ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№723

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 13.11.2018 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 547/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Е.Б.Г. чрез особения представител адв. И.М. ***, срещу определение № 502/28.08.2018 год по в.гр.д. № 393/2018 год на Окръжен съд Добрич. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

По силата на сключен договор за ипотека въззивницата е ипотекирала своята ½ ид.ч. от имота, обект на публичната продан, като обезпечение на вземането на Банка ДСК срещу А.К., като едновременно с това А. К. е обезпечила чрез ипотека върху нейната ½ ид.ч. от същия имот вземането на банката срещу Е.Г.. Двата кредита са обединени в обща кредитна експозиция, като предсрочната изискуемост съгласно клаузите на договора настъпва за всеки от тях в случай, че единият стане изискуем.

Въз основа на горното обстоятелство следва да се приеме, че жалбоподателката като ипотекарен гарант има качеството на длъжник по изпълнителното дело. В това си качество и на осн. чл. 435 ал.3 ГПК тя може да обжалва постановлението за възлагане само, ако наддаването при публичната продан е било опорочено, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В конкретния случай, жалбата не съдържа твърдения за ненадлежно провеждане на наддаването и самото възлагане на имота, а оплакванията се свеждат до това, че съдебният изпълнител не е уведомил съсобственика на имота за насрочената публична продан, както и за предшестващите изпълнителни действия.

Разпоредбата на чл. 487 ГПК урежда действията, които съдебният изпълнител е длъжен да предприеме във връзка с обявяване на проданта, а личното уведомяване на съсобствениците не е сред тях. Достатъчна е разгласата, която е предприета и надлежно документирана, при спазване на законовите изисквания, за да се презюмира, че обявлението е достигнало до знанието на всички заинтересовани.

Наред с това следва да се изтъкне, че съдебният изпълнител е положил усилия да издири и връчи на жалбоподателката призовка за доброволно изпълнение, както на посочения постоянен и настоящ адрес, така и на друг адрес в гр.Лом, за който е узнал в хода на изпълнителните действия. На нито един от тях страната не е била открита, поради което и за защита на правата й съдебният изпълнител назначил служебен защитник, който е изготвил и настоящата жалба. Призовките до длъжницата Атанаска Корудова са връчени лично на нея на адреса, посочен от частната жалбоподателка като неин постоянен адрес. Взаимната свързаност между двата кредита и общия посочен постоянен адрес идват да покажат, че оплакването за нередовност на връчването е само формално, но страната не е била в неведение относно провежданото принудително изпълнение.

Ненадлежното уведомяване за изпълнението, на което се позовава частната жалбоподателка, е относимо единствено в хипотезата на чл. 435 ал.2 т.3 от ГПК, а именно: само за хипотезите на отнемане на движима вещ или отстраняването от недвижим имот, които са изпълнителни действия, различни от публичната продан. Те са уредени като самостоятелен изпълнителен способ – чл.521 и сл. от ГПК в случаите, когато е присъдена движима вещ или владението върху имот, които не са предадени доброволно. Тогава съдебният изпълнител пристъпва към принудителното им отнемане. Предаването на движимата вещ, респ. въводът във владение удовлетворява взискателя и изчерпва съдържанието на самото изпълнително производство. Затова нередовното уведомяване на длъжника за насроченото отнемане на вещите, респ. въвода във владение, се третира от разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК като съществено нарушение, подлежащо на обжалване.

Не е така, както в настоящия случай, когато се дължи парично вземане, за събирането на което се насочва изпълнение върху движими или недвижими вещи на длъжника с цел тяхното осребряване. В тези случаи съдебният изпълнител процедира по различен начин – извършва опис и оценка и насрочва публична продан. Тези действия, макар извършени в рамките на изпълнителното производство, не са същински изпълнителни действия. Те не довеждат до постигане на крайната цел на изпълнителното производство, а именно - удовлетворяване на взискателя, а само го подготвят. Затова и не подлежат на самостоятелно обжалване.

При липсата на други данни за допуснати от съдебния изпълнител нарушения, които да са довели до опорочаване на проданта, съдът правилно е преценил, че посочените от частния жалбоподател доводи не попадат в приложното поле на чл. 435 ал.3 ГПК за допустимост на жалбата.

Поради това, настоящият състав намира, че определението, с което същата е оставена без разглеждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 502/28.08.2018 год по в.гр.д. № 393/2018 год на Окръжен съд Добрич.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.