедта, касаеща и брата на Д.С. – Л.С., които не подлежат на разглеждане в настоящото производство, тъй като в гражданския процес всеки защитава свои лични права и няма легитимацията да защитава чужди такива / чл. 26, ал.2 ГПК/.

Пред ОС Д. Василева не е доказала твърденията си местопребиваване вън от РБ през лятото на 2013 год. Пред настоящата инстанция са представени такива нечетливи копия от документи на чужд език без надлежен превод за платени битови сметки през 2013 год. за жилище в Лондон, от които не се установява през лятото на 2013 год. в конкретния момент къде е била г-жа В – в България или в Лондон, както тя твърди.

Следва да се уточни, че за надлежно връчване на документи съдът е длъжен да провери заявения от страната постоянен и настоящ адрес, но не е длъжен да събира доказателства за местопребиваването на едно лице извън страната. Уведомяване на съда и на държавните органи за този факт е задължение на г-жа Василева, в защита на нейните интереси и неспазването на това й задължение може да донесе последици само в нейната правна сфера.

Техническата грешка в датата на постановяване на определението на ОС е изправена с правилно посочване на годината в текста на титулната част на обжалвания акт.

Възраженията, касаещи роднинската й връзка с Л.С. не касаят настоящото производство, защитата на неговите права не е в легитимацията на г-жа В. /чл. 26, ал.2 ГПК./. От роднинската им връзка и действията на майката на г-н С. по уведомяване на съда, че той не е в страната не могат да се правят никакви изводи, касаещи г-жа Д. С..

Налага се изводът, че с възражението си по чл. 423, ал.1 ГПК пред ОС г-жа В. не е доказала твърдяното от нея ненадлежно връчване на съобщение за заповедта за изпълнение, поради което и възражението й не подлежи на разглеждане, като просрочено.

По изложените съображения ВАпС

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 249/27.08.2015 г. по ч.гр.д. 136/2015 год. на ОС - Търговище.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: