Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

203

 

гр.Варна,  07.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и пети ноември, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 550/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия „СТРОЙКОМПЛЕКТ Г” ЕООД - Шумен срещу решение № 100/29.07.2015 г. по т.д.№ 209/2015 г. на Окръжен съд – Шумен, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД против „Челик – Й.”*** за заплащане на сумите: 49200.00 лева – обезщетение за причинени вреди от работници, на които ответното дружество е възложило работа и 5436.52 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 1.02.2014 г. до предявяването на иска – 4.03.2015 г. Оплакванията са за нарушения на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на исковите претенции.

Ответната страна не изразява становище.

Вззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е образувано по иск на „Стройкомплект Г” ЕООД – Шумен против „Челик – Й.” ООД Шумен за заплащане на сумата от 49200.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди от работници, на които ответното дружество е разпоредило извършването на възложена им работа и сумата от 5 436.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2014 г. до 04.03.2015 г., с правно основание  чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответното дружество не е изразило становище по иска и по подадената въззивна жалба.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с договор от 25.08.2009 г. ищецът е придобил от „Стройкомплект-Шумен” АД правото на собственост върху съоръжение: ж.п. коловоз - 2 км., нормална ширина, находящ се в гр. Шумен, Индустриална зона, за сумата от 41000 лева. Към делото са приложени доказателства, установяващи правоно на собственост на праводателя върху придобития коловоз: акт № 1/30.07.1980 г., договор за покупко-продажба на „Стройкомплект-Шумен” ЕАД – Шумен по реда на чл.35 от ЗППДОбП от 29.12.1995 г., справка за наличните ДМА към 31.10.1995 г. и експертна оценка на апортна вноска от 25.02.1996 г.

С нотариален акт за покупко-продажба № 88, т.ІV, рег. № 4295, дело № 517 от 2010 г. на нотариус Ася Асенова, рег. № 019 на НК, с район на действие ШРС се установява правото на собственост на ответника върху поземлен имот с площ от 3274 кв. м. с идентификатор № 83510.669.261, при съседи: № 83510.670.220, № 83510.670.1, № 83510.669. 153, № 83510.669.160 и № 83510.670.222.

Заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза установява, че ж.п. коловозът преминава през поземлени имоти, вкл. и през имота на ответника, в урбанизирана територия на гр. Шумен и свързва имотът на ищеца с ж.п. район Шумен. Вещите лица подробно описват разположението на ж.п.линията и факта, че върху част от линията - в имота на ответника е изградена бетонова площадка. Безспорен е факта, че в Община Шумен няма данни за издадено разрешение за демонтаж на ж.п. линията.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод, че в резултат от изграждането на бетонна площадка и земен насип в имота на ответника, ж.п. коловозът е частично повреден, като вследствие на това използването му е невъзможно.

Ищецът не е представил доказателства, от които да се установи, че между ответното дружество и трети лица са били налице трудовоправни или гражданскоправни отношения, по силата на които ответникът е възложил на трети лица демонтиране на ж.п. коловоза.

Не е представил и доказателства за установяване на валидно учредено в негова полза суперфициарно право – факта, че коловозът се намира в част от имота на ответника, не следва да ограничава упражняване на правото му на собственост, вкл. и чрез изграждане на бетонова площадка или складови помещения.

Предвид характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД и липсата на доказателства относно същствуването на отношения възложител-изпълнител между ответника и трети лица, следва извод за недоказаност на исковата претенция.

Като допълнителен мотив към изложените мотиви от първоинстанционния съд, следва да се прибави и липсата на доказателства за валидно учредено и упражнявано от ищеца суперфициарно право.

С оглед горното, исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/29.07.2015 г. по т.д.№ 209/2015 г. на Окръжен съд – Шумен.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.