О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

736/02.11.2015Г.

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 02. 11.2015г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова ч.гр.д.№544/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на М.К.Т.К., чрез адв. П.П. срещу определението на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 1978/2014г. и с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, несправедливо, неоснователно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото, като се е базирал само на твърденията на ответниците в подадените писмени отговори. Неправилен е извода, че по водените между страните дела спорът относно собствеността на имота е разрешен със сила на присъдено нещо. В мотивите на влезлите в сила съдебни решения по гр.д. № 2207/2009г. По описа на ВОС е прието за установено, че жалбоподателката е собственик на процесния имот, като формираната от съда воля по въпроса за собствеността не е отразен в диспозитива на същите. Съдът не се е съобразил, че предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС съдържа две претенции за защита – установяване, че ищцата притежава право на собственост върху имота и осъждане на ответниците да й предадат владението върху него. При мотиви за основателност на претендираното от ищцата право на собственост по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, съдът е следвало да уважи иска в установителната част с произнасяне в отделен диспозитив, което не е сторено. Излага още, че в обжалваното определение са допуснати неточности и грешки в посочването на номер и дата на коментирани съдебни актове.  Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от ВОС.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че изложените в нея доводи за незаконосъобразност са неотносими към основанието, на което е прекратено производството, а именно наличие на влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 ЗС, постановено по отношение на ищцата.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите попървоинстанционното дело, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск от жалбоподателката М.К.Т.К. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на отбраната и Национален военноисторически музей за приемане за установено, че ищцата е собственик по реституция и наследствено правоприемство на невъзстановена със заповед № Р-928/17.01.1995г. на Кмета на Община Варна, земя с площ от 4876 кв.м., представляваща част от имот, целия с площ от 5200кв.м., отчужден с ПМС 2118/14.07.1959г., като преди отчуждаването е притежаван от наследодателите на ищцата въз основа на покупка с НА № 151, т.V, рег.№3415, н.д.№988 по описа на ВН за 1943г. Заявеното придобивно основание е ЗВСОНИ.

В исковата си молба ищцата е навела доводи, че част от имота с площ от 1117 кв.м. е възстановен и отписан от актовите книги, а процесната част с площ от 4876 кв.м. без основание се владее от ответника Национален военноисторически музей , който е на пряко подчинение на Министерство на отбраната и последното е съставило акт за публична държавна собственост №0683/07.11.2003г. за имот, в който се включва и имота на ищцата. Излага, че реституцията на имота е настъпила по силата на ЗВСОНИ. Твърди, че военното предназначение на имота е отпаднало, като Министъра на отбраната не е предприел действия по ЗДС за отписване на имота като имот публична държавна собственост. Ищцата е посочила и, че между нея и ответниците Министерство на отбраната и Национален военноисторически музей е воден съдебен спор по иск с правно основание чл.108 ЗС за същия имот, по който съдът не се е произнесъл по установяването на правото на собственост.

Ответниците навеждат възражение за недопустимост на исковата претенция, поради наличието на влязло в сила решение по воден от ищцата срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС.

Видно от представените писмени доказателства, както и от извършената справка между страните е водено производство по гр.д. 2207/2009г. по описа на ВОС, по което с влязло в сила решение е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката срещу МО и Национален военноисторически музей ревандикационен иск за предаване владението на процесните 4876 кв.м. Заявеното по гр.д. № 2207/2009г. на ВОС придобивно основание за отреченото й право на собственост е реституция и наследствено правоприемство, т.е. идентично на посоченото по настоящата искова молба.

Налице е разрешен със сила на присъдено нещо спор за собтвеност и в установителната част на спорните права, тъй като в диспозитива на постановеното решение е посочено основанието, на което ищцата е претендирала правото на собственост. Съдът е разгледал заявеното право на собственост, като претенцията за ревандикация е отхвърлена поради неустановяване на правото на собственост и страните по това дело са обвързани от силата на пресъдено нещо. Спорът между тях не може да бъде пререшаван, предвид забраната на чл.298, ал.1 ГПК.

Искът е недопустим и срещу МРРБ, тъй като в исковата молба не са наведени твърдения за оспорване на правото на собственост от страна на този ответник. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, би могло да участва в производството единствено като представител на Държавата по дела за имоти-държавна собственост на основание чл.31 ГПК при липсата на сила на присъдено нещо по отношение на имота, но не е пасивно легитимиран ответник по така предявения иск.

Допуснати технически грешки и неточности в посочването на номера и дати на коментирани съдебни актове, не обуславят извод за незаконосъобразност и неправилност на определението и не представляват основание за отмяната му.

Поради съвпадането на изводите за недопустимост на предявения иск, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2404/03.07.2015г., постановено по гр.д. № 1978/2014г., с което е прекратено производството по същото дело.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: