Р Е Ш Е Н И Е № 216

гр. Варна, 23.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 545 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Феномен” ЕООД, гр. Варна срещу решение № 575/25.03.2015г., постановено по гражданско дело № 145 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, поправено с решение № 1494/28.07.2015г., с което дружеството е осъдено да предаде на Б.С.Х. и Л.С.Х. – О. собствеността върху следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр.Варна, община Варна, Варненска област ул. „Сан Стефано“ № 18 с площ от 307 кв.м., с иденификатор 10135.1507.876, при граници имоти с идентификатори 10135.1507.878, 10135.1507.877, 10135.1507.892, 10135.1507.875, 10135.1507.872 по Заповед КД-14-03-1887/18.07.2012г. на Началника на СГКК, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 10135.1507.876.1.1, определен със Заповед РД-18-98 от 10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, с цена на иска равна на данъчната оценка от 135 144.20 лева, собствеността върху който имот ищците са придобили по следния начин: Б.С.Х., въз основа на правна сделка – дарение, обективирана в нот. акт № 106, т. ХХІІ, дело 6557/1990г. на нотариус Р. Т. с район на действие ВРС, Л.С.Х. въз основа на правна сделка – дарение, обективирана в нот. акт № 105, т. ХХІІ, дело 6556/1990г. на нотариус Р.Т. с район на действие ВРС и двамата заедно чрез наследствено правоприемство от майка им М. Т. Х., която е придобила части от собствеността чрез одобрена от съда съдебна спогодба по протокол от 24.01.1975 г. по гр.д. № 74 от 1975 г. по опис на ВРС, на основание чл. 108 от ЗС; и въззивното дружество е било осъдено да заплати на ищците сумата от 4 674.68 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Твърди се, че решението е неправилно – постановено в противоречие на процесуалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и е необосновано, както и частично недопустимо. Относно последната теза е посочено, че съобразно направените от ищците уточнения на предявените от всеки от тях искове, то Б.Х. е претендирал предаването на владението върху трети етаж от процесната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от общите й части, както и 1/3 ид.ч. от дворното място; Л.Х. е претендирала предаване владението върху втори етаж от процесната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от общите й части, както и 1/3 ид.ч. от дворното място и двамата ищци съвместно са претендирали предаването на владението върху първия етаж от процесната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място, основавайки придобиването на собствеността си върху отделните 2 и 3-ти етаж и ид.ч. от дворното място на различни правни основания за всеки /отделни договори за дарение/, а само за първия етаж – по наследство от майка им, а тя по силата на съдебна спогодба. Налице е произнасяне по непредявени искове – за втория етаж не е предявяван иск от Б.Х., а за третия етаж не е предявяван иск от Л.Х.. Счита се, че решението е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда по релевираното от ответника възражение за недействителност на съдебната спогодба за делба поради нарушение на нормата на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от ЗТСУ /отм./. Поддържа се, че съдебната спогодба от 21.01.1975г. по гр.д. № 74/75г. е сключена по изготвено заключение от вещо лице, но без да е бил изготвян и одобряван проект за разделяне. Прави се извода, че договорът между страните, сключен във формата на съдебна спогодба, е нищожен и на тази нищожност може да се позове всяко лице, на което се противопоставят права по нищожния договор. При това положение и ищците не могат да се легитимират като собственици на съответно 2-ри и 3-ти етаж от сградата, а двамата могат да се легитимират като собственици евентуално само съобразно наследените от майка им права върху цялата сграда. На следващо място е изложено, че приетото от ВОС относно доказателствената стойност на констативния нотариален акт за собственост на праводателя на ответното дружество и възлагането тежестта на доказване на удостовереното с този КНА право на лицата, които се ползват от този акт, са в противоречие с разрешенията, дадени с ТР № 11/21.03.13г. на ОСГК на ВКС. За това разпределение обаче ответникът не е бил уведомяван с доклада по делото, а му е станало известно едва с постановяване на обжалваното решение, поради което и не е ангажирал доказателства. С решението ответното дружество е узнало и за задължението си да ангажира доказателства за осъществено от праводателите му владение за срока на давността. Отделно от това изводите на ВОС, основани на обстоятелството, че е било унищожено и постановлението за обстоятелствена проверка, послужило за издаване на посочения по-горе КНА, са неправилни, тъй като самото постановление за обстоятелствена проверка не е било изисквано от нотариуса и същото се съхранява при последния. Счита се, че показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на ищците, не са достатъчни да опровергаят извода на нотариуса в производството по обстоятелствена проверка за изтекла в полза на молителя придобивна давност. Посочва се, че чрез показанията на свидетелите на дружеството се е установявало единствено, че за периода от закупуването на имота през 2006г. именно дружеството е осъществявало фактическа власт върху него, а не ищците /които са твърдели, че са го владели до 2008г./. Оспорват се и съображенията на съда относно възражението на ответника за евентуално придобиване на имота чрез кратката придобивна давност. Тези съображения се считат, че са в противоречие с разрешението по т. 2 от ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК. Неточни се считат и мотивите относно броенето на сроковете, определени по години, но това не е дало отражение върху изводите, които всъщност не са съобразени с факта, че към датата на позоваване на придобивната давност от ответника, освен срокът на кратката, но и срокът на общата придобивна давност при присъединяване на осн. чл. 82 от ЗС и на владението на неговите праводатели, е била изтекла. Поддържа се, че е налице придобиване на имота чрез добросъвестно владение продължило от 27.01.2006г. и с настъпили правни последици към датата на предявяване на иска. Независимо от родствената връзка между праводателите и собственика и управител на ответното дружество, презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ГПК не е била опровергана, а отделно от това добросъвестността следва да е налице единствено при възникване на правното основание и е без значение евентуалното последващо узнаване на факта, че праводателят не е собственик. При това положение изводът на съда за противното е в резултат на неправилното приложение на закона. Претендира се обезсилване на решението изцяло, тъй като частичната недопустимост на решението води до съмнение за цялостната му недопустимост, а евентуално – за отмяна на на първоинстанционното решение. Жалбата се поддържа пред въззивния съд чрез процесуален представител.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни чрез общия им процесуален представител адв. А.Д. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението на съда не е недопустимо, тъй като в диспозитива му е описан процесния имот съобразно заснемането му по КК – за дворното място с идентификатор 10135.1507.876 и за сградата – с идентификатор - 10135.1507.876.1. Оспорва се да е налице произнасяне по непредявен иск. Счита се, че решението е правилно, тъй като влязлото в сила определение за одобряване на съдебната спогодба по делото за делба на имота е формирало сила на пресъдено нещо и не може да се разглежда в настоящото производство. Освен това се поддържа, че възражението за недействителност на тази спогодба е релевирано за първи път едва с въззивната жалба и поради това е било преклудирано. Счита се, че ответникът не е доказал свое право на собственост върху имота, основано на твърдението за придобиването му чрез договора за покупко-продажба или въз основа на давност. Сочи се, че с оглед роднинаската връзка на продавача с управителя и собственик на дружеството-купувач, недобросъвестността се предполага до нейното оборване, което е следвало да стори ответната страна. Индиции за недобросъвестността на купувача се съдържат, както в обстоятелството, че едва след завеждане на настоящото дело адреса на управление на дружеството е променен с посочване адреса на процесния имот, както и с факта, че регистрацията на дружеството по време съвпада с момента на придобиването на имота, каквато е била очевидно целта на това учредяване. Отрича се и ответното дружество да е осъществявало владение върху имота. Претендира се решението да бъде потвърдено. Становището по отговора се поддържа в с.з. чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Исковото производство е образувано по искова молба, предявена от Б.С.Х. и Л.С.Х. против „Феномен” ЕООД, гр. Варна, като ищецът претендира ревандикация на жилище, съставляващо третия /тавански/ етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с прилежащата му изба /ъглова, откъм двора/, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града, който имот е придобит чрез договор за дарение, оформен с нот. акт № 106, т. ХХІІ, дело 6557/1990г. на нотариус Р. Т. с район на действие ВРС; ищцата претендира ревандикация на жилище, съставляващо втори етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с прилежащата му изба /под магазина към улицата/, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града, който имот е придобит чрез договор за дарение, оформен с нот. акт № 105, т. ХХІІ, дело 6556/1990г. на нотариус Р. Табакова с район на действие ВРС; двамата ищци претендират общо ревандикация на първия етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, в който са включени магазин, антре, клозет, една стая, кухня, клозет, антре със стълбище за избата, едно избено помещение, 1/3 ид.ч. от общите части, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града, който имот е придобит от двамата по наследство от майка им М. Т. Х., а тя чрез одобрена от съда съдебна спогодба по протокол от 24.01.1975 г. по гр.д. № 74 от 1975 г. по описа на ВРС /така уточняващата молба от 12.07.2013г. на л. 125-127, т. І от делото на ВОС/. В исковата молба е наведено твърдението, че с нотариален акт за собственост  върху недвижим имот, придобит по давност № 117, т. І., рег. № 5089, дело № 658/2005г. на нотариус Св. С., рег. № 193 на НК, С. И. Ч. е признат за собственик на описания по-горе имот , а един месец след това той и съпругата му М. Г. Ч. са продали на „Феномен” ЕООД, представлявано от Ф. С. Ч., процесния имот с НА № 27, т. І, рег. № 421, дело № 23/2006г. на нотариус Св. С., рег. № 193 на НК. Оспорени са предпоставките за издаване на КНА в полза на Ч. а поради това и придобиването на правото на собственост от тях и прехвърлянето на такова в полза на ответното дружество. Поради обстоятелството, че ответното дружество владее имота без правно основание, то и са предявени горните искове. Уточнено е с молбата от 12.07.13г., че ищците не осъществяват фактическа власт върху имота от м. 09.2008г., а такава се осъществява от ответното дружество.

В отговора на исковата молба /л. 138-140, т. І/ ответното дружество е оспорило собствеността на ищците, релевирайки възражение за недействителност на разпорежданията с реални части от сградата, извършени с даренията от 1990г. и чрез предхождаща ги делба по съдебната спогодба от 1975г., тъй като това е било в нарушение на чл. 62 от ЗТСУ /отм./. Посочило е своето придобивно основание на правото на собственост върху имота - въз основа на договора за покупко-продажба от 27.01.2006г., а в отношение на евентуалност е направено възражение за придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение за периода от 27.01.06г. до предявяване на настоящия иск.

По фактическата обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал.

            Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че титулите за собственост на ищците /двата договора за дарение на недвижим имот и съдебната спогодба/ се отнасят за процесния имот, както и че към датата на предявяване на иска по делото и към момента, фактическата власт върху имота се осъществява от ответното дружество – така протоколни определения от 15.05.2014г.

            Съобразно изявление на процесуалния представител на ответното дружество, отразено в протокола от с.з. на 29.05.14г., съседната сграда на ул. „Сан Стефано”, № 20, представляваща новоизградена жилищна сграда, е била построена с изпълнител и инвеститор „Възраждане 2004” ЕООД с едноличен собственик И.Д.Ч..

            Ищецът Б.Х. се легитимира като едноличен собственик на жилище, съставляващо третия /тавански/ етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, състоящо се от четири стаи, кухня, килер, салон и тоалет, 1/3 ид.ч. от от коридора на първия етаж и вътрешното стълбище в частта му от първия до третия етаж; 1/3 ид.ч. от шахта, ½ ид.ч. от стълбище за избата и избения коридор, ведно с прилежащата му изба /ъглова, откъм двора/, както и съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града, който имот е придобит чрез договор за дарение, оформен с нот. акт № 106, т. ХХІІ, дело 6557/03.12.1990г. на нотариус Р. Т. с район на действие ВРС. Договорът е сключен с дарител Б. Т. Т. и надарен Б.С.Х. – л. 9-10, т. І.

            Ищцата Л.Х. се легитимира като едноличен собственик на жилище, съставляващо втори етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, състоящо се от външен вход със стълбище откъм ул. „Сан Стефано”, № 18, три стаи, хол, кухня, салон, антре и тоалет, 1/3 ид.ч. от от коридора на първия етаж и от вътрешното стълбище откъм двора, в частта му първия до третия етаж; 1/3 ид.ч. от шахта, ½ ид.ч. от стълбище за избата и избения коридор, ведно с прилежащата му изба /под магазина към улицата/, както и съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града, който имот е придобит чрез договор за дарение, оформен с нот. акт № 105, т. ХХІІ, дело 6556/1990г. на нотариус Р. Т. с район на действие ВРС. Договорът е сключен с дарител Т. Т. Т. и надарен Л.С.Х. – л. 11-12, т. І.

            Дарителите по тези договори са се легитимирали като собственици на даряваните имоти с протокол от 24.01.1975г. по гр.д. № 74/75г. на ВРС, с който е одобрена постигната между съделителите спогодба за делба на имота като в индивидуална собственост на всеки от тях е поставен реален дял, представляващ съответния етаж от сградата, ведно с посочените идеални части от общите й части, както и по 1/3 ид.ч. от дворното място /л. 13-15, т. І/.

            С тази съдебна спогодба в индивидуален дял на М. Т. Х. е поставен първият етаж от жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, в който са включени магазин, антре, клозет, една стая, кухня, клозет, антре със стълбище за избата, едно избено помещение, 1/3 ид.ч. от шахта, 1/3 ид.ч. от коридор, 1/3 ид.ч. от вътрешно стълбище в частта от първи до трети етаж, ½ ид.ч. от антре, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града. Ищците са наследници на майка си М. Т. Х., починала на 23.02.1984г. – удостоверение за наследници на л. 68, т. І, както и на своя баща С. Х. И., починал на 14.04.1988г. – удостоверение за наследници на л. 163, т. І. Следователно, двамата ищци се легитимират като собственици на тази реална част от имота, получен чрез съдебната спогодба от майка им по силата на наследственото правоприемство.

            За придобитите по горния начин имоти ищците са подали данъчни декларации на 28.04.1998г. – л. 16-34, както и на л. 221-237, т. І. Налице са доказателства за заплащане на данъци и такси по ЗМДТ за 2005г. от ищците за процесните имоти /л. 35-37/, както и известие от общината до ищеца Б.Х. за дължимите местни данъци и такси за имотите за 2007г. – л. 38-39, т. І.

            Видно от нотариален акт за собственост върху имот по давност № 117, т. І., рег. № 5089, дело № 658/19.12.2005г. на нотариус Св. С., рег. № 193 на НК, че молителят С. И. Ч. е признат за собственик по давностно владение при условията на съпружеска имуществена общност на дворното място в гр. Варна на ул. „Сан Стефано”, № 18 с площ от 307 кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 1764 по плана на 8 м.р. на града, ведно с построената в този имот сграда на 2 етажа с площ от 146 кв.м. и стопанска постройка с площ от 32.50 кв.м. КНА е издаден въз основа на обстоятелствена проверка, извършена на 16.12.2005г. /л. 40, т. І/. В отговор на задължението на съда да се представи нотариалната преписка по издаването на този КНА с писмо от 27.10.14г. нотариус С. е посочила, че преписката не се съхранява, тъй като са унищожени всички документи от същата въз основа на Акт за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение от 16.03.2011г. /л. 302-306, т. І/. На 25.01.2006г. С. Ч. е подал декларация по ЗМДТ за процесния имот /л. 324-327, т. І/ като придобит с посочения КНА от 19.12.05г.

            Видно от решение № 520/20.01.2006г. по ф.д. № 193/06г. на ВОС, че е разпоредено вписването в търговски регистър № 1 на ЕООД с наименование „Феномен” със седалище и адрес на управление ул. „Сан Стефано”, № 16, ет. 2, ап. 3, с едноличен собственик на капитала и управител Ф. С. Ч. /л. 382, т. ІІ/. Към 31.12.2008г. собственик на капитала на това дружество е вече И.Д.Ч. /л. 379, т. ІІ/. Видно от представените на л. 89-90, т. І справки от регистъра „НБД Население”, че Ф. С. Ч. и И.Д.Ч. са родителите на С. И. Ч., а М. Г. Ч. е негова съпруга от 22.12.1993г.

            На 27.01.2006г. е изповядана сделката по покупко-продажба, оформена с НА № 27, т. І, рег. № 421, дело № 23/2006г. на нотариус Св. С., рег. № 193 на НК, по силата на която С. и М. Ч. са продали на „Феномен” ЕООД, гр. Варна, представлявано от Ф. Ч., процесния недвижим имот /л. 41-42, т. І/. От издадените на 04.03.2013г. скица и схема от СГКК-Варна /л.57-58, т. І/ се установява, че с одобрената със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта на гр. Варна, изменена със заповед № КД-14.03-1887/18.07.12г. на началника на СГКК-Варна, процесното дворно място е отразено в същата с идентификатор 10135.1507.876 /№ по предходен план 1764/ и собственик „Феномен” ЕООД въз основа на цитирания НА от 27.01.06г. Процесната сграда е отразена в КК с идентификатор 10135.1507.876.1, с предназначение – за офис и с неидентифицирани собственици.

            Видно от съобщението, изпратено от Община Варна до ответното дружество за дължим местен данък и такси за процесния имот за 2011г., че същото е изпратено на основание подадена декларация от 14.04.2006г. /л. 104, т. І/. Въз основа на издаденото удостоверение от Община Варна, р-н „Одесос” на 15.02.11г., се установява, че второстепенна сграда, описана в НА № 27, т. І, рег. № 421, дело № 23/2006г. на нотариус Св. С., рег. № 193 на НК, е съборена, поради което и с молба от 19.03.11г. управителят на ответното дружество И.Ч. е отправил запитване до дирекция МДТ за начина на данъчно третиране на имота. Подадена е била и коригираща декларация по ЗМДТ в тази връзка /л. 105-111, л. 143-149 и л. 207-218, т. І/. Удостоверяващо факта на подадена декларация от 14.04.06г. с вх. № М948 е и удостоверението, издадено от гл. инспектор при дирекция МДТ на Община Варна от 16.05.14г., в което е посочено, че същата липсва в архив /л. 164, т. І/. С отговора си от 25.08.14г.  посоченото длъжностно лице е добавило, че действително е била подадена от ответното дружество декларацията с вх. № М948 на 14.04.06г. като извода за това е обоснован от наличието на посочения вх. № в информационната база данни на дирекцията, където са отразени и данните за начина на придобиване /покупка/ на имота, описание на документа, удостоверяваща това придобиване, описание на обектите, наличието на облагаема основа /отчетна стойност/ по действащото към посочения момент законодателство. Липсата на самата декларация в архив е установено след предприетите действия по снабдяване със заверено копие, необходимо по настоящото дело. Установената липса е на 100бр. декларации по чл. 17 от ЗМДТ /от № М901 до № М1000/ като не е известна причината за тази липса /така и писмото на л. 360-361, т. ІІ/. Тези обстоятелства се потвърждават и от проверката извършена от назначените от съда експерти – така заключението на СЕ, изслушано на 14.11.2014г. /л. 308-312, т. І и приложенията му/, както и заключението на повторната СЕ, изслушано на 29.01.15г. В последното се посочва още, че след 14.04.2006г. ответното дружество е заплащало дължимите данъци за процесния имот като първото плащане на МДТ е осъществено на 17.01.07г., когато са платени ДНИ и ТБО за 2006г. Предмет на последното заключение е било и констатираното обстоятелство, че счетоводно в документацията на ответното дружество покупната цена за процесния имот в размер на 108 978.50лв. е отразена по сметка 493 – разчет със собственика. От оборотната ведомост за 2007г. е началното салдо по сметка 201 – земя, където е отразена сумата от 14 930лв. и сметка 203 – сграда със стойност 94 048.50лв. Направеният извод от експерта е, че процесния имот е заведен в счетоводството на ответното дружество през 2006г., т.е. годината на неговото придобиване. С вх. № 0300016279/27.03.09г. е подадена декларация от ответното дружество по чл. 92 от ЗКПО, баланс и отчети за 2008г., в които е отразена стойността на имота в баланса на дружеството. Констатациите на повторната СЕ са потвърдени изцяло от заключението по тройната СЕ, изслушано в с.з. на 19.03.15г. /л. 439-442, т. ІІ/.

            Видно от договор за наем на недвижим имот от 09.10.2008г., сключен между „Феномен” ЕООД, представлявано от управителя И.Ч. като наемодател и „НЮ БОЛКАН ТУРС ЕЙДЖЪНСИ-ВАРНА-РУМЕН ГАНЧЕВ” ЕООД, гр. Варна, че ответното дружество е отдало под наем магазина на партерния етаж от процесната сграда на ул. „Сан Стефано”, № 18 с площ от 100 кв.м., състоящ се от търговска зала, битовка, 2 стаи и санитарен възел при наемна цена от 15 500 евро за 1 година, заплатена авансово при сключване на договора. Срокът на договора е бил за 12 месеца. Посочено е, че наемодателят предава имота при сключването на договора /л. 165, т. І/. По този договор са били издадени от ответното дружество фактури за получения наем – фактура № 4/30.10.09г. на стойност 4000лв., изплатена по банков път изцяло и без забава, фактура № 5/30.10.09г. на стойност 2000лв., изплатена по банков път изцяло и без забава и фактура № 6/27.11.09г. на стойност 2000лв., изплатена изцяло по банков път и без забава. Тези фактури са били включени в счетоводните регистри на ответното дружество и са били декларирани като приходи от „Продажба на услуги” в размер на 8000лв. /заключението по СИЕ на л. 284-286, т. І и копието от декларацията по чл. 92 от ЗКПО на л. 268-269, л. 275т. І/.

            Видно от фактури, издадени на 20.01.11г. и 27.09.11г. от „Възраждане 2004” ЕООД, гр. Варна с едноличен собственик на капитала и управител С. Ч., с получател ответното дружество, че първото е извършило СМР – ремонт на ул. „Сан Стефано” 18 на стойности съответно 9600лв. и 5430лв. с ДДС /л. 142-143, т. І/. Според заключението на СЕ, изслушано в с.з. на 16.10.14г. се установява, че сумите по двете фактури са изплатени изцяло по банков път и без забава. Доставчикът „Възраждане 2004” ЕООД е декларирал фактурите в справките-декларации по ЗДДС за съответните месеци на 2011г. в дневника за продажбите. За този период е бил ползван данъчен кредит и е внесено ефективно ДДС в размер на 4491.73лв.

            От показанията на свидетелите, водени от страните се установяват следните обстоятелства: св. Е. П.-П. е втора братовчедка на ищците и на осн. чл. 172 от ГПК съдът преценява изявленията й, отчитайки евентуалната й заинтересованост. Същата сочи, че е живяла в процесния имот за периодите от 1965-1971г. и от 1984г. до края на 2002г. – на третия /тавански/ етаж. Имотът е бил собственост на Т. Т. Т. и на сестра му /майката на ищците/. Тр. Т. е живеел с жена си на втория етаж. Свидетелката познава имота още от 1958г., когато е била още жива бабата на ищците – И.. Ищците са живеели в София и през лятото са гостували на баба си и вуйчо си. През 2002г. в къщата е живеела още една възрастна жена – Л. М. От 1974г. тя е живеела на полутаванския етаж, тъй като къщата е била отдавана под наем от „Жилфонд”. След 1989г. магазънитъ е бил върнат, но къщата винаги е била на собствениците им, само че „Жилфонд” я е отдавала под наем. Свидетелката заедно със съпруга си са напуснали къщата през 2002г. и не е давала ключа на никого. За периода от 1993г.-2002г. имотът не е бил посещаван от никого. През 1991г. Л. е прибрала вуйчо си Трифон /чичо Тинко/ в гр. София. Ищецът е заминал за Канада през 1988г., а сестра му по-късно. След 2002г. свидетелката е минавала край имота, но къщата е била все така затворена и не се е виждал живот вътре. През 2008г. свидетелката и съпруга й са посетили имота, за да придружат инкасатор от енерго-снабдителното дружество за изключване на електромера, тъй като партидата се е водила на тяхно име. Там са заварили офиса на тур-операторска фирма  и свидетелката е предположила, че имотът е отдаден под наем от ищците. Офисът е бил доста добре ремонтиран, сменена е била фасадната дограма на трите етажа. През 2002г., когато свидетелката е излизала от имота, С. Ч. се е интересувал кои са собствениците на къщата и когато му е казано, че са в Канада, той е заявил, че ако трябва и в Канада ще отиде да ги намери, тъй като иска да живее в тази къща. Свидетелката познава Св. Ч., тъй като същият е строил сграда в имота, съседен на процесния. Свидетелката е плащала наем до 2002г. на ищцата Л. и когато й споделила за интереса на С. Ч. към имота, ищцата е отговорила, че в никакъв случай няма да го продават.

            Свидетелката Савова живее в гр. София, но всяка година през лятото идва на почивка в гр. Варна. Познава къщата и чичо Т. /Т. Т./, който е бил приятел на баща й и вуйчо й. През 1992г. свидетелката е пренощувала в процесния имот. Заварила къщата пустееща, а мебелите били покрити с чаршафи. През 2008г.-2009г. свидетелката е забелазяла промяна в къщата – била „грейнала”, тъй като имала други прозорци, била измазана и долу на първия етаж имало офис. Ищците не са имали намерение да продават къщата, тъй като са смятали, че техните деца могат да поискат да се върнат някога, ако не да живеят, поне да летуват. През 2008г. свидетелката е уведомила ищцата Л., че къщата е „грейнала”, че е променена, а тя е реагирала без емоционални реакции, казвайки само „интересна работа” и „много жалко”.

            Свидетелят Е. М. живее от дълго време на съседната улица и знае отдавна процесния имот. Заявява, че процесния имот е бил закупен от И.Ч. и съпругата му през 2005 или 2007г., съвпадало с Ивановден и той почерпил. Преди това покрива на имота е бил изгорял, запален от някакви клошари. Започнал е първо ремонт на покрива, а след това и на самите етажи – подмяна на водопровода и канализацията, поставена е била ПВЦ дограма, направена е била мазилка и изолация, излята е била плоча на първия етаж. Свидетелят е отключвал имота, за да се складира стока. Организацията по ремонта е извършвал И.Ч. и ремонтът е бил извършен за около 2-3 години след закупуването. Свидетелят не е виждал някой да идва да спори за имота, не е и чувал такова нещо и от И.. Първият етаж от имота е отдаден под наем за офис на туристическа фирма. Свидетелят не знае кой е строил съседната къща, но камионът, който е обслужвал строеж и в съседния имот, е обслужвал ремонта и на процесната къща. Свидетелят не познава нито ищците, нито предходните собственици на процесния имот, знае само че имотът е бил закупен от И.Ч., но не знае от кого. Преди това имотът е бил изоставен.

            Свидетелят Й. С. е започнал работа при И.Ч. във фирма „Възраждане 2004” ЕООД през 2004г. като шофьор на строежа на ул. „Сан Стефано” – нова кооперация. След това е бил прехвърлен във фирма „Феномен” ЕООД и работил по трудов договор до 2007-2008г. Процесния имот на ул. „Сан Стефано”, № 18 е бил склад. На този адрес е имало една стара и много грозна къща, изтърбушена от клошари и наркомани. В края на 2005г. или началото на 2006г. се е запалил покривът на къщата. Малко след това И. се е похвалил на свидетеля, че е купил къщата, но не казал от кого. Първо е ремонтирал покрива, а след това и е извършен основният ремонт – ВиК, ел. инсталации, хидро и топло-изолации, силикатни мазилки и абсолютно всичко. Излята е била плоча на партера, където е магазина. Ремонтът е продължил около година и след това партера е бил отдаден под наем на някаква туристическа фирма. Процесната сграда е била използвана за склад за материали на съседния строеж и през цялото това време ключ за имота е имал И. и един негов приятел Еди. Никой не е имал възражения, че се прави ремонт. Стопанската постройка в имота била с пропаднал покрив, а след това И. я е съборил. В къщата са живели врменно работници на И., след като имотът е бил закупен от него, а преди това в къщата не е имало никакъв живот с изключение на наркоманите.

            По допустимосттта на решението, което е обжалвано изцяло.

            Както се посочи и по-горе, всеки от ищците е предявил отделни искове за предаване владението на по един от етажите на жилищната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място, а двамата ищци са предявили общо ревандикационния иск за предаване владението само на първия етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място.

            Съдът се е произнесъл с решението си уважавайки искове, които не са били предявени – от ищеца Б.Х. – за втория жилищен етаж и от Л.Х. – за третия жилищен етаж, както и за цялото дворно място съвместно. В тези части решението се явява недопустимо и следва да се обезсили. Аргумент за такова произнасяне на първоинстанционния съд не може да бъде начина на отразяване на имота в действащата КК на гр. Варна – че етажите не са с отделен идентификатор, а такъв има цялата жилищна сграда /както поддържа въззиваемата страна/. В тази връзка следва да се съобрази задължителната съдебна практика, инкорпорирана в Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о., ГК, че в исковите съдебни производства, включително в тези за съдебна делба, данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот (чл. 49б ЗКИР). Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права (чл. 52 и чл. 44 ЗКИР). Затова и в исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. При оспорване на доказателствата, съдържащи данни от кадастъра и имотния регистър за вещни права, те се преценяват от съда както останалите доказателства и съвкупно с тях, могат да бъдат проверявани чрез назначени от съда технически експертизи с вещи лица с подходящи специални знания, при което съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи верните. В тези случаи преценката, която съдът извършва на придобивните способи въз основа на представените доказателства, е същата, каквато е предвидено да извършва с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изменението през 2014г./ при разрешаването на споровете за материално право, в случаите, когато непълнотите и грешките в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри са свързани с такива спорове.

            По правилността на решението в допустимите му части.

         По правата на собственост на ищците.

            Настоящият състав на съда намира, че одобрената от съда спогодба по делбеното гр.д. № 74/1975г. по описа на ВРС не е нищожна поради нарушение на чл. 62 от ЗТСУ /отм./. Съобразно редакцията на действалата норма на чл. 62, ал. 2 от ЗТСУ /отм./ към 1975г., съдебна делба на съсобствена сграда или жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Органите на народния съвет по предложение на съда в определен от него срок одобряват архитектурен проект за обособяване на дяловете. По делбеното дело е била изслушана СТЕ и съобразно нейното заключение и преценка на горните предпоставки е била одобрена постигната между страните спогодба за реално обособяване в самостоятелни имоти на първи, втори и трети етажи.

            При това положение делбата е реализирала целения вещно-правен резултат и съделителите са станали собственици на посочените в съдебния протокол реални дялове от сградата, ведно със съответните идеални части от общите й части, както и на по 1/3 ид.ч. от дворното място. Чрез двата договора за дарение от 1990г., сключени със съответните собственици на отделните имоти, всеки от ищците е придобил съответния етаж в индивидуална собственост, както и по 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място. По силата на наследственото правоприемство от тяхната майка, която е била индивидуален собственик на първия етаж въз основа на съдебната спогодба за делба от 1975г., ищците са придобили в съсобственост този имот, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място.

            По правата на ответното дружество.

            По твърдението за придобиване на имота чрез правна сделка.

Дружеството твърди, че е собственик на процесния имот – ПИ, ведно с построената в същия триетажна сграда, въз основа на договора за покупко-продажба от 27.01.2006г. Правната сделка като придобивен способ на правото на собственост е деривативен такъв – права ще бъдат придобити само доколкото и в обема, притежавани от прехвърлителя. Продавачи по продажбата са С. и М. Ч., които само месец преди тази сделка са се снабдили с КНА за собственост по обстоятелствена проверка въз основа на придобивна давност.

            Съобразно ТР № 11/2012г., постановено на 21.03.2013г. от ОСГК на ВКС, нотариалният аккт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение чл. 193 от ГПК.

Самото оспорване представлява твърдение, че титулярът на акта не е собственик като в настоящия случай ищците са предприели опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Следователно, тежестта на доказване е на ищците, че в полза на праводателите на ответното дружество /Светлозар и М. Ч./ не е била изтекла придобивна давност. И тъй като по делото не се представиха доказателства тази давност да е кратката по чл. 79, ал. 2 от ЗС /а това е било в тежест на ответника/, то трябва да се изследва наличието на общата придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС от 10 години.

Съдът намира, че чрез свидетелските показания безспорно се установява, че Ч. не са владяли имота за периода от м. 12.1995г. до м. 12.2005г. и при наличието на намерение да го своят. От показанията на св. Е. П.-П. се установи, че същата заедно със съпруга си е живяла под наем в процесния имот за периодите от 1965-1971г. и от 1984г. до края на 2002г. – на третия /тавански/ етаж, като в имота през 2002г. е живеела още една възрастна жена – Л. М. Свидетелката заедно със съпруга си са напуснали къщата през 2002г. и не е давала ключа на никого. За периода от 1993г.-2002г. имотът не е бил посещаван от никого. През 2002г., когато свидетелката е излизала от имота, С. Ч. се е интересувал кои са собствениците на къщата и когато му е казано, че са в Канада, той е заявил, че ако трябва и в Канада ще отиде да ги намери, тъй като иска да живее в тази къща. Едва през 2008г. свидетелката е установила промяната в къщата след извършен ремонт и наличието на наемател на първия етаж. Последния факт се потвърждава с датиране отново към 2008г. и от свидетелката С. Че имотът преди започването на ремонта е бил изоставен, свидетелства и Е. М. Свидетелят С. също сочи, че на ул. „Сан Стефано”, № 18 е имало една стара и много грозна къща, изтърбушена от клошари и наркомани. В края на 2005г. или началото на 2006г. се е запалил покривът на къщата, а след това И.Ч. я е придобил.

Следователно, в случая следва да се приеме, че е налице отпадане на легитимиращото действие на КНА в полза на С. и М. Ч., тъй като се установи, че титулярите му не са станали собственици въз основа на придобивна давност.

            При това положение и ответното дружество не може да се легитимира като собственик на имота въз основа на правната сделка – покупката, оформена с НА № 27, т. І, рег. № 421, дело № 23/2006г. на нотариус Св. С., рег. № 193 на НК.

            По възражението на дружеството за придобиване на имота въз основа на кратката придобивна давност.

            Добросъвестен е владелецът, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик /първата хипотеза на чл. 70, ал. 1 от ЗС/. Безспорно в настоящия случай владението от ответното дружество на процесния имот е основано на правна сделка, сключена в предписаната от закона форма за действителност, която представлява годно придобивно основание на правото на собственост /чл. 77 от ЗС и чл. 18 от ЗЗД/. Добросъвестността на владелеца е свързана единствено със субективното му незнание за недостатъка на правното основание /в случая, че праводателят му не е собственик/. С нормата на чл. 70, ал. 2 от ЗС е въведена оборимата презумпция, че добросъвестността се предполага до доказване на противното, което означава в настоящия случай, че в тежест на ищците е да установят, че представляващата ответното дружество към 27.01.2006г. Ф. Ч. е знаела, че нейният син и снаха не са собственици на продадения на дружеството имот. Презумпция, че купувачът знае, че продавачът му не е собственик с оглед на родствената им връзка, в ЗС не е установено, вкл. и в отношенията между роднини по права линия /така в решение № 214/10.04.09г. по гр.д. № 6466/2007г. на ВКС, ІІ г.о., което макар и да не съставлява задължителна съдебна практика, отговаря на въпроса, поставен в основата на настоящия правен спор относно разпределението на доказателствената тежест/.

            Ищците не са ангажирали никакви доказателства /нито преки, нито косвени/, които да опровергаят въведената законова презумпция за добросъвестност на владелеца в настоящия случай. Вярно е, че по делото се установи, че С. Ч. е завладял имота на ищците, знаейки че е техен, както и че те са в Канада и не идват в България като не полагат никакви грижи за стопанисването му /извод, наложен от съвкупния анализ на показанията на свидетелите/. Демонстрация на това завладяване /и то не в смисъла на ocupatio, тъй като такова е налице при неизвестност на истинския собственик на вещта/ е било снабдяването му с КНА за собственост и последвалата скоро след това продажба. Налице е действително и съвпадане на момента на регистриране на ответното дружество /20.01.06г./ с момента на изповядване на продажбата /27.01.06г./. Не се установи обаче, че майката Ф. Ч. /едноличен собственик на капитала и управляваща и представляваща ответното дружество към посочения момент/ да е знаела, че имотът не принадлежи на сина й. Не се установи и майката Ф. Ч. да е била подставено лице на самият С. Ч. или на неговия баща И.Ч., който е имал преки наблюдения върху процесния имот, осъществявайки организация по строителството в съседния имот за периода 2004-2005г. и поради това може да се предполага, че е знаел за това, че синът му не осъществява фактическа власт за период от 10 години върху този изоставен имот. При липсата на такова пълно и главно доказване, което да опровергае законовата презумпция на чл. 70, ал. 2 от ЗС, следва да се приеме, че ответното дружество, считано от 27.01.06г., осъществява добросъвестно владение върху целия процесен имот.

Съобразно нормата на чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ЗС, достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. При това положение без никакво значение е обстоятелството, че след смъртта на Ф. Ч. управител на ответното дружество и едноличен собственик на капитала му е станал бащата на С. Ч. – И.Ч., за когото може да се обоснове от доказателствения материал по делото знанието му, че неговият син С. не е бил собственик на имота към 27.01.06г.

От друга страна безспорно се установи, че от момента на сключването на договора на 27.01.06г. ответното дружество е осъществявало непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху имота – подадена и била данъчна декларация по ЗМДТ на 14.04.06г. с вх. № М948, коригирина след събарянето на второстепенната сграда в имота през 2011г.; заплатени са МДТ още на 17.01.2007г.; имотът е заведен счетоводно в баланса на дружеството и последното е извършило основен ремонт в сградата, приключил до 2008г.; в края на посочената година е отдаден първият етаж от сградата на тур-операторска фирма и е събиран наем, деклариран по ЗКПО; извършени са СМР през 2011г. в имота, макар и като изпълнител да е било дружество-собственост на С. Ч., но стойността по издадените фактури са надлежно счетоводно отразени и е заплатен ефективно ДДС. Макар и известена за това завладяване на имота от трети лица, ищцата Л.Х. е реагирала „без емоционални реакции, казвайки само „интересна работа” и „много жалко”” /така св. С./.

При това положение, считано от 27.01.06г. до датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 15.01.2013г., е изминал 5 годишен срок, в който е упражнявано владение от ответното дружество, започнало като добросъвестно и с позоваването чрез възражението по настоящото дело на кратката придобивната давност, материалноправните последици на същата следва да се считат за настъпили към момента на изтичане на посочения законов срок – 27.01.2011г. /така т. 2 от ТР № 4/17.12.12г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/12г./.

Ответното дружество е придобило собствеността върху имота на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС, поради което решението в частта, с което са били уважени ревандикационните искове на ищците следва да се отмени и същите да се отхвърлят.

Въз основа на искането на въззивника, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество разноските за първата инстанция, възлизащи в размер на 3000лв. /заплатено адвокатско възнаграждение/, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 680лв. /заплатена ДТ/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА решение № 575/25.03.2015г., постановено по гражданско дело № 145 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, поправено с решение № 1494/28.07.2015г., В ЧАСТИТЕ, с които е осъдено ЕООД „Феномен”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“ Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап. 3, ЕИК 148006583, представлявано от управителя И.Д.Ч.,

            ДА ПРЕДАДЕ на Б.С.Х. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. А.Д. с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“, № 7 собствеността върху следния недвижим имот: само за частта от 1/3 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, община Варна, Варненска област ул. „Сан Стефано“ № 18 с площ от 307 кв.м., с иденификатор 10135.1507.876  при граници имоти с идентификатори 10135.1507.878, 10135.1507.877, 10135.1507.892, 10135.1507.875, 10135.1507.872 по Заповед КД-14-03-1887/18.07.2012 г. на Началник СГКК, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 10135.1507.876.1.1 определен със Заповед РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изп.Директор на АГКК, само за частта от същата сграда, представляваща жилище, съставляващо втори етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, както и съответните идеални части от общите части на сградата,

            ДА ПРЕДАДЕ на Л.С.Х. – О. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. А.Д. с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“, № 7 собствеността върху следния недвижим имот: само за частта от 1/3 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, община Варна, Варненска област ул. „Сан Стефано“ № 18 с площ от 307 кв.м., с иденификатор 10135.1507.876  при граници имоти с идентификатори 10135. 1507.878,10135. 1507.877, 10135.1507.892, 10135. 1507.875, 10135.1507.872 по Заповед КД-14-03-1887/18.07.2012 г. на Началник СГКК, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 10135.1507.876.1.1 определен със Заповед РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК, само за частта от същата сграда, представляваща жилище, съставляващо третия /тавански/ етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, както и съответните идеални части от общите части на сградата.

            ОТМЕНЯ решение № 575/25.03.2015г., постановено по гражданско дело № 145 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, поправено с решение № 1494/28.07.2015г. В ОСТАНАЛИТЕ МУ ЧАСТИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на Б.С.Х. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. А.Д. с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“, № 7 за осъждане на ЕООД „Феномен”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“ Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап. 3, ЕИК 148006583, представлявано от управителя И.Д.Ч. да предаде владението на жилище, съставляващо третия /тавански/ етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, състоящо се от четири стаи, кухня, килер, салон и тоалет, 1/3 ид.ч. от от коридора на първия етаж и вътрешното стълбище в частта му от първия до третия етаж; 1/3 ид.ч. от шахта, ½ ид.ч. от стълбище за избата и избения коридор, ведно с прилежащата му изба /ъглова, откъм двора/, както и съответните идеални части от общите части на сградата /цялата отразена с идентификатор 10135.1507.876.1 по КК на гр. Варна/, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града /с идентификатор 10135.1507.876 по КК на гр. Варна/, по твърдение за придобиване на имота чрез договор за дарение, оформен с нот. акт № 106, т. ХХІІ, дело 6557/03.12.1990г. на нотариус Р. Т. с район на действие ВРС, на осн. чл. 108 от ЗС.

            ОТХВЪРЛЯ иска на Л.С.Х. – О. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. А.Д. с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“, № 7 за осъждане на ЕООД „Феномен”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“ Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап. 3, ЕИК 148006583, представлявано от управителя И.Д.Ч. да предаде владението на жилище, съставляващо втори етаж от сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, състоящо се от външен вход със стълбище откъм ул. „Сан Стефано”, № 18, три стаи, хол, кухня, салон, антре и тоалет, 1/3 ид.ч. от от коридора на първия етаж и от вътрешното стълбище откъм двора, в частта му първия до третия етаж; 1/3 ид.ч. от шахта, ½ ид.ч. от стълбище за избата и избения коридор, ведно с прилежащата му изба /под магазина към улицата/, както и съответните идеални части от общите части на сградата /цялата отразена с идентификатор 10135.1507.876.1 по КК на гр. Варна/, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града /с идентификатор на ПИ 10135.1507.876 по КК на гр. Варна/, по твърдение за придобиване на имота чрез договор за дарение, оформен с нот. акт № 105, т. ХХІІ, дело 6556/1990г. на нотариус Р. Т. с район на действие ВРС, на осн. чл. 108 от ЗС.

            ОТХВЪРЛЯ иска на Б.С.Х. с ЕГН ********** *** и Л.С.Х. – О. с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. А.Д. с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“, № 7 за осъждане на ЕООД „Феномен”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“ Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап. 3, ЕИК 148006583, представлявано от управителя И.Д.Ч. да предаде владението на първият етаж от жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”, № 18, в който са включени магазин, антре, клозет, една стая, кухня, клозет, антре със стълбище за избата, едно избено помещение, 1/3 ид.ч. от шахта, 1/3 ид.ч. от коридор, 1/3 ид.ч. от вътрешно стълбище в частта от първи до трети етаж, ½ ид.ч. от антре, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, представляващо парцел ХІ-4а, кв. 63 по плана на 8-подрайон на града /с идентификатор на ПИ 10135.1507.876 по КК на гр. Варна/, по твърдение за придобиване на имота чрез наследствено правоприемство от майка им М. Т. Х., която го е придобила чрез одобрена от съда съдебна спогодба по протокол от 24.01.1975 г. по гр.д. № 74 от 19975 г. по опис на ВРС, на основание чл. 108 от ЗС.

            ОСЪЖДА Б.С.Х. с ЕГН ********** *** и Л.С.Х. – О. с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. А.Д. с адрес за връчване на съдебни книжа гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“, № 7 да заплатят на ЕООД „Феномен”, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“ Сан Стефано“ № 16, ет.2, ап. 3, ЕИК 148006583, представлявано от управителя И.Д.Ч. сумата от 3000 /три хиляди/лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 680 /шестотин и осемдесет/лв. , представляващи заплатена ДТ, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: