ОПРЕДЕЛЕНИЕ 757

гр. Варна, 06….11.2014г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                             ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 550/14г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на Е.М.Б. от гр. Разград срещу определение660/25.07.2014г., постановено по в. гр. д. 217/2014г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата. Счита се за неправилно и незаконосъобразно определението, тъй като жалбата е била насочена не срещу изпълнителни действия на ЧСИ, а срещу отказа му да прекрати поради недопустимост изпълнителното производство. Сочи се, че последното е недопустимо поради липсата на надлежна активно легитимирана страна. Изложени са и съображения, изведени от фактите по делото – жалбоподателката в качеството й на длъжник по дълга, предмет на принудителното изпълнение, не е била надлежно уведомена за цесията, с което вземането от предишния кредитор и първоначален взискател е било прехвърлено на последващо конституирания взискател, поради което и цесията няма действие спрямо нея – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Същевременно от датата на цесията пък първоначалния взискател е загубил това си качество, а цесионера пък не може да реализира правата си в изпълнителното производство, дори и да е уведомил длъжника след цесията /задължението е на предишния кредитор/.поради липсата на надлежна страна – взискател, считано от датата на цесията, то и изпълнителното производство е недопустимо. Претендира се атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови прекратяване на изпълнителното производство.

Частната жалба е подадена в срок /имайки предвид липсата на надлежно връчено съобщение за обжалваното определение/ и е допустима, но е неоснователна поради следното:

Производството пред РзОС е било образувано отново по жалбата Е.М.Б. против постановление от 15.05.2014г. на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Разград по изп.д. № 179/07г., с което е отказано прекратяването на принудителното изпълнение спрямо жалбоподателката. Искането й, по което е постановен горния отказ е било мотивирано със същите твърдения, обосновали и жалбата пред настоящата инстанция – „Банка ДСК” АД не е уведомила Б. за намерението си да прехвърли вземането си на трето лице – „ОТП Факторинг” ЕАД.

От приложеното към делото копие на изпълнително дело № 20077620400179 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ, район на действие – ОС-Разград, се установява, че същото е било образувано на 18.04.2007 год.по молба на първоначалния взискател „Банка ДСК” ЕАД гр.София срещу общо пет длъжници физически лица, едно от които е и жалбоподателката, въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист по ч.гр.дело №296/2007 год. по описа на Разградски РС за вземане в размер на 13 697.22 лв. главница, 190.80 лева лихви, съответно разноски по делото, дължими по договор за кредит за текущо потребление, по който жалбоподателката Б. е поръчител. Като способ за изпълнение взискателят е посочил запор на банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците. Извършвани са по делото различни действия от ЧСИ в т.ч. изпратени покани за доброволно изпълнение и запори на трудовите възнаграждения на длъжниците.

Е.Б. е депозирала на 28.04.2014 год. пред ЧСИ молба /л. 586/ за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея, тъй като не е била уведомена от предишния кредитор за цесията, извършена на 24.09.13г. между „Банка ДСК”ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕАД /конституиран като взискател по делото с постановление от 01.04.14г. – л. 549/, с което са прехвърлени вземания на банката по потребителски кредити, които не са били погасявани надлежно, в т.ч. и вземането по което е поръчител Б..

С атакуваното постановление от 15.05.14г. /л. 587/ ЧСИ е отказал да прекрати производството по отношение на Б., приемайки от една страна, че ако цесията е непротивопоставима на длъжника поради неуведомяването му, то това не отнема качеството на взискател на предишния кредитор, а от друга страна липсват предпоставките за прекратяване на делото, изброени в чл. 433, ал. 1 от ГПК.

            Настоящият състав на съда изцяло споделя становището, че действащият ГПК е предвидил изчерпателност на хипотезите, при които е налице допустимост на защитата на длъжника по изпълнителното производство чрез обжалване действията на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2, ал. 3, чл. 462, ал. 2, чл. 503, чл. 521, ал. 3 от ГПК, сред които не се намира отказа на СИ да прекрати изпълнителното производство. Наведените твърдения за липсата на надлежна материална, а оттам и на процесуална легитимация на конституирания нов взискател, поради настъпили след издаване на изпълнителния лист факти, могат да се релевират по реда на исковата защита, а евентуалните вреди от водено принудително изпълнение при липсата на предпоставките за това – да се претендират по реда на чл. 441 от ГПК.

            Постановеното определение от РзОС е законосъобразно и жалбата против същото следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е.М.Б., ЕГН ********** *** срещу определение660/25.07.2014г., постановено по в. гр. д. 217/2014г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: