Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

221/15.12.2014г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 03.12.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 547/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение  № 1243/22.08.2014 год по гр.д. № 1209/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав са подадени въззивни жалби, както следва:

От С.К.С. *** чрез процесуалния му представител адв. С.Т. в частта, с която е отхвърлен искът, предявен срещу Прокуратурата на РБ и ОДМВР гр.Варна за солидарно заплащане на разликата над присъдената сума 8000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на доброто име и достойнство и причинен стрес в периода от 05.03.2000 до 17.06.2009 и за разликата над присъдената сума 4000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - накърняване на доброто име и достойнство и причинен стрес в периода от 18.06.2009 до 18.09.2013 год, до размера на общо претендираната сума 60000 лв, всички вследствие повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, пр.първо и второ,т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, по което е било образувано ДП № 272/2000 год на РУ на Транспортна полиция и по което бил оправдан, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2013 год до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание, проведено на 03.12.2014 год въззивникът чрез процесуалния си представител е заявил, че не обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ОД на МВР гр.Варна иск за сумата 8000 лв, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди- накърняване на доброто име и достойнство и причинен стрес в периода от 05.03.2000 до 17.06.2009 год.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, с произтичащите от това законни последици.

Въззивна жалба срещу същото решение, но в осъдителната му част е подадена и от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Варна. В нея се излагат доводи за недопустимост, евентуално – за незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговото обезсилване като постановено по непредявен иск, евентуално – отменено и вместо него постановено друго, съобразено с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допусдтими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на делото е иск, предявен от С.К.С. срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР гр.Варна за солидарното им осъждане за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в резултат от поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан – основание по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

На 31.10.2000 год е образувано дознание № 272/2000 год по описа на РУ”Транспортна полиция” гр.Варна срещу ищеца по повод постъпил заявителски материал за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и 4 от НК във вр. с чл. 194 ал.1 от НК.

След като първоначално е бил разпитан като свидетел, на 02.11.2000 год ищецът бил привлечен като уличен в извършване на престъплението и му била наложена мярка за неотклонение „подписка”. С писмо № ЗМ 272/20.11.2000 год на РУ „Транспортна полиция” Варна е изпратено уведомление до Районна прокуратура Варна за образуваното дознание. Разследването е продължило от органите на РУ”Транспортна полиция” Варна под ръководството на Районна прокуратура Варна. С постановления на последната делото многократно е било връщано за доразследване, междувременно е било спирано за издирване на съучастниците, а с писмо № 4466 от 28.05.2009 год на Районна прокуратура Варна преписката е изпратена за разследване на ОД на МВР Варна поради настъпили структурни промени в системата на МВР. С постановление от 30.07.2009 год на дознател при ОД на МВР Варна ищецът бил привлечен като обвиняем, на 05.03.2010 год му било предявено разследването по дознаниено, а на 13.12.2010 год било изпратено на Районна прокуратура Варна обвинително заключение с мнение за внасяне на обвинителен акт.

Районна прокуратура Варна внесла обвинителния акт на 23.12.2010 год и по него било образувано НОХД № 7060/2010 год на Районен съд Варна, приключило с оправдателна присъда по отношение на ищеца, постановена на 18.09.2013 год.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът тежко понесъл воденото срещу него наказателно производство, което продължило дълго време и станало причина за промяна в отношението към него на хората от приятелското му обкръжение. Той се почувствал злепоставен в техните очи, защото името му било опетнено. В същото време той се радвал на подкрепа и разбиране от най-близкия си родствен кръг – неговата сестра и жената, с която е във фактическо съжителство са били до него от самото начало на наказателното преследване и до днес, като са го подкрепяли и окуражавали. Това се установява от разпита им като свидетели по делото.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.   

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Безспорно е, че с влязла в сила присъда ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение, поради което посочената предпоставка е налице и искът е установен по основание. Вредите са настъпили от действията на двамата ответници, които следва да отговарят солидарно независимо от различната форма и степен на съпричиняване.

Отговорността на прокуратурата е обусловена от обстоятелството, че досъдебното производство от момента на образуването му е водено под нейния непосредствен контрол, както се установява от издадените постановления за връщането му на разследващия орган с указания по движението му. Като начален момент следва да се приеме 02.11.2000 год, когато ищецът е бил привлечен като уличено лице по преписка № 272/2000 на РУ”Транспортна полиция” Варна и срещу него е била взета мярка за неотклонение „подписка”. Първоинстанционният съд неправилно е определил, че Прокуратурата нао РБ дължи обезщетение, считано от 05.03.2000 год, защото към тази дата досъдебното производство не е било образувано, а и самото инкриминирано деяние не е било извършено.

ОД на МВР гр.Варна следва да отговаря солидарно с Прокуратурата на РБ за целия период, през който срещу ищеца е било водено досъдебното производство, независимо от това, че за част от него разследването е било провеждано от РУ”Транспортна полиция” гр.Варна, която не е в структурата на Областната дирекция на вътрешните работи. Това е така, защото обезщетение се дължи за вредите, съвместно причинени от двамата ответници във връзка с поддържането на обвинението, по което ищецът е бил оправдан. По делото е безспорно, че след преобразуване на службите в състава на МВР, дейността на РУ”Транспортна полиция”, която към този момент е имала разследващи функции по отношение престъпленията срещу транспорта, е преминала  към ОД на МВР Варна. В този смисъл вторият ответник е допринесъл за настъпване на вредите с действията си по привличането на ответника в качеството на обвиняем с постановлението от 30.07.2009 год, предявяване на разследването на 05.03.2010 год и изготвяне на обвинителното заключение с мнение за внасяне на обвинителен акт. Без значение в случая е в какъв период от време ОД на МВР непосредствено е осъществявала по отношение на ищеца дейност по повдигане и поддържане на обвинението. Относимо към възникване на солидарната отговорност е обстоятелството, че след изпращане на делото по компетентност, именно ОД на МВР е продължила и довършила разследването по дознанието. Това не значи, че тя отговаря за действията на предходния разследващ орган в лицето на РУ”Транспортна полиция”, а напротив – отговаря за собствените си действия, материализирани в посочените по-горе актове.

По отношение размера на обезщетението и съобразявайки се с принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сума в общ размер на 12000 лв в достатъчна степен удовлетворява понесените от ищеца неимуществени вреди.

За да прецени това, съдът съобрази на първо място обстоятелството, че въпреки дългия период, през който е било водено досъдебното производство, вредите на ищеца не са били с твърде голям интензитет, тъй като видно от материалите по дознанието, същият е бил викан за разпит не повече от веднъж годишно. Това не е създало значителни неудобства за ищеца във връзка с воденото срещу него разследване. През целия този период той не е бил задържан под стража и в този смисъл правата му и свободата на придвижване не са били ограничени.

Въпреки, че срещу него е постановена оправдателна присъда, останалите участници в престъплението са осъдени, а от материалите по наказателното дело се установява, че той макар да не е участвал пряко в нарязването и кражбата на релсовия път, е присъствал на местопрестъплението и е извозил откраднатото със собствения си камион. Това е станало в часовете след полунощ, поради което ищецът е имал пълното основание да се усъмни в законността на действията на останалите подсъдими и въпреки това им е помогнал. При тези обстоятелства той няма как да се е чувствал несправедливо обвинен, а стресът от воденото срещу него досъдебно производство се дължи именно на основателния страх от наказание за извършеното. Макар и наказателният съд да не е намерил достатъчно основания за осъждането на ищеца, установените факти говорят красноречиво за отношението му към деянието и имат значение при определяне на обезщетението за неимуществените вреди.

По отношение на уронването на доброто име в обществото съдът намира следното:

От показанията на свидетелите се установява, че в началото ищецът е почувствал леко отдръпване на приятелите си, но с течение на времето отношенията им отново се възстановили. Жената, с която той живее на съпружески начала и имат две деца, е била заедно с него и през 2000 год, когато е започнало наказателното преследване, но винаги го е подкрепяла, включително и досега. Това се установява от показанията на св. Надя Савова – сестра на ищеца и св. Валентина Славова – фактическата му съпруга.

Производството действително е продължило дълго време, било е спирано и възобновявано многократно с цел издирване на останалите участници в престъплението. Иск по чл.2 б от ЗОДОВ обаче не е предявен, а това обстоятелство следва да се преценява само с оглед степента на вредите от незаконното обвинение.

С оглед изложеното настоящият състав, намира, че искът е основателен и доказан срещу двамата ответници в размер на 12000 лв, които следва да отговарят в условия на солидарност. Въпреки това, тъй като съгласно изричното изявление на въззивника, че не обжалва решението в отхвърлителната му част срещу ОД на МВР Варна за периода 05.03.2000 до 17.06.2009 год, в тази част то е влязло в сила.

Ето защо, решението следва да бъде потвърдено в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение в размер на 8000 лв за периода 05.03.2000 до 17.06.2009 год с корекцията, че се касае за период от 02.11.2000 до 28.05.2009 год, т.е. за времето от повдигане на обвинението по преписка № 272/2000 год до изпращането й на ОД на МВР Варна. Следва да бъде потвърдено решението и в останалите му части, а именно – с която са осъдени солидарно Прокуратурата на РБ и ОД на МВР Варна да заплатят 4000 лв обезщетение за неимуществени вреди, но след корекция по отношение на периода, а именно- от 29.05.2009 до 18.09.2013 год, както и в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 1243/22.08.2014 год по гр.д. № 1209/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С.К.С. сумата 8000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на доброто име и достойнство и причинен стрес в периода от 02.11.2000 до 28.05.2009 год, В ЧАСТТА, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца солидарно с ОД на МВР гр.Варна сумата 4000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - накърняване на доброто име и достойнство и причинен стрес в периода от 29.05.2009 до 18.09.2013 год, всички вследствие повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, пр.първо и второ,т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, по което е било образувано ДП № 272/2000 год на РУ на Транспортна полиция и по което бил оправдан, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2013 год до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете съответно срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 8000 лв неимуществени вреди за периода от 02.11.2000 до 28.05.2009 год и солидарно срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР Варна за разликата над 4000 лв до пълния претендиран размер от 60000 лв.

В отхвърлителната част за сумата 8000 лв по отношение на ОД на МВР решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)