ОПРЕДЕЛЕНИЕ

697

гр. Варна, _06_.11.2012 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на _06__ ноември през две хиляди и дванадесетата година в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

 ЧЛЕНОВЕ : ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

 като разгледа докладваното от съдията Христова

 въззивно гражданско дело № 550 по описа за 2012-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, образувано е по частна жалба, подадена от Б.Ц.И., срещу определение № 2296/07.08.2012 год. по гр.д. 2252/2012 год. на ОС ВАРНА, с което е прекратено като недопустимо производството по подадената от него жалба срещу действията на ЧСИ Миглена Пашова, рег.№715 по изп.д. 20117150400431, изразяващо се в конституирането му в качеството длъжник на осн. чл. 429, ал.3 ГПК, връчване на ПДИ и налагане на възбрана върху собствените му недвижими имоти – два гаража и кафе-сладкарница в гр. Варна, ул. „Чинар” № 19А.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че жалбоподателят е приобретател на право на строеж, което е учредено върху вече ипотекиран терен, по-конкретно ½ ид.ч. от дворното място, ведно със съществуваща преди придобиване правата на г-н И. жилищна сграда и правото на строеж върху нея. Впоследствие било учредено право на строеж върху останалата част от терена за друга сграда и това право на строеж било отделно и независимо от правата върху ипотекирания имот. От това се прави извод, че жалбоподателят е придобил отделно право на строеж върху терена, което не е ипотекирано, поради което и неправилно е приложен чл. 429, ал.3 ГПК спрямо жалбоподателя. Твърди се, че жалбата следва да се разгледа по друг процесуален ред, а не в закрито с.з., поради което и било нарушено правото на защита на г-н И.. 

Срещу жалбата не са постъпили становища от насрещните страниУникредит булбанк АД, гр. София, В.В.П. и В.Д.П..

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по жалба на г-н И. срещу действията на ЧСИ Миглена Пашова – рег.№ 715 по изп.дело № 20117150400431, изразяващо се в конституирането му в качеството на длъжник на осн.чл.429 ал.3 ГПК, в резултат на което му е била връчена призовка за доброволно изпълнение, като с ПДИ е бил известен за наложена възбрана върху собствените им недвижими имоти, намиращи се в гр.Варна и представляващи  ГАРАЖ № 1  с площ от 15,332кв.м., както и 1,2119%ид.ч. ОЧС и от правото на строеж; ГАРАЖ № 2  с площ от 17,01кв.м. и 1,3455%ид.ч.; КАФЕ-СЛАДКАРНИЦА на две нива, от които на сутерена с площ 89,51кв.м., на първи етаж с площ от 57,08кв.м., както и 11,1944%ид.ч. ОЧС , при граници : двор, калкан , ул.”Върба”, ул.”Чинар”.

Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД в депозираното писмено възражение излага, че считат жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

         ЧСИ пред ОС е депозирал подробни писмени обяснения за извършените изпълнителни действия.

         За допустимостта и реда за разглеждане на подадената жалба е от значение процесуалното качество на жалбоподатерля в изпълнителния процес. Независимо, обаче, дали ще се приеме, че жалбата е подадена от длъжник или от трето лице, то редът за разглеждането й е чл. 435 и сл. от ГПК.

         От фактическа страна  се установява, че длъжниците по изп.дело В.П. и съпругата му В.П. се явяват и ипотекарни гаранти на банката-взискател за вземането й срещу тях по договор за банков кредит. За обезпечаване на вземането е била сключена договорна ипотека, вписана в СлВп при ВРС на 21.07.2003 /л.5-6 от делото на ОС/, върху : 1/2ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Варна ул.„Чинар" № 19А, цялото с площ от 280кв.м., съставляващо УПИ IX-254 в кв.1086 по плана на 26-ти м.р. на гр.Варна, ведно с построените в същото дворно място и собствени на само на В.П. ПРИСТРОЙКА, представляваща самостоятелно жилище, изградена по одобрен архитектурен проект към съществуваща жилищна постройка, разположена в южната част на дворното място, към ул.„Чинар", цялата с площ от 80кв.м., заедно със съответните ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху дв.място, върху което е построена сградата, и ГАРАЖ с площ от 15,89кв.м., построен в югозападния ъгъл на дворното място, и при граници на цялото дворно място: ул. „Чинар", ул. „Върба", УПИ VIII-255 и УПИ Х-253.

От приложената разпечатка от СлВп-гр.Варна е видно, че на 30.09.2004г /след учредяването на договорната ипотека/ длъжниците  Проданови са продали ипотекирания недвижим имот на трето лице Георги Божанов и на 11.10.2004г са закупили другата половина от процесното дворно място /л.49 № 54 от делото на ОС/.  

Впоследствие, с НА № 88/20.10.2004 /л.15-19 от изп.д./ съсобствениците Проданови и Георги и Анна Цоневи взаимно са си учредили право на строеж върху гореописания недвижим имот за построяване на жилищна сграда, като са разделили съсобствеността помежду си, а след това са разпродали готовите обекти на трети лица.

С НА 142/21.07.2006 за замяна на недвижими имоти /л.20-22 от изп.д./ съсобствениците Проданови са прехвърл ли на Анна и Георги Цоневи част от своята собственост, а именно: КАФЕ СЛАДКАРНИЦА на две нива, от които на сутерена с площ от 89,51кв.м. и на първи етаж с площ от 57,08 кв.м., както и 11.1944% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж на жилищната сграда на ул. „Чинар" № 19А , както и ГАРАЖ № 1 с площ от 15,32кв.м. ведно с 1,2119% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и ГАРАЖ № 2 с площ от 17,01кв.м. и 1.3455% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж.

С НА № 17/13.12.2006 горепосочените недвижими имоти са дарени от Анна и Георги Цоневи на жалбоподателя И. /л.198- 199 от изп.д., л.7 от делото на ВОС/.

Установява се, следователно, че към момента на учредяване на правото на строеж по отношение на закупените от г-н И. обекти в полза на неговите праводатели, ½ ид.ч. от дворното място е била ипотекирана. От това следва, че ипотеката се разпростира и върху ½ ид.ч. от учреденото право на строеж, впоследствие – върху правото на собственост върху завършените обекти, в което се е трансформирало правото на строеж. Не може да се отграничи върху която точно ½ ид.ч. от дворното място е учредено правото на строеж именно поради характера на идеалната съсобственост – тя се разпростира върху всяка частица от терена. Учредяването на правото на строеж е право, което произтича пряко от правото на собственост върху терена и в този смисъл ограниченията в правото на собственост върху земята и тежестите, с които това право е обременено, преминават и върху правото на строеж.

Налага се изводът, че и г-н И. е ипотекарен длъжник, с оглед на правата, които е придобил с тежестта на ипотеката.

Следователно, по отношение на г-н И. намира приложение разпоредбата на чл.429 ал.3 ГПК – той е длъжник по изпълнението, без да е нужно изпълнителният лист да бъде издаден и срещу него.

В качеството си именно на длъжник г-н И. е подал и жалба срещу действията на ЧСИ, която, за да е допустима, следва да атакува някое от действията по чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК, на посочените в тези разпоредби основания. Връчването на призовка за доброволно изпълнение и налагането на възбрана върху ипотекиран имот не попадат в хипотезите на посочените разпоредби. Жалбата е недопустима и производството по нея подлежи на прекратяване.

Такива са и изводите на ОС, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  определение №2296/07.08.2012 год. по гр.д. 2252/2012 год.  на ОС ВАРНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: