О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

684/04.11.2016

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04 11.2016г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№547/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час -тна жалба от П.Х.П. против определение №164/09.08.2016г., поста - новено по в.гр.д.№139/16г. по описа на ТОС, гр.о., с което е оставена без разглеж -дане подадената от П.Х.П. жалба против действия на съдебен изпълнител по изп.д.№20167690400081 по описа на ЧСИ А.З., рег.№769, с район на действие - Окръжен съд Търговище, както и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ТОС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

Въззиваемата И. П. П., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител С.И.А., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№139/16г. по описа на ТОС е образувано по жалба вх. №5252/07.07.2016г., подадена от П.Х.П. против действия съдебен изпълнител по изп.д.№20167690400081 по описа на ЧСИ А. З., рег.№ 769, с район на действие - Окръжен съд Търговище, представляващи отказ да бъ - де прекратено изпълнителното дело и налагане на запор върху трудовото възнаг -раждение на жалбоподателя.Твърди се, че действията са незаконосъобразни, т.к. двукратно на ЧСИ е била представена нотариално заверена декларация, удосто -веряваща, че претендираните в изпълнителното производство суми са били запла - тени на взискателя, предвид което и делото е следвало да бъде прекратено, което ЧСИ е отказал да стори, като незаконосъобразно е продължил изпълнението, вкл. е наложил и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.  

В депозирания отговор по жалбата И. П. П., малолетна, действа- ща чрез своята майка и законен представител С.И.А., е под -държала становище за нейната недопустимост.

Цитираното изп.дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.04. 2015г., издаден по гр.д.№520/13г. по описа на РС-Попово, с който длъжникът П.Х.П. е осъден да заплаща на взискателя И. П. П., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител С.И.А., месечна издръжка в размер на 80лв., считано от 11.11.2013г. до настъп -ване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, както и изпъл -нителен лист от 26.08.2015г., издаден по гр.д.№215/15г. по описа на РС-Попово, с който е изменен размерът на горепосочената дължима месечна издръжка от 80лв. на 140лв., считано от 29.07.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просро -чена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прек -ратяване.

ПДИ е изпратена на длъжника на 17.02.2016г.С молба от 01.03.2016г. П.П. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, като е твърдял, че претенди -раната издръжка е била вече заплатена от него.Представил е разписка, издадена от С.И. Д. като майка и закон представител на И. П. П. с нотариално заверен на 16.12.2009г. подпис, с която е удостоверено, че на 16.12.2009г. същата е получила от П.П. сумата от 20 300лв., равняваща се на 145 месечни вноски от по 140лв. за периода м.09.2009г.-м.09.2021г. като издръжка на И. П..След становището на взискателя по молбата на П.П. от 01. 03.2016г., с разпореждане от 11.03.2016г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на П.П. от 01.03.2016г., съобщено му на 16.03.2016г.На 20.04.2016г. П.П. е депозирал нова молба по изп.дело, с която отново е искал производството да бъде прекратено поради изплащане на дължимите суми на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК като е представил цитираната разписка от 16.12.2009г.С разпореждане от 22.04. 2016г. ЧСИ му е указал, че по идентична молба се е произнесъл с разпореждане, съобщено му на 16.03.2016г.По молба на взискателя от 23.06.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Темпо транс”ЕООД, гр.Вар - на, с връчено запорно съобщение на третото лице на 28.06.2016г.Указано е, че удръжките следва да се правят при спазване правилата на чл.446 от ГПК, т.е. да се удържа само сумата над несевестируемия размер, посочен в цитираната норма.На 04.07.2016г. е депозирано пред ЧСИ съобщението на третото лице по чл.508 от ГПК.Няма доказателства в представеното копие от изп.дело за датата, на която длъжникът е уведомен за наложения запор.

Жалбата, инициирала производството пред ТОС, е подадена по пощата на 06. 07.2016г.

Първата група действия, които се обжалват от П.П. са отказите на ЧСИ от м.03.2016г. и м.04.2016г. да прекрати изпълнителното производство.Отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство не е сред дейс -твията му, които длъжникът е легитимиран да обжалва съгласно лимитативно изброените в чл.435 от ГПК действия на съдебен изпълнител, които длъжникът разполага с правото да обжалва.Предвид горното и жалбата против тези действия е недопустима/отделно от горното и същата е подадена след изтичане на едно -седмичния срок от уведомяването на страната за тях/.Жалбата против наложения запор е подадена в срок, доколкото няма данни съобщението до страната за дейс- твието да е било връчено преди 29.06.2016г.Това действие, обаче също не подлежи на самостоятелно обжалване, т.к. в случая длъжникът не е възразявал за насоч -ване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквеструемо, т.е. не е налице жалба против насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущес -тво по см. на чл.435, ал.2 от ГПК, а е твърдял единствено, че запор не следва да бъде налаган, т.к. изпълнителното производство следва да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбата на П.П. е подадена против действия, неподлежащи на обжалване, поради което е и недопустима.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че представената от страна -та разписка от 16.12.2009г. не представлява документ по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, удостоверяващ плащане на сумите по изпълнителните листи, т.к. този документ е съставен много преди приключване на съдебното дирене в двете искови производства, по които впоследствие са били издадени цитираните изпълнителни листи, съответно преди формиране на СПН, по силата на която е задължителна понастоящем за страните дължимостта на процесната издръжка така, както е поста- новено по влезлите в сила между тях съдебни решения.  

Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на ТОС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №164/09.08.2016г., постановено по в.гр.д.№139/ 16г. по описа на ТОС, гр.о.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: