ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

662

гр.Варна, 21.11.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 21 ноември 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 543 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез гл. инспектор Г. Д. –Г. против определение № 2200/22.08.2017 г., постановено по гр.д. № 523/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по чл. 74, ал.2 от ЗОПДНПИ по иска на КОНПИ срещу С. М. П., по съображения за наличие на абсолютна процесуална пречка за развитие на производството – прекратяване на наказателното производство срещу проверяваното лице – ответник по иска.

В жалбата си КОНПИ е навела оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за нея и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Предмет на прекратеното от окръжния съд производство е предявеният по чл. 74, ал.2 от ЗОПДНПИ от КОНПИ срещу Стефка Михайлова Павлова иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Производството пред комисията е било образувано с решение № 563/30.11.2016 г. въз основа на постъпило в ТД на КОМПИ –Варна уведомление от Окръжна прокуратура –Пловдив от 13.12.2013 г., че Стефка Павлова е привлечена в качеството на обвиняема по ДП 327/2013 г. по описа на сектор ПИП – гр.Пловдив за престъпления по чл. 255, ал.3 НК, попадащи в предметния обхват на чл.22, ал.1, т.8 от ЗОПДНПИ и образувана проверка с решение на комисията от 21.12.2013 г. С решение № 88 от 01.03.2017 г. на КОНПИ, след като е било установено значително несъответствие между нетния доход на проверяваната и придобитото в проверявания период имущество и е обосновано предположение за незаконния му характер, е взето решение за внасяне в съда на искането за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Междувременно, с определение № 04.10.2016 г. по нчхд № 812/2016 г. по описа на СпНС е прекратено наказателното производство по двете повдигнати обвинения на проверяваната, представляващи основание за започване на проверката по ЗОПДНПИ от комисията.

По спорния по настоящото дело въпрос - съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ е налице противоречива практика на ВКС, поради което е образувано тълкувателно дело 4/2016 г. на ОСГК на ВКС – висящо към момента.

Настоящият съдебен състав, предвид и невъзможността за спиране на делото до решаване на въпроса по задължителен начин с посоченото тълкувателно дело, споделя становището изразено в Определение No335/06.07.2016г. по ч.гр.д. No 2462/ 2016г. на ВКС, IV г.о. Там е посочено, че при действието на ЗОПДНПИ, за разлика от отменения ЗОПДИППД, развитието и изходът на воденото наказателно производство не са решаващи за отнемането на имущество по гражданската претенция на държавата. Освен това процедурата по ЗОПДНПИ може да започне не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от определена категория, но и въз основа на влязъл в сила акт за тежко административно нарушение. Тези разлики между двата закона предопределят и разширеното понятие за подлежащото на отнемане имущество, за каквото по силата на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Гражданската конфискация на имуществото с незаконен източник не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда. Изискването на закона за приключване на производство се отнася само за това по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание. Това производство трябва да е окончателно приключило, за да започне проверката по ЗОПДНПИ. Отнемането на имущество по ЗОПДНПИ по същността си не съставлява наказание за извършено престъпление или административно нарушение, а гражданска санкция, насочена към възстановяване на справедливостта. Връзката с наказателната процедура е ограничена и се състои в това, че за да се избегне произволното образуване на проверки за установяване на обосновано предположение за наличието на имущество с незаконен източник, се изисква повдигане на обвинение за престъпление, което по естеството си предполага извличането на сериозна материална облага или възникването на правна преграда за развитието и приключването на наказателното производство за такова престъпление. Основанията за започване на проверката по чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ от една страна и тези по чл. 22, ал. 2 и ал. 3 ЗОПДНПИ са в съотношение на алтернативност. И в двата случая началото на процедурата (проверката) се обуславя от актове на независим орган на съдебната власт, какъвто според Конституцията на РБ е прокурорът, или най-малкото - от актове на разследващите органи, които действат под процесуалния надзор на прокуратура /чл. 219, ал. 1 и 2 НПК/. Проверката по чл. 21 - 36 ЗОПДНПИ започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за провеждането и. Тя предхожда производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Аналогично на случаите на образуване на производство по ЗОПДНПИ при привличане на лицето като обвиняем за престъпление по изброените текстове от НК, така и в случаите на установени с влезли в сила актове за извършени административни нарушения с придобита облага над 150 000 лв., гражданската конфискация е абстрактна. Тя няма пряка връзка с конкретно престъпление или конкретно административно нарушение, установено с влязъл в сила акт. Те са само предпоставка за образуване на производство от комисията и за извършване на проверка. Процесуалната предпоставка за протичане на съдебното производство по иска за отнемане на имущество в полза на държавата е наличие на обосновано предположение на комисията, че дадено имущество е незаконно придобито. Няма конституционни изисквания и международни стандарти, които задължително обвързват приключването на процеса за гражданска конфискация с изхода от успоредно провежданото наказателно производство. Точният смисъл на закона е, че се отнема имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а не само имуществото, придобито от престъпна дейност. Ето защо трябва да се приеме, че според ЗОПДНПИ не е необходимо да има връзка между извършеното престъпление от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество. С разпоредбата на чл. 2 от закона  за образуване и движение на производството за отнемане на имущество и наказателното производство, независимо едно от друго, не се цели скъсяване на сроковете за приключване на гражданското производство, без да се изчаква приключването на наказателния процес. Ако целта на законодателя беше бързина на производството, то той би предвидил исковото производство да се разглежда по реда на глава двадесет и шеста от ГПК  "Бързо производство". Разпоредбата на чл. 2 се намира в глава първа от закона "Общи положения" и установява принцип за независимо, необвързано развитие на гражданската процедура по ЗОПДНПИ, който съответства на цялостната законовата уредба относно нейното начало, провеждане и приключване. За разлика от това предварителната проверка по повод на тежко административно нарушение може да започне само когато е налице влязъл в сила акт на административнонаказващия орган, т. е. производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание трябва да е окончателно приключило. De lege ferenda - в проекта на Закона за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/чл. 88, ал. 1/ изрично е посочено, че проверката започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство. Основанията по чл. 22 - 24 са за започване на първия етап от процедурата по закона - предварителната проверка по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ. Това обаче са само предпоставки за сезиране на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за образуване на производство и за извършване на проверка. Тази проверка не е исково производство по съществото си и при нея за неуредените въпроси не се прилага ГПК, така както е за следващите два етапа - обезпечителните мерки и съдебното производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Тя предхожда гражданското производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Ето защо и от този момент засегнатото лице се ползва с всички права за участие в производството, включително и представляване от адвокат. Предпоставките за започване на проверката за установяване на обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, не са и предпоставки за последващото нейно развитие. Задължението на комисията по чл. 77, ал. 4, т. 2 ЗОПДНПИ да представи в съдебното производство доказателства за обстоятелствата по чл. 22, чл. 23 и чл. 24, не означава, че те трябва съществуват и на този етап, а че са били налице и е имало надлежно сезиране към момента на образуване на проверката. Тълкуването в обратен смисъл би било в противоречие с общия разум на закона и би изисквало на практика всяко едно исково производство да бъде проведено едва след наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Това би означавало, че развитието и изходът на воденото наказателно производство са решаващи за отнемането на имущество, както е при отменения ЗОПДИППД. Такова тълкуване би било в противоречие и с целта на закона. По този начин би се обезсмислило цялостното приложение на ЗОПДНПИ.

Абсолютната процесуална предпоставка като условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на имущество в полза на държавата е решение на комисията по чл. 61, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ за направено обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Ето защо изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, трябва да е налице само към момента на образуване на производството, но не и до приключването му по време на следващите етапи. В този смисъл е решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ, с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна, на целия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Предвид изложеното и при данните, че към датата на проверката на комисията е било налице повдигнато обвинение за престъпление, попадащо в предметния обхват на закона и след проверка е взето решение за внасяне в съда на мотивирано иска с обосноваване на предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество, се налага извода, че искът е допустим - в случая не са били налице процесуални пречки за разглеждането му и окръжният съд не е имал основание да прекрати производството по делото. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  определение № 2200/22.08.2017 г., постановено по гр.д. № 523/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството по него.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: