Р Е Ш Е Н И Е

 

№  7 /16.01.2017 г.,  гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

        

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в публичното съдебно  заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 въззивно гражданско дело № 549 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 1031/25.07.2016 год. по гр.д. 3019/2015 год. на ОС Варна, подадена от К.Б.К. ЕГН **********, с което е отхвърлен предявеният от нея иск срещу П.Б.П., М.М.М. и А.Н.М., всички от гр. Варна, по чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено правото й на собственост върху жилище в гр. Варна, бул. „Княз Борис І” №83, на трети етаж с площ от 120,27 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при твърдяно придобивно основание – по завещание и чрез реализирано право на настрояване, като са присъдени и разноски в полза на ответниците.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Направен е анализ на доказателствата, от който се прави извод, че процесният имот е обект на обсъжданите от ОС прехвърлителни сделки, като включен в правото на надстрояване на прехвърления обект; че е самостоятелен обект на собственост, изграден в съответствие със строителните правила и норми.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни П.Б.П., М.М.М. и А.Н.М., в който се оспорват доводите в жалбата. Излагат се доводи за законосъобразност на въззивното решение, на направените в него изводи за липса на прехвърляне на право на собственост върху дворното място с договора от 1969 год. Твърди се, че с този договор е придобито право на строеж единствено върху втори етаж от жилищната сграда, не и права по отношение на третия етаж. Твърди се, че са обсъдени всички съществени доказателства по делото.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове от К.К. срещу П.Б.П., М.М. и А.М. за приемане за установено правото на собственост на ищцата върху жилище (апартамент), находящо се в гр. Варна, бул. "Княз Б. I" № 83, разположен самостоятелно на третия етаж с площ от 120.27 кв. м, състоящ се от антре, кухня със столова, хол, две спални, баня, тоалет и тераса с вход от стълбищната клетка, ведно с избено помещение № 2 с площ от 20.09 кв. м и с 33.34 % идеални части от общите части от сградата, разположено в сграда с идентификатор 10135.2560.370.3, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.370, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, при граници, посочени по схема на лист 58 от делото, основани на твърдения за придобиване по завещание от 01.09.1989 г. от Д.Д. П., п. 18.04.2012 г. и по завещание от 06.09.1989 г. от Б.П.П., п. 18.10.2001 г., а от тях – чрез реализирано право на надстрояване, отстъпено чрез договор № 545, сключен на 01.01.1969 г., по чл. 124 ГПК.

Ответниците са оспорили исковете пред ОС по мотиви, че договорът се отнася само до втория етаж, а не до процесния. Ответниците П.П. и М.М. предявяват евентуално възражение за свое право на собственост върху имота, придобито чрез осъществяване на право на строеж, отстъпено с молба с нотариална заверка на подписите от 17.04.1975 г.

К. е оспорила тези твърдения.

Установява се от писмените доказателства по делото, че чрез договор № 545, сключен на 01.01.1969 г., съгласно НПЖДЖФ, Председателят на ИК ГНС Варна, въз основа решение, одобрено от ОНС, е прехвърлил на Б. П. и Д.П., държавен жилищен имот в гр. Варна,  ул. "Княз Борис Първи" № 83, ет. 2, целия от 95 кв. м застроена площ, с обща кубатура 335.56 куб. м, състоящ се от стая, хол, кухня, преддверие, сервизни помещения, тераса, стълбище и две изби, както и 66.67 % ид. ч. от общите части на сградата и 66.67 % ид. ч. от дворното място, като по отношение на дворното място на купувачите се отстъпва право на строеж, срещу цена в размер 6959 лв.

От представеното в заверен препис решение на ИК ГНС от 30.11.1960 г. (л. 89) се установява, че от бившия собственик Я. Н. е било отчуждено правото на надстрояване /раздел3/, а от протокол от 14.12.1960 г. (л. 62) – че са били оценени нормална таванска стая 53.50 куб. м, преддверие пред хола 16.80 куб. м и хол 31.10 куб. м или общо 101.40 куб. м.

Кубатурата на продаденото жилище – 335,56, значително надвишава кубатурата на отчуждените помещения – 149,30.

От представеното заверено копие (л. 141 от делото на ОС) се установява, че на 11.03.1974 г. е дадена виза за дострояване на сградата на втория етаж. Според обяснителната записка (л. 142) се проектира надстрояване на съществуващото масивно жилище, като надстройката съдържа: кухня, две спални, хол, баня и клозет, но в графичната част са посочени разпределения на втория и на таванския етажи.

Доколкото във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на извода на съда относно прехвърлянето на собственост върху ид.ч. и от дворното място с договора от 1969 год., въззивният състав приема, че с този договор изрично са прехвърлени ид.ч. от дворното място, като уточнението, че се прехвърлят и ид.ч. от право на строеж не изключва право на собственост върху терена. Въззивният състав не споделя правните изводи на ОС в обратния смисъл и доколкото се касае до прилагане на материалния закон по отношение на общите оплаквания за неправилност на решението на ОС, този извод е предмет на въззивното производство.  Разпоредбата на чл. 15 НЗЖДЖФ /отм./ не може да се противопостави на уредбата на етажната собственост в ЗС, която предвижда, че дворното място е част от общите части на сградата в етажната собственост и при прехвърляне на обект от сградата, ведно с ид.ч. от общите части в ет.с. се прехвърля и ид.ч. от терена, дори това да не е изрично посочено в придобивния акт, по силата на чл. 38 ЗС /разпоредбата не е променяна от приемане на закона през 1951 год./ – съдебната практика на ВС на РБ изоблиства с решения в този смисъл. Доколокото се касае и за приложение на императивни правни норми, въззивният съд приема, че следва да развие доводи в тази насока.

От представените заверени преписи (л. 46 и л. 143) се установява, че е издаден позволителен билет № 177 от 04.11.1974 г., с който е разрешено на Б.П. и Д.П. да извършат надстройка на втори етаж на съществуващата едноетажна сграда по одобрен архитектурен проект. Впоследствие въз основа на нотариално заверена молба, заверка № 4898 от 17.03.1975 г. в разрешението е добавен ответникът П.Б.П.. С тази молба (л. 106 от делото на ОС), на основание чл. 15в ЗС Б. и Д.П. са заявили, че предоставят на сина си правото да построи за себе си жилище за задоволяване нуждите на семейството му чрез преустройство от мансарден в „редовен втория етаж“ по одобрен проект.

От описаните дотук доказателства става ясно, че през 1969 год. П. са закупили правото да преустроят в пълноценен и да придобият собствеността върху втория етаж от процесната жилищна сграда, като с придобиването на този етаж като самостоятелен обект от сградата е възникнала и етажаната собственост в тази сграда, и правото на надстрояване, съобразно предвижданията по застроителния план към този момент – вероятно нискоетажно строителство.

От проекта  на л. 145 от делото на ОС се установява, че е одобрен от главния архитект на основание чл. 21а СПНИНМ т.е. за жилище в подпокривното пространство. Между страните е прието за безспорно, че обектът е самостоятелен. От проекта не се установяват отклонения от изискванията по чл. 21а.

Между страните не е било спорно, че третият етаж в сградата е построен, съществува, обитаван е бил от родителите на страните, дори е деклариран като тяхна собственост.

Видно е от представените саморъчно завещание от 01.09.1989 год. на Д.П., че тя е изразила воля след смъртта й дъщеря й К.К. да придобие нейната собственост по нот.а. № 545/01.01.1969 год., половината от трети етаж на жилищна сграда в гр. Варна, бул. Ленин №83, състоящ се от две стаи, баня, килер и едно избено помещение, вкл. 1/3 ид.ч. от дворното място и всички мебели. На сина си завещала три семейни портрета, а на внука си пиано. Завещанието е обявено на 17.05.2012 год. Видно е от завещание на Б.П.П. от 06.09.1989 год., че той е изразил воля останалат ½ ид.ч. от същия недвижим имот да придобие след смъртта му дъщеря му, на сина си завещал гараж и бюро. Завещанието е обявено на 17.06.2009 год.

Оттук нататък остава спорен между страните въпросът придобили ли са наследодателите правото на надстрояване на сградата с жилището на третия етаж, придобивайки правото да преустроят втория етаж в жилище по договора от 1969 год., ведно с ид.ч. от сградата и от правото на строеж, както и от дворното място, съответно, ако са го придобили, прехвърлили ли са го на сина си, с нотариалното заявление, с което са му разрешили да построи чрез преустройство жилище на втори етаж на сградата.

Съставът на ВАпС намира, че по силата на договора от 1969 год. завещателите не са придбили права на надстрояване с конкретния обект. Правото на надстрояване на сграда, етажна собственост, следва да бъде изрично учредено в тяхна полза от етажните собственици.

Искът е предявен като основан на твърдения за придобиване на спорния имот от наследодателите чрез договора от 1969 год. и извършване на придобитото право на надстрояване. Правото на собственост върху този обект следва да се уреди по реда на чл. 92 ЗС. Такова основание на иска по делото, обаче, не е въведено, следователно съдът не може да се произнесе по него.

Г-жа К. не е придобила твърдяното право на собственост чрез завещанията от наследодателите. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да се потвърди.

         По отношение на разноските за въззивната инстанция, такива следва да се присъдят на въззиваемите в размер на 4700 лв. за адвокатски хонорар.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ 1031/25.07.2016 год. по гр.д. 3019/2015 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА К.Б.К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО на П.Б.П., ЕГН **********, М.М.М., ЕГН **********, и А.Н.М., всички от гр. Варна, разноски за въззивната инстанция в размер на 4700 лв.

Решението може да се обжалва с КАСАЦИОННА жалба чрез ВКС В ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването на препис от съдебният акт при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: