ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

95

 

Гр.Варна, 14.02.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 14.02.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. №55  по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ГПК.

Частно гражданско дело № 55/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по частна жалба на П.К.К. и Р.В.К., подадена чрез адв. В.П. от ВАК, против определение № 124 от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 156/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от такси и разноски в производството по гр.д. № 156/2018 г. по описа на ВОС.

Жалбподателите са навели оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие със закона и са молили за отмяната му с уважаване на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството по делото.

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от  лица с правен интерес от обжалването му, като неизгоден за тях. Същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

В съдебно заседание от 14.12.2018 г., съдът е възложил в тежест на настоящите жалбоподатели- ответници по делото внасянето на депозит от 120 лв. за изготвяне на допусната съдебно-почеркова експертиза. В същото съдебно заседание чрез адв. П., те са заявили искането си по чл. 83, ал.2 от ГПК. Представили са декларации за материално и гражданско състояние и доказателства за релевантните обстоятелства, като съдът и служебно е събрал такива.

С обжалваното определение, окръжният съд е констатирал, че  ответниците наистина получават минимални доходи от пенсии и нямат имущества, които да послужат за набавяне на средства, но е отхвърлил молбата по съображения, че ответникът К. е вписан като едноличен търговец ЕТ „ДИ ЕНД ВЕ – П.К.“.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

В случая са налице основанията за освобождаване на ответниците от заплащане на такси и разноски в съдебното производство,  поради следните съображения:

От събраните доказателства пред окръжния съд и декларираните данни за материално и гражданско състояние в декларациите по образец във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК се установява, че молителите са възрастни хора, съответно на 76 и на 72 години, в нетрудоспособна възраст в увредено здравословно състояние и с хронични заболявания (мъжът е с болест на простатата, а жената с хипертонична болест, заболяване на очите, претърпян мозъчен инсулт и др.). Доходите им са единствено от пенсии в размери съответно 328 лв. и 206 лв., като ежемесечните разходи за лекарства са съответно 80 лв. и 100 лв., а разходите за погасяване на кредит - 155 лв. Освен процесното жилище – апартамент от 56,63 кв.м. в гр.Варна, ул. „Полковник Свещаров“ №10 те не притежават друг недвижим имот, а според декларациите им, единият от леките им автомобили – „Ланчия“ (с година на производство 1995 г.) е предаден за скрап, а другите - „Рено“ и „Сузуки (с година на производство 1995 г.) са в неизправно техническо състояние и неизползваеми. Съпрузите не притежават парични влогове и нямат дялове и акции в търговски дружества. П.К. е вписан като едноличен търговец ЕТ „ДИ ЕНД ВЕ – П.К.“, като дейността му е прекъсната през 2012 г., видно от декларираните данни и от приложената към настоящата частна жалба справка от НАП. Предвид, че в производството по чл. 83, ал.2 от ГПК, съдът преценява реалната финансова възможност на страната да извърши плащането и с оглед изложеното се налага извода, че молителите нямат достатъчно средства да заплатят разноските и таксите за производството по делото. Налице са основанията по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащането им. Самото обстоятелство, че съпругът е регистриран като едноличен търговец при данните, че той не упражнява търговска дейност и няма доходи от такава, не обосновава извод в обратна насока, както неправилно е приел окръжния съд. Поради различните крайни изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК – уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 124 от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 156/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на П.К.К. и Р.В.К. за освобождаване от такси и разноски в производството по гр.д. № 156/2018 г. по описа на ВОС, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал.2 от ГПК П.К.К. и Р.В.К. – ответници по гр.д. № 156/2018 г. по описа на ВОС от заплащане на такси и разноски в производството по същото дело.

Определението не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: