ОПРЕДЕЛЕНИЕ 682

гр. Варна,28.11.2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

          МАРИЯ МАРИНОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 546/17г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на М.С. Фейм и М.Ф. Фейм и двамата от гр. Варна, подадена чрез адв. Кр. С. ***, срещу определение № 1816/07.07.2017г., постановено по в. гр. д. № 1479/2017г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им с вх. № 5646/08.03.17г. срещу въвод във владение, извършен на 24.02.17г. по изп.д. № 20168080400261 на ЧСИ З. Д., гр. Варна, върху недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5505.363.8.6 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.6.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, ул. „Кичево“ № 12, на първи етаж и представляващ Гараж в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор 10135.5505.363, със застроена площ от 21.00 кв.м. и при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 10135.5505.363.8.1; под обекта – няма ; над обекта – 10135.5505.363.8.2. Счита се, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че при наведените в жалбата до ВОС оплаквания за осъществявано владение върху имота от 2002г. и съобразно приложените към жалбата писмени доказателства, съдът е следвало да прецени, че жалбоподателите са трети за изпълнителното производство лица и поради това е трябвало да разгледа жалбата в открито съдебно заседание на осн. чл. 437, ал. 2 от ГПК. Нарушението на това изискване е накърнило правата им да участват при разглеждането на подадената от тях жалба. Оспорват се и съображенията на съда, обосновали крайния му извод за недопустимост на жалбата - че жалбоподателите нямат качеството на трети лица, тъй като не били открити в имота от ЧСИ, а узнали за въвода впоследствие. Сочи се, че няма как жалбоподателите да са били открити в имота, след като по делото са налице доказателства, че гаража го владеят от 2002г., а вратата му е била отворена с „технически средства”, т.е. заключената от жалбоподателите врата е била разбита в присъствието и със съдействието на ЧСИ, въпреки, че гаражът се намира на същия адрес, на която живеят жалбоподателите и в същата сграда под жилището им. Не са били обсъдени и представените с жалбата до ВОС писмени доказателства, удостоверяващи твърденията им, че жалбоподателите Фейм са били във владение на гаража преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява от ЧСИ. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на ВОС за произнасяне по подадената жалба след разглеждането ѝ в открито с.з. от друг състав на съда или да се отмени определението и настоящият съд да се произнесе със съдебен акт, уважавайки подадената жалба.

            В предвидения срок са депозирани отговори на частната жалба от длъжниците и от взискателя по изпълнителното дело. В същите жалбата се оспорва като неоснователна и се отправя искане обжалваното определение на ВОС да бъде потвърдено. Приведени са аргументи, че въводът е извършен законосъобразно, тъй като на местоизпълнението не е било установено имотът да се владее от трето за изпълнението лице.

            Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следното:

            Изпълнителното производство е образувано по молба от 21.03.06г. на А.Ц.А. от гр. София за принудителното осъществяване предаването на владението върху подробно описания по-горе гараж срещу длъжниците И.Ц.И. и А.К.И., въз основа на изпълнителен лист от 07.03.16г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 02.03.17г., постановена по ч.гр.д. № 2222/16г. на ВРС, ХІХ с-в. Последната е издадена на осн. чл. чл. 417, т. 3 от ГПК въз основа на НА № 6, т. І, рег. № 408, дело № 6/16.02.16г. на нотариус Янчо Несторов, рег. № 011 на НК, гр. Варна, с който Иванови са продали на А. описания гараж, поемайки задължението да му предадат владението с подписването на този договор. Насроченият въвод във владение на 17.05.16г. не е осъществен, тъй като видно от записването в протокола /л. 14-15 от изпълнителното дело/, при започване на изпълнителните действия по въвода, ЧСИ е констатирал, че входната врата на гаража е заключена. По сведение на живущите на адреса, ключ за гаража се намира в сем. Фейм, които не са пожелали да го предадат, твърдейки, че те са собственици на имота.

            Третите лица Ф. са обжалвали на 27.05.16г. насрочването на въвод във владение по посоченото изпълнително дело за дата 17.05.17г., посочвайки, че те са собственици на гаража и не са били уведомявани за съдържанието на изпълнителния лист, послужил за предприемането на изпълнителни действия. С определение № 2309/29.09.16г. по в.гр.д. № 1845/16г. на ВОС жалбата на Фейм е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като на 17.05.16г. въвод във владение не е бил осъществен /л. 36 от изпълнителното дело/. Няма данни това определение да е било обжалвано. С молба от 18.11.16г. взискателя А. е отправил искане за насрочването на нов въвод във владение на имота и такъв е насрочен за 24.02.17г.

            В съставения протокол за въвод във владение от 24.02.17г. /л. 40-41 от изп. дело/ е отразено, че на местоизпълнението се е явил синът на длъжниците Ц. Ц. в качеството му на техен пълномощник /пълномощното е на л. 42/, както и взискателят А.. Ц. е предоставил ключ за имота, но се оказало, че ключът не е за този имот. Поради това с помощта на технически средства пълномощникът Ц. е отворил вратата на гаража, след което е сменил патрона на бравата и предал ключ от последния на взискателя. Пълномощникът и взискателят постигнали споразумение находящите в гаража движими вещи да бъдат изнесени в 1-седмичен срок в присъствието на взискателя и без да е необходимо присъствието на представител на ЧСИ.

            На 06.03.17г. /датата на пощенското клеймо/ М. и М. Ф. чрез адв. С. са депозирали жалба срещу осъществения на 24.02.17г. въвод във владение на описания гараж. Изложили са твърдения, че те са собственици на гаража, върху който осъществяват владение от 2002г. Посочили са още, че за същият имот вече е бил воден спор между длъжниците по изпълнителното дело – Иванови и жалобподателите Фейм, като предявеният срещу тях от Иванови иск по чл. 108 от ЗС е бил отхвърлен по гр.д. № 5547/14г. на ВРС, ХХХІV с-в, решението по което е влязло в сила на 25.01.16г. и отбелязано в СВ-Варна на 15.04.16г. Освен това са посочили, че за установяването на правото си на собственост върху този гараж съпрузите Фейм са предявили на 30.06.16г. установителни искове против длъжниците Иванови, както и взискателя А.Ц.А. и неговата съпруга Олга Ю. Ц., по които е образувано гр.д. № 7547/16г. на ВРС, ХІХ с-в. Посочено е, че в с.з. на 18.01.17г. по последното дело, процесуалния представител на ответниците А.Ц. и Олга Цонева е заявил, че именно ищците осъществяват фактическата власт върху гаража. Жалбоподателите са се позовали и на изявление на сина на длъжниците – Ц. Ц., направено пред съда по гр.д. № 5547/14г. на ВРС, ХХХІV с-в, който в качеството си на свидетел е изложил, че през лятото на 2009г. не е могъл да влезе в гаража, тъй като госпожа Ф. му е заявила, че са сменили ключа, защото са оставили там хубави неща и мебели на дъщеря си. При въвода на 24.02.17г. жалбоподателите Фейм не са били потърсени от ЧСИ, а същите са разбрали за обжалваното изпълнително действие едва на 01.03.17г., когато в с.з. по гр.д. № 7547/16г. на ВРС, ХІХ с-в е бил представен самия протокол за осъществения въвод. Счита се, че последният с оглед на изложените обстоятелства е извършен в нарушение на чл. 523, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и поради това са претендирали отмяната му като незаконосъобразно действие на ЧСИ. Към жалбата са представени копия на исковата молба и протокол от с.з. от 18.01.17г. по гр.д. № 7547/16г. на ВРС, ХІХ с-в; протокол от с.з. от 10.11.14г. и крайните съдебни актове по гр.д. № 5547/14г. на ВРС, ХХХІV с-в.

            С оглед наведените от жалбоподателите пред ВОС твърдения относно момента на узнаването от тях на обжалваното изпълнително действие /че това е станало на 01.03.17г., когато в с.з. по гр.д. № 7547/16г. на ВРС, ХІХ с-в е бил представен протокола за въвод от 24.02.17г./, то подадената на 06.03.17г. жалба до ВОС се явява подадена в срока по чл. 436, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

            Предвидената в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК форма на защита е срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнението чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по извършване на въвод във владение върху недвижим имот спрямо трети лица. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 3/15г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение и ако такъв бъде извършен – защитата е чрез обжалването по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК или чрез владелческите искове, ако се пропусне срока за обжалването, но не и по реда на чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК. Обратно - законосъобразен ще се яви въвода във владение върху имота срещу трето лице, само когато съдебният изпълнител намери имота във владение на това трето лице, което е различно от длъжника и когато това владение е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение.

            Целта и същността на предоставеното чрез нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК правно средство е осигуряването на бърза защита с конститутивен ефект в случаите, когато изпълнителното основание не може да се противопостави на третото лице, тъй като именно то е следвало да бъде надлежно легитимиран ответник в процеса, по който е постановено изпълняваното съдебно решение. Именно това налага тълкуването на легитимацията на жалбоподателя широко – всеки заварен владелец би могъл да обжалва извършен срещу него въвод, когато е придобил владението преди завеждането на делото, решението по което се изпълнява. Следователно, за допустимостта на обжалването е необходимо да са налице твърдения за качеството на третото лице като владелец на вещта и за идентификацията му на на лице, което не е обвързано от изпълнителния лист, като същевременно същото следва и да оспорва правата на длъжника. За основателността на жалбата по чл. 435, ал. 5 от ГПК е необходимо доказването на горните твърдения.

            В някои актове на съдилищата се приема, че доказването на легитимацията на жалбоподателя като владелец е елемент от правопоржадащия правото на жалба фактически състав и съответно част от предмета на делото по същество – напр. определение № 491/06.10.16г. по в.ч.гр.д. № 396/16г. на АС-Бургас /цитирано по „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, Второ преработено и допълнено издание, ИК „Труд и право”, София 2017г., авторски колектив, стр. 1149/.

            В настоящия казус са налице твърдения на жалбоподателите Ф., че те са трети за изпълнението лица и върху владяната от тях още от 2002г. вещ е извършен на 24.02.17г. въвод във владение по изпълнителен лист, издаден на 07.03.16г.по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 02.03.16г., и същите оспорват правата на длъжниците върху имота, сочейки освен това, че правата на последните са отречени с влязъл в сила на 25.01.16г. съдебен акт по предявения от И. срещу Ф. иск по чл. 108 от ЗС.

            Налице са и данни за осъществяваната от жалбоподателите Ф.фактическа власт върху имота – на 17.05.16г. имотът е намерен заключен и ключа се е държал от семейство Фейм, които са заявили на ЧСИ, че те са собственици, владеейки имота от 2002г. Освен това на 24.02.17г. представителят на длъжника отново не е осигурил ключ за имота, а с помощта на технически средства е премахнал и заменил заключващото устройство на входната врата на гаража. Следва да се отбележи, че не е нужно владелецът да бъде физически и постоянно в имота, за да се приеме, че той осъществява фактическата власт, поради което и не е необходимо съдебният изпълнител да открива лице в имота – достатъчно е установяването на външните и сигурни белези на осъществявана фактическа власт.

            Горното обосновава извода, че подадената от жалбоподателите Фейм жалба по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК е допустима, поради което и обжалвания съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне на ВОС за произнасяне по съществото ѝ.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение 1816/07.07.2017г., постановено по в. гр. д. 1479/2017г. по описа на Окръжен съд-Варна и ВРЪЩА делото на ВОС за разглеждане по реда на чл. 437, ал. 2 от ГПК на жалбата на М.С. Ф. и М.Ф. Ф. и двамата от гр. Варна, с вх. № 5646/08.03.17г. срещу въвод във владение, извършен на 24.02.17г. по изп.д. № 20168080400261 на ЧСИ З. Д., гр. Варна върху подробно описания недвижим имот, подадена на осн. чл. 435, ал. 5 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: